Решение по дело №817/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София, ул.“Трети март“ № 1, представлявано от управителите М. Е. Д. – Д. и Л. М. Х., против Решение № 295/06.03.2024г., постановено по АНД № 5118/2023г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № B-003156/27.10.2023т. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството за нарушение на чл.210в, вр.68л ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв., на осн. чл.210в от ЗЗП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Релевират се доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по голяма част от наведените възражения за незаконосъобразност на НП, както и че изложените мотиви не кореспондират с установената фактическа обстановка. Липсва анализ на събраните по делото доказателства и в този смисъл съдебният акт е и необосновано. На изложените основания се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява представител и не се изразява становище по същество.

Ответникът – Директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна Прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд е сезиран с жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД срещу НП № B-003156/27.10.2023т. на Директор на РД – Варна при КЗП. За да постанови посочения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 15.02.2023г. във връзка с национална кампания „Защита на икономическите интереси на потребителите - право на информация – цени“, от служители на РД-Варна е извършена проверка в обект - магазин „Лидл Варна 169“, находящ се в гр. Варна, стопанисван от дружеството, резултатите от която са обективирани в КП № К-2748987. При проверката е установено, че в търговския обект не е изложен за продажба и не е наличен, както на щанда, така и в склада на обекта артикул, поместен на стр.14-та от брошурата с обявен период на промоцията от 13.02.2023 г. до 19.02.2023 г., със следната информация: „Nevadent Зъбен душ за почистване на местата, където четката за зъби недостига, № 375150 - САМО СЕГА: 44,99 лв. за брой.“. Над щанда, където трябва да бъде изложен артикула, е имало табела: „Само сега, Nevedent, зъбен душ, 3 години гаранция, 3, 7 V/800 mAh 1 брой, 44,9 лв., 0375150, количествата са ограничени. Уважаеми клиенти, информираме ви, че за този артикул ще има допълнителна доставка на 3-тия ден от началото на промоцията. Благодарим Ви за разбирането!“. След допълнително изискана информация било установено, че на територията на град Варна са разпространени много рекламни брошури /общо 10 430 бр./, както и че на 12.02.2023г., денят предхождащ промоцията, във физически проверения търговски обект - магазин Лидл Варна 169, са доставени 28 бр. зъбен душ „Nevadent“ с арт. № 375150, като е отразено, че в обекта вече е имало 2 бр. налични, т.е. общата наличност към същата дата е станала съответно 30 бр. За първите два дена от промоцията са регистрирани общо 24 бр. продажби на този артикул, а за дата на извършване на проверката - 15.02.2023 г. в справка е отразено 6 броя артикули в наличност, която графа остава непроменена до края на периода, но противоречи на предоставената на клиентите информация. Към тази дата зъбният душ не е бил изложен за продажба, не е бил наличен, както на щанда, така и в склада. На четвъртия ден от промоцията били доставени 12 бр. от друг зъбен душ, с различни характеристики, като и след тяхното изчерпване, не са постъпвали допълнителни бройки нито от него, нито от този на брошурата.

Проверяващият като приел, че дружеството прилага същата нелоялна търговска практика, която била забранена посредством издадената Заповед № 226/23.02.2016 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 24.07.2017г., съставил на дружеството АУАН, в който квалифицирал установеното като нарушение на чл.210в от ЗЗП. Актът бил надлежно връчен на представител на дружеството, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили подробни възражения. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, а наведените възражения за неоснователни, издал процесното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева за нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Съдът е приел описаната фактическа обстановка за безспорна между страните и установена от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които е ценил като непротиворечиви и е кредитирал изцяло. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, като съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. При съставянето и връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът е изложил мотиви, че НП и издаден и при правилно приложение на материалния закон, доколкото в разглеждания случай със Заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на КЗП, влязла в сила на 24.07.2017г., на дружеството било забранено, при упражняването на неговата дейност, да използва описаната в заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по смисъла на ЗЗП, а от събраните по делото доказателства е видно, че дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта, тъй като в нарушение на указанията в заповедта потребителите са били ангажирани и да проверяват цените на стоките чрез информационни табели. Видно от изготвения Констативен протокол, табела с посоченото съдържание (аналогично на описаното в заповедта) отново е била поставена в близост до стоките, чиято реална цена не е била обозначена на опаковката.

От горното ВРС е извел извод, че дружеството действително не е изпълнило издадената по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП заповед, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение. За пълнота въззивният съд е намерил за необходимо да посочи, че разглежданата търговска практика действително следва да се счете за нелоялна - отбелязаната върху опаковката цена е невярна, тъй като е различна от цената на стоката, която се начислява на касата на магазина и поради това етикетът е възможно да въведе в заблуждение потребителя.

За да измени НП съдът е приел, че санкцията е наложена в размер, значително над минималния предвиден в закона, като АНО се е мотивирал само с имущественото състояние на дружеството, без да отчете останалите обстоятелства от значение случая - тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът, като е отчел горните обстоятелства и най-вече описаните в жалбата причини, довели до допускане на нарушението, както и че последното е първо такова за дружествата е приел, че със санкция в минимално предвидения в закона размер ще се постигнат целите в чл.12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, намира, че решението на ВРС е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения:

1.Съдът не е проявил процесуална активност да изиска от АНО да попълни преписката с цитираните в самото НП Заповед № 226/23.02.2016 г. на Председателя на КЗП, за която се твърди, че е влязла в сила и е основание да се приеме за извършено процесното нарушение. В решението си съдът се е задоволил да посочи, че тази заповед е на страницата на КЗП, поради което е и общоизвестна. По същия начин е процедирано и с цитираното като потвърждаващо я решение на ВАС, което е индивидуализирано само с номер на решение, но не и на дело. На първо място следва да се посочи, че такова позоваване е недопустимо, освен ако няма линк към посочената информация. На второ място, цитираната в НП заповед не се намира под този № на страницата на КЗП и на трето, но не и на последно място – информацията, която качена е само за диспозитива на издадения от този орган акт. Липсва целият текст, в т.ч. и фактическата обстановка, послужила като основание за издаването й, което пък е от съществено значение за да се провери законосъобразността на процесното НП.

2.Липсва анализ и на мотивите на ВАС по цитираното решение, в контекста на обжалваното НП. Т.е. дали правилно АНО се е позовал на същото и оставената с него в сила заповед, доколко е налице идентичност на казуса, за да се приеме, че не са изпълнени дадените, влезли в сила предписания.

3.Мотивите на съда, поради които е приел, че и в случая се касае за нелоялна практика – некоректно посочена цена, изцяло противоречат на установената и възприета от съда в обстоятелствената част на решението фактическа обстановка – отсъствие на продукт от брошурата, което се приравнява на липса на такива.

4. Не е обсъдено нито едно от конкретно наведените във въззивната жалба възражения, в т.ч. за несъставомерност на деянието по чл.210в от ЗЗП.

Липсата на мотиви по въпроси от съществено значение за правилното решаване на спора, както и по отношение наведени от страните възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане и решаване на спора по същество. При новото разглеждане следва да се изиска и приложи по делото Заповед № 226/23.02.2016 г. на Председателя на КЗП и при постановяване на съдебния акт по същество, да се извърши анализ на релевантните факти, съобразно приложимия закон, да се даде отговор на възраженията на въззивника, както и на спорния между страни въпрос - налице ли е неизпълнение от страна на търговеца на забраната, установена с влязлата в сила Заповед № 226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, и дали констатациите от проверката, извършена на 15.02.2023г. в търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляват прилагане на нелоялна търговска практика.

Водим от горното и на основание чл.63в ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 295/06.03.2024г., постановено по АНД № 5118/2023г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.