О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.12.2020
г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д. № 724/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Д.Д. срещу определение № 24 от 18.09.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. Самоков, с което е отказано вписване на декларация-съгласие за подновяване на висване на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД с нотариална заверка рег. № 4862 от 14.08.2020 г. на нотариус с рег. № 101 на Нотариалната камара.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се възражения срещу извода на съдията по вписвания за неспазване на изискванията относно съдържанието на молбата, установени в чл. 18 от ПВ. Сочи се в тази връзка, че няма нормативни изисквания относно съдържанието на молбата, с която се представя подлежащия на вписване акт, като съдията по вписвания може да постанови отказ за вписване само при нередовности на подлежащия на вписване акт, а не на молбата. Сочи се, че подадената молба съдържа информация, от която може да се определи искания за вписване акт – удостоверението от ТРРЮЛНЦ, ведно със заверен препис от договора за залог на търговско предприятие. Навежда се довод, че при подновяване на вписването на залог на търговски предприятие правилата на чл. 18 на ПВ се прилагат съответно, а не директно. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на съдията по вписвания, че липсата на изрична молба за подновяване на особения залог от страна на кредитора представлява нарушение на правилата за подновяване на вписването. Поддържа, че волеизявлението на кредитора а подновяване на действието на особения залог се представя в производството по вписване пред търговския регистър и Централния регистър на особените залози, а съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗОЗ заявител за вписване в ЦРОЗ може да е и длъжника в случаите на учредяване на залог по ЗОЗ. Отправено е искане обжалваният отказ на съдията по вписвания да бъде отменен и да се разпореди вписването на удостоверението за последващо вписване в търговския регистър относно подновяването на залога на търговско предприятие на „Д. П.” ООД.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Службата по вписвания при РС- Самоков е сезирана със заявление вх. №
1860/18.09.2020 г., подадено от Р.Д.Д., с което е поискано вписване на
декларация – съгласие на «П.И.Б.» АД за подновяване вписването на залог на търговско
предприятие на «Д. П.» ООД.
Към заявлението са приложени: два броя нотариално заверении преписи на декларация – съгласие
на «П.И.Б.» АД за подновяване вписването
на залог на търговско предприятие на «Д. П.» ООД,
вписан в търговския регистър
съгласно вписване №
20150916091856 като залог № 1, с нотариална
заверка на подписа на представляващите
заложния кредитор от 14.08.2020 г.; удостоверение изх.№ 202000911134608/11.09.2020 г. на Агенция
по вписванията относно вписани по партидата на «Д. П.» ООД
обстоятелства и обявени актове към 11.09.2020 г.; потвърждение за вписване в ЦРОЗ, издадено на «П.И.Б.»
АД, за извършено на 04.09.2020 г. вписване
на заявление за подновяване на първоначално
вписване № 2015091602580; заявление от 03.09.2020 г.
на банката за подновяване
на вписването № 2015091602580; договор за залог на търговско предприятие, сключен на
09.09.2015 г. между «ПИБ»АД и «Д. П.» ООД и анекс към него от 25.06.2018 г.; нот. акт покупко-продажба
на недвижим имот № 188, т. 1А, рег. № 2815, дело №
173/2012 г. на нотариус С. Хаджиангелов; скица № 15-838155-/14.09.2020 г., изд. от СГКК – Софийска област, декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на »Д. П.»
ООД; квитанция за платена такса за вписване.
С частната жалба е представена молба на «П.И.Б.» АД
до СВ- Самоков за подновяване
вписването на залог на търговско
предприятие на «Д. П.» ООД, в която са посочени дани за първоначалното вписване в СВ- Самоков, а именно: вх. рег. №
1890/18.09.2015 г., акт № 7, т. 7, номер на описна
книга 1175/18.09.2015 г.
С определението си № 24/18.09.2020 г. съдията
по вписвания при РС –Самоков
е постановил обжалвания отказ по подаденото
заявление, като е изложил следните
мотиви: Заявеният за вписване акт не
подлежи на вписване съгласно
изискванията на ПВ и ЗОЗ, тъй
като на вписване подлежи удостоверението за последващо вписване съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ПВ, а не декларация-съгласие за подновяване на вписан
залог на търговско предпирятие.
Приел е също, че с оглед предвиденото в чл. 22а, ал.
4 от ПВ препращане към чл.
18 при подновяването на вписването
на особения залог, молбата
за вписване не отговаря на изискванията на посочената разпоредба – същата изхожда от Р.Д.Д., а не от кредитора; в нея
не се съдържат данни за първоначалното вписване в Службата по вписвания –Самоков и не била изключена възможността залогът да е вписан
в търговския регистър, но същият да не е вписан в СВ. Във връзка с последното е посочил, че е недопустимо по тълкувателен
път или чрез служебно достъпни на съдията по вписвания документи да се извежда част от задължително предвиденото в ПВ съдържание на подлежащия на вписване акт.
Частната жалба
е допустима като подадена
от легитимирано лице в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Обжалваният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен.
Видно е от съдържанието на заявлението, с което е сезиран съдията по вписвания, и приложените към него документи, че предмет на
това заявление е подновяване
на вписването на договор за залог на търговско предприятие. Предмет на искането
е не първоначално вписване
на акт /договор за залог на търговско предприятие/, а
извършване на подновяване
на вписването на вече вписан акт, доколкото
действието на вписването на
определени актове /какъвто е и договорът за залог на
търговско предприятие съгласно
чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ/ е обвързано със
срок и предвидената в закона възможност
то да бъде продължено преди изтичане на този срок. Подновяването на вписването на такъв акт се извършва чрез подреждане в съответната книга на един екземпляр
от молбата за подновяване и
отбелязване на подновяването
върху вписания акт – арг. от чл. 18, ал. 3, вр. чл.
22а, ал. 4 от ПВ. Очертаният в чл. 32а, ал. 1 от ПВ /както и в ТР № 7/ 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/ предметен обхват на проверката, която съдията по
вписвания може да извършва при заявено искане за вписване на определен
акт, е съответно приложим и при
отправено искане за подновяване на вписването на такъв акт /т.е. на отбелязване
към вече вписан акт/, съгласно чл. 32б от ПВ. Прилагайки „съответно”
установените в чл. 32а, ал. 1 от ПВ правила към молбата за подновяване на
вписване, съдията по вписвания в тази хипотеза следва да извърши проверка дали
вписването на съответния акт подлежи на подновяване в имотния регистър, която е
обусловена от проверка дали е налице първоначално вписване на акта, чието
подновяване на вписването се иска, както и дали са спазени изискванията относно
съдържанието на молбата за подновяване на съответния акт и необходимите приложения
към нея, ако такива са установени за подновяването на такъв акт.
В случая, както бе посочено и по-горе, от съдържанието на
депозираното заявление не създава неяснота на волята на заявителя относно
предмета на исканото вписване. Независимо от неточното посочване в бланката на
заявлението, че заявеният за вписване акт е „декларация- съгласие за
подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД
/чийто законен представител е подалият заявлението Р. Д. Д./, вън от съмнение
е, че е заявено искане за подновяване на вписването на залог на търговско
предприятие на „Д. П.” ООД. В приложената към заявлението декларация-съгласие
на кредитора „П.И.Б.” АД ясно е обективирана волята
на банката-кредитор по сключения със залогодателя „Д.
П.” ООД договор за залог на търговско предприятие за подновяване на вписването
на залога, като е посочено вписване на същия в търговския регистър. Видно е от
представените удостоверение от търговския регистър по партидата на залогодателя и от потвърждението за вписване в ЦРОЗ, че към
датата на заявлението до Службата по вписвания, подновяването на особения залог
е вписано в тези регистри. С оглед на това, неправилен е изводът на съдията по
вписвания, че доколкото на вписване подлежи удостоверението за последващо вписване, а не декларация-съгласие за
подновяване на вписване на залог на търговско предприятие, то заявеният за
вписване акт не подлежи на вписване. При подновяване на вписването на залог на
търговско предприятие на вписване в книгите по вписвания подлежи не конкретен
акт, тъй като не се касае за първоначално вписване, а за продължаване на
действието на вписването на вече вписан акт. Аргумент за това е и посоченият в
разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ПВ, към която препраща чл. 22а, ал. 4, начин
на извършване на самото подновяване на вписването в имотния регистър – чрез
подреждане в съответната книга /в случая в книгата по чл. 33, б. „д” от ПВ/ на
екземпляр от молбата за подновяване, след което вече извършеното подновяване се
отбелязва върху вписания акт /в случая върху удостоверението за първоначалното
вписване на обособения залог в търговския регистър/. От систематичното и
логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ПВ, регламентираща
вписването на актове относно залог на търговско предприятие, с разпоредбата на
чл. 22а, ал. 4 във връзката й с чл. 18, ал. 3 т ПВ, не може да се направи
извод, че при подновяване на вписване на такъв залог на вписване в книгите по
вписвания подлежи удостоверението за вписване на подновяването в търговския
регистър. Вписва се молбата за подновяване, като за извършеното подновяване се
прави отбелязване на вписаното удостоверение за вписване на залога. Дори и да
се приеме обратното – че при искане за подновяване предмет на вписването е
удостоверението за вписаното подновяване в ТР /съставляващо „удостоверение за последващо вписване” по смисъла на чл. 22а, ал. 1 от ПВ/,
то в конкретния случай от съдържанието на молбата и представените към нея
декларация-съгласие на кредитора и удостоверение за актуално състояние по
партидата на залогодателя, няма съмнение относно
волята на заявителя относно предмета на заявлението до СВ. Поради това, липсата
на изрично посочване в заявлението, че се иска вписване на удостоверение за подновяване
на вписването на залога в ТР, не може да бъде основание за отказ за
подновяването на вписването в книгите по вписвания.
Относно
изложения в обжалвания отказ от съдията по вписвания мотив за неспазване на
установените в чл. 18 от ПВ изисквания
относно съдържанието на молбата за подновяване на особения залог и
легитимираното да я подаде лице, следва да се посочи следното:
Принципно, действащата нормативна уредба не предвижда реквизити
на молбата, с която се представя
подлежащия на вписване акт. По
аргумент от чл. 571 от ГПК молбата трябва да е в писмена форма, но други
изисквания към нея законът не
поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно
значение – на вписване в книгите по вписвания подлежи
не молбата, а приложеният към нея акт. Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ПВ,
вписването на всички актове по чл. 4 от ПВ, извън тези по б. „а”, се извършва
по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от
вписването, като това правило важи и по отношение на последващите
искания за отбелязване на обстоятелства относно вписани вече актове, каквото е
подновяването на вписването. Установените
в разпоредбата на чл. 18 от ПВ специални изисквания относно легитимираното лице
и съдържанието на молбата за подновяване вписването на договорна и законна
ипотека, както и небходимите приложения към нея,
следва да се прилагат при подновяване на вписването на особен залог на
търговско предприятие при съобразяване на особеностите на този договор от
гледна точка неговото учредяване и настъпване на правните му последици.
Съгласно чл. 22а, ал. 4 от ПВ, разпоредбата на чл. 18 относно подновяванията на ипотеките се прилага „съответно” при
подновяване вписването на актовете относно залог на търговско предприятие.
Правните
последици на договора за залог на търговско предприятие настъпват с вписването
му в търговския регистър – чл. 21, ал.2, вр. чл. 2,
ал.1 от ЗОЗ, т.е. вписването в ТР има конститутивно
действие за възникване на заложното право върху търговското предприятие като
съвкупност. Вторичното вписване в книгите по вписвания, предвидено в чл. 21,
ал.3 от ЗОЗ, вр. чл. 4, б. „л” от ПВ, има за
последица противопоставимост на заложното право на
кредитора спрямо последващи вписвания на актове на трети
лица, които черпят конкуриращи права от тях върху отделни активи на търговското
предприятие /недвижими имоти/. За разлика от ипотеките, