РЕШЕНИЕ
№ 241/11.04.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Йорданка Попова.………………...……….........................….…в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова………..........……................………………………………......като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1241 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна
Дирекция на МВР - Хасково, против Решение №112 от 27.10.2021г., постановено по
АНД №362/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №4133605, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че
преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки се с разпоредбите на
закона, съдът направил необосновани изводи, некореспондиращи с материалния
закон. В случая били изпълнени изискванията на материалния закон, като били
спазени всички процесуални разпоредби при издаването на Електронния фиш (ЕФ).
От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от
жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон при съставянето на ЕФ. Издаденият ЕФ съдържал
всички необходими реквизити, изискуеми по закон, съгласно разпоредбите на ЗДвП
и ЗАНН. Твърди се, че били изпълнени кумулативните изисквания, съобразно
актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид
нарушения. С оглед приложените по делото писмени доказателства, извършеното от
жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано, а направените от
РС – Димитровград изводи по отношение на това, че ЕФ не удостоверявал по
надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни и такива при превратно
тълкуване на законовите разпоредби. Видно било от предоставените по делото
доказателства, че категорично било установено мястото на извършване на
нарушението, а също така и мястото, на което било разположено техническото
средство. Излага се и довода, че била налице
необоснованост на решението на районния съд, който преценил, че
предоставените по делото доказателства били недостатъчни и непълни. Следвало да
бъде отбелязано, че по делото била предоставена цялата административна преписка
по издаване на оспорения ЕФ, съдържаща всички необходими и относими писмени
доказателства. По изложените съображения се моли за отмяна на решението на
районния съд. Претендира се на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП,
вр. чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ да се присъди в полза
на ОДМВР – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, в представена писмена молба изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Моли да бъде потвърдено решението на Районен съд - Димитровград.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №4133605, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 07.11.2020г.
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на И.П.Д. –
законен представител на Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че е налице основателно съмнение, а от там и
неустановеност на съществен елемент от описаното административно нарушение,
свързано със засечената скорост. Видно било от представения по делото снимков
материал №11743ВА/0198296, налице била заснета снимка, на която било описано,
че разстоянието до заснетия обект е 133 метра, но на самата снимка били заснети
както автомобила на жалбоподателя с рег. №********, така и друг автомобил,
движещ се пред този на жалбоподателя в същата посока. Разстоянието, от което
били заснети двата автомобила, било достатъчно голямо, за да не може
категорично да се отграничи на кой от двата последователно движещи се
автомобила е засечена скоростта. Липсвало и изписване на снимковия материал на
кой от автомобилите е засечената скорост. В тази връзка не били представени каквито
и да било доказателства за това дали въпросното техническо средство може да
отграничава скоростите на движение на два движещи се автомобила. Но дори
хипотетично да се приеме, че е налице такава възможност, в случая липсвали
каквито и да било обективни данни за
това, че засечената скорост е именно тази на автомобила на жалбоподателя.
Неустановяването на един от основните елементи на административното нарушение –
а именно, кой е извършителя, водело до порочност на издадения електронен фиш и
съответно до неговата отмяна.
Касационната инстанция не
споделя тези изводи на районния съд.
От представената по делото
снимка №11743ВА/0198296 от дата 07.11.2020г. е видно, че освен автомобила с
рег. №********, посочен в обжалвания електронен фиш, е заснета и в близък план странична
дясна част на друг автомобил, движещ се пред процесния, в същата посока. На
снимката е отразено също, че разстоянието до заснетия обект е 133 метра. При
така установеното, което е възприето и от районния съд, изводът, че не може да
се отграничи на кой от двата последователно движещи се автомобила е засечената
скорост е неправилен и несъответен на отразеното в снимковия материал. Именно с
оглед на посоченото разстояние до заснетия обект, както и предвид
местоположението на АТСС , пределно ясно е, че измерената скорост е тази на
посочения в ЕФ автомобил с рег. №********.
Независимо от горното,
касационната инстанция намира, че обжалването решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК.
В случая не е изяснена
собствеността на процесния автомобил, а последното е от значение за правилното
определяне на лицето, което следва да понесе административнонаказателна отговорност
за констатираното нарушение.
Видно от приложената към
преписката Справка за собственост , като собственици на процесния автомобил са
вписани Уникредит лизинг ЕАД - Клон Пловдив и Адвокатско дружество Д., П. и Б..
При това положение, не става ясно как е достигнато до извода, че ЕФ е следвало
да се състави именно на касационния ответник. Не е изяснено дали към датата на
извършване на нарушението представляваното от последния дружество , е било само
ползвател на автомобила, респ. изпълнена ли е процедурата по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП изр. 2-ро от
ЗДвП. Доказателства в тази насока липсват по преписката, нито са събрани от
районния съд.
В случая районният съд не
е изяснил правнорелевантния факт относно собствеността на автомобила, респ. кое е лицето, явяващо
се нарушител. Допуснатото процесуално нарушение на
правнорегламентираната дейност на първоинстанционния съд е довело до
постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка.
Предвид гореизложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат
доказателства в горепосочения смисъл.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №112/27.10.2021г.,
постановено по АНД №362 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година.
ВРЪЩА делото на Районен съд
Димитровград за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.