В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Административно наказателно дело |
Производството е във връзка с обжалване на Наказателно постановление № * от 06.12.2011 г., за нарушение на чл.2, ал. 1 от Наредба № *04.08.2008 г. на МТ. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че на 19.12.2011 г. му било връчено горепосоченото Наказателно постановление на Н. О. ОО „КД-Д. Г. С., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № * от 18.11.2011 г., с което ми е наложена „глоба” от 1500 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилни превози и чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № * от 04.08.2008 г. на МТ. Считам същото за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че в АУАН е конкретизирано, че водачът извършва обществен превоз на пътници (случаен) от Г. З. до Г. Со. и обратно. Твърди, че в момента на проверката, той не е превозвал пътници и не е извършвал случаен превоз. Автобусът бил празен без табела „Случаен превоз”. В АУАН № *, като свидетел (очевидец) е записан Д. П. П., който в момента на установяване на нарушението извършвал контролна проверка на автомобила, съвместно с контролен орган от КАТ - Пътна полиция Г. С.. На доста голямо разстояние на свидетеля П. бил поднесен акта за подпис, с което се нарушава чл.40 ал. 1 от ЗАНН. На следващо място счита, че при съставяне на акта за административно нарушение, наказващият орган е допуснал нарушение по чл.42, т.6 от ЗАНН, като не е записал точния му адрес по лична карта. По някаква случайност и познанство с пощенския служител е уведомен за получаването на НП. Записаният адрес, както в акта така и НП е неточен и неверен. Наказателното постановление също така е и неправилно. Нито при установяване на твърдяното нарушение, нито при издаване на НП от страна на административно-наказващия орган били взети предвид смекчаващите вината обстоятелства, имотното му състояние, съгласно разпоредбите на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Твърди, че съгласно чл. 93, ал. 2, т. 1 ЗАП за посоченото административно нарушение се предвижда „Глоба” в размер на 1500 лв. Считам, че административно- наказващият орган при определяне на наложеното му наказание не е извършил задължителната преценка по чл.27 от ЗАНН, като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотно и здравословно състояние на семейството ми като нарушител. В резултат на това неизпълнение на предвидените в закона задължения ми е наложена непосилна глоба в размер на 1500 лв. Сумата не е съобразена нито с факта, че това е първото нарушение от този вид, нито с факта, че е извършено при и по повод на изпълнение на служебните ми задължения като шофьор в „...............................”. Поради изложеното до тук, моли на основание чл.63 ал.1 от ЗААН, съдът да постанови решение, с което да отмени така издаденото Наказателно постановление № * от 06.12.2011 г. на Началника на О. ОО „КД-Д. Г. С., като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно, ако съдът прецени, че издаденото Наказателно постановление е законосъобразно постановено, то моли, да се намали размерът на наложеното му наказание, като се отчете изключителният превес на смекчаващи вината обстоятелства, както имотното и здравословно състояние на семейство му. Въззиваемият, редовно призован не изпраща представител. С писмо взема становище да се потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. Р. П. Г. З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: По предварително изготвен график, свидетелите М. и П. – служители при възиваемия, били на работа в района на Г. З. на 18.11.2011 г. В около 15:30 ч. на бул. Б., до бензиностанция „....................”, св. И. М. спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал автобус .................... с ДК № *, собственост на ”......................”. При извършена проверка по документи - Фактура № */17.11.2011 г. , св. М. констатирал, че е бил извършен от жалбоподателят, като водач на автобус, обществен превоз на пътници (случаен) от Г. З. до Г. С. и обратно. Установил, че в момента на проверката жалбоподателят е без карта за квалификация. Категория „Д” е придобита на .............. г., видно от СУМПС с № *. Притежава лиценз № * и заверено копие № *, валиден до ................. г. За нарушението на чл.2, ал.1 от Наредба № * от 04.08.2008 год. му е съставен Акт № */18.11.2011 г., който е връчен лично на жалбоподателя, без възражения от негова страна. Безспорен факт е, че К. момента на проверката в автобуса не е имало пътници. Това потвърдиха и разпитаните свидетели. В АУАН е посочено, че са иззети като доказателства двата тахографски листа и списък на пътниците, които са приложени по административно наказателната преписка. АУАН е съставен и връчен на жалбоподателя на 18.11.2011 год. Като дата на нарушението е посочена 18.11.2011 год. „около 15.30 часа”. В представения списък на пътниците К. пътен лист от пътна книжка за случаен превоз са посочени девет пътника, дата и час на започване на превоза – 17.11.2011год. 13.00 часа. Видно от тахографския лист от 18.11.2011год. превоза е приключил в 15.00 часа, което потвърждава казаното от жалбоподателя, че К. момента на извършване на проверката той не е осъществявал обществен превоз, а е бил в Г. З. по лична работа. Въз основа на съставения административен акт, административно-наказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. чл.93, ал.1, т.1 ЗАП, за нарушение на чл. 2, ал.1 от Нареõба № * от 04.08.2011 г. на МТ, му е наложена “глоба” в размер на 1500.00 лв. Наказателното постановление е получено на 19.12.2011 г. и е обжалвано в законно установения срок. От жалбоподателя са представени 6 броя епикризи за здравословното състояние на детето на жалбоподателя и Удостоверение за трудовия му доход. ПРАВНИ ИЗВОДИ: По силата на Чл. 2. (1) от НАРЕДБА № * от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Жалбоподателят като водач на МПС притежава категория D, но няма карта за квалификация. Административно наказателната разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП, по която е подведен жалбоподателят, вменява на водача на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари да притежава изискуемите се документи, между които и карта за квалификация. Съдът намира за безспорно, че К. момента на извършване на проверката и К. времето, посочено като извършване на нарушението – около 15.30 ч на 18.11.2011 г., жалбоподателят не е извършвал „обществен превоз” на пътници по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗА. К. този момент, в автобуса не е имало пътници, а жалбоподателят е бил сам и както заяви, по лична работа. Това се потвърждава и от тахографския лист, с дата 18.11.2011 г., видно от който превозът с процесния автобус е приключил в 15.00 часа. Изводът за допуснато нарушение е направен въз основа на документи, които са посочени в АУАН и НП, но които не са ангажирани като доказателства от административно наказващия орган. Това е фактура № * от 17.11.2011 г., която удостоверява извършения превоз, която не е представена, както и пътния лист, а представеният списък на пътниците е с дата 17.11.2011 г. и сам по себе си не представлява доказателство, че превозът е осъществен. Съгласно разпоредбата на чл.16 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, нарушителят се счита за невинен до доказване на противното, което означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 ЗАНН, вр. с чл. 103, ал.1 НПК), е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има нарушение и че то е извършено от санкционираното лице, което в случая не е сторено. В съставения АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба 41 на МТ и С, ДВ бр. 73/19.08.2008 год. Така цитираната норма е бланкетна и не съдържа в себе си състав на административно нарушение. Такова според решаващият съд се съдържа в чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАП , която разпоредба е посочена едва в НП. Липсва единство между законовите разпоредби, посочени в НП и посочената в АУАН, което е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради гореизложените съображения, съдът намира, че ще следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ НП № */13.04.2009г., издадено от .......................– Г. С., У. О. № 1 издадено срещу В. Д. М., ЕГН *, от Г. З., У. М. 8, В. В, . 3, А. 7, О.. С., с което на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАавт.П за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № * от 04.08.2008 г. на Министерство на транспорта, му е наложена “глоба” в размер на 1500.00 лв., като незаконосъобразно. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |