Р Е Ш Е Н И Е
№...................../
.................................. г., гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Миглена ПЕТКОВА и с участието на прокурора от ВОП Силвиян ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 2455 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Комисията
за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез ст. юриск. Н. Н., срещу Решение
№ 1341 от 03.07.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № В-0047000/05.12.2018 г.,
издадено от Директора на РД за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Главна Дирекция
(ГД) „Контрол на пазара“ (КП) при КЗП, с което за нарушение на чл. 127, ал. 3
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „В. строй" ЕООД с ЕИК ххххххххх
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението на въззивната инстанция се оспорва
като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие със събраните пои делото доказателства. Оспорва
се изводът на въззивния съд, че съставянето на приемо-предавателен протокол (при
приемане на СМР) не следва да се идентифицира с рекламация, както и изводът, че
изразеното недоволство на клиента не е достатъчно да се приеме, че е налице
рекламация. Сочи се, че извършените от потребителя действия са достатъчни, за
да се приеме, че е налице рекламация по смисъла на ЗЗП, респективно - за
доставчика на строителни услуги и СМР е възникнало задължение за вписване на
рекламация във водения от него Регистър за рекламации. Още повече, че
претендираното от потребителя несъответствие на предоставените СМР не може да
се приеме за изключено от кръга на рекламациите по смисъла на чл. 122 от ЗЗП. В
заключение се иска от касационната инстанция да отмени решението на ВРС и
вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло обжалваното НП №
В-0047000/05.12.2018 г., издадено от Директора на РД за областите В., Д., Ш., Т.,
Р. и С. към ГД КП при КЗП.
Ответникът - „В. строй" ЕООД с
ЕИК ххххххххх, чрез процесуалния представител - адв. Ил. З. в срока за писмен
отговор по касационната жалба депозира възражение, с което изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на ВРС за правилно с
оглед на това, че същото е мотивирано и постановено след като в достатъчна
степен са изяснени относимите към правния спор факти. Счита за правилно заключението
на въззивния съд, че в конкретната хипотеза не са налице всички посочени в чл. 125
от ЗЗП елементи на рекламация. Искането е решението на ВРС да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – В.
дава заключение за основателност на касационната жалба, доколкото решението на
ВРС е постановено в нарушение на закона. Пледира се за отмяна на обжалваното
решение и за потвърждаване на НП.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди
фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на
обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция
Решение № 1341 от 03.07.2019 г., постановено по АНД № 458/2019 г., ВРС е
отменил НП № В-0047000/05.12.2018 г., издадено от Директора на РД за областите В.,
Д., Ш., Т., Р. и С. към ГД „КП“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 127, ал. 3
от ЗЗП на „В. строй" ЕООД с ЕИК ххххххххх е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
От фактическа страна въззивният съд установява,
че проверка за спазване на ЗЗП е извършена във връзка с жалба от потребителя М.
Р. относно качеството на изпълнение на договор за СМР от 16.08.2018 г. При
извършената проверка в офиса на „В.
строй" ЕООД, находящ се в гр. В., ул. „М.“ № 155, се установило, че дружеството
поддържа регистър на рекламациите от 16.10.2017 г., но в него не е вписана
рекламацията на потребителя М. Р. от 06.09.2018 г. Описаното е квалифицирано от
проверяващите като нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, а за дата на извършване
на нарушението е посочена датата 06.09.2018 г. Срещу „В. строй" ЕООД е
съставен АУАН № К-0047000 от 02.20.2018 г., въз основа на който на 05.12.2018
г. е издадено процесното НП № В-0047000/05.12.2018 г. В него изцяло били
възприети описаните в АУАН факти. На основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2
от ЗЗП, както и на чл. 222 от ЗЗП на оспорващото търговско дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Въззивният съд приема, че при образуване и
провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а така също и че АУАН и НП са издадени в срок
и от компетентни лица.
За да отмени обжалваното НП, съдът приема,
че в конкретния случай не е налице рекламация по смисъла на специалния закон –
Закона за защита на потребителя, тъй като не са налице, а и в АУАН и НП не са
описани, всички белези на рекламацията, изчерпателно посочени в чл. 125 от ЗЗП:
касова бележка или фактура; протоколи, актове или други документи, установяващи
несъответствието на стоката или услугата с договореното; други документи,
установяващи претенцията по основание и размер. Не е описано на 06.09.2018 г.
потребителят Р. да е посещавал офис на фирмата, където да е направена
рекламацията и да е поискал от изпълнителя привеждане на услугата в
съответствие с договора. В мотивите към решението си съдът е посочил, че
съставянето на приемо-предавателен протокол не следва да се идентифицира с
рекламация, както и че изразеното недоволство от потребителя не е достатъчно,
за да се приеме, че е налице рекламация по смисъла на ЗЗП.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
Касационната жалба е неоснователна.
Административният съд напълно споделя
изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Доколкото предмет на услугата по договора
от 11.06.2018 г., сключен между санкционираното търговско дружество „В.
строй" ЕООД, от една страна, и неговият клиент М. Р., от друга страна, е извършване
на СМР, при преценката за удостоверителната стойност на процесния по делото
приемо-предавателен протокол следва да се има предвид и регулацията на
правоотношенията във връзка с изпълнението на строителни работи в ЗУТ и в
подзаконовите нормативни актове, регулиращи същата материя, в частност –
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от Министъра на РРБ. В този смисъл приложеният към
доказателствата с АНП приемо-предавателен протокол от 06.09.2018 г. има
характер на протокол, с който изпълнителят предава, а възложителят приема
договорените СМР, а не е с характер на рекламация, както правилно е посочил в
решението си въззивният съд. Обективираното в процесния протокол недоволство
относно качеството на извършените СМР правилно е прието от ВРС, че не следва да
се приравнява на предявяване на писмена рекламации по смисъла на ЗЗП.
Констатациите за недостатъците в качеството на изпълнението СМР и неспазването
на срока на договора, освен че съдебната практика непротиворечиво определя като
спорове с гражданско-правен характер, за да бъдат определени като рекламация, е
следвало изрично да се заявят като такава от получателя на услугата, за да
възникне задължението за вписване на рекламацията в регистъра.
Единствено за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателствата, от които да е видно, че доколкото в
приемо-предавателния протокол има данни, че изпълнената работа има недостатъци
или отклонения от поръчката, М. Р. по аргумент от чл. 176, ал. 4 от ЗУТ, във
вр. с чл. 265 от Закона за задълженията и договорите като поръчващ СМР, т.е.
възложител на СМР, да е поискал: поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаление на възнаграждението, а ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, поръчващият да е поискал да развали договора,
като тези права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет
години. Не са налице данни и да му е било отказано от „В. строй" ЕООД.
Правилно ВРС е стигнал до извод, че в
случая не е осъществен фактическият състав по предявяването на рекламацията,
визиран в чл. 125 от ЗЗП, изискващ и посочването от потребителя на
предпочитания от него начин на удовлетворяване на рекламацията. Непосочването
от потребителя на предпочитания от него начин на удовлетворяване на
рекламацията неправилно касаторът сочи, че е относим към основателността на
рекламацията. Рекламацията не представлява единствено изразяване на недоволство
от потребителя. Смисълът на предявяването й е същата да бъде удовлетворена,
като предпочитаният начин, по който следва да бъде удовлетворена, следва да
бъде изрично заявен от потребителя – чл. 125, ал. 3 от ЗЗП.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – В., VІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1341 от 03.07.2019г. г., постановено по АНД № 458/2019г. на
Районен съд – В..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.