Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №3478 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Д.Ц.
ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
чрез адв.Я.Д. от САК, съдебен адрес *** срещу Г. Ф., БУЛСТАТ ******* адрес ***, с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000лв. вследствие на ПТП от
13.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018г. – датата на
отказа на ГФ до окончателното изпълнение на задължението.
Ищцата
твърди, че на 13.11.2017г. около 19.30ч. в гр.София лек автомобил с
неустановена марка, модел и регистрационен номер и водач, се движил по
ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул.“Симеоновско
шосе“ към бул.“Черни връх“ и в района на №183 поради неспазване на дистанция и
несъобразена скорост блъснал лек автомобил марка „Пежо“ модел 206 с рег.№*******,
управляван от Д.И.Д. ЕГН **********, който в следствие на удара губи контрол и
удря лек автомобил марка „Ауди“ модел С 3 Куатро с
рег.№*******, управляван от Б.Г.С.ЕГН **********, който в следствие на удара се
отклонява наляво и се удря в метална еластична преграда – мантинела.
Твърди се, че МПС, станало причина за ПТП напуснало местопроизшествието без да
спре и изчака пристигането на органите на Пътна полиция, като по настоящем не били установени данни за водача и автомобила.
В
резултат на ПТП ищцата П.Ц. в качеството си на пътник в лек автомобил Пежо 206
получила фрактура на 3,6 и7 ребра в ляво и контузия на гръдния кош. След произшествието
й била оказана медицинска помощ във ВМА София, където при извършена
рентгенография на бял дроб установили пристенно
уплътнение и разширение на плеврата пристенно в ляво,
малък по обем плеврален излив
в ляв к.д.синус приблизително 150мл. След направените прегледи била поставена
диагноза контузия на лява гръдна половина, малък плеврален
излив в ляво, фрактура на 3, 4, 7 и 8 ребро в ляво.
В
резултат пътния инцидент ищцата търпяла много болки и страдания със значителен
интензитет през първите месец и половина два. Изживяла също и силен стрес.
Местопроизшествието
било посетено от представители на полицията и бил съставен Констативен протокол
№К-853/13.11.2017г.
Доколкото
автомобилът, чийто водач е станал причина за настъпване на вредните последици
от ПТП за ищцата е неизвестен то е налице хипотезата, предвидена в чл.519 ал.1
от КЗ за ангажиране отговорността на ГФ за репарирането им.
Ищцата
твърди, че е предявила пред Ф.а писмена претенция за заплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди – молба вх.№24-01-539 от 18.07.2018г., но Ф.а
с писмо от 12.10.2018г. я е уведомил, че УС е взел решение №21-3/12.10.2018г.,
с което отказва заплащане на обезщетение по щета №210263/18.07.2018г., с което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея, на осн.
чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В
законоустановения двуседмичен срок ответникът е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Оспорва представеният като писмено доказателство Констативен
протокол. Твърди се, че няма доказателства за механизъм, причини и
обстоятелства за настъпването на ПТП.
Оспорва
да е причинен деликт. Счита претендирания
размер за прекомерно завишен и в противоречие с чл.52 от ЗЗД.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, която според ответника е била без поставен обезопасителен
колан.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното.
Ищцата
е представила Констативен протокол К-853 от 13.11.2017г., според който е
пострадала при ПТП като пътник в л.а. „Пежо 206“ с рег.№*******. Отразено е, че
на 13.11.2017г. около 19.30ч. в гр.София участник 1 – неустановен се движел по
ул.Околовръстен път с посока на движение
от бул.“Симеоновско шосе“ към бул.“Черни връх“
и в района на №183 участва в ПТП с участник 2 – л.а.“Пежо 206“ с рег.№******* и участник 3 – л.а.“Ауди С3 куатро“ с рег.№*******, след което участник 3 се отклонява
наляво и се удря в метална еластична преграда /мантинела/.
Посочено е, че е образувано ДП.
От
представената Епикриза от ВМА – МБАЛ София Клиника
„Гръдна хирургия“ се установява, че ищцата е постъпила на 13.11.2017г. и
изписана на 17.11.2017г. с диагноза – контузия на лява гръдна половина,
фрактура на 3,4,7,8-мо ребра вляво.
Ищцата
е предявила писмена претенция на 18.07.2018г. към ответника за изплащане на
обезщетение.
С
писмо от 12.10.2018г. ответникът е отказал обезщетяване, тъй като не били
представени допълнително изисканите писмени данни за хода и резултата на
досъдебното производство и др.документи.
Според
изслушаната по делото Комплексна САТМЕ, изготвена от вещите лица д-р А.М. и инж.В.П. ищцата П.Ц. 53г. е
получила контузия на лява гръдна половина и счупване на 3,4,7,8 ребра в ляво.
Пояснено е, че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при ПТП. Била е лекувана с обезболяващи, вливания и водно-солеви разтвори. Имала е трайно затруднение
движението на снагата за срок не по-малък от два месеца при обичаен ход на възстановителния
процес. Уврежданията са в резултат на процесното ПТП.
Отразено е, че не са били описани увреждания, които категорично да сочат, че по
време на ПТП пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан. Седяла е
на предна дясна седалка, като уврежданията се дължат на действието на твърд тъп
предмет с направление отляво надясно, считано при изправено положение на
тялото. В експертизата е изяснен следният механизъм за настъпване на ПТП – л.а.“Пежо“
преди настъпване на произшествието се е движил равномерно в най-дясната лента
на „Околовръстен път“ в посока напред със скорост от 50км/ч. В зоната на
местопроизшествието отдясно на автомобила и отзад неизвестен автомобил,
включвайки се в движението по основното платно от „локалното“ такова и със
скорост от около 80км/ч. реализира контакт в задна дясна част на „Пежо“-то,
който се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и започва движение в
посока наляво спрямо първоначалното такова, като пресича косо, намиращата се
отляво лента за движение. В същия момент от време в същата лента се е движел
л.а.“Ауди“ със скорост от 94км/ч. Водачът предприел действия с цел избягване
на удара като променил посоката си на
движение наляво. За време от 1 сек. След първия удар на Пежо-то то навлязло в
крайната лява лента, където в същия момент се е намирало Ауди-то. Реализирал се
удар в областта на преден ляв калник, предна лява врата, предно ляво колело с
предна дясна част на автомобила. Като втори пореден удар върху Пежо-то, то се
завърта в посока на часовниковата стрелка и реализира контакт със задна лява
част в предна дясна врата на Ауди-то. Последният автомобил се завърта и
реализира контакт с намиращата се от лявата му страна мантинела.
Вещото лице е отразило, че липсват данни за възникнала техническа неизправност
или авария в процеса на движението им и че причина за настъпване на ПТП е от
субективен характер и касае предприемането на конкретни действия за недопускане
пресичането на траекториите на движение на участниците. Не са установени
препятствия, които да са ограничили или намалили видимостта на всеки един от
водачите. Според вещото лице предотвратимостта на
произшествието е зависела единствено от възможността на водачите на
автомобилите да спрат преди мястото на удара и тъй като ударите са два, водачът
на неизвестния автомобил е следвало да осигури безопасна дистанция на
преминаващия пред него л.а.“Пежо“. В конкретните условия нито водача на
„Пежо“-то, нито водача на „Ауди“-то са имали техническа възможност да
предотвратят ПТП чрез аварийно спиране или промяна на посоката на движение.
Според
разпитания пред съда свидетел Д.И.Д. –
син на ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, преди
настъпване на процесното ПТП се движел от жк.“Младост“ в посока за св.“Драгалевци“ по Околовръстния
път в най-дясната лента и малко преди разклона за Драгалевци усетил лек удар в
задна дясна страна на автомобила при което колата му занесла и се ударил в
островчета, които деляли платното от главния път, при
което с завъртял в най-лявата лента и потокът от коли, като спряла в него
първата кола – бяло Ауди А3. Не помнел повече, тъй като загубил съзнание.
Твърди, че имало трафик по това време, движил се с не повече от 50км/ч. Било
тъмно и дъждовно, имало изкуствено осветление.
От
показанията на свидетелката И. Ц. -
дъщеря на ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като
взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че в резултат на ПТП майка й имала четири счупени ребра от лявата
страна с излив, множество рани и синини, цепната вежда. Възстановяването й
продължило повече от 2-3 месеца. Помагала на майка си за ставане за къпане, за
хранене. Не можела да се движи, да диша, в седнало състояние спяла. Изпитвала
страх да се вози в автомобил.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното.
Предявен
е иск по чл.557 ал.1 т.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от посоченото ПТП по вина на водач на МПС, който е напуснал
местопроизшествието и не е установен.
Правата
на ищцата произтичат от обстоятелството, че на територията на Република
България е настъпило ПТП, причинено от неизвестно лице, вследствие на което
произшествие са й причинени травматични увреждания респ.неимуществени вреди
/болки, страдания, битови неудобства/.
Механизмът
на ПТП е изяснен с протокола за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие,
албум и заключението на САТЕ.
Нарушени
са е чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДВп, според
които водачите са длъжни да контролират
непрекъснато автомобилите, които управляват, като се съобразяват с атмосферните
условия, релеф, състояние на пътя и превозното средство, характера и
интензивността на движението, за да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът на неизвестния автомобил не се е движил на разстояние от движещия се
пред него л.а.Пежо, че да може да избегне удряне в него, при намаляване на
скоростта.
Видът
на уврежданията се доказа с представената епикриза от
ВМА МБАЛ София и съдебно медицинската
експертиза.
При
доказан фактически състав на деликта съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
В
случая като обстоятелства, обосноваващи сравнително висок размер на
обезщетението /при по-леки ПТП/ следва да се отчетат:
- наличието
на посоченото по-горе счупване, което е значително телесно увреждане и е
причинило големи болки и страдания за около два-три месеца;
- множество
охлузвания и сцепване на веждата;
Като
обстоятелства, обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението следва
да се отчетат:
- счупването
на ребрата са с малък обем, а останалите травми не са толкова сериозни;
- по-големите
затруднения и болки на ищцата са били през първите две-три седмици, а за
рехабилитация няма писмени доказателства;
- няма
данни за усложнения;
- възстановяването
е пълно.
Размерът на вредите, който съдът
приема се основава на медицинската документация и СМЕ и показанията на
свидетелката Ц., които съдът кредитира като логични, отразяващи преки
впечатления и подкрепени от останалия доказателствен
материал.
Като
съобразява така събраните доказателства съдът счита, че като справедлив размер
на обезщетението трябва да се приеме сумата от 25 000 лева. Тази сума адекватно
отстранява всички доказани негативни изживявания /сегашни и бъдещи/ от
описаните увреждания.
Обезщетение
от 60 000лева за процесните увреждания би било
прекомерно.
Основателно
е уточненото искане за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение от 12.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата - чл.558 ал.1
изр.2 КЗ във вр.чл.497 ал.1 т.2 КЗ във вр.чл.496 ал.1 КЗ.
По
възражението за съпричиняване:
Своевременно
в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно по
следните съображения.
Налице
е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №
92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І
т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични
доказателства, че пострадалата е била без обезопасителен
колан. Според съдебно-медицинската експертиза, няма данни да е била ищцата с
поставен предпазен колан, с какъвто автомобил Пежо е разполагал, което е довело
до свободно движение на тялото в купето и удар в тъп твърд предмет. Съдът
приема, че приносът на ищцата за вредоносния за нея резултат е в размер на 10%
и с този размер ще намали обезщетението. Съдът ще й присъди сума в размер на
22 500лв.
По
разноските.
С
оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника сумата от 437,50лева деловодни
разноски /част от депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение/ .
Ответникът
дължи на адвоката на ищцата сумата от 1080лева
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът
дължи по сметка на СГС сумата от 900лева държавна такса и 187,50лв. депозит за
експертиза, от които ищцата е била освободена, съобразно отхвърлената част от
иска.
На основание изложеното Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати
на П.Д.Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 22 500лева /двадесет и две хиляди и
петстотин/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие
на увреждания от ПТП настъпило на 13.11.2017г., около 19.30ч. в
гр.София, на Околовръстен път с посока на движение от бул.“Симеоновско
шосе“ към бул.“Черни връх“ в района на №183, по вина на водач на МПС, който не
е установен, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018г. – датата на
отказа на ГФ до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата до претендирания размер от 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Г. Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати
по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1087,50лева /хиляда осемдесет
и седем лв. и 50ст/ такси и разноски в производството.
ОСЪЖДА
Г. Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати
на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.
чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат София Я.Д. сумата от
1080лева /хиляда и осемдесет/ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА П.Д.Ц. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** да заплати на Г. Ф.
*** БУЛСТАТ ******* сумата от 437,50лева /четиристотин тридесет и седем лв. и 50ст./
деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: