№ 4552
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110116344 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, с която срещу В. М. М. ЕГН ********** са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1
145.99лв., представляваща такса достъп, изчислена на база предоставена
мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр.
Долни чифлик, 152, съставляваща сбор от следните задължения: по Фактура
№ ********** от дата 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до
30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за
периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата
14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до
08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 13.07.2023г., с падеж
21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за
периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура №
********** от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до
31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за
периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 15.09.2023г., до окончателното
погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
11800/2023г. по описа на ВРС, 7 с-в.
Ищецът в исковата и уточнителната си молби излага твърдения, че на
05.11.2020г. от ответника е депозирано Заявление 5579286 за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД при Общи условия от В. М. М.. В него
било посочено, че предназначението на обекта е за „стопанска дейност" -
фуражен цех, като се заявява използването на „трифазно захранване", като бил
представен и документ за собственост - Нотариален акт №59, том 2, per.
№6817, дело 247 от 2020г. На 16.11.2020г. било изготвено становище от
„Електроразпределение Север" АД от което било видно, че на В. М. М. е
предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски
номер **********. Позовавайки се на каузална съдебна практика на
Върховния касационен съд сочи, че задълженото към доставчика лице се явява
собственика на вещта към момента на потреблението, с оглед на което и
претендираните били дължими от собственика на имота.Поддържа, че
съгласно ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или
предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по
утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано
единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.
Излага твърдения, че ищецът е „небитов клиент“, поради което цената за
достъп е опредЕ. на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания
от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който
продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел.
енергия. Сочи, че считано от 01.10.2020 г.от кръга на клиентите на крайния
снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът
за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex
lege. Поддържа, че доставката на ел.енергия към небитовите клиенти , които в
срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел.енергия по
свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в
качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел.енергия, който следвало
да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021 г.
С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект
служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на
краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на
търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът
нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени
цени, нито типов договор. Твърди, че издадените фактури за посочения
период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до
електроразпределителната мрежа. Сочи, че процесните суми се дължат от
ответника за предоставени мрежови услуги съобразно ПТЕЕ. Твърди се, че
към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради
2
което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в
размер на законната лихва. Претендира уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. М. М., с
който оспорва активната легитимация на ищеца, като твърди, че не е в
облигационни отношения с него, тъй като не му доставя ел. енергия.
Отбелязва нерелеватността на изложените от ищцовото дружество доводи,
относими към претенция за заплащане на цена за потребена електрическа
енергия, както и липсата на уточняване относно количеството на твърдяната
предоставена мощност. Посочва, че абонатът е „разединен“ от мрежата на
електроразпределителното дружество от РОС на 22.02.2022 г., поради което
възможността му да използва е ел. енергия е изцяло изключена, така както и
правото на ответника да събира цена за непотребена ел. енергия, респективно
и претендираните такси. Твърди, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, на
която се позовава ищцовата страна отрича основателността на претенцията
му, тъй като в обекта няма потребление и не се представят доказателства за
предоставена мощ, опредЕ. съобразно правилата на Наредба № 6 /24.02.2014 г.
на ДКЕВР.
С оглед непредставянето на доказателства за фактурирани количества
активна ел.енергия през процесния период, нито за предоставена мощност в
местата за измерване оспорва, освен основанието, също така и размера на
претендираната цена за мрежови услуги. Счита, че стойностите са определени
неправилно и произволно от ищеца, без прилагане на задължителните за това
нормативни правила и без каквито и да било обвързващи писмени
доказателства. Твърди, че всички консуматори в обекта са предвидени общо за
мощност от около 30 кВч и е невъзможно да бъде ползвана по-голяма
мощност в обекта поради наличието на токови прекъсвачи.
