№ 455
гр. Благоевград, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500463 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по депозирана въззивна жалба от адв. Л.В. от САК, с адрес на кантора гр.С.
бул.“Ц.Б., ет.3, офис 2, в качеството му на пълномощник на А. Т.а, срещу Решение №
256/17.05.2022г., постановено по гр.д. № 91/2022г., по описа на Районен съд – Благоевград.
С атакуваното решение съдът е отхвърлил молбата на А.Г. Г. - Т.а, лично и в качеството на
законен представител на малолетното дете ИЛ. В. ТР. за налагане на мерки по реда на ЗЗДН
по отношение на ответника В. ЕФТ. ТР. за извършен акт на домашно насилие на
14.01.2022г. около 17.00ч.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че съдът е постановил
решението в противоречие със събраните по делото доказателства, като решението е
вътрешно противоречиво. Твърди се, че от една страна съдът приема, че на процесната дата
е имало отправяне на обидни думи и скандали, че е имало трайно влошени отношения, че не
толерира подобни прояви, а от друга страна приема, че е нормално да има подобно
поведение. Излага се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като
не е направил анализ на същите поотделно и в тяхната съвкупност. Акцентира се, че в
молбата за защита от домашно насилие не е искано уреждане на отношения по повод
прекратяване на брака, родителските права по отношение роденото от брака дете, както и
имуществените отношения между страните, като за жалбоподателката не е ясно защо съдът
засяга тези отношения в това производство. Навежда се, че твърдението на съда, че
житейски нелогично е да не се потърси помощта на полицията след случая на 14.01.2022г. е
субективно. В жалбата се прави оплакване, че не е ясно защо съдът не кредитира
показанията на свидетелите доведени от молителката, а дава вяра на показанията на
свидетелите доведени от ответника, които са заинтересовани от изхода на процеса. Твърди
се, че съдът не е изложил мотиви и защо не кредитира представената декларация по чл.9,
ал.3, с което е нарушена разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона. Жалбоподателката навежда,
1
че от събраните по делото доказателства е доказан акта на домашно насилие извършен на
14.01.2022г., като ответника не отрича присъствието си в дома на молителката, както и
скандала. С оглед на това първоинстанционният съд въз основа на представената
декларация е следвало да приеме молбата за защита за изцяло доказана, тъй като е извършен
акт на вербална и физическа агресия от страна на ответника към съпругата му, който
представлява осъществено домашно насилие под формата на психическо и физическо
такова, което е извършено в присъствието на детето.
По подробно изложени в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се иска да бъде постановено ново с
което да бъде уважена молбата и да бъдат наложени мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3
и 4 от ЗЗДН. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, чрез
пълномощника адв. Дойчинова, с който се оспорва същата като неоснователна. Поддържа се
становище, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при
спазване на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката А. Г. - Т.а се явява
лично и с пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. Същият по същество
пледира за отмяна на решението, и уважаване на молбата за защита.
Въззиваемият се явява лично и с пълномощник, който пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивният съд намира, че подадената жалба е допустима, същата е подадена в срока по
чл.17, ал.1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, която има правен
интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За произнасяне по основателността на жалбата съдът, въз основа на събраните
доказателства и закона, приема за установено следното:
РС Благоевград е бил сезиран от А.Г. Г. – Т.а, с ЕГН **********, с адрес Благоевград,
ул.“С.С, ет.4, ап.4, лично и като законен представител на малолетния ИЛ. В. ТР., с ЕГН
**********, с молба за защита от домашно насилие срещу В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********,
с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32.
В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответникът са съпрузи, като бракът
им е сключен на 09.05.2015г. в Благоевград. Излага се, че от брака си имат родено едно дете
И.Т.. Твърди се, че преди около година без причина съпругът напуснал семейното жилище
в Благоевград, ул.“С.С, ет.4, ап.4, собственост на трето лице и създал връзка с друга жена,
като семейното жилище останало за ползване от съпругата с детето. В молбата е изложено,
че през този период Т. няколко пъти извършил актове на домашно насилие – изразяващи се
във физическо и психическо насилие, като някои от тях били извършени пред детето. На
05.10.2021г. молителката след поредния акт на домашно насилие сезирала органите на
полицията и домът им бил посетен от служители на МВР. На 30.12.2021г. пред РС
Благоевград страните депозирали молба за развод по взаимно съгласие и представили
споразумение.
Акта за който молителката е сезирала първоинстанционния съд за защита се твърди, че се е
случил на 14.01.2022г., когато молителката си тръгнала от работа, взела сина си от детска
градина и се прибрали вкъщи. В 16.39ч. ответникът й се обадил по телефона и пожелал да
донесе витамини, които бил купил за детето. След около 5 минути ответникът отишъл дал
витамините, видял детето и на тръгване казал на молителката „Честит Банго Васил“ и
допълнил „Ако мислите да празнувате довечера ще взема детето, за да не се вижда с този
мангал“. Молителката не отговорила, като при излизането на ответникът през входната
врата бутнал същата навътре и й казал „Няма да ме гониш от дома ми“. Молителката му
отговорила, че това не е неговия дом, тъй като си е тръгнал от него преди една година.
Тогава ответникът започнал да я обижда, че е курва, сперма, да си събирала багажа и до утре
да се махнела, но да му оставила детето. Сочи се, че били разменени и други реплики между
двамата, като ответникът гушнал детето и тръгнал с него към вратата, но детето се
разпищяло и молителката се доближила да го вземе. Докато протягала ръка да го гушне Т. я
2
стиснал с два пръста за гръкляна много силно, молителката започнала да се дърпа, усетила
много силна болка, че се задушава. Ответникът пуснал детето при нея и тя отишла в
кухнята. Като се навела да вземе една играчка, ответникът й зашлевил силен шамар по
лявата буза, като ударът бил толкова силен, че й заглъхнало дясното ухо. Молителката се
разплакала, детето също, като започнало да я прегръща и целува. Ответникът й казал „ако
искаш да имаш дете от тук нататък ще правиш само каквото аз ти кажа и забрави за парите
които ми искаш, разбра ли ме“, повтарял „разбра ли ме, разбра ли ме, ако се обадиш на
някого утре ще те намерят на части, от тук нататък ще заспиваш всяка вечер със страх, ако
обещаеш да не се обаждаш повече няма да ме видиш, разбра ли ме“. Навежда се, че
молителката през цялото време го молела просто да си тръгне и да престане да прави това
пред детето. Същия си тръгнал към 17.40ч., като след това започнал да звъни по телефона,
но тя го блокирала.
Излага се в молбата, че по описания начин спрямо молителката е осъществен акт на
домашно насилие, изразяващо се във физическо, психическо, емоционално и икономическо
насилие, както и принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права. Твърди се, че върху детето също е извършен акт на психическо и емоционално
насилие, защото акта на домашно насилие спрямо майка му е извършен в негово
присъствие.
Предвид изложеното е направено искане да бъдат наложени спрямо ответника мерки за
защита по реда на ЗЗДН, а именно по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която молителката е
декларирала под страх от наказателна отговорност, всички обстоятелства изложени в
молбата относно осъществения спрямо нея акт на домашно насилие на 14.01.2022г.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са
съпрузи от 09.05.2015г. От брака им е родено детето ИЛ. В. ТР., с ЕГН **********, което се
установява от представеното удостоверение за раждане.
От изготвената справка по АСУД на РС Благоевград е установено, че срещу ответника Т.
няма други образувани граждански дела по ЗЗДН. Установено е, че същия не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение, както и че не е осъждан.
По делото са приобщени докладна записка, протоколи за предупреждения от 05.10.2021г.
към Александра Т.а, В.Т., и обяснения от същите лица и молителката във връзка с възникнал
скандал между сестрата на молителката и ответникът прераснал в отправяне на обидни думи
от негова страна към двете.
По делото е приобщен социален доклад изготвен от Д“СП“ Панагюрище, в същия е
посочено, че постоянни грижи за детето Илиян към настоящия момент полага майката, като
същото поддържа контакти с бащата, чрез срещи и телефонни разговори. Отразено е, че
майката притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
детето, като в жилището й е осигурена сигурна и безопасна среда за отглеждането му.
В хода на производството пред първата инстанция е проведен разпит на шест свидетели.
От показанията на свидетелите Г. и Ю., преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК
се потвърждават изнесените факти в молбата, като съдът кредитира същите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и обективни. Свидетелските показания на полицейските
служители М. и Г., не установяват релевантни за спора факти, поради което съдът намира че
не следва да бъдат обсъждани.
От страна на ответника за опровергаване твърденията в молбата е проведен разпит на
двама свидетели И.М. и И.М., които в по – голямата си част установяват обстоятелства,
които са ирелевантни за спора. Относно изнесеното в молбата, същите заявяват, че не им е
споделено от страните по делото за обстоятелствата относно настъпилия инцидент.
Настоящата инстанция не цени като достоверно доказателство показанията на тези
свидетели. Същите са нелогични, изпълнени с вътрешни противоречия и по никакъв начин
не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които
съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил молбата за защита, като е приел, че не
3
е установено поведението на ответника да е било насочено пряко към засягане на
психическата или физическата неприкосновеност на молителката и малолетното дете, което
да бъде квалифицирано като домашно насилие, респективно да покрива състава на такова по
чл.2 от ЗЗДН.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за
неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е
пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се
изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.
2 от закона. Следователно молбата на молителката, въззивник в настоящото производство,
следва да се разгледа в две посоки: дали изложените факти могат да се квалифицират като
форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и дали по делото са събрани
доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.
Твърдяните от молителката действия на ответника /въззиваем/, които са я мотивирали да
иска налагане на мерки за защита се изразяват в това, че на 14.01.2022г., ответникът е
отправил към молителката обидни думи, заплахи и закани, както и е упражнил по
отношение на нея физическо насилие, като я е стиснал с два пръста за гръкляна, като и
зашлевил силен шамар по лявата буза.
Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“,
извършени спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е
очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Безспорно
страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 1, ЗЗДН, тъй
като ответникът и молителката са съпрузи.
Предвид изложеното съдът намира, че Районен съд Благоевград е бил сезиран от активно
легитимирано по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с
фактически твърдения за осъществени действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия
закон, поради което молбата е процесуална допустима.
Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната
дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно
насилие“. В случая твърдените действия представляват физическо насилие, при което
лицето е подложено на побои, като му е причинена физическа болка и страдание, отравяне
на обидни думи, заплахи и закани, които могат да бъдат квалифицирани като форма на
психическо и емоционално насилие. При психическо насилие отношението на едно лице
спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа
травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно
разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно
мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката
на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с
преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до
чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват,
доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на
засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на
4
въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството,
поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
В настоящия случай изложените в молбата и в декларацията твърдения сочат на
осъществено физическо и психическо насилие.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че се касае за
поведение на въззиваемия на процесната дата, изразяващо се в заплахи за здравето и живота
на молителката, отправяни обиди и вулгарни изрази по отношение на личността , и
физическо насилие.
Настоящата инстанция не споделя извода на Районен съд Благоевград, че от
доказателствата по делото не се установява на процесната дата – 14.01.2022г. спрямо
молителката и детето е осъществен акт на домашно насилие. Съдът намира, че от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и Ю. се установява, че на 14.01.2021г. в
жилището, в което молителката е живеела заедно с детето, в негово присъствие ответникът е
осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се в психически
тормоз, осъществен чрез отправяне на заплахи, закани, употреба на обидни думи и изрази и
физическо насилие. В тази връзка съдът приема изложените в молбата обстоятелства за
упражнено насилие за действително настъпили, както с оглед изявлението на молителката в
нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност декларация, която макар и
съставена за нуждите на производството, се явява годно за кредитиране доказателствено
средство с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и чл.13, ал.3 ЗЗДН, така и предвид факта, че
посочените в същата обстоятелства досежно извършения акт на насилие кореспондират
напълно със събраните по делото доказателства. Установеното, че молителката след
извършения акт е напуснала обитаваното от нея жилище и пределите на града, и се е
установила в друго населено място също потвърждават упражненото спрямо нея насилие.
Съдът намира, че ответникът с ангажираните от него доказателства не е оборил твърденията
за осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката в присъствието на детето.
Свидетелите ангажирани от него не са присъствали на процесната дата, в жилището, не са
възприели факти и обстоятелства относно случилото се, а обстоятелството, че молителката и
ответникът не са им споделили за случилото се, не може да бъде тълкувано в насока, че е
изложеното в молбата не е настъпило.
Независимо, че от доказателствата по делото се установяват трайно влошени отношения
между молителката и ответникът, същите не са предмет на молбата за защита, като
първоинстанционният съд, не е направил анализ на доказателствата, досежно конкретния
твърдян акт на домашно насилие, а единствено е преразказал свидетелските показания, без
да изложи съображения защо не кредитира представената декларация по чл.13, ал.3 ЗЗДН, и
показанията на свидетелите Г. и Ю.. С оглед на това решението е необосновано и
неправилно.
Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, а молбата за издаване на
заповед за защита от домашно насилие следва да бъде уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН
Молителката, като намиращо се в риск лице, следва да получи защита от бъдещи
посегателства срещу личността и спрямо детето, което също е пострадало, като
присъствало на процесния акт.
При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки за защита /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, съдът намира за
подходяща мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира, че посочената мярка ще
осигури защита в значителна степен на пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без
такъв.
5
Предвид обстоятелството, че молителката и ответникът не обитават общо жилище и към
настоящия момент не живеят в едно и също населено място, съдът намира, че не следва да
бъдат определяни мерките по т.2, 3 от ЗЗДН. Мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН -временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не
е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на
интересите на детето също не може да бъде наложена, тъй като в чл.5, ал.3 ЗЗДН е посочено,
че тази мярка не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на
родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните
отношения. В тази връзка съдът съобрази, че в исковата молба е отразено, че съдът е
сезиран с молба за развод. С оглед на това и мярката по т.4 не следва да бъде налагана.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, счита, че на Т. следва да
бъде наложена глоба в размер от 200,00 лева, който размер с оглед добрите характеристични
данни на въззиваемия намира за достатъчен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззивницата, която за
производството пред Окръжен съд Благоевград не е ангажирала доказателства за направени
такива. В хода на производството пред РС Благоевград са представени доказателства за
направени разноски от молителката в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, като в списъка по чл.80 от ГПК са включени и 200 лв. адвокатско
възнаграждение за явяване в две съдебни заседания. Ответната страна е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като съдът
намира, че същото е неоснователно. Съобразно чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по ЗЗДН минималното възнаграждение е в размер на
400 лв. В случая е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., което съдът намира, че не е прекомерно с оглед извършените процесуални действия
от пълномощника в защита интересите на молителката, поради което не следва да бъде
намалявано. По отношение на претендираната сума от 200 лв. за явяване в съдебно
заседание, съдът намира следното. Съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата при защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв. В случая са проведени общо 3 съдебни заседания, поради което се дължи само
сумата от 100 лв. за явяване на процесуалния представител в третото заседание. Или общия
размер на разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката е
600,00 лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Благоевград дължимата държавна такса в размер на 25,00
лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 вр. с чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград дължимата държавна такса в
размер на 12,50 лева
Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН решението на Окръжен съд Благоевград е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 256 от 17.05.2022г., постановено по гражданско дело №
91/2022г. по описа на Районен съд Благоевград, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград,
ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32 е осъществил на 14.01.2022г. акт на домашно насилие спрямо
съпруга си А.Г. Г. – Т.а, с ЕГН **********, в присъствие на малолетното дете ИЛ. В. ТР., с
ЕГН **********, изразяващо се в осъществен физически и психически тормоз чрез
отправяне на обиди и заплахи и закани.
НАЛАГА на В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3,
ап.32 следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес
Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32 да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо съпруга си А.Г. Г. – Т.а, с ЕГН **********, и малолетното дете ИЛ. В. ТР.,
с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б,
ет.3, ап.32, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи,
съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3,
ап.32 на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на
Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32
да заплати на А.Г. Г. – Т.а, с ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата от
600,00 /шестстотин/ лева, представляваща сторените пред първата инстанция съдебни
разноски.
ОСЪЖДА В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32
да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН
вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 25,00
/двадесет и пет/ лева, дължима държавна такса.
ОСЪЖДА В. ЕФТ. ТР., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“К.М., вх.Б, ет.3, ап.32
да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН
вр. с чл. 16 вр. с чл.18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по сметка на Окръжен съд Благоевград
сумата от 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева, дължима държавна такса за
въззивно обжалване на решението.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на Областна дирекция на
МВР Благоевград за сведение и изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7