№ 29
гр. Русе, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104151 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Постъпила е искова молба от Н. А. П. против П. И. Р., в която се
твърди, че с влязло в сила решение от 13.01.2022г. по гр.д. № ***/2021г. по
описа на Районен съд - Русе е допусната съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в землището на гр. ***, общ. Русе, местност
„****", с площ 43014 кв.м, начин на трайно ползване: нива, номер по
предходен план: *** и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на гр. ***, общ. Русе, местност „****", с площ 33606 кв.м, начин
на трайно ползване: нива, номер по предходен план: ***. Ищцата и
ответницата притежавали по 1/8 идеална част от имотите. Производството за
съдебна делба на тези имоти продължавало във фазата по извършване на
съдебната делба.
Твърди се, че през последните 5 години ответницата е отдавала под
наем 19 дка от имота с идентификатор **** и е получила наеми, както следва:
2017г. - по 60 лв. на декар, или общо 1140 лева; 2018г. - по 65 лв. на декар,
или общо 1235 лв.; 2019г. - по 65 лв. на декар, или общо 1235 лв.; 2020г. - по
65 лв. на декар, или общо 1235 лева; 2021г. - по 70 лв. на декар, или общо
1330 лв. Общият размер на получените от ответницата Р. наеми от имота,
1
описан в т.1 за последните пет години възлизал на 6175 лв. Също така през
последните 5 години ответницата отдавала под наем и 15 дка от имота с
идентификатор *** и е получила наеми, както следва: 2017г. - по 60 лв. на
декар, или общо 900 лв.; 2018г. - по 65 лв. на декар, или общо 975 лв.; 2019г. -
по 65 лв. на декар, или общо 975 лв.; 2020г. - по 75 лв. на декар, или общо
1125 лв. и 2021г. -по 80 лв. на декар, или общо 1200 лв. Общият размер на
получените от ответницата наеми от имота по т.2 възлизал на 5175 лв. От
посочените суми същата следвало да заплати по 1/8 ид.ч. на ищцата, каквито
били правата й в съсобствеността на процесните два имота.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на
1418.74 лв., представляваща част от получените от нея през 2017г., 2018г.,
2019г., 2020г. и 2021г. наеми от общо 34 дка съсобствени имоти, съобразно
притежаваната от ищцата 1/8 идеална част, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до изплащане на претендираната сума.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявения иск, а в условията на
евентуалност в случай, че съдът приеме иска за основателен се прави
възражение за погасяване на исковата претенция по давност за периода
2017г., 2018г. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ответната страна счита иска за
неоснователен, тъй като с влязло в сила решение по делото за съдебна делба
действително са определени правата на страните в съсобствеността, но тъй
като с решение от 11.06.2022г. на ответницата и на нейният брат Р.И.Р. бил
поставен дял № ***, състоящ се от поземлен имот с идентификатор ***,
съгласно Скица на поземлен имот №*** от 28.01.2021г., издадена от СГКК -
гр. Русе, находящ се в землището на гр. ***, общ. Русе, обл. Русе, местност
„***", с площ 1989 кв.м., и новообразуван имот от 18,900 кв.м., получен от
делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.
***, общ. Русе, местност „****", с площ 33606 кв.м., отдаваните под наем от
ответницата имоти не са били съсобствени с ищцата съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ответницата твърди, че е отдавала под наем и е получавала суми за нейните
собствени и на брат й идеални части на имотите, посочени в т. 3.2. от
отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
2
С влязло в сила съдебно решение №*** от 09.11.2021г. по гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе е допусната съдебна делба на пет
поземлени имота, два от които са описаните в исковата молба - поземлен
имот с идентификатор ****, находящ се в землището на гр. ***, общ. Русе,
местност „****", с площ 43014 кв.м, начин на трайно ползване: нива, номер
по предходен план: *** и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
землището на гр. ***, общ. Русе, местност „****", с площ 33606 кв.м, начин
на трайно ползване: нива, номер по предходен план: ***., при права по 1/8
идеална част за ищцата Н. А. П. и за ответницата П. И. Р., а останалата част
за други съделители. На 11.06.2022г. е постановено съдебното решение за
извършване на делбата.
Безспорно е по делото, че ответницата П. И. Р. е сключила договори за
наем, по силата на които е отдавала през периода 2017г. до 2021г.
включително под наем част от посочените по-горе имоти, 19 декара от
първия и 15 декара от втория, за което е получила наемни плащания в
размери по 60лв. за дка за 2017г., по 65лв. за 2018г. – 2020г. вкл. и по 70лв. за
2021г. или общо 11350лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Писмено поискване не е
необходимо, когато се претендират добивите от вещта, тъй като всеки един от
съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и
граждански плодове.
В случая няма спор между страните, че за периода 2017-2021г.
ответницата е получила добив от процесните имоти, като е отдавала под наем
части от тях. Видно от постановените съдебни решения по гр.д.№***/2021г.,
през този период процесните два имота са били съсобствени на страните по
делото и трети, неучастващи в настоящото производство лица. Със сила на
пресъдено нещо са установени и правата на страните в съсобствеността – по
1/8 идеална част. Правно ирелевантно за предмета на настоящото
производство е каква реална част от тези имоти е била поставена в дял на
ответницата, след като това е станало след периода за който е исковата
претенция. В продължение на последния, страните са били съсобственици и
са притежавала идеални части от процесните имоти и отдаването под наем на
3
части от тях, които да съответстват на правата в съсобствеността на
отдаващия ги по наем съсобственик, не лишава останалите съсобственици от
правото да получат припадащата им се част от дохода за всяка една част от
съсобствения имот. Поради това възражението на ответницата срещу
основателността на исковата претенция, основано на поставения в нейн дял
поземлени имоти при извършване на съдебната делба е изцяло неоснователно.
По изложените съображения ответницата дължи на ищцата част от
получените от съсобствените имоти доходи, съответни на правата й в
съсобствеността – 1/8 ид. част. Доколкото страните нямат спор относно
получения доход, то припадащата се част на ищцата възлиза на 1418,74лв.,
колкото е и исковата претенция.
Вземането на съсобственик основано на чл. 30, ал.3 ЗС не е
периодично вземане, нито такова за наем, тъй като същото не произтича от
договор с длъжника (съсобственика наемодател) и за него се прилага общата
погасителна давност от пет години, считано от реализирането на дохода. В
случая най-ранното плащане е за 2017г., което според уточненията направени
в съдебно заседание от процесуалният представител на ответницата, а и както
е установена обичайната практика за наемните и арендни плащания за
ползването на земеделска земя, то се получава обичайно не по-рано от края
на стопанската година – месец октомври. Искът предмет на настоящото
производство е предявен на 04.08.2022г., поради което не би могло да се
приеме, че каквато и да е част от исковата претенция е погасена по давност.
Поради това и възражението на ответницата направено в тази насока се явява
неоснователно.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат и направените от ищцата разноски за настоящото производство в
размер на 56,75лв. заплатена държавна такса и 420лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Р. ЕГН********** с адрес гр. ***, обл. Русе, ***** да
4
заплати на Н. А. П. ЕГН********** с адрес гр. ***, обл. Русе, *** сумата от
1418,74лв., представляваща 1/8 част от получени от нея наеми за периода
2017-2021г. от 34 декара съсобствени земи, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 04.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. И. Р. ЕГН********** с адрес гр. ***, обл. Русе, ***** да
заплати на Н. А. П. ЕГН********** с адрес гр. ***, обл. Русе, *** сумата от
476,75лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5