№
260015
гр. Силистра, 29.09.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на деветнадесети август две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Кремена Краева
При
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 165/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК,
образувано по въззивна жалба от „Бадимекс Димов и сие” ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. Г.С. Раковски № 122, вх. Б, ет. 3, представляван от управителя
Ирена Благоева Димова,
против Решение № 59 от 21.02.2020г. постановено по гр. дело № 882/2019г. на
СРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Бадимекс Димов и сие” ООД, да
бъде осъден В.Н.П. с ЕГН – ********** ***, да му заплати сумата от 1933.24
/хиляда деветстотин тридесет и три евро и 24 евроцента/, с равностойност от
3 781.04 / три хиляди седемстотин осемдесет и един лева и четири
стотинки/, представляваща незаплатена цена на извършени услуги за поддръжка и
обслужване на общи части на сградата и общата инфраструктура на комплекс „Джоя
парк”, попадащ в поземлен имот с идентификатор 10135. 513. 214, находящ се в
гр. Варна, общ. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци”, идентичен с УПИ ІІІ 214 - 253, в кв. 36 по ПРЗ на к.к. „Златни
пясъци”, общ. Варна, дължима за периода от 14. 03. 2017 г. до 31. 03. 2019 г.
по договор за поддръжка и обслужване от 30. 05. 2008 г. Със същото решение
първоинстанционния съд е осъдил „Бадимекс Димов и сие” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. Г.С. Раковски № 122, вх.
Б, ет. 3, представляван от управителя Ирена Благоева Димова да заплати на В.Н.П.
с ЕГН – ********** *** сумата от 600.00 / шестстотин / лева – разноски по
производството.
Въззивникът
– „Бадимекс
Димов и сие” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. Г.С. Раковски № 122,
вх. Б, ет. 3, представляван от управителя Ирена Благоева Димова,
не е доволен от първоинстанционното решение, като в тази връзка желае същото да
бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи
изцяло осъдителните му искови претенции срещу ответника. Претендира деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – В.Н.П. с ЕГН – ********** ***,
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да
я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Претендира разноски.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за основателна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел, че правоотношението
между страните е прекратено, поради което и ответникът няма задължения за
плащане след прекратяването му. Първостепенният съдебен състав е съобразил наличието
на изрично волеизявление за прекратяване на договора за поддръжка и обслужване
от 30.05.2008г. от страна на ответника, получаването на това волеизявление от
ищеца, ведно с доказателства за прехвърлянето на правото на собственост над
недвижимия имот , както и качеството, в което е сключил договора ответникът.
Видно
от представените по делото доказателства, ответникът е сключил договор за
покупко – продажба на имота си с идентификатор 10135. 513. 214. 15. 26 на 13.
03. 2017г. и с писмо от 15. 03. 2017г. е уведомил ищеца за извършената сделка,
като същевременно е направил волеизявление за прекратяване на договорните
правоотношения помежду им. Съобщението е получено видно от представеното
известие за доставяне № ИД PS 7500
00FWHB W, на 28. 03. 2017г. и от този момент според първоинстанционния съд поръчката
е писмено оттеглена на основание чл. 287 от ЗЗД, което води до прекратяване на
съществуващото между страните облигационно отношение, а остатъкът от
задължението за плащане е изплатен, което е потвърдено и от заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда СИЕ. Съдът приел, че след, като загубил
правото на собственост по отношение на недвижимия имот – ответникът е изгубил и
качеството, в което е сключил договора за поддръжка и обслужване, което води до
извода, че по отношение на ответника не съществува задължение за плащане по
процесния договор след 13. 03. 2017г.
Първостепенния
съдебен състав е коментирал в мотивите, към атакуваното решение и клаузата на
раздел ІV, т. 2. от процесния договора, пораждаща задължение за плащане от
страна на бивш собственик на имота до прехвърляне на задължението за това на приобретателя,
която съдът приел за нищожна. Коментирано е, че същата вменява задължение за
плащане от една страна за неопределен срок, а от друга цели получаване на
заплащане на непредоставена услуга тъй като задълженото лице не получава
насрещна престация за сумата, която е длъжен да заплаща, което е извън хипотезите
на чл. 258 – 269 от ЗЗД.
Освен
това първоинстанционния съд приел, че ищецът разполага с правните способи,
предвидени в ЗУЕС да ангажира отговорността на приобретателя на имота, без
затова да е необходимо съдействие от прехвърлителя.
По тези съображения първоинстанционният
съдебен състав отхвърлил исковите претенции.
Въззивникът не споделя коментираните по
– горе аргументи на първоинстанционния съд. За да обоснове жалбата си прави
кратко описание на фактологията по казуса, като акцентира върху следните
обстоятелства, които не са спорни между страните.
При изповядване на сделката по
закупуване от ответника на процесния апартамент през 2008г., същият поел
задължение да сключи договор за поддръжка на комплекса с ищеца, както и за
срока на действие на този договор спрямо него. Поел и задължението да сключи
договори с експлоатационните дружества за апартамента.
В нотариалния акт за покупко-продажбата
на апартамента, ответника приел да придобие собствеността върху апартамента
освен срещу заплащането на конкретна парична сума, но и срещу поемането на
посочените задължения за сключване на договора с ищеца и за обвързаността му с този
договор, до поемането на негови задължения от евентуален нов приобретател на
имота.
След подписване на нотариалния акт,
ответника поел задълженията по договора за поддръжка на имота.
При прехвърляне на апартамента от
ответника на търговското дружество чиито едноличен собственик на капитала била
съпругата му през 2017г., в нотариалния акт не е вписано задължението на
ответника за сключване на договор за поддръжка. За периода от закупуване на апартамента
през 2008г. до неговата продажба през 2017г. ответника е бил съпруг с
едноличния собственик на дружеството приобретател на апартамента през 2017г.
Според ОС фактът на съпружески отношения
между праводателя и собственикът на дяловете на дружеството приобретател е
ирелевантетн, към спора и не следва да се обсъжда.
Процесната сума, представляваща цена за
услуги по поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк” в град
Варна, курортен комплекс „Златни пясъци”, е формирана като произведение от
квадратурата на жилището на ответника в комплекса и приспадащите се идеални
части от общите части и единична цена на квадратен метър. Дължимостта на така
формираната цена, е договорена между страните с Договор за поддръжка и
обслужване от 30.05.2008 година и с Нотариален акт, вх.рег.№12313 от
12.05.2008г. Този начин на формиране на цената за услугите, бе установен и с
приетото по делото заключение по допуснатата Съдебно - счетоводна
експертиза/ССЕ/..
Между страните не е спорен факта, че от
подписването между тях на двата документа през 2008г. и през целия исков
период, начина за формиране на сумата не е променян.
Това обстоятелство е установено по
делото
включително и със заключението на
експерта изготвил назначената ССЕ, което е прието по делото.
Предвид така изложената фактология
въззивника не споделя становището на първоинстанционния съд, че облигационната
връзка между страните била прекратена с получаването ищеца на писмено изявление
на ответника за прекратяване на договора за поддръжка и с прехвърлянето на
апартамента от ответника на търговското дружество чиито дялове са собственост
на неговата съпруга.
Позовава се и на неоспорваното по делото
обстоятелство, че писмено уведомил ответника в отговор на неговото изявление за
прекратяване, че не приема прекратяването, както и на установените откази на
ответника да получи това негово изявление.Счита, че неправилно първоинстанционния
съд е приел, че два двустранни договора, единия от които е сключен в нотариална
форма е допустимо да бъде изменян с изявление на една от двете страни, при
изрично изразено несъгласие на другата страна.
Не споделя възприетото от първостепенния
съд, че клаузата на раздел IV, т. 2 от договора за поддръжка е нищожна, като
коментира мотивите на съда по този въпрос. Счита, че изразените мотиви на съда
са в противоречие със съдържанието на посочената договорна клауза и липсата на спор между страните относно това,
че клаузата предвижда обвързаност на ответника с конкретно договорно
задължение, до поемането на задължението от нов приобретател на имота.
Коментира липсата на спор относно правопораждащото
действие на тази клауза и действителното извършване на договорните услуги от
ищеца.
Сочи наличие на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като обстоятелствата относно приетата за
нищожна от районния съдия договорна клауза не били съобщени като необходими за
доказване и не била разпределена тежестта за доказването им. Като допълнително
процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че едва в решението си
първоинстанционния съд се позовал на разпоредбите на ЗУЕС за уреждане на
спорното правоотношение без предварително да извести за това страните и да им
даде възможност за становище.
Въззивникът оспорва атакуваното решение
и с довода, че в мотивите му е приета за нищожна клауза от договора за
поддръжка, без да бъде посочено фактическото и правно основание за така
квалифицирания порок.
Въззивникът приема, че сумата от 349.16
лева, е платена от ответника за задължение възникнало преди исковия период, поради
което тази сума е неотносима към исковите претенции.
ОС след, като се запозна с материалите
по делото, въззивната жалба и обсъди становищата на страните приема жалбата за
основателна, а атакуваното с нея първоинстанционно решение за неправилно.
Спор по установените още в
първоинстанционната фаза на процеса факти няма. За да постанови решението си
първостепенният съдебен състав приел, че след, като загубил
правото на собственост по отношение на недвижимия имот – ответникът е изгубил и
качеството, в което е сключил договора за поддръжка и обслужване, което довело
съда до извода, че по отношение на ответника не съществува задължение за
плащане по процесния договор след 13. 03. 2017г. Приел е клаузата на раздел ІV,
т. 2. от процесния договора, пораждаща задължение за плащане от страна на бивш
собственик на имота до прехвърляне на задължението за това на приобретателя за
нищожна, тъй като счел, че същата вменява задължение за плащане от една страна
за неопределен срок, а от друга цели получаване на заплащане на непредоставена
услуга, тъй като задълженото лице не получава насрещна престация за сумата,
която е длъжен да заплаща, което е извън хипотезите на чл. 258 – 269 от ЗЗД. В мотивите на решението
е посочено също, че ищецът разполага с правните способи, предвидени в ЗУЕС да ангажира
отговорността на приобретателя на имота, без затова да е необходимо съдействие
от прехвърлителя, което също е изтъкнато, като аргумент в полза на постановения
отхвърлителен диспозитив.
ОС
не споделя така изложените аргументи. Видно от приложения към
първоинстанционното дело Нотариален акт № 190, том I, рег. № 1338, дело № 176/2008г. от
12.05.2008г. приобретателят на недвижимия имот – предмет на сделката се е
задължил да заплаща годишни такси за поддръжка на инфраструктурата на
комплекса, като е договорено това му задължение да не отпада при промяна на
собствеността на имота освен, ако не бъде поето от новия собственик. В раздел IV, т. 2 от сключения между страните
на 30.05.2008г. Договор за поддръжка и обслужване на общи части е договорено,
че при отчуждаване на имота старият собственик /в случая ответника/ остава
задължен по договора за поддръжка до прехвърляне на задълженията по него на
новия собственик.
Съобразявайки
установеното наличие на тези договорни клаузи ОС намира, че задължението на
ответника да заплаща сумите дължими за поддръжката на общите части от
комплекса, в който се намира процесния имот не е отпаднало след отчуждаването и
съобщаването за това на ищеца. От договора сключен между страните под формата
на нотариален акт се установява, че освен транслативния ефект имащ за предмет
вещното право на собственост над описания в акта жилищен имот между страните е
възникнала и друга, различна облигационна връзка задължаваща купувача да
заплаща годишни такси за поддръжка на инфраструктурата на комплекса, а
задължението му да не отпада при промяна на собствеността докато не бъде поето
от новия собственик. Тази облигационна връзка има свой отделен правен живот
различен от вещното правоприемство уредено в договора. С факта на прехвърляне
на правото на собственост върху апартамента облигационното отношение продавач –
купувач изпълва съдържанието си и се прекратява тъй като купувача вече е станал
собственик. От този момент нататък обаче възниква облигационното отношение
между същите страни имащо за предмет поддръжката на комплекса, като страните по
него са съответно възложител /собственика на имота/ и изпълнител - „Бадимекс
Димов и сие” ООД. Задължението на изпълнителя е да осъществява дейностите по
поддръжката на комплекса, а на поръчителя да заплаща договорената цена. Нещо
повече възложителят изрично се е задължил да заплаща цената на услугите дори и
ако отчужди имота, докато това му задължение не бъде поето от новия собственик.
Тази правна конструкция е договорена и в раздел IV, т. 2 от сключения между страните
на 30.05.2008г. Договор за поддръжка и обслужване на общи части, къдато е
договорено, че при отчуждаване на имота старият собственик /в случая ответника/
остава задължен по договора за поддръжка до прехвърляне на задълженията по него
на новия собственик. Ето защо ОС приема, че макар ответникът да е загубил
качеството си на собственик на имот находящ се в комплекса поддържан от ищеца
неговите задължения да заплаща за поддръжката не са отпаднали и са валидни до
момента, в който новият собственик встъпи в тях. Това е така защото още при
възникването на облигационното отношение по договора за поръчка страните са
договорили изрично, че то ще се запази дори възложителя да загуби качеството
собственик докато не бъде заместен от новия такъв. Ето защо ОС не споделя
аргументите на първоинстанционния съдебен състав според, които с отчуждаването
на имота и с валидно съобщеното волеизявление за разваляне на договора същият е
развален, респективно ответникът освободен от задълженията си по него. Напротив
съобразно клаузата на договора, която според хипотезата на чл. 20а от ЗЗД, има
силата на закон между страните договорът за поддръжка не е развален докато не
настъпят договорените между страните предпоставки, а именно в задължението за
плащане за поддръжка да встъпи новият собственик, а до тогава това задължение е
в тежест на ответника П..
ОС
не споделя и обективираните мотиви за нищожност на клаузата на раздел IV, т. 2, от сключения между страните
на 30.05.2008г. Договор за поддръжка и обслужване на общи части. За да ги
постанови първостепенния съд е приел, че се касае от една страна за задължение
с неопределен срок, а от друга за плащане на непредоставена услуга. В случаят
тези изводи не кореспондират с установената фактология. Още при сключването си
договорът за поддръжка на общите части от 30.05.2008г. не е ограничен с
конкретен срок на действие и действа занапред. Страните са договорили, че
същият влиза в сила при подписването и действа занапред, а в случай на
отчуждаване на имота прехвърлителя остава задължен и отговаря за изпълнението
докато не бъде същото прехвърлено на приобретателя. Ето защо след, като е
очертана хипотезата регламентираща възможността за прекратяване на договора не
може да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че се касае за договор с
неопределен срок. Така е и с довода, че е нищожно задължение за плащане на
непредоставена услуга. В този случай е близка аналогията с договор в полза на
трето лице, при който насрещната престация е в полза на трето – неучастващо в
конкретната облигационна връзка лице. В случая ответникът П. вече не е
собственик на имот находящ се в комплекса поддържан от ищеца, но той
доброволно, предварително се е задължил, че ще плаща за поддръжката дори да
загуби качеството – собственик докато не бъде заместен по договора за поддръжка
от приобретателя си. Ето защо дори в случая да не получава насрещна престация
ответникът П. остава задължен за заплащането на услугата предоставена и
получавана от новия собственик на имота и това ще продължи докато не бъде
заместен от него в договора за поддръжка. Тази правна конструкция не
противоречи на закона и добрите нрави, тя е израз на свободната воля на
страните договорили коментираните по – горе договорни клаузи, които ги
обвързват и задължават, което пък не кореспондира с изложения в мотивите, към
атакуваното решение аргумент за нищожност. По същите съображения неправилно е
коментирана и възможността на ищеца да търси правата си срещу приобретателя на
имота по реда на ЗУЕС.
Изложеното
мотивира съда да приеме основния иск за доказан по основание, а съобразявайки
данните от неоспореното и прието в първоинстанционното производство експертно
заключение за доказан и по размер.
Предвид
основателността на основният иск ОС приема за основателен и акцесорния такъв за
законната лихва върху присъдената главница от подаването на исковата молба до
окончателното събиране на сумите.
По тези съображения ОС намира въззивната
жалба за основателна, а атакуваното с нея първоинстанционно решение за
неправилно, което следва да се отмени.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът –
въззиваем в настоящото производство следва да бъде осъден да плати на ищеца
сторените в двете съдебни инстанции на процеса деловодни разноски съобразно
представените и не оспорени в двете съдебни фази списъци по чл. 80 от ГПК, а
именно 1173.25лв. /хиляда сто седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,
разноски за първата инстанция и 795.62 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/, разноски за въззивната инстанция.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 59 от 21.02.2020г. постановено по гр. дело № 882/2019г. на РС – Силистра,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Н.П. с ЕГН
********** ***, да му заплати на „Бадимекс Димов и сие” ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. Г.С. Раковски № 122, вх. Б, ет. 3, сумата от 1933.24
/хиляда деветстотин тридесет и три евро и двадесет и четири евроцента/, с
равностойност от 3781.04лв. / три хиляди седемстотин осемдесет и един лева и
четири стотинки/, представляваща незаплатена цена на извършени услуги за
поддръжка и обслужване на общи части на сградата и общата инфраструктура на
комплекс „Джоя парк”, попадащ в поземлен имот с идентификатор 10135. 513. 214,
находящ се в гр. Варна, общ. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци”,
идентичен с УПИ ІІІ 214 - 253, в кв. 36
по ПРЗ на к.к. „Златни пясъци”, общ. Варна, дължима за периода от 14. 03.
2017г. до 31. 03. 2019 г. по договор за поддръжка и обслужване от 30. 05. 2008
г., ведно със законната лихва върху главницата от 3781.04лв. / три хиляди
седемстотин осемдесет и един лева и четири стотинки/, от 19.06.2019г., до
окончателно събиране на сумата.
ОСЪЖДА В.Н.П. с ЕГН
********** ***, да му заплати на „Бадимекс Димов и сие” ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. Г.С. Раковски № 122, вх. Б, ет. 3, сумата от 1173.25лв.
/хиляда сто седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, деловодни
разноски за първата съдебна инстанция и 795.62 лв. /седемстотин деветдесет и
пет лева и шестдесет и две стотинки/, деловодни разноски за въззивната съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: