Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 13.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Б., като разгледа гр.д. № 13888/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Х.Г. твърди, че като пътник в л.а. с ДК №
ЕЕН 3581 е пострадала от ПТП, реализирано на 02.03.2016 г. на АМ Струма, вина
за което има водачът на л.а. „Нисан”, с рег. № ******. Твърди, че по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно
превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
настъпилото травматично увреждане - счупване на стаилоидния израстък на дясна лакътна кост, съчетано с повърхностни
изгаряния по шията, тялото и дясна ушна мида и контузии на крайници и лява
ребрена дъга, в следствие на което за продължителен период от време
изпитвал болки и страдания. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 46 000 лева (допуснато увеличение размерна на иска в о.с.з.,
проведено на 19.11.2019 г.) и претендира същите, ведно с лихва за забава от
датата на деликта до окончателното
плащане. Претендира и имуществени вреди в размер на 603,08 лева за разходи за
лечение. Претендира законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД оспорва размера на исковете.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач,
евентуално прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на
предпазен колан. Оспорва вида на претърпените от ищеца в следствие на
произшествието вреди, тяхната степен и интензитет, както и размера на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл.
52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на
критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението си
съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния
резултат.
На 02.03.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същия ден, около 19,10 ч. ПТП на километър 165+ 900 между участник 1 – с
рег. № ******, управляван от Т.Х.М. и участник 2 – л.а. с ДК № *****, с водач Х.К..
В протокола са посочени следните обстоятелства около настъпване на
произшествието: на 02.03.2016 около 19,10 ч. на АМ Струма, правоспособният
водач Т.Х.М. *** управлявала л.а. Нисан, с ДК № ****** и поради навлизане в
насрещното движение се удря челно в л.а. Мицубиши. В протокола е посочено, че
купето на участник 1 е тотално деформирано и са излезли всички въздушни
възглавници на автомобила, както и че автомобилът на участник 2 е тотално
унищожен. Посочено е, че от произшествието е пострадала В.Х.М., която е с
фрактура на дясна ръка.
Според показанията на свидетеля М., той
е бил свидетел на процесното ПТП. Свидетелят пътувал към Р. Гърция за
празниците по АМ Струма. Няколко метра преди Кулата, имало бензиностанция и той
карал в лявата лента за движение, когато срещу себе си забелязал фарове, а в
последствие осъзнал, че колата се движи срещу него, но в неговото платно за
движение и в лентата, в която е той. Започнал да дава сигнал със светлините на
автомобила, като в последния момент го отклонил в дясно. Автомобилът минал
покрай него и счупил огледалото му за задно виждане, а свидетелят продължил да
следи ситуацията в средното огледало за задно виждане на своя автомобил и
видял, че настъпил удар с автомобила, който се движел след него. Свидетелят
сочи, че той карал със скорост около 120 км.ч., а автомобилът срещу него, който
бил марка „Нисан“ се движел много бързо. Свидетелят отишъл да се притече на
помощ на пострадалите в автомобила „Нисас“, две жени
с кученце, а след това и на пострадалите в другата кола. В автомобилът, който
причинил произшествието били отворени и двете странични възглавници, като
пътничката седяла на предната седалка.
Според заключението на автотехническата
експертиза по неустановени причини водачът на л.а. Нисан се е движел около 2,4
км. в насрещното, еднопосочно платно за движение по АМ Струма, като ударът с
л.а. Мицубиши е бил непредотвратим, тъй като от момента, в който те са станали
видими един за друг автомобилите са били в опасната си зона за спиране. Вещото
лице сочи, че по време на удара л.а. Нисан се е движел с около 66 км.ч., а л.а.
Мицубиши със около 109 км.ч., при която скорост според вещото лице пътничката в
л.а. Нисан със сигурност е била с предпазен колан, тъй като при липсата му при
такава сумарна скорост на движение на двата автомобила при удара при липса на
колан вероятността пострадалата да не остане жива е била голяма.
Според показанията на свидетеля Л.Л., той живее с ищцата на семейни начала, като я познава от
2013 г. Видял В. около 5 дни след инцидента, когато се прибрала в къщи, като
видимите й наранявания били бинтован десен крак поради наранени сухожилия и
връзки, бинтована ръка в областта на китката, като ръката била счупена, имала
изгаряния в дясна на лицето от дясното ухо към тила, като в следствие на това
нямала и коса. Свидетелят сочи, че В. се е възстановявала у дома в продължение
на около 3 месеца, като и към момента на депозиране на показанията изпитва
болки в областта на кръста и ребрата, като при лошо време болката е особено
силна. Свидетелят сочи, че в началото се налагало да й помага с придвижването,
тъй като й било трудно да става от стола, от леглото, като за 3 месеца се
придвижвала с патерици. В. се обслужвала сама, но понякога й помагал с
обличането. Тъй като е фризьорка се наложило да ползва болнични и да не
упражнява професията си през тези три месеца. След махане на гипса ходила на
рехабилитация, като към момента на депозиране на показанията сочи, че при
натоварване има болки и в ръката.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза от настъпилото на 02.03.2016г. пътнотранспортно
произшествие ищцата е получила като основно увреждане счупване на дясна предмишница, като първоначално е поставена гипсова имобилизация, а при извършен контролен преглед на
14.03.2016 г. – ортеза на дясна гривнеста
става за 4 седмици. След сваляне на гипсовата имобилизация
е проведено амбулаторно физиотерапия и рехабилитация, но поради недостатъчен
ефект в периода 16.05.2016 г – 23.05.2016 г. е проведено болнично лечение за
рехабилитация. При извършен личен преглед на ищцата на 11.11.2018 г. е
констатирано наличие на болка в областта на счупването и запазен обем на
движение на дясна гривнеста става, като пациентът
съобщава за оток и схващане на пръстите при натоварване. Освен тази водеща
травма според заключението, в следствие на произшествието ищцата е получила и
контузии по крайниците, лява ребрена дъга, повърхностни изгаряния по шията,
рамото и дясна ушна мида. Според отговорите на вещото лице в о.с.з. получените
изгаряния, най-вероятно са от отварянето на въздушните възглавници, същите са І
степен на изгаряне, лечението е с мазила и приключва за около 2 седмици. Вещото
лице сочи, че общият оздравителен процес е 3 месеца, като не се съобщават
усложнения. Според заключението разходите по следните разходни документи,
представени с исковата молба, имат отношение към лечението на получените в
следствие на произшествието увреждания – по фактури № 1 до 7 на стр. 13 до 16
от делото, касов бон 11 на стр. 17, фактура 13 на стр. 17 и касов бон 16 на
стр. 17. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 04.12.2018 г.
при настъпилия челен удар наличието на правилно поставен предпазен колан не би предотврятило настъпилите увреждания в областта на ръката,
тъй като тя се движи свободно и независимо от колана, като в случая
най-вероятно се касае за счупване при подпиране с ръка в жабката.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля Л., по отношение на който е налице заинтересованост от изхода на
делото в полза на ищеца. Показанията на свидетеля, че ищцата е ползвала
патерици 3 месеца и е имала проблеми с придвижването не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, като твърдения в тази връзка не се
съдържат и в самата искова молба. Горното важи и по отношение на показанията на
свидетеля, свързани с оплаквания от болки в кръста, като в тази връзка следва
да се отбележи, че дори и ищцата да има такива, не се установява същите да са в
причинна връзка с произшествието.
Предвид
събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза,
съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие
виновното и противоправно поведение на Т.Х.М.,
като водач на л.а. Нисан, с ДК № ******.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай се установява, че настъпилите при ищцата
увреждания не са свързани с наличието на предпазен колан, т.е. те биха
настъпили и при наличието му, като в случая правилното поставяне на такъв
несъмнено се установява, предвид заключението на автотехническата експертиза.
Не е спорно между страните, че ответникът е бил застраховател
на гражданската отговорност на делинквента към датата
на настъпване на събитието.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от В.Х.Г. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 18 000
лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че общият
оздравителен период при ищцата е протекъл 3 месеца, като 6 седмици горният й
водещ крайник е бил обездвижен. При определяне размера на обезщетението съдът
взема предвид, че към момента на настъпване на произшествието ищцата е била в
трудоспособна възраст, като работата й е свързана основно с работа с ръце – тя
е фризьор, като за период от три месеца не е могла да упражнява професията си. От
значение при определяне размера на обезщетението е и обстоятелството, че при
ищцата са настъпили и контузии с лек характер в областта на крайниците и лява
ребрена дъга, както и леки изгаряния в областта на дясното ухо и шия. При
ищцата е налице пълно оздравяване, като единствено се очаква да останат
оплаквания за болка при натоварване, което е нормално предвид професията на
ищцата. Не се установява самото произшествие, въпреки механизма си на
настъпване, да се е отразило като силен стресов фактор при ищцата, нито се
установява, извън невъзможността за срока на оздравяване да ползва ефективно
горния си крайник, тя да е изпитвала съществени затруднения в битов и социален
план. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната, както и
извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на
увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица. В тази връзка като
ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът
и извършил разхода за лечение във връзка с настъпилите от произшествието
увреждания в общ размер на 269,08 лева. Искът следва
да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря за тези лихви, за които е
отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223,
ал. 2 КЗ (отм.) / от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента,
когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо
следва да бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от датата на деликта - 02.03.2016 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разходи съразмерно с уважената част от исковете в размер на 117,60
лева.
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
частта от исковете с включен ДДС, за която съдът достигна до правен извод за
възникване на вземанията в размер на 907,00 лева.
Ответникът не претендира разноски, поради което
такива не му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 590,76 лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 50,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж.И З.” АД,
ЕИК: *******, да заплати на В.Х.Г., ЕГН: **********, на основание
чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 18
000 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 02.03.2016 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Т.Х.М., като водач на л.а. Нисан,
с ДК № ******, неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпило счупване
на счупване на стаилоидния израстък на дясна лакътна
кост, съчетано с повърхностни изгаряния по шията и дясна ушна мида, контузии на
крайници и лява ребрена дъга, както и сумата от 269,08 лева - обезщетение за претърпените от
ищеца от горепосоченото застрахователно събитие имуществени вреди за разходи за
лечение, ведно с лихва за забава върху горните главници, считано от 02.03.2016 г. /датата на деликта/
до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК – сумата в размер на 117,60
лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 46 000 лева
и иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 603,08
лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД,
ЕИК: ******** да заплати на адв. П.К.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 907,00
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата
в размер на 590,76 лева –
държавна такса и 50,50 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: