Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 8.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12066 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 9.06.2018
г., постановено по гр. дело № 41399/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156
състав, А.„П. И.”- гр. София е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.”***6/ на
основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД сумата 246.88 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за вреди на л.а.“Ауди АЗ“ с ДК № *******от
ПТП на 09.02.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
26.06.2017 г., до изплащането, както и сумата 560 лв.- разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.„П. И.”- гр. София /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения регресен иск, с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна З.
"Б.В.И.Г."*** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният от З.
"Б.В.И.Г." регресен иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ангажирането на регресната
отговорност по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество- ищец; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
дружеството- ищец; 3/ предпоставките по чл.49 ЗЗД: настъпили вреди, причинени
от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената
работа; причинителят да е действал виновно, като вината се предполага- съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД.
Спорно във въззивното
производство, с оглед наведените във въззивната жалба на ответника доводи, е
дали увреждането на гуми на застрахован по имуществена застрахова „каско“
автомобил представлява покрит застрахователен риск, съответно дали при
плащането на застрахователно обезщетение за спукани при ПТП на 9.02.2017 г.
гуми на застрахования процесен автомобил, регресното право на застрахователя-
ищец действително е възникнало.
Преценката на
събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд,
че увредата на гумите на пострадалия при попадане в дупка на пътното платно лек
автомобил „Ауди А3" с peг.№ *******представлява покрит застрахователен
риск по сключената между застрахователя- ищец и собственика на автомобила
застрахователна полица, поради което и искът за горепосочената сума следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от приложената
Застрахователна полица № 5С069558416015/ 15.09.2016 г., процесният договор за
имуществено застраховане „Каско“ е сключен между страните при основно покритие:
„пълно каско“, и допълнително покритие: „помощ на пътя“ /асистанс/.
Допълнителното покритие „гуми“, посочено като самостоятелно допълнително покритие,
не е включено в предмета на застрахователния договор /полето не е маркирано/.
Не може да се приеме въз основа на
приложените от ищеца Общи условия за застраховка на МПС „Каско“, приети през
2011 г., чиято валидност към датата на ПТП е оспорена от ответника, при
твърдения, че са налице други действащи при ищеца ОУ за застраховка „каско“,
клауза „гуми“ да е предвидена като допълнително покритие към клауза „пълно
каско“, респ. да е включена в обхвата на застрахователното покритие „пълно
каско“ и за активирането й да не се дължи заплащането на допълнителна застрахователна
премия от застрахованото лице. Не може да бъде направен извод при систематичен
анализ на съдържащите се в приложените Общи условия клаузи на застрахователния
договор, че щети по гумите на МПС, причинени от повреди, деформации, спукване
или пробиване от дупки или предмети на пътя, са включени в застрахователното
покритие по клауза „пълно каско“, за която именно е сключена процесната застрахователна
полица. Относно пораждащите спорното материално право факти и обстоятелства и в
частност- относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, в чийто
предмет са включени и увредените при процесното ПТП части на автомобила /2 бр.
гуми/, ищецът дължи пълно главно доказване, каквото в случая не е проведено. Така, при прилагане неблагоприятните
последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване се налага извод, че
фактическият състав, пораждащ регресното право на застрахователя- ищец, в
случая не е изпълнен.
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 12066/ 2018г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Предвид горното, при съвкупна преценка на
събраните в процеса доказателства се налага извод, че изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответната А.за сумата 246.88 лв. в случая не са налице. Щети по гумите на
застрахования автомобил, причинени от попадане в необезопасена дупка на пътното
платно, не са предмет на приложения застрахователен договор от 15.09.2016 г. Не
е отразено в застрахователната полица както договарянето на такова допълнително
застрахователно покритие, така и плащането на допълнителна застрахователна
премия от застрахованото лице. При това положение, макар да е заплатил
застрахователно обезщетение за спукани при процесното ПТП гуми, застрахователят
не се е суброгирал в правата на увреденото лице, поради което и не е
материално- правно легитимиран да упражни такова регресно право срещу стопанина
на републиканския път, на който е настъпило ПТП.
При тези данни и
доказателства претенцията на застрахователя- ищец по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за присъждането на регресно обезщетение за причинени при ПТП на 9.02.2017
г. на лек автомобил „Ауди А3" с peг.№ *******вреди от
попадане в необозначена и несигнализирана дупка на републикански път,
стопанисван от ответната агенция, представляващи 2 бр. спукани гуми, не е
установена по основание и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции първо-инстанционното решение като неправилно
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне
на предявения от З. "Б.В.И.Г." регресен иск като неоснователен.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът- въззиваема
страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 100 лв.- разноски за първоинстанционното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/, и сумата 125 лв.- разноски за
въззивното производство /за държ. такса и юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 9.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 41399/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.В.И.Г.”***6/ срещу А.„П.
И.”- гр. София иск с правно основание
чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за присъждане на сумата 246.88 лева, претендирана
като регресно вземане за платено обезщетение за вреди на л.а.“Ауди АЗ“ с ДК № *******от
ПТП на 9.02.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
26.06.2017 г., до изплащането, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”***6/ да заплати на А.„П. И.”- гр. София сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 125 лв. /сто двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.