№ 74
гр. Свиленград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000602 от
18.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на Д. Т. П. с ЕГН ********** от гр.************ за
нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
Жалбоподателят Д. Т. П. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител .
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не
взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. В. и М. Д. Д., се установява, че на 17.12.2023година ,
св.Д. Г. В. - полицейски служител,а св. М. Д. Д.-сътрудник по охраната в РУ
1
Свиленград , изпълнявали служебните си задължения ,когато били извикани в
ранните часове на горепосочената дата за съдействие във връзка с настъпило
ПТП , в общ.Свиленград в района на село Михалич между движещ са лек
автомобил марка Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№W908 EAX
по земен път без номер в посока от село Михалич към село Студена
,общ.Свиленград и автомобил на гранична полиция.
При извършената проверка на място полицейските
служители,констатирали,че водач на лек автомобил марка Гранд Чероки
Лимитид с великобритански рег.№W908 EAX е жалбоподателя, а собственик
на лекият автомобил бил И. Г..
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му
извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като св.Д. Г. В.
разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при
извършване на теста, след което полицейският служител поканил водача-
жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 , но същият отказал да
бъде изпробван.
След извършена проверка в полицейския масив,проверяващите
установили,че водачът е неправоспособен/не притежава СУ на МПС/,тъй като
същото му било отнето по административен ред
За така възприетото нарушение по чл.150 от ЗДвП/описано нарушение и
словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение, серия GA с №104947 от 17.12.2023г. в негово
присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният
АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по
него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300лева .
НП е връчено на жалбоподателя на 29.02.2024г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,но е
Лишен от право да управлява МПС с присъда на РС Харманли за срок от
1година и 6 месеца,като наказанието му е приведено в изпълнение и същият е
неправоспособен в периода 14.07.2023г. до 14.01.202г. ,и има издадени НП за
извършени от него нарушения по ЗДвП,ЕФ и ЗППАМ.
По делото е прието като доказателство писмо от сектор пътна полиция
към ОД на МВР Хасково,ведно с приложени към него писмени доказателства
и писмо от РС Харманли,ведно с приложени към него Присъда,мотиви към
присъдата,Решение на въззивната инстанция и писмо от РП Хасково,като
видно от същите,жалбоподателя е бил осъден с Присъда №6/05.02.2020г. по
2
НОХД №508/2019г. по описа на РС Харманли за извършено от него
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, на наказание Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1година и 6месеца,като с Решение
№74/27.07.2020г. постановено по ВНОХД №122/2020г. по описа на ОС
Хасково,съдебният акт на РС Харманли е бил потвърден изцяло,респективно
е влязъл в сила на 27.02.2020г. ,но осъдения е бил открит едва през
2023година и СУ на МПС е било предадено ,респективно е започнал да
търпи наказанието ЛПУМПС за срок от 1година и 6 месеца ,считано от
14.07.2023г.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Г. В. и М. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач, Присъда,мотиви към присъдата,Решение на
въззивната инстанция , писмо от РП Хасково и писма ,последните приобщени
по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Г. В. и М. Д. Д., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата
въпреки ,че е бил неправоспособен водач , доколкото е бил лишен от това
право с влязла в сила Присъда е управлявал МПС и е предизвикал
катастрофа.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
3
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , Присъда,мотиви към присъдата,Решение на въззивната ,
писмо от РП Хасково и писма се потвърждават фактическите констатации
изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№
351000-1765 от 14.03.2024 година на РУ - Свиленград, поради което
производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в
сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива
разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат
неговата отмяна,като не се споделя доводът на жалбоподателя за наличието
на такива в частно за нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. АНО достатъчно
ясно словом е описал мястото на извършеното нарушение,което съвпада с
описаното в акта за установяване на административно нарушение.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните
правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и
установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно
удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално
съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42
ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика
пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет на
повдигнатото административнонаказателно обвинение, против
жалбоподателя.
Словноматериализираното фактическо описание, освен изчерпателно,
4
позволява и безспорната индивидуализация на деянията, респ. и тяхната
правна квалификация като административнонаказателни състави по
чл.177,ал.1,т.2 , предл.1 от ЗДвП във вр. чл.150 от ЗДвП, с оглед изложените
факти за времето и мястото, надлежно указана и изпълнителна форма на
нарушенията – управление на МПС без водача да е правоспособен.
Изцяло кореспондираща с тези фактически обстоятелства, следователно
правилна и обоснована е изведената цифрова правна квалификация на
нарушените материални норми, а именно чл.150 ЗДвП–установяваща
конкретно правило за поведение, респ. изрична забрана, която не е спазена в
случая.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО,
като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил
съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил
предвиденото административно наказание.
В частност, подвеждайки го под действието на санкционните
разпоредби на чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП, с която се санкционира
управлението на МПС от неправоспособен водач. Налице е пълно фактическо
и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е
съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя,
респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за
накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се
реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в
конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.
Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този
реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още
повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата
материалноправна квалификация на твърдяното нарушение, между
констатиращия акт и санкционния - НП.
В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното
предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е
произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни
елементи, под действието на приложимият за него санкционен -
административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на
наказване, с който е завършил дейността по правното им квалифициране,
предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт,
ползващ се с правораздавателни характеристики.
С тези правни съображения, при цялостна проверка на обжалваното НП,
решаващата съдебна инстанция не установи съществени процесуални
нарушения при неговото издаване, нито др. недостатъци от формална страна
на санкционния акт.
Спазени са давностните срокове предвидени в чл.34 ЗАНН, поради което
липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, обуславящо и
крайния правен извод оспореното НП да е изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна акт, издадено въз основа на законосъобразен
АУАН поставил началото на напълно редовно учредено и развило се
5
административнонаказателно производство за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на
материалния закон, съдът намери обжалваното НП също за правилно и
законосъобразно, досежно визираното нарушение санкционирано с него,
което е безспорно доказано в съвкупните си –обективни и субективни
признаци от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие по делото.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1
от ЗДвП - Закон за движението по пътищата ( към датата на извършване на
нарушението и издаване на обжалвания акт-"Наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено ") за нарушение на чл. 150 от същия закон ("Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно
средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. "), изразяващо се в това, че на
17.12.2023година в общ.Свиленград по път без номер в посока от село
Михалич към село Студена,общ.Свиленград управлява лек автомобил марка
Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№W908 EAX,без да притежава
съответното свидетелство за управление на МПС,респективно без да е
правоспособен.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в
съдебно заседание свидетелите Д. Г. В. и М. Д. Д., както се посочи по-горе
,потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление,като от
писмените такива ,в частност Присъда на РС Харманли и Решение на ОС
Хасково и писмо на РП Хасково ,се установява,че жалбоподателя е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца,като
наказанието е започнал да търпи ,считано от 14.07.2023г.,респективно към
датата на настоящото адм.нарушение -17.12.2023г. същият е бил
неправоспособен водач.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 ЗДвП се установява императивно
изискване, предвиждащо участващите в движението ППС да се управляват
единствено от правоспособни водачи, а че това са тези притежаващи валидно
свидетелство за правоуправление, законодателя е изяснил изрично в новелата
на чл. 150а, ал.1 ЗДвП.
6
Последната норма е дефинитивна установява положително правило и
доразвива общото правило - изискване по чл. 150 ЗДвП, предвиждайки, че за
да управлява МПС водачът трябва да притежава СУ МПС валидно за
категорията към която спада управляваното от него МПС.
Именно това свидетелство е официалният удостоверителен документ,
доказващ обективното качество - правоспособността на водач, даващо
правото на дадено лице правомерно и законосъобразно да осъществява
дейността по управление на МПС, като същото се издава по специален ред, от
определен орган и след успешно положен изпит.
С оглед неговото правно значение на индивидуален личен документ,
режимът му е предмет на регламентация и в др. специален закон - ЗБЛД, вкл.
регламентиращ изричен срок за който се издават, т.е. релевантен за
преценката относно валидността на документите. В контекста на тези
разяснения, изтичането срока на валидност на СУ МПС, прави този документ
нередовен по смисъл на §1, т.2, б."ж" от ЗБЛД и използването му
следователно не е годно да удостовери правоспособност по аргумент от чл.
50, ал.1 ЗБЛД. Поради това управляването на МПС със СУ с изтекъл срок на
валидност, следва да се приравни на липса на свидетелство, т.е. управление
без такова свидетелство.
В тази връзка, относно изискването за "съответно свидетелство" за
управление на МПС, по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2
ЗДвП, трайно и последователно в обвързващата съдебна практика е възприето
разбирането, това да предполага и изисква същото да е валидно, както с оглед
неговата административна валидност като документ, по смисъла на ЗБЛД,
така и за категорията МПС което управлява водача /Решение № 44/19.02.13г
на ВКС/.
Ето защо, не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй
като явявайки се нередовен документ за самоличност, при отпаднала неговата
удостоверителна сила същото не може надлежно да удостовери и докаже
качеството на водач.
Неизпълнението, респ. нарушението на правилото по чл. 150 ЗДвП и
във връзка с чл. 150а ЗДвП, е санкционирано от закона, с административно-
наказателния състав на чл. 177, ал.1, т.2 с.закон, в чието приложно поле
попада всяка от посочените материални разпоредби, като релевантния
съставомерен признак е липсата на съответно свидетелство за управление на
МПС, както когато такова изобщо не е издадено на лицето, или пък е било
отнето, на конкретно визираните основания, така също в случаите когато
притежаваното свидетелство не е валидно, по отношение на срока или по
отношение на категорията на управляваното МПС -тези водачи, законът
приравнява на неправоспособните.
И това е така, защото както вече се посочи, само при едновременното
наличие на тези две кумулативни предпоставки, указани в чл. 150а ЗДвП СУ
МПС би се явило съответното свидетелство за управление, по смисъла на
санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП.
7
След като това е така и предвид установените фактически данни по
делото и доколкото жалбоподателят не доказа към датата на проверката -
17.12.2023г. да е разполагал с валидно издадено свидетелство за управление
на моторно превозно средство, поради което и не го е представил на
контролните органи, съдът приема, същият да не е притежавал такова,
следователно е бил неправоспособен водач.
Напротив ,от доказателствата по делото се установява,че същият е бил
с влязло в сила наказание ЛПУМПС за срок от 1година и 6месеца,което
наказание е започнал да търпи на 14.07.2023г.Налагането на наказание
ЛПУМПС и изтърпяването му,с факта на изземване на СУ на МПС води до
извода,че лицето към датата посочена в НП е неправоспособно, но е
управлявало процесния автомобил.
Ето защо, съобразно така установените фактически обстоятелства
несъмнено осъщественото от жалбоподателя изпълнително деяние, изразило
в действия по управление на МПС, без да е притежавал валидно СУ МПС
/отнето по съответния ред/, се явява в пряк разрез с императивното изискване
на чл. 150, ал.1 ЗДвП и вр. чл. 150а ЗДвП, с което и е консумирал първата
хипотеза от предвидените в т.2 от ал.1 на чл. 177 ЗДвП-"без да е
правоспособен водач" и на това основание правилно е бил наказан.
Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е
вярна, съответства на фактите -визирани в обстоятелствената част на НП,
същите и доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради
това, управлявайки МПС без да е правоспособен водач /по време и срок/ в
нарушение на изискванията на по чл. 150 ЗДвП жалбоподателят е
осъществил признаците от обективната и субективната страна на състава на
нарушение по чл. 177,ал.1, т.2,предл.1во от ЗДвП, за което правилно, както
вече се посочи, е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност на соченото правно основание.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната,
както и обективния факт на отсъствието на валидно, в срок СУ за
МПС,доколкото същият е бил осъден с влязла в сила присъда на наказание
ЛПУМПС за срок от 1година и 6 месеца и отнемането на СУ на МПС на
14.07.2023г.,на която дата реално е почнал да търпи влязлото в сила
наказание, респективно своята неправоспособност . Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици – управление на МПС без същият да е
правоспособен. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия режим, касаещ придобИ.е на СУ предвид факта, че това е
ноторно известно и доколкото неговото такова му е било отнето,същият е
неправоспособен. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и
изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Административното наказание в конкретния случай съдът намира за
8
правилно и законосъобразно определено по вида си, както и по размера си,
индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона,т.к. според
настоящият съдебен състав така определения размер от страна на АНО е
съответен на тежестта на нарушението и нарушител,който е системен
нарушител. Отделно от това същият е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт,
за престъпление,което поради зачестилите в момента катастрофи е особено
нетърпимо от обществото,но въпреки това е предприел управление на МПС
поради което Съдът приема за доказано по високия и съответно справедлив
размер на наложеното му наказание.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за
процесното нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Предвид изложеното, Съдът намери Жалбата за неоснователна, поради
което НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства
свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид
административно нарушение.Предвид гореизложеното правилно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
По делото липсва претенция за присъждане на направените по делото
разноски от страна на АНО, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН ,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №23-0351-000602 от 18.01.2024година на ВПД
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д. Т. П.
с ЕГН ********** от гр.************ за нарушение на чл.150 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
9
„ГЛОБА” в размер на 300лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10