РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. К. ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адв.П. В., против наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-022351/19.09.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, против М. Й. К. ЕГН **********, въз основа на съставен
му на 01.08.2024 г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ бланков №1325431, за това, че на 01.08.2024 г., в 14.50 часа, в
гр.София, по ул.“Капитан Димитър Списаревски“, с посока на движение
от ул.“5-015“ към бул.“Христофор Колумб“, и пред бл.183, управлява
собствения си мотоциклет „Ямаха Р6“ с рег. № ***, без СУМПС /иззето по
административен ред с НП №22-1006-003704 от 06.01.2023 г., връчено на
06.02.2023 г., влязло в сила на 21.02.2023 г./, с което виновно нарушил
чл.150а,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
1
В АУАН е вписано като извършено и нарушение на чл.174,ал.3,пр.2 от
ЗДвП – при извършената му проверка в посоченото време и на посоченото
място, във връзка с управлението на посоченото МПС, отказал да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с Дръгтест, като
отказът е в условията на повторност; издаден му е талон за медицинско
изследване – което нарушение, съгласно отбелязаното в АУАН, осъществява
състав на чл.343б,ал.6 от НК.
Срещу АУАН от М. Й. К., чрез процесуалния му представител адв.П. В.,
било депозирано пред административнонаказващия орган писмено
възражение, в което е написано, че неправилно и незаконосъобразно е издаден
АУАН, като още с образуването на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения и е нарушено
правото на защита на К.. Във възраженията са направени твърдения, че когато
М. К. е бил спрян за проверка, не е управлявал мотоциклета си и съответно не
е имал качеството на водач, в тази връзка и не е извършил описаните в АУАН
нарушения; относно нарушението на чл.150а,ал.1 от НК се твърди, че на М. К.
не връчвано НП, с което се сочи, че му е отнето СУМПС. Изложени са доводи
и относно нарушението на чл.174,ал.3 от ЗДвП. С възражението се иска от
една страна да бъде прекратено административнонаказателното производство
срещу „М.“, и едновременно с това, от друга страна – „в случай на несъгласие
с така направените възражения – да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН“.
Недоволен от НП М. Й. К., чрез адв.П. В., го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС. В жалбата е написано, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и
неспазване на съдопроизводствените правила, като са повторени доводите от
възражението срещу акта и е направено искане НП да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание и жалбоподателят М. Й. К., и
упълномощеният му адв.П. В., редовно призовани не се явяват.
2
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
По делото преди съдебното заседание е депозирано от пълномощник на
административнонаказващия орган писмено становище по жалбата.
По делото са приложени в копие или индигиран екземпляр: справка за
собственост на превозно средство; докладна записка от 01.08.2024 г. от ст.
пол. В. Б. до началника на О „ПП“-СДВР, с копие до началника на ОСПС-
СДВР; справка от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за регистрираните
извършени от М. Й. К. нарушения и наложените за тях наказания;
доказателства относно компетентността на актосъставителя и
административно наказващия орган /както и талон за изследване и протокол
за медицинско изследване – неотносими към нарушението, предмет на
настоящето НАХД/.
При проведения разпит на актосъставителя П. М., същият казва, че при
изпълнение на служебните си задължения като младши автоконтрольор в О
„ПП“-СДВР на 01.08.2024 г. били изпратени на ул.“Димитър Списаревски“
пред блок 183, за оказване на съдействие на техни колеги от ОСПС-СДВР,
където на тротоара видели мотор, лице, за което разбрали, че било водачът на
мотора и своите колеги, от които научили, че водачът е без СУМПС и че искат
съдействие за извършване на водача на проба за употреба на наркотични
вещества, но водачът отказал да бъде тестван за наркотични вещества, за което
му бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване за
кръв и урина.
При проведения разпит на свидетеля В. Б., същият, след предявяване на
основание чл.284 от НПК на АУАН и докладната записка, разказва, че при
изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка посочения
мотоциклет, като водачът му не представил СУМПС, споделяйки, че му било
отнето преди година за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, във връзка с което било поискано съдействие от О „ПП“-СДВР, от
където пристигнали служители, на които водачът отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, с оглед на
3
което му бил издаден талон за медицинско изследване и му бил съставен
АУАН. Била изготвена докладва записка /от Б./.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства –
показанията на М. и Б., които са ясни, със съответната обстоятелствена
конкретност, непротиворечиви - собствено и по между си и писмените
доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283
от НПК и относими към предмета на доказване, които прецени поотделно и в
съвкупност, намирайки ги за еднопосожчни и взаимно подкрепящи и
допълващи се.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените
материали, които цени, намира за установено с необходимата категоричност от
фактическа страна следното:
Мотоциклет „Ямаха Р6“ с рег. № *** бил собственост, в т.ч. и на
01.08.2024 г., на М. Й. К..
С НП №22-1006-003704 от 06.01.2023 г., издадено от ОДМВР Пазарджик
- Сектор „Пътна полиция“, против М. Й. К., въз основа на съставен му АУАН
GA 807543/16.11.2022 г., за нарушение на чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП, на същия
били наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На 16.11.2022 г.
срещу М. Й. К. била издадена и ЗППАМ по чл.171,т.1,б.“б“ – временно
отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, като от същия били иззети СУМПС и КТ. НП било
връчено на М. Й. К. на 06.02.2023 г., по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН и същото
към 01.08.2024 г. било влязло в сила.
Въпреки горепосоченото, на 01.08.2024 г., около 14.50 ч., М. Й. К.
управлявал мотоциклета си „Ямаха Р6“ с рег. № ***, в гр.София, по
ул.“Капитан Димитър Списаревски“, с посока на движение от ул.“5-015“ към
бул.“Христофор Колумб“, когато и пред бл.183 бил спрян за проверка от
изпълняващите служебните си задължения полицейски служители Б. и Д., на
които М. Й. К. представил само лична карта и им казал, че СУМПС му е
4
отнето. Полицаите извършили на място служебна справка за М. Й. К. от която
установили, че свидетелството му за управление на МПС е отнето заради
негов отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, във връзка с
което те поискали съдействие от О „ПП“-СДВР, от където на мястото
пристигнали полицейските служители М. и Я., на които М. Й. К. отказал да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
техни аналози, с оглед на което му бил издаден талон за медицинско
изследване във ВМА, където М. Й. К. също отказал „да даде кръв и урина за
изследване“. На М. Й. К. бил съставен АУАН и издадена ЗППАМ, било
иззето СРМПС /контролен талон част 2/ и 1 регистрационна табела на
мотоциклета. Била изготвена докладва записка от полицай Б..
Срещу АУАН от М. Й. К., чрез адв.В., било депозирано пред
административнонаказващия орган писмено възражение, което последният
декларативно отразил като неоснователно в издаденото НП. Доколкото за
нарушението по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП било преценено, че отказът на М. Й.
К. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с
Дръгтест, е в условията на повторност и осъществява състав на чл.343б,ал.6 от
НК, НП било издадено само за нарушението по чл.150а,ал.1 от ЗДвП.
Предвид, че в съпроводителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена от О „ПП“-СДВР на
СРС, е отразено, че „няма информация за връчване на НП“, подадената по
електронен път на 06.10.2024 г. жалба срещу НП, заведена деловодно на
07.10.2024 г., съдът следва да приеме, че е в срок.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата, във връзка с отбелязаното по-горе, е подадена в законово
посочения 14-дневен срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да
обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на
закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна, предвид изложени в нея доводи и твърдения.
5
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа
обстановка отразява вярно и точно действителната такава, и на същата е
дадена съответна и правилна правна квалификация.
Този съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят М. Й. К. е извършил така описаното в НП
/и АУАН/ нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП, тъй като на 01.08.2024 г., в 14.50
часа, в гр.София, по ул.“Капитан Димитър Списаревски“, с посока на
движение от ул.“5-015“ към бул.“Христофор Колумб“, и пред бл.183, е
управлявал собствения си мотоциклет „Ямаха Р6“ с рег. № ***, без СУМПС,
което му е било иззето по административен ред с НП №22-1006-
003704/06.01.2023 г. на ОДМВР Пазарджик, което е било влязло в сила към
01.08.2024 г., като от субективна страна нарушението е извършено виновно от
него.
Наложеното за нарушението в конкретния случай административно
наказание е в нормативно визирания вид и размер - глоба в размер на 300 лева,
който е в горната граница, което съдът намира за обосновано, предвид, че от
справката за него от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за регистрираните
извършени от същия нарушения и наложените за тях наказания, се
6
констатират десетки различни нарушения на ЗДвП, за които са съставяни
АУАН, издавани НП и електронни фишове – влезли в сила, както и издадени
ЗППАМ, а това извежда преценката, че наложените му до момента
административни наказания не са постигнали целите, визирани в чл.12 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед всички посочено до тук и
предвид същността на самото извършено от М. Й. К. нарушение, предмет на
това НАХД, то не представлява маловажен случай на административно
нарушение. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на
административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично
изразена от административно наказващия орган или когато същият не е взел
отношение във връзка с прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата
оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния
случай не може да се направи изводът, че извършеното от М. Й. К., макар да
съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с
явно незначителна такава, защото то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, т.е.
нарушението не може да се характеризира като малозначително, а това
обосновава използването на санкционните средства на
административнонаказателното производство и ги прави обществено
приемливи.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на
материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната
проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като
незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалноправните норми и тяхното
прилагане, които да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в
производството, в т.ч. и на правото му на защита, като съдът приема, че и НП,
и АУАН отговарят на изискванията съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, те са
7
издадени / съставени от съответно оправомощен и компетентен за това орган,
в който смисъл са приложените по делото заповеди в тази връзка.
Вярно е, че административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН да се произнесе мотивирано по
направеното срещу АУАН възражение, но това процесуално нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до незаконосъобразност на НП като
цяло и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.
В обобщение - НП може да послужи за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М. Й. К., за посоченото в него
нарушение, и респективно НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в депозираното по делото от процесуален представител на
административнонаказващия орган „писмено становище по жалбата“ искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът, отчитайки и че то
не се поддържа в съдебно заседание /предвид неявяването на представляващ
административнонаказващия орган/, както и че писменото становище е
формално, по принцип, и като такова възможно приложимо към всеки случай,
без да съдържа конкретика във връзка с настоящия казус, намира, че искането
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, поради което и
съдът не го уважава.
Така мотивиран съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
022351/19.09.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, против М. Й. К. ЕГН **********, за това, че същият на 01.08.2024 г., в
14.50 часа, в гр.София, по ул.“Капитан Димитър Списаревски“, с посока на
движение от ул.“5-015“ към бул.“Христофор Колумб“, и пред бл.183,
управлява собствения си мотоциклет „Ямаха Р6“ с рег. № ***, без СУМПС
/иззето по административен ред с НП №22-1006-003704 от 06.01.2023 г.,
връчено на 06.02.2023 г., влязло в сила на 21.02.2023 г./, с което виновно
нарушил чл.150а,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9