№ 137
гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500108 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 18/13.01.2025 г. по гр.д. № 457/2024 г. на Окръжен съд
Велико Търново са отхвърлени предявените осъдителни искове от Д. Х. Г.
против Районен съд Горна Оряховица, Районен съд Елена, Районен съд
Свищов и Районен съд Павликени в условията на солидарност за заплащане на
сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на гр.д.
№ 299/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
Жалба против горното решение е постъпила от Д. Х. Г., като същото се
обжалва изцяло. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на
обжалваното решение, тъй като не е конституирана Прокуратурата на
Република България като контролираща страна по делото. Постановеният акт
е неправилен, като жалбоподателят се позовава на непълнота на доклада,
извършен от първоинстанционния съд. Освен това се сочи, че
първоинстанционният съдия е следвало да се отведе от разглеждане на делото,
тъй като Окръжен съд Велико Търново е ответник по предявени искове от
жалбоподателя.
Отправено е искане за обезсилване на обжалваното решение,
1
респективно за неговата отмяна, и връщане на делото за разглеждане от друг
състав.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Районен съд Свищов
е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната
неоснователност.
Въззиваемите страни Районен съд Горна Оряховица, Районен съд Елена
и Районен съд Павликени не са заели становище по въззивната жалба.
Апелативна прокуратура Велико Търново заема становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, като
оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановения акт,
поради провеждане на производството без конституирането на Прокуратурата
на РБ като контролираща страна, е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ делата по този закон се разглеждат със задължителното участие на
прокурор. Според т. 15 от ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС прокурорът
участва задължително в производствата по този закон като контролираща
страна. Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на
Република България е конституирана като единствен ответник. Когато наред с
нея като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е
задължително. В конкретния случай ответници по делото са Районен съд
Горна Оряховица, Районен съд Елена, Районен съд Свищов и Районен съд
Павликени, което обуславя задължителното участие на прокурор в
производството като контролираща страна. Видно от определението за
насрочване на делото първостепенният съд е призовал Прокуратурата на РБ
чрез Окръжна прокуратура, с връчване на препис от исковата молба, като на
единственото проведено съдебно заседание се е явил прокурор и е заел
становище по иска. По тази причина доводът за допуснато процесуално
нарушение в посочения смисъл се явява неоснователен, обжалваното решение
е допустимо, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на спора по
същество.
Пред Районен съд Горна Оряховица е подадена искова молба от Д. Х. Г.
против Районен съд Горна Оряховица с посочено от ищцата правно основание
2
по чл. 2б ЗОДОВ, по която е образувано гр.д. № 1058/2024 г. на ГОРС.
Изложени са обстоятелства, че пред Районен съд Горна Оряховица е висящо
производство по гр.д. № 299/2024 г., с предмет на делото бавността на
разглеждане на гр.д. № 2252/2023 г. на ВТРС. Първоначално делото е
образувано като гр.д. № 422/2023 г. пред Районен съд Елена на дата 04.12.2023
г. В резултат на неразумната продължителност на делото ищцата твърди, че е
претърпяла и продължава да търпи болки и страдания, загубила доверие в
правосъдието. С оглед на това е предявен иск за заплащане от страна на
ответника на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване на правото й за разглеждане на делото в
разумен срок, ведно със законна лихва от 04.12.2023 г. до окончателното
изплащане. Производството по гр.д. № 1058/2024 г. на Районен съд Горна
Оряховица е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд
Велико Търново. Образувано е гр.д. № 457/2024 г. по описа на Окръжен съд
Велико Търново. С уточняваща молба от 29.07.2024 г. ищцата е посочила, че
тъй като делото е било първоначално образувано пред Районен съд Елена,
впоследствие гледано от Районен съд Горна Оряховица, Районен съд Свищов и
Районен съд Павликени, предявеният иск да се счита насочен за солидарното
осъждане на Районен съд Горна Оряховица, Районен съд Елена, Районен съд
Свищов и Районен съд Павликени.
В отговора на исковата молба ответникът Районен съд Горна Оряховица
заема становище, че искът е неоснователен. Гр.д. № 299/2024 г. е образувано
пред РС Горна Оряховица на 07.02.2024 г., след като с Определение №
31/25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 32/2024 г. на РС Елена делото е
изпратено за разглеждане на ГОРС по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С
определение от 15.02.2024 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание
за 20.03.2024 г. Отложено по искане на ищцата, поради заболяване на адвоката
й, за 29.03.2024 г. В откритото съдебно заседание отново не бил даден ход на
делото, поради заболяване на процесуалния представител на ищцата.
Насрочено на 24.04.2024 г., която дата била съобразена с продължителността
на отпуска за временна неработоспособност. На проведеното заседание са
събрани доказателства и е допуснато събирането на гласни доказателствени
средства, като за обезпечаване на срочното приключване на производството,
бил определен краен срок за събиране на доказателствата. Насрочено съдебно
заседание за 17.05.2024 г. На 15.05.2024 г. и 16.05.2024 г. постъпили молби за
замяна на ответник, за увеличаване цената на иска от 2 лв. на 24000 лв., за
събиране на доказателства, за прилагане на пълномощни. На 15.05.2024 г. пред
Районен съд Горна Оряховица бил предявен и настоящият иск. Съдът се
произнесъл по исканията в проведеното открито съдебно заседание, след
което с оглед предмета на настоящото производство се отвел от разглеждане
на делото, поради пряката зависимост между двете производства. С
аналогични мотиви в периода 21.05.2024 г. – 10.06.2024 г. и останалите съдии
от състава на съда са се отвели, като с разпореждане от 12.06.2024 г. делото е
изпратено за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. По
3
този начин делото е било висящо пред ГОРС четири месеца, през които съдът
своевременно е извършвал дължимите процесуални действия.
В отговора на исковата молба Районен съд Елена се заема становище за
неоснователност на иска. Излагат се твърдения, че по искова молба от Д. Х. Г.
от 04.12.2023 г. е образувано гр.д. № 422/2023 г. по описа на РС Елена. С
определение от 06.12.2023 г. производството по делото е прекратено и е
постановено изпращането му по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.
С писмо от 14.12.2023 г. делото е изпратено на ВТОС. В Окръжен съд Велико
Търново делото е образувано под № 989/2023 г., като с определение от
09.01.2024 г. производството е прекратено, делото е изпратено на РС Елена с
указания за прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и изпращане на
делото на най-близкия родово компетентен съд. В РС Елена делото е
образувано като гр.д. № 32/2024 г. С определение от 25.01.2024 г.
производството е прекратено и делото е изпратено на РС Горна Оряховица на
основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С писмо от 05.02.2024 г. делото е изпратено на
РС Горна Оряховица. Проследено е развитието на делото пред ГОРС, където е
образувано гр.д. № 299/2024 г. до прекратяването му и изпращане на
основание чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който
да го разгледа. С определение от 18.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 513/2024 г. на
ВТОС е постановено делото да се разгледа от РС Свищов, където то е
изпратено и образувано под № 418/2024 г. След направени отводи с
определение от 26.06.2024 г. делото е изпратено на ВТОС за определяне на
друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение от 01.07.2024 г.
по в.ч.гр.д. № 556/2024 г. на ВТОС делото е изпратено за разглеждане на РС
Павликени, където е образувано под № 524/2024 г. С определение от
05.07.2024 г. е насрочено съдебно заседание на 26.09.2024 г., на което не е
даден ход, поради наличие на предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК, насрочено
за 08.10.2024 г. Поради увеличаване на размера на иска от 2 лв. на 25500 лв. с
определение от 07.10.2024 г. делото е изпратено по компетентност на Окръжен
съд Велико Търново, където е образувано гр.д. № 927/2024 г. Извършените
действия от съдиите в Районен съд Елена, както и в останалите съдилища,
пред които е било на разглеждане производството, не са довели до забавяне на
делото.
С отговора на исковата молба от Районен съд Свищов се заема
становище за неоснователност на предявения иск. Делото е образувано, след
изпращането му по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК от Окръжен съд Велико Търново,
на 21.06.2024 г. На същата дата е образувано гр.д. № 418/2024 г., като след
отводи на магистратите, с определение от 26.06.2024 г. производството е
прекратено и делото е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по
степен съд да го разгледа. Делото е било в РС Свищов 5 календарни дни,
поради което не е било налице твърдяното забавяне на производството, което
да е довело като последица до претърпяване на неимуществени вреди от
ищеца.
Районен съд Павликени с молба, депозирана преди съдебното
4
заседание, заема становище за неоснователност на иска. Гр.д. № 524/2024 г. е
образувано пред РС Павликени на 04.07.2024 г., на същата дата е
разпределено, като на 05.07.2024 г. е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.09.2024 г. Преди провеждането на съдебното
заседание са постъпили множество молби от ищеца, с неясно съдържание,
искания за отвод на докладчика, които не са уважени. Насроченото на
26.09.2024 г. заседание е отложено по молба на процесуалния представител на
ищеца, депозирана преди заседанието, с аргументи за влошено здравословно
състояние, като отлагането е за 08.10.2024 г. На 03.10.2024 г. е депозирана
нова молба за отвод на докладчика и след отхвърлянето на искането, на
07.10.2024 г. е поискано увеличаване на размера на иска, което с определение
от същата дата е допуснато, делото е прекратено и изпратено по подсъдност
на ВТОС. Делото е било висящо пред РС Павликени 3 месеца, през които
съдът се е произнасял ритмично, насрочвано в разумните срокове, поради
което няма неправомерни действия от страна на съдиите и служителите на
съда, довели до необосновано разглеждане на делото извън разумния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е
допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищцата в
разумен срок, всички процесуални действия по разглеждане и движение на
делото са извършвани своевременно, като продължителността на
производството е наложена с оглед необходимостта на страните да бъде
предоставена равна и ефективна възможност за участие в производството и
упражняване на предоставените им права. С оглед на това предявените искове
са отхвърлени.
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е изяснена въз
основа на събраните по делото доказателства, като с въззивната жалба не се
прави оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилния им анализ. От събраните по делото материали се установява
следното от фактическа страна:
Пред Районен съд Елена на 04.12.2023 г. е предявен иск от Д. Х. Г.
против Районен съд Елена, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и цена на исковата претенция от 33000 лв. Образувано е гр.д. №
422/2023 г. на РС Елена, на датата на подаване на документите в съда е
определен съдия докладчик.
На 05.12.2023 г. съдията докладчик е постановил определение, с което
се отвежда от разглеждане на делото и на 06.12.2023 г. делото е
преразпределено на друг съдия докладчик.
На 06.12.2023 г. е постановено Определение № 323/06.12.2023 г. по
гр.д. № 422/2023 г., с което производството е прекратено и изпратено на
Окръжен съд Велико Търново, приет за родово компетентния съд.
На 14.12.2023 г. делото е изпратено на Окръжен съд Велико Търново,
където е образувано гр.д. № 989/2023 г.
В хода на размяна на книжа е постъпило искане от ищцата за изменение
5
цената на иска, като същата е намалена от 33000 лв. на 2 лв.
С Определение № 39/09.01.2024 г. по гр.д. № 989/2023 г.
производството е прекратено и делото е върнато на Районен съд Елена за
приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.
Изпратено на РС Елена на 18.01.2024 г., постъпило в районния съд на
22.01.2024 г. Образувано гр.д. № 32/2024 г., прекратено с Определение №
31/25.01.2024 г., с което делото е изпратено на Районен съд Горна Оряховица.
Постъпило в Районен съд Горна Оряховица на 07.02.2024 г., където е
образувано гр.д. № 299/2024 г. С определение от същата дата съдията
докладчик, на когото делото е разпределено, се е отвел.
С определение от 15.02.2024 г. новия съдия докладчик насрочва делото
за 20.03.2024 г., изготвя проект за доклад, допуска събиране на писмени
доказателства, произнася се по останалите искания.
Съдебното заседание е отложено за 29.03.2024 г., поради заболяване,
заседанието от 29.03.2024 г. също е отложено по тази причина.
Насрочено съдебно заседание на 24.04.2024 г., на което е даден ход,
отложено за събиране на доказателства.
Следващото съдебно заседание е на 17.05.2024 г., като на 15.05.2024 г.
са депозирани молби за замяна на ответник, ведно с приложени доказателства,
с искане за призоваване на свидетели.
В откритото съдебно заседание на 17.05.2024 г. е постановен акт за
отвод /исковата молба по настоящото дело е подадена на 15.05.2024 г. до
Районен съд Горна Оряховица/.
С последователни актове за отвод са се отвели останалите съдии от
Районен съд Горна Оряховица, като с Разпореждане № 1729/12.06.2024 г.
производството по гр.д. № 299/2024 г. на Районен съд Горна Оряховица е
прекратено и делото е изпратено на Окръжен съд Велико Търново за
определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
На 18.06.2024 г. делото е изпратено на определения Районен съд
Свищов. Образувано гр.д. № 418/2024 г.
С последователни определения от 24.06.2024 г. и 25.06.2024 г. съдиите
от РС Свищов са се отвели, като с Определение № 279/26.06.2024 г. по гр.д. №
418/2024 г. производството е прекратено и на основание чл. 23, ал. 3 ГПК е
изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд за
разглеждането му.
Изпратено за разглеждане на РС Павликени, където е образувано гр.д.
№ 524/2024 г. на 04.07.2024 г. С определение от 05.07.2024 г. насрочено
съдебно заседание на 26.09.2024 г., отложено по молба на процесуалния
представител на ищцата, поради влошено здравословно състояние. Отложено
за 08.10.2024 г., на която дата прекратено, поради увеличаване на иска и
изпратено по компетентност на Окръжен съд Велико Търново.
6
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
пар. 1 ЕКЗПЧОС. В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ неизчерпателно са изброени
критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и
фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява,
че се претендира обезщетение от забавено разглеждане на гр.д. № 299/2024 г.
на Районен съд Горна Оряховица от постъпването му в Районен съд Елена до
евентуалното му приключване /делото е висящо пред ВТОС/, които
фактически твърдения определят и предмета на настоящия спор, съобразно
правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК. За да бъде уважен предявеният на основание чл.
2б ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на
производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време,
което представлява нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, причиняване на
претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна
връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.
От представените производства, които са се развили по първоначално
образуваното гр.д. № 422/2023 г. на Районен съд Елена е видно, че
производството пред съда е образувано на 04.12.2023 г., и е прекратено от
последния от ответниците на 08.10.2024 г., изпратено по компетентност на
Окръжен съд Велико Търново. През това време са проведени общо 6 съдебни
заседания, 3 от които отложени, по искане на процесуалния представител на
ищцата, на едно от които е даден ход и са събирани доказателства, едно, на
което е отведен съдията докладчик, поради заведеното дело срещу съда за
забавено разглеждане на настоящото производство, и едно, на което е
изменена цената на иска и това е довело до изпращането му на родово
компетентния съд. В два от съдилищата ответници не са се провеждали
съдебни заседания, поради отводи на съдиите, като делото многократно е било
изпращано за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на горния съд. Делото
три пъти е било прекратявано и изпращано на родово компетентния съд, с
оглед допусканите изменения в цената на предявения иск. В открити и закрити
съдебни заседания съдът се е произнасял по исканията на ищцата за отлагане
на делото по съответно изложените причини, с оглед осигуряване на
възможността й за участие и ефективно упражняване правото на защита, по
исканията за отводи, по доказателствените искания. Отлаганите съдебни
заседания са насрочвани своевременно, ритмично, като съдът е предприемал
7
необходимите действия за обезпечаване на ефективната правна защита на
ищцата и участието й в производството. По този начин съдът е постигнал
приемлив баланс между предоставянето на реална възможност на ищцата за
упражняване правото й на участие в производството и на адвокатска защита, и
разглеждане на делото в разумен срок. С оглед на това, настоящият състав
намира, че поведението на ответниците е в съответствие с процесуалните
правила, срокът на разглеждане на делото пред тях е разумен и необходим, с
оглед гарантиране на процесуалните права и на ищцата, и най-вече правото й
на защита и осигуряване на справедлив процес. В този смисъл забавянето на
производството не се явява неоправдано, до голяма степен то се дължи на
поведението на ищцата и нейния процесуален представител, който е правил
искания за отлагане на делото, за изменение цената на иска, водеща до
промяна на родовата компетентност на съда, който да реши спора, за отводи на
магистратите, като по всички искания са налице произнасяния на съответните
съдии докладчици, които произнасяния са своевременни и не са довели до
необосновано забавяне на разглеждането на спора.
Ето защо настоящият състав счита, че не е допуснато нарушаване на
правото на разглеждане на делото на ищцата в разумен срок от страна на
ответниците, извършваните процесуални действия от съдилищата са
ритмични, своевременни, налице е произнасяне по всички искания на ищцата
по движението на делото, които произнасяния са в кратки, необходими и
разумни срокове, като продължителността на производството е наложена с
оглед необходимостта на страните да бъде предоставена равна и ефективна
възможност за участие в производството и упражняване на предоставените им
права, включително и ефективно упражняване на правото на защита в
образуваното производство.
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне
до извода, че е нарушено правото на ищцата за разглеждане на делата й в
разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на което да е
допуснато забавяне движението им, поради което не се е осъществила първата
материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на
претендираното от ищцата право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата
на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е
безпредметно обсъждането на наличието на твърдяните от нея вреди и
причинната връзка между тях и поведението на съда. Във въззивната жалба
жалбоподателката се позовава на допуснати нарушения при докладването на
делото от страна на първоинстанционния съд, но без да сочи конкретни
пропуски и да излага твърдения, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Определението за насрочване съдържа проект за доклад,
той е ясен, пълен, конкретен. По делото е събрана необходимата информация
за предмета на делото, за неговото движение, постановяваните актове от
съдилищата и сроковете за постановяване, за провежданите съдебни
заседания, т.е. за всички правно значими факти, имащи отношение към
8
преценката за наличието на твърдяното вземане за обезвреда, поради което
изложеното бланкетно оплакване за това, че не е извършен никакъв доклад, не
може да бъде споделено.
Настоящият състав не споделя оплакването във въззивната жалба за
неправилност на постановеното решение, тъй като са били налице
основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията докладчик и по този
начин е нарушено правото на страната на справедлив процес, чрез
гарантиране на независим и безпристрастен съд. Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно
което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие. Съществуването на такива конкретни
обстоятелства подлежи на установяване във всеки отделен случай. На
настоящия състав е служебно известно, че жалбоподателката е предявила
искове по реда на ЗОДОВ срещу Окръжен съд Велико Търново, където
съдията докладчик, постановил обжалваното решение, престира своя труд.
Това обстоятелство не може да бъде възприето като пораждащо основателно
съмнение в обективността и безпристрастността на съдията докладчик, с оглед
на това, че настоящото дело е с различни страни и предмет, а и липсват
конкретни твърдения на жалбоподателката за действия на решаващия състав,
които да поставят под съмнение неговата безпристрастност. По тази причина
разбирането на жалбоподателката, че решението се явява неправилно, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не може да бъде
възприето.
По така изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, чиито
мотиви се споделят от настоящия състав и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях, последица от което е потвърждаване на обжалваното
решение.
Разноски не се претендират от страните.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 13.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 457/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10