№ 79
гр. Девин, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100048 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.19 и
чл.11 ЗПК, чл.143 ЗЗП, във връзка с чл.144, т.9 ЗЗП от Д. А. Д., с ЕГН
**********, с адрес с. Б., общ. Б., обл. Смолян, чрез адв. Е. И., със съдебен
адрес гр. П., ул. Б. № * против „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № ** - **, представлявано
от З. С. Р. и., с искане да се прогласи нищожността на клаузата от договор за
кредит № 98112*/18.04.2022г. и анекс от 27.04.2022г., предвиждащи заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 75.43 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, относно осъщественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Претендира за присъждане на
направените разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е сключил с
ответното дружество договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 200.00
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.97%, годишен процент на
разходите 49,9%. Съгласно договора се дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, която се
връща заедно с месечната погасителна вноска. Тази такса е уговорена в
договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно
в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер
– 75.43 лева и поради липса на еквивалентност между размера на таксата и
извършената услуга, се дължи на основание клауза с неравноправен характер
1
по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, целяща неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, водеща до оскъпяване на услугата и целяща
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Договорена при тези условия тя представлява допълнителна
облага-печалба към възнагарадителната лихва, без обаче тя да бъде обявена
по този начин на потребителя по реда на чл.5 ЗПК и без тя да бъде включена в
договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Уговарянето на цена за
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 75.43 лева, която се връща, заедно с месечната погасителна вноски е
в противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие и предпоставките на чл.11, т.9 и 10
ЗПК, относно осъщественото съдържание на потребителските договори за
кредит, поради което моли съда да обяви нищожност на клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на искането за кредит.
От ответника в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк. Д. Д. е представен
писмен отговор, с който не оспорва, че на 18.04.2022г. от дружеството като
кредитор и ищеца като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г., в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, по който е предоставен кредит в първоначален размер от 200.00
лева, за период от 30 дни и с падежна дата 18.05.2022г., при договорна лихва в
размер на 6.73 лева и такса за допълнителна и незадължителна услуга за бързо
разглеждане на заявката в размер на 51.26 лева, при общ размер 257.99 лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се
уреждат в Договор за кредит № 98112* и Общите условия към него. Заявената
и отпусната сума по Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г. е преведена от
„4.“ ЕООД на Д. А. Д. на 18.04.2022г. по сметка на каса на „И.“ АД. Преди да
бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на
кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в
регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В
случая изрично заявената услуга за бързо разглеждане гарантира обработка на
искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути,
което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт
обуславя начисляване на процесната такса. Съгласно допустимата
възможност, уговорена в Общите условия, Д. А. Д. е имал право да заяви за
получаване допълнителни суми към вече отпуснатата му такава. За целта
страните сключват Анекс, по силата на който се увеличава общо дължимата
сума по кредита, а всички останА. параметри, остават непроменени. Ищецът
се е възползвал от горепосоченото право и между страните е бил сключен
Анекс за допълнителна сума от дата 27.04.2022г., по силата на който ищецът е
получил допълнителна сума в размер на 110.00 лева, представляваща
главница. Общият размер на задължението се е увеличил до сумата от 394.75
лева (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), от които:
главница – 310.00 лева (триста и десет лева); договорна лихва - 9.32 лева
(девет лева и тридесет и две стотинки) и такса за допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане - 75.43 лева (седемдесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки). Към днешна дата възникналото в тежест
2
на Д. А. Д. задължение, уговорено по силата на Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г. и Анекс за допълнителна сума от дата 27.04.2022г. е
погасено изцяло, включително е била заплатена и процесната такса за бързо
разглеждане.
Прави възражение за недопустимост на предявения установителен
иск, поради погасяване на задължението и с обявяване на процесната клауза
за нищожна няма да се промени правното положение на ищеца. С иницииране
на настоящото производство ищецът цели неоснователно облагодетелстване
за сметка на „В. БГ“ ЕООД, чрез изкуствено разделяне на иска с цел
генериране на съдебни разноски в особено висок размер.
Искът е неоснователен, тъй като единствен обективен и
задължителен показател за максималния размер на ГПР е чл.19, ал.4 ЗПК,
която не ограничава свободата на договаряне на ГПР до 50 % от главницата по
кредита, а в процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на
договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит № 98112*
с ГПР, който не надвишава законово допустимата максимална граница.
Единственият елемент, който кредиторът е включил при определяне на
размера на ГПР, е бил възнаградителната лихва. Спазването на чл.19, ал.4
ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %,
ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР,
както е дефиниран по чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Размерът на
ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула,
разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Формулата за изчисляване
на Договорната лихва по кредита е описана в т.6 от Общите условия към
Договора. Както и ЗПК постановява в чл.19, ал.3, т.2, заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.
Именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане не следва да бъде
включена към ГПР и правилно същата не е елемент от формирането му,
съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1. Процесният
договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с
императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също
са спазени изцяло като в изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който
„Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява
общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и
последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за
защита на потребителите за одобрение“, Общите условия, включително и
регламентираните в тях такса за Бързо разглеждане и удължаване на срок, са
предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган
(КЗП), който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение
разпоредбите на ЗЗП. Понятието „общи разходи по кредита“ е въведено най-
напред с Директива 2008/48/EO на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Директива 2008/48/EО) и след това е
възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК, съобразно § 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Такса „Бързо разглеждане“ няма
отношение към сключване на договора и усвояване на кредита, нито към
конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима
срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на
3
лихвата. Това е услуга, която В. БГ ЕООД предоставя възмездно на своите
клиенти, в случаите, когато последните са заявили желание да се възползват от
нея и не е задължително условие за получаване на кредита. Ползването на
услугата, съответно заплащане на такса за нея, става само по изрично искане
на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка - да. в конкретния
случай желае да получи отговор по искането си за кредит, а незаявяването й
не е пречка да бъде отпуснат такъв кредит.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което да се определи съобразно актуалната съдебна
практика, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на втори
състав на СЕС, където е прието, че ако национална уредба със задължителен
характер, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, тъй като това се счита за ограничение на конкуренцията “с
оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от
ДЕС, като за това ограничение не е възможно позоваването на преследване на
легитимни цели. Не е налице и фактическа сложност на делото, доколкото
предмета на доказване принципно не изисква ползването на особени
доказателствени средства, като достатъчните такива са договорът, чиито
клаузи се атакуват и документи за извършено плащане, с които ищецът като
фактически платец, следва да разполага. Моли същият да бъде евентуално
определен под установения с наредбата минимум размер, което би било
справедливо и пропорционално спрямо реално осъществената процесуална
защита и цената на исковата претенция. Моли настоящият отговор да се
разгледа и като възражение срещу претенцията за присъждане на ДДС към
адвокатското възнаграждение. Понастоящем е налице актуална съдебна
практика на ВКС - Определение № 917/02.05.2023г., по ч.гр.д.1323/2023г„
ВКС, IV г.о. Въз основа на гореизложените съображения относно
допустимостта и основателността на исковете, моли съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца Д. А. Д. иск като
недопустим, а по същество - неоснователен и недоказан. Моли съда да
присъди на В. БГ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по
делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. с писмено
становище, поддържа иска.
Ответникът „В. БГ“ ООД не изпраща представител.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представен Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г., сключен на 18.04.2022г., в гр. С. се установи, че е сключен
между „В. БГ“ ЕООД – наричан в договора кредитор и ответника –
кредитополучател, с предмет на договора – отпускане на паричен заем в
размер на 200.00 лева, със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на
кредита 18.05.2022г. В ДК е уговорен стандартен лихвен процент на кредита
40.97%. Лихвен процент за срока на кредита 40.94%. Сума на лихва за срока
на кредита 6.73 лева. Годишен процент на разходите 49.60%. Такса за бързо
разглеждане 51.26 лева. Общо дължима сума по договора в размер на 257.99
4
лева.
С Анекс за допълнителна сума към Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г., сключен на 27.04.2022г., сумата на отпуснатия кредит е
увеличена с допълнителен паричен заем в размер на 110.00 лева. Общ размер
на кредита 310.00 лева. Дата на връщане на общата дължима сума на кредита
18.05.2022г. В ДК е уговорен стандартен лихвен процент на кредита 40.97%.
Лихвен процент за срока на кредита след отпускане на допълнителната сума
40.92%. Сума на лихва след отпускане на допълнителна сума 9.32 лева.
Годишен процент на разходите 49.90%. Такса за бързо разглеждане след
отпускане на допълнителната сума 75.43 лева. Общо дължима сума по
кредита 394.75 лева.
Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., както и Анекс за
допълнителна сума към Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., е подчинен
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, с който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сума в общ размер на 310.00 лева, представляваща
главница по кредита, за период от 30 дни, с падежна дата 18.05.2022 г.
Начислената такса „Бързо разглеждане“ в размер на 75.43 лева, при общ
дължим размер от кредитополучателя на падежната дата на стойност 394.75
лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателя е отпуснат
кредита, се уреждат в Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., както и Анекс
за допълнителна сума към Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г. и Общите
условия към него.
Съгласно приложените Общи условия, такса за бързо разглеждане
се дължи от кредитополучателя за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по негово искане, която му гарантира обработка на
искането в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път. Таксата
за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга за удължаване на
срока на договора с 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално
определения срок за връщане се определя в съответствие с Общите условия и
Тарифа на кредитора.
Съгласно т.4.1 Такса за бързо разглеждане, предоставя възможност
на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на искането, като
услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя по изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му.
Съгласно 4.4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането, кредитополучателят дължи такса бързо
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора. Дължимата сума е посочена в специалните условия на договора за
кредит и в Тарифа на кредитора.
От заключението на вещото лице М. Р. се установи, че ГПР в
процесния договор № 98112*/18.04.2022г. и анекса към него, при кредит
310.00 лева, включва само лихвите по кредита 9.32 лева, като ГПР е 49.53 %,
при договорен 49,90 %. Такса за бързо разглеждане на кредита, в размер на
5
75.43 лева, изчислен към главницата е 24.33 % - 75.43 лева.
Не се спори между страните относно искането на
кредитополучателя и предоставяне от кредитодателя на сумата от 310.00
лева, което създава задължението на последния да върне кредита на падежа -
18.05.2022г. размер на главница и уговорената лихва по Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г., както и Анекс за допълнителна сума към Договор за
кредит № 98112*/18.04.2022г.
Спорен въпрос по делото е: да. клаузата, предвиждаща такса за
допълнителна незадължителна услуга за „Бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит – 75.43 лева е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.
1, 2, 3, поради неспазване на чл.10а, чл.19, ал.4, във връзка с чл.22 ЗПК,
чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
В тежест на ищеца, съгласно общото правило на чл.154 ГПК е да
докаже по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от
договора, при условията на пълно и главно доказване, че уговорената такса
бързо разглеждане, противоречи на закона или го заобикаля и на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже възникване на процесното
вземане в негова полза, включително, че то се основава на вА.дни договорни
клаузи, които са индивидуално уговорени и че действията, за които е
уговорена такса „Бързо разглеждане“ са извършени от него. Съгласно чл. 10а,
(1) ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. (2)
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. (3) Кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. (4)
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.1
ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК. Страните са уговорили, че неразделна част от него са
Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от
кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на
кредита страните по договора са използвани средства за комуникация от
разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение,
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
В приложена по делото пред договорна информация в основните
характеристики на договора е посочена такса „Бързо разглеждане“ 75.43 лева,
отделно от годишен процент на разходите 49.90 % и лихвен процент 40.97 %
за срока на кредита. В общите условия на договора за кредит такса за „Бързо
разглеждане“ е незадължителна допълнителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и
отговор в рамките на 15 минути. Съгласно чл.19 (1) ЗПК „Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
6
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1 т.1 ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. 2. "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Съдът намира, изхождайки от дадените легални определения в
чл.19, ал.1 и §1,т.1 ЗПК, че такса за бързо разглеждане в размер 75.43 лева,
дължима по договора отделно от главница и възнаградителна лихва, е разход,
свързан с договора за кредит и е част от общия разход по кредита за
потребителя, подлежащ на включване в ГПР.
В клауза 4.5 от ОУ формално е посочено, че допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
отпускане на сумата по кредита и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит.
Съгласно чл.7.1 ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнение на договорните си
задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
От разпоредбата на чл.7.1 от УО следва, че начислената в договора
такса за бързо разглеждане на искането на кредитополучателя, определена в
т.4.4 като допълнителна незадължителна услуга, не е включена в посочения
ГПР, което е при нарушение на чл.11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, защото в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи и не е посочен
по ясен и разбираем за потребителя начин.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а въведената такса по т.4.2 и т.4.4 за допълнителна
незадължителна услуга е свързана с усвояването и управлението на кредита,
оскъпява цената на кредита и по съществото си води до промяна на
посочения в договора ГПР.
Клаузата е неравноправна, съгласно тълкуването на член 4,
параграф 2 от Директива 93/13 в Решение на Съда от 20 септември 2018
година по дело C-448/17, според което когато в договор за потребителски
кредит годишния процент на разходите не съдържа математическа формула за
изчисляването му, без да предоставя необходимите за това изчисляване данни
и не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа на
7
съответната национална юрисдикция за това да. клаузата от този договор
относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла
на посочената разпоредба. Предвидената в чл.4.2 и чл.4.4 такса за бързо
разглеждане е в нарушение на забраната по чл.10а ал.2 ЗПК и е определена по
неясен за потребителя начин, поради липса на данни за математическата
формула за нейното изчисляване.
В посочения ГПР 49,90 % тази такса не е включена, а добавена в
размер на 24,33 % от главницата, е в нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като
надвишава ограничението да не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Следователно, предявеният отрицателен установителен иск за
нищожност на тази част от договора е основателен, при наведените в исковата
молба възражения и е основание за нищожност чл.26, ал.1, предл. 1,2,3 ЗЗД,
поради сключването му при неспазване на императивните норми на чл.10а,
чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК и като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител чл.143 и чл.146 ЗЗП. Клаузата е неравноправна по смисъла на
чл.24, във връзка с чл.146, във връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при
сключване на договора потребителят, не е могъл да влияе върху съдържанието
й, поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на
договаряне на страните да определят свободно съдържанието на договора, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. ( ТР №1/2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК)
Съгласно чл.26 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
С ТР №1/2020г/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК е прието, че
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
на правния спор. Съгласно чл.9 ЗЗД е призната договорната свобода на
страните да избират съдържанието на договора, която е ограничена
единствено от забраната да не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави.
Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., както и Анекс за
допълнителна сума към Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г обвързва
потребителя, съгласно клаузи чл.4.2 и 4.4 с такса за бързо разглеждане, която
не е включена в посочения ГПР и ГЛП, а когато те са различни от прилаганите,
кредиторът е приложил заблуждаваща търговска практика, по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. В този смисъл е Решение от 15.03.2012 г. по дело
С-453/10 на СЕС "търговска практика, състояща се в посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва
да се окачестви като "заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
8
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел".
Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от реално прилагания е
невярна информация, съответно се квалифицира като заблуждаваща търговска
практика и е основание да се приеме неравноправен характер на договорните
клаузи, по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.
Клаузите в чл.4.2 и чл.4.4, предвиждащи такса за бързо
разглеждане са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 Закон за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, противоречат на добрите
нрави и добрите търговски практики. Посочването в договора за кредит на
нереален ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно
чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложените съображения ще следва да се уважи иска за
установяване нищожност на клаузите в Индивидуален ДПК №OL00067296 –
чл.2,т.4 и чл.12, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер 110.00 лева, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК,
противоречащи на принципа на добрите нрави и неравноправни по смисъла на
ЗЗП.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника се възлагат сторените от ищцата разноски по представен списък за
държавна такса 50.00 лева, експертиза 300.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер 480.00 лева, с включен ДДС, на основание чл.38,
ал.2, вр. ал. 1 ЗАдв по договор за правна защита, което е съответно на
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК,
във вр. с чл.19 и чл.11 ЗПК, чл.143 ЗЗП, във връзка с чл.146 ЗЗП от Д. А. Д., с
ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Б., обл. Смолян, чрез адв. Е. И., със
съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № ** - **, представлявано
от З. С. Р. и., нищожност на клаузите от Договор за кредит №
98112*/18.04.2022г. и анекс от 27.04.2022г., чл.4.2 и чл.4.4 от Общите условия
на „В.“ БГ, предвиждащи такса за бързо разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, на основание чл.26, ал.1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, поради противоречие със закона или го заобикаля (чл.19,
ал.4 ЗПК) и поради накърняване на добрите нрави и поради неспазване на
императивните норми на чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК,
чл.143, ал.1 т.19 и т.20, във връзка с чл.146 ЗЗП.
Осъжда „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
9
на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № ** - **, представлявано от З. С. Р. и. да
заплати на ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И. адвокатско
възнаграждение в размер 480.00 лева, с включен ДДС, на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1 ЗАдв по договор за правна защита, което е съответно на
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Осъжда „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № ** - **, представлявано от З. С. Р. и. да
заплати Д. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Б., обл. Смолян
разноски по делото в размер на 350.00 лева, от които 50.00 лева за държавна
такса и 300.00 лева за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10