Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Сливен,. 25.01.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на тринадесети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретаря                    Николинка Йорданова                              и с участието на прокурора                  Христо Куков                                                          като разгледа докладваното от      председателя                                      КАНД № 199      по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260011/16.10.2020 г.,  постановено по   АНД  №  235/2019  г.  по  описа  на  Районен  съд  -  Котел  е потвърдено като законосъобразно НП № А 001871 от 26.06.2019 г. на Директор на Регионална служба „Военна полиция“ – П., с което на Т.С.Т. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

Горното решение е обжалвано в законният срок от Т.С.Т.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно. Счита, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и НП е издадено въз основа на съставен АУАН от служител на „Военна полиция“ – Стара Загора, който е бил командирован в района на п. и е нямал никакви правомощия извън него.

В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си адв. П.Х. *** поддържа жалбата.

Ответникът Министерство на отбраната чрез Регионална служба „Военна полиция“ гр. П., се представлява от юриск. к. Б. А.., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.06.2019 г. а. Д. и с. Ж.били командировани със заповед на Директора на Регионална служба „Военна полиция" - П. в ГКПП „К. П. в.", ПОБ „Н. С." и обратно до ГКПП „К. П. в." за съпровождане и охрана на военна делегация от Р Гърция, по маршрут ТГВП Стара Загора - ГКПП „К. П. в." гр.Свиленград- гр.Тополовград – гр.Елхово – Зимница - ПОБ „Н. С." и обратно до ГКПП „К. П. в.". След пристигане на групата в базата „Н. С.", а. Д. и с. Ж.се установили на път II-48, от с.М. общ. Котел към пътен възел "Петолъчка", на разклона за ПОБ „Н. С.", за да извършват проверки на военни автомобили. В 09,20 часа спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат" с военна регистрация, в който пътували две лица с военни униформи - касатора Т., който бил пасажер и Х. А.- в. Проверяващите забелязали, че и двете лица в автомобила са без поставени обезопасителни колани.

За извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН № 001871 от 19.06.2019 г., с който описаното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Акта е предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържането не е направил възражение. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № А 001871/26.06.2019 г. от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ гр.П..

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че съставът на административното нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДП е осъществен виновно от касатора, че издаденото за това нарушение наказателно постановление е правилно и законосъобразно и че е справедлив размера на наложеното административно наказание, тъй като е в рамките на предвиденото в закона.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Неоснователно е твърдението на касатора, че актосъставителя Д., като служител на Регионална служба „ВП“ П., не е имал компетентност на установява нарушения на ЗДвП на територията на  Регионална служба „ВП“ Сливен. В заповедта за командироването на Д. е посочен конкретно маршрута, по който следва същият да премине при осъществяване на дейността по съпровождане и охрана на военна делегация от Р Гърция, който маршрут несъмнено включва и участъка от пътя, където е установено нарушението. С оглед правомощията по т.4 от Заповед № ВП-6910 от 21.12.2018 г. на Директора на служба „Военна полиция“, същият е имал правомощието да съставя АУАН по ЗДвП на мястото и за срока на командироване. В този смисъл съставения АУАН № 001871 от 19.06.2019 г., е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.189 ал.1 във вр. с чл.169 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2, т.8 от Закона за военната полиция, служба "Военна полиция" във връзка с опазването на реда и сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, осъществява контрол за спазването на правилата за движение по пътищата и техническото състояние на военните превозни средства съгласно Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Със Заповед № ОХ-8 от 03.01.2019 г. т.4 Министъра на отбраната е възложил на директорите на регионални служби „Военна полиция“ да издават НП за нарушения на ЗДвП от водачи на военни превозни средства и пътниците в тях.

Съгласно чл.5 ал.1 от ППЗВП Служба "Военна полиция" е организирана в следните структури: Ръководство в град София, регионални служби "Военна полиция" със седалища в градовете: София, П., Сливен, Варна и Плевен, и Център по логистика и подготовка в гр. София.

  Според чл.9 от ППЗВП регионалните служби "Военна полиция", които са териториални структури на Службата, осъществяват изпълнението на дейността на Службата в зоната им на отговорност. Изпълнението на задачи от определени служители извън зоната на отговорност може да става по заповед/разпореждане на директора на Службата или на заместник-директорите на Службата съобразно определените им функции и правомощия. Зоните на отговорност на регионалните служби "Военна полиция" се определят със заповед на министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.

Разпоредбата на чл.189 ал.14 от ЗДвП предвижда, че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.  Съгласно чл.48 ал.1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.

По въззивното дело е установено мястото на извършване на нарушението и то е на територията на област Сливен. По това дело обаче не са събрани доказателства, от които да е видно, че Директора на Регионална служба „Военна полиция“ гр.П. е компетентен да издава НП за нарушения извършени на територията на област Сливен, доколкото съществува Регионална служба „Военна полиция“ гр.Сливен. Тази компетентност следва да бъде установена, чрез прилагане по делото на заповедта на министъра на отбраната за определяне зоните на отговорност на регионалните служби "Военна полиция" по чл.9 ал.2 от ППЗВП или за изпълнението на задачи извън зоната на отговорност по заповед/разпореждане на директора на Службата или на заместник-директорите на Службата по чл.9 ал.1 изр. второ от ППЗВП.

За компетентността на административнонаказващия орган и конкретно териториалната компетентност по чл.48 ал.1 от ЗАНН, съдът следи служебно и като не е изяснил дали  Директора на Регионална служба „Военна полиция“ гр.П. е компетентен да издава НП за нарушения на ЗДвП извършени на територията на област Сливен, съдът е постановил необоснован съдебен акт.

Районният съд не е изпълнил задължението си да събере възможните доказателства, за да установи компетентността на административнонаказващия орган. Този порок на съдебното решение не може, да бъде отстранен от касационния съд, тъй като налага събиране на допълнителни доказателства.

По изложените съображения административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, като неправилно и върнато за ново разглеждане от друг състав на КРС. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията изложени в мотивите.

При това развитие на делото съдът не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд съгласно чл.226 ал.3 от АПК.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 260011/16.10.2020 г.,  постановено по   АНД  №  235/2019  г. на РС - Котел, като неправилно.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Котелския районен съд, които да съобрази указанията дадени в решението.

Решението не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.