На следващо място сочи, че в находящия се в имота на ответника
трафопост е монтиран закупен от него Силов маслен трансформатор 100kVА
20/0,4 кВ със заводски № 128741/1989 г., за нуждите на процесния обект още
през 2015 година и е с предвидена мощност, която е достатъчна/необходима за
работата на електрическите консуматори в него. В таблото е имало
предпазители 63 А, което ограничава мощността до максимум 50
kW/евентуално стойност. Всички присъединителни съоръжения са били
собственост на ПК „Сотир Костов", а след това - на ответника, включително и
външното кабелно захранване и РОС/разединител открит монтаж секционен/.
Последният се е намирал в съоръжение на ищеца на повече от 500 метра
разстояние от обекта и е бил част от прехвърлените съоръжения на ответника.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт № 59/14.09.2020 год. на нот.
Александър Александров, съставен по писмени доказателства, се установява
3
безспорния между страните факт, че В. М. М. е собственик на складова база
(склад) с площ от 715 кв. м., находяща се в ***т, съставляващ обект с
идентификатор 21912.3.341.7 по КККР. Праводател на ответника по
отношение собствеността върху горния обект е ПК “Сотир Костов“, гр. Долни
чифлик.
Видно от констативен протокол № 5152793/12.06.2017 г. е, че от
служители на „Електроразпределение – Север“ АД- Варна е била извършена
проверка на измервателната на процесния обект на потребление с аб. №
1671004, при която е подменен и електромера, измерващ доставяната до
обекта електрическа енергия. Обектът е присъединен на ниво „средно
напрежение“, съответно и измервателната група е средно напрежение,
констатирано е, че обектът не работи от 01.06.2017 г.; повреден
трансформатор, токовите трансформатори са за подмяна. Титуляр на
партидата към момента на проверката е ПК “Сотир Костов“ - праводател на
ответника, а последният е присъствал лично на проверката и е подписал
констативния протокол в качеството си на законен представител на
кооперацията.
Със заявление с вх. № 5579286/05.11.2020 год. за достъп и пренос на
електрическа енергия ответникът Вл. М. е заявил пред „Електроразпределение
– Север“ АД- Варна смяна на титуляра на партидата за процесния обект на
потребление с аб. № 1671004. Посочено е в заявлението, че предназначението
на обекта е за стопанска дейност, исканият достъп до мрежата е за средно
напрежение, захранването в обекта е трифазно. Следователно ответникът е
потребител на електрическа енергия за стопански (небитови) нужди по
смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ; „небитов клиент“ е бил и праводателят му.
По повод на заявлението „Електроразпределение – Север“ АД- Варна е
издало удостоверение (което по същността си е „становище за
присъединяване“ към мрежата по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредбата № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи), че
на ответника е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа и му е
даден нов клиентски номер, като относно условията за присъединяване
становището препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД. Към удостоверението (становището) е приложено и Приложение
№ 3, в което са описани средствата за търговско измерване в процесния обект,
мястото на измерване, елементите на измервателната група и техните
параметри, които са идентични с тези, описани в констативния протокол №
5152793/12.06.2017 год., обсъден по – горе, т. е., Приложение № 3
възпроизвежда установените при проверката на обекта на 12.06.2017 год.
място на измерване, елементи на измервателната група и техните параметри.
С влязло в сила Решение № 391/28.03.2023 г. по в.гр. дело № 136/2023 г.
е потвърдено изцяло Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело №
16485/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
699.46лв.. представляваща главница за мрежови услуги по фактури , издадени
4
за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб.№32Z4100016710043,
адрес гр. Долни чифлик 152 и кл. № **********, съгласно фактури №
********** от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв., № ********** от
14.06.2021г. на стойност 238.28 лв., № ********** от 14.07.2021 на стойност
230.59 лв.;
С друго влязло в сила Решение 166/20.02.2024 по гр. дело № 9/2024 г. по
описа на ВОС е потвърдено изцяло Решение № 3555 от 05.11.2023г.,
постановено по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС,42състав, с което в отношенията
между същите страни е признато за установено, че В. М. М., ЕГН **********
дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, следните парични
вземания : сумата от 1323,80 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и
осемдесет стотинки), представляваща общо дължима главница за незаплатена
мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022
г., за обект с абонатен № 32Z4100016710043, находящ се в Долни Чифлик
0,152, и клиентски № **********, сумата от 30,92 лв . (тридесет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда -
23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК - вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима
главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от
12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № 32Z4100016710043,
находящ се в Долни Чифлик 0, 152, и клиентски № **********, на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За процесните суми ищцовото дружество е издало Фактура №
********** от дата 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до
30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за
периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата
14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до
08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 13.07.2023г., с падеж
21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за
периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура №
********** от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до
31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за
периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г.
Не е спорно между страните, а и се установява и от цитираните фактури,
че в процесния период в обекта на ответника не е налице потребление на
електрическа енергия.
Подадено е заявление от 05.11.2022 г. от ПК „Сотир Костов“ до „ЕРП
Север“ за намаляване на предоставената до електроснабдения имот мощност,
5
от съдържанието на което е видно, че не е посочена конкретно исканата
намалена мощност, а в графата „други характеристики на обекта“ е посочено:
необходимата мощност за 11 месеца е 10 kW, a за месец VII и VIII- 30 kW“.
В отговор на същото „ЕРП Север“ е изпратило писмо, с което е заявило,
че искането не може да бъде изпълнено без заявителят да уточни конкретната
мощност, до чиято стойност иска да бъде извършено намаляването.
Oт заключението на изготвената СТЕ се установява, че процесният
трансформатор 100kw при параметри 20/0,4KV - „Силов-маслен" с №128741,
същият е произведен 1989г, който и към 25.06.2024г е монтиран/ но не под
напрежение, т.е. изключен от захранване/ на място в Трафопоста на ответника.
Видно е от „Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца" -
периодът е от 2021г до 2023г - показания нулеви. Абонатът е „изключен от
РОС", съгласно КП №5197449 от 22.02.2022г, т.е. от повече от две години този
абонат не получава захранване по линията 20KV. Задължително прекъсването
на захранващата линия Ср.Н./ 20KV/ се е извършило от специалистите на
„ЕРП-Север", обслужващи съответната подстанция и прилежащите й
трафопостове. Разединяването се извършва след прекъсване на линията в
самата подстанция и чрез РОС/ разединител открит тип/ на ЖР стълбовете.
Т.е. обектът е изключен не само от РОС, а и като подаване на 20кУ към РОС от
подстанцията Посочва, че присъединителните съоръжения за процесния обект
са, както следва линия Ср.Н. 20KV ОТ Подстанция - Възлова станция/ВС/
„Долни Чифлик", ЖР с РОС, разпределителни шини, към които има
монтирани НТ и ТТ на трите фази U=20KV за да се получи схема,
позволяваща измерване на потребяваната ел. енергия от високата страна -
преди силовия трансформатор. В случая СТ - 100kw, 20/0,4KV. Съответно
монтираните към входящите шини НТ и ТТ са:ТТ - АТВ20-ЗВ, кл. точност 0,2
10/5А, К=2 - НТ - DNT24, кл. Точност 0,5, 20/0,1KV, К=200 общо Ктр =400,
т.е. измервателната система следва да работи с К=400. СТИ е тип МТ830,
трифазен, тройнотарифен. Метрологичната му проверка е от 2017г/ Ml 11. Т.е.
към дата 22.02.2022г същият е бил над четирите години на метрологичния си
срок/ трифазен/. Процедурата по Наредба №6 за определяне на
присъединителната мощност на обекта е спазена само формално. Т.е. опредЕ.
е присъединителната мощност на база монтираните СТИ/ НТ, ТТ, СТИ-
електромер/, съгласно КП №5152794 от 14.06.2017г след установена повреда.
Към момента обектът с процесния трафопост изобщо не ползва ел. енергия от
мрежата на ЕРП още от 2022г, а има собствена соларна система за
захранване с електроенергия с мощност от 30kw и батерии към нея.
По делото е прието и заключението на изготвената ССчЕ, от което се
установява, че издадените в периода от 15.05.2023 г. до 14.08.2023 г. от
„Енерго - Про Продажби"АД фактури са по определените цени на КВЕР с
Решения №Ц-19 от 01.07.2022 г. и №Ц-14 от 30.06.2023 г. , като изчисленията
по процесните счетоводни документи са правилни. От представените от
счетоводството на ищцовото дружество справки се установяват задължения за
мрежови услуги с техния размер и лихви за просрочие по счетоводни данни
към 29.07.2024 г. в общ размер 1 309,88 лева. Изчислената лихва от
експертизата по процесните фактури от датата на падежа за всяка една от тях
6
до 08.09.2023 г. е в общ размер 23,79 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове с правно основание 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите
са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива,
свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от приобщеното заповедно дело. Налице е пълен обективен и
субективен идентитет между издадената Заповед № 5620/21.09.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г.
по описа на ВРС, 7 с-в и предметът на исковата претенция.
Тяхната основателност е предпоставена от установяване в условията на
главно и пълно доказване, че страните са били в облигационно
правоотношение в процесния период, че на В. М. М. е предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер ********** през
периода на претенцията и каква, в това число да докаже твърденията си, че
ответникът е собственик на конкретния обект, както и че последният е
„небитов клиент“, да докаже дължимостта на сумите по процесните фактури,
като в условията на пълно и главно доказване установи основанието и размера
на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че мрежовите услуги и
другите компоненти, посочени във фактурите, предмет на иска, са в правилен
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ клиенти, в това число и
производители в режим на потребление, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос през електропреносната
мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа, други
мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос през електропреносната мрежа
се заплащат от оператора на електроразпределителната мрежа на независимия
преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13, а съгласно ал. 1
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
комисията цени.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани
с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през
7
електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като
право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014г.
предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електрическа енергия
В разпоредбите на чл. 91, ал.1 вр.чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ
е предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се
извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно
договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа
енергия и потребителят- краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с
изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с
оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за
ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата
електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените
за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа
енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел.
енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните
клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по
чл. 119, ал.1, т.2., а редът, условията и съотношението в заплащането на
цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с
Правилата за търговия с ел.енергия /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на
чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия, като разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи
на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр.
57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвиди, че небитовите клиенти, какъвто е
и ответникът следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото
доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото
крайният снабдител осигурява снабдяване на ел.енергия само за обекти на
битови абонати. Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен снабдител" е: енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа
енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини,
8
като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се
предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на
равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2. Т.е фигурата на
доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на обществото и с цел
да продължи предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния
клиент с ел.енергия, когато той не е направил избор на доставчик на свободния
пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. А
пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този
закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен
клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври
2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия.
Респективно първият правопораждащ факт, изискуем за възникване на
пасивната материална отговорност на ответника за процесните задължения е
установяването, че същият е небитов клиент по смисъла на §1, т. 33а от ДР на
Закона за енергетиката за визирания обект на потребление.
Между страните е безспорен факта, че ответникът е собственик на
процесния електроснабден обект, а и както вече беше обоснова, същият се
потвърждава и от представения по делото акт № 59/14.09.2020 год. на нот.
Александър Александров. По силата на горецитираното заявление, същият е
присъединен към електроразпределителната мрежа и е потребител на
електрическа енергия за стопански (небитови) нужди – „небитов клиент“ по
смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която това е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Безспорно е още обстоятелството, че „Енерго – Про Продажби“ АД е
краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ,
а ответникът – собственик на процесния обект на потребление, находящ се в
гр. Долни чифлик (склад) с аб. № № 1671004. Установено е също, че обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно
напрежение. Отношенията между страните се регламентират от нормите на
Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003г.), Правилата за търговия с
електроенергия (обн. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, както и от
Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение – Север“ АД. В процесния период страните са се
намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба на
ел. енергия – до 30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в
сила от 01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про
Продажби“ АД, а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на
доказателства, а и твърдения, за сключен от страна на ответното дружество за
процесния обект договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по
чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по силата на
9
§ 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.).
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 29 от ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г.,
в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за
измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени,
като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги:
потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното
означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа
енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си
за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това
следва и от характера на самата услуга. Достъпът до
електроразпределителната мрежа е изрично предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ
като компонент при формиране на цената на фактурираното от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия. Това е така, доколкото този достъп се явява необходимо условие за
реалното потребление на ел. енергия. Обратното обаче не е вярно. Услугата
"достъп до електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в
задължението на съответния оператор на мрежата да предостави
равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите срещу заплащане на
съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл.
113, ал. 1, т. 3 ЗЕ) и в този смисъл е независима от реалното потребление на
ел. енергия. За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в
т.ч. за гарантиране на нейното нормално, сигурно и ефективно
функциониране, независимо от количествата потребена ел. енергия,
мрежовите оператори извършват постоянни разходи по поддръжката на тази
мрежа, така че във всеки един момент същата да разполага с необходимата си
пропускателна способност и съответно ползвателят да може да разполага с
необходимата му предоставена мощност. Възмездяването именно на тези
разходи е нормативно регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. ПТЕЕ (ДВ
бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.) и както вече бе посочено по-горе,
същите се дължат независимо от реалното потребление на ел. енергия.
Доколкото в настоящия случай е налице втората от нормативно
предвидените хипотези, при които се дължи цената за услуга за предоставен
достъп по чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ. Поради това стойността й следва да се
определи съобразно предоставената до обекта мощност и действащото към
процесния период Решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г., прието на осн. 21,
ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Установено е по делото, че стойността на
услугата достъп до мрежата за периода е изчислена върху предоставена
мощност от 312 kW. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 11 от
10
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи "предоставена мощност" е онази максимална активна
мощност, за която операторът на преносната мрежа или съответният оператор
на разпределителна мрежа съгласно договора за присъединяване осигурява на
клиента възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения или за пренос към разпределителна мрежа в
мястото на присъединяване на обект на оператора на разпределителната
мрежа и се характеризира с ниво на номинално напрежение и брой на фазите,
на които се доставя, при фактор на мощността не по-нисък от 0, 9. В случая
договор за присъединяване между ответника и оператора на мрежата, с който
да е договорен величината на предоставената до обекта мощност, няма.
Сключването на такъв договор не е изадължително (а е правна възможност),
доколкото само е сменен титуляра на вече присъединен към мрежата обект и
не е необходимо проектиране и изграждане на съоръжения за присъединяване
по реда на ЗУТ, а условията за присъединяване се уреждат със становище за
условията за присъединяване – в тази смисъл са нормите на чл. 14, ал. 3 и ал. 4
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, приложими в настоящия случай. Становището за
условията за присъединяване, издадено на ответника на 13.11.2020 год.,
препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от цитираните ОУ на
ДПЕЕЕМ, за ползватели, потребяващи електрическа енергия за стопански
нужди и присъединени към електроразпределителната мрежа без договор за
присъединяване, за предоставена мощност и категория по осигуреност на
електроснабдяването се приемат размерът на осигурената за ползване
мощност и категорията по осигуреност на електроснабдяване до границата на
собственост. За заварените небитови клиенти, купуващи ел. енергия, които
нямат сключен договор по чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПТЕЕ (както се
посочи, такъв не е и необходим, съобразно чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6
от 24.02.2014 г.) предоставената мощност се определя съгласно чл. 36 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Според чл. 36 от цитираната наредба когато средствата
за търговско измерване не позволяват регистриране на активна мощност,
предоставената мощност се контролира чрез ограничаване на ползваната
електрическа енергия по ток, при фактор на мощността 0,9, с монтиране 10
непосредствено след електромерите за търговско измерване на подбрани по
големината на номиналния им ток автоматични прекъсвачи или
токоограничаващи устройства. В случая предоставената мощност на обекта на
ответника е опредЕ. в съответствие с цитираната норма и съобразно
техническите данни и параметри на измервателната група в обекта, които са
обективирани в констативния протокол № 5197449/22.02.2022 год. и същите
данни и параметри са възпроизведени и в Приложението № 3 към
становището за присъединяване по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба №
6/24.02.2014 г. на „Електроразпределение – Север“, издадено на 13.11.2020
11
год. по повод подаденото от ответника искане за осигуряване на достъп до
електроразпределителната мрежа.
По същество възражението на ответника за недължимост на таксата
поради подадено заявление от 05.11.2022 г. от ПК „Сотир Костов“ за
намаляване на предоставената мощност касае именно размера на дължимата
такса, а не както се твърди – основание за недължимост на същата.
Настоящият съдебен състав преценява възражението за неоснователно на
първо място, защото със сила на пресъдено нещо между същите страни по гр.
дело № 16485/2021 год. за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., а по гр.дело
№ 2814/2023г. на ВРС за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г. е прието, че
предоставената мощност е била 312 kW, респективно подаденото заявление,
относимо именно към посочените периоди не е породило действие и
стойността на услугата следва да бъде изчисляване именно на база посочената
предоставена мощност. Да се достигне до друг решаващ извод относно
действието на правопораждащия размера на договорната отговорност на
ответника факт би довело до допускане на процесуално нарушение,
изразяващо се с несъобразяване на визираната обвързваща страните сила на
пресъдено нещо на решението, което е в нарушение на чл. 297 и чл. 298 от
ГПК. Нещо повече, видно от заявлението не е конкретно посочена исканата
намалена мощност, а в графата „други характеристики на обекта“ е изписано:
„необходимата мощност за 11 месеца е 10 kW, a за месец VII и VIII- 30 kW“.
Изложеното прави напълно неразбираемо искането, тъй като не може да се
извлече действителната воля на заявителя за кои „11 месеца“ претендира
намаляване, както и за м. юли и август от коя година желае 30 кW, тъй като
месеците юли и август за следващата година (2021г.) са включени в първия
заявен период от единадесет месеца след подаване на заявлението от
05.11.2020 г. Именно поради това указанията на „ЕРП Север“ за уточняване на
искането за обосновани, и при липса на надлежно изпълнение следва да се
приеме, че фактическия състав на заявлението за промяна на мощността не е
завършен, а последното е неразбираемо. В допълнение следва да се посочи, че
дори и да се приеме, че заявените месеци касаят годините 2020 и 2021 г., то
същите попадат извън процесния период, доколкото не е налице конкретно и
изпълнимо искане за намаляване на напрежението за неограничен период
напред.
Предвид всичко гореизложено стойността на услугата следва да бъде
изчислена върху предоставената мощност от 312 kW., което от заключението
на ССчЕ се установява, че е извършено надлежно и дължимата цена е
правилно изчислена. Не се твърди, а и не се доказва ответникът да е заплатил
сумите по горните фактури, поради което и същият дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по всяка фактура, считано от
падежа на задължението, или общо от 23.79 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 879 лева за исковото производство и 75 лева за заповедното.
Мотивиран от изложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. М. ЕГН ********** дължи
на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г
сумата в размер на 1 145.99лв., представляваща такса достъп, изчислена на
база предоставена мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на
потребление гр. Долни чифлик, 152, съставляваща сбор от следните
задължения: по Фактура № ********** от дата 15.05.2023г., с падеж
23.05.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за
периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура №
********** от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до
31.05.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за
периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата
13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до
08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 14.08.2023г., с падеж
24.08.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 358.63лв. за
периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда -
15.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, за които е
издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 с-в., на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН ********** да заплати на „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 879
лева, представляваща извършените в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН ********** да заплати на „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 75
лева, представляваща извършените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14