№ 95
гр. Варна, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502947 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на КПКОНПИ,
чрез главен юрисконсулт Илия Севрийски срещу решение № 261754/26.05.2021г.,
постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, с което Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена
да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от 8 747,61лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо
върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане
в общ размер от 32 667,40лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата
молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
1429,90лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК / разделно по
714,95лв. за всеки един от ищците/.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че решението в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати мораторната и законна лихва от дата на
подаване на исковата молба е недопустимо, тъй като в исковата молба не е било отправено
такова искане, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК, в тази част решението следва
да се обезсили. Излага се също, че начисляването на лихва върху лихвата е недопустимо,
като уговорката за анатоцизъм в гражданските правоотношения е нищожна. Изложени са и
подробни доводи и съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, като
се твърди, че искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски е
неоснователно предвид правилото, че лихви върху разноски не се дължат. Разноските
представляват имуществена вреда, поради което съгласно правилата на ГПК и АПК, същата
се възмездява от ответната страна по спора, за която решението на съда е неблагоприятно и
1
същата не е лихвоносно вземане. Първоинстонционният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка по делото, не е обсъдил изпратените от КПКОНПИ писма до
двамата ищца, както и поведението на Комисията в качеството й на длъжник, във връзка с
правилното и прецизно изплащане на сумите по ИЛ №77/16.02.2018г. и поведението на
ищците като кредитори, които не са оказали съдействие за точното изпълнение на
задължението, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Изплащането на сумата по
изпълнителния лист е било предвидено в бюджета за следващата година, когато е и
извършено след посочване н от ищците на актуална банкова сметка. Твърди се, че В.В. и
М.В. не са оказали необходимото съдействие, изразяващо се в навременно представяне на
банкови сметки, на които те са титуляри и изрично писмено волеизявление, с нотариална
заверка, за превеждане на сумата по банкова сметка, на която те не са титуляри. По
изложените съображения, без да се сочат новонастъпили и новооткрити факти и
обстоятелства, въззивникът моли решението да се отмени като се постанови друго, с което
исковете се отхвърлят, алтернативно, ако се приеме, че Комисията дължи мораторна лихва,
то същата следва да се дължи от 14.04.2020г., на която дата е поканена да плати и в размер
на 1814,67лв.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от
13.08.2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на КПКОНПИ по чл.248 ГПК
за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се намалят присъдените
в полза на ищците разноски и редуциране на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение. Оспорват се изводите на първоинстонционният съд, че не са налице
предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение. Посочва, че делото не е със
значителна фактическа и правна сложност поради което и претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
С жалбата не са отправени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.В. и М.В., чрез пълномощник адв. В. Тупарева -
ВАК са депозирали отговори на въззивната и частната жалби, в които се изразява становище
за неоснователност на същите.
Въззивната и частната жалби са депозирани от лице, имащо право на обжалване, в
предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл.
260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което същите са допустими при съответното
прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от КПКОНПИ, срещу
2
решение № 261754/26.05.2021г., постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС
Варна, и частна жалба срешу постановеното по същото дело определение от №
265469/13.08.2021г.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 15.02.2022г. от 9 часа, за която дата и час
да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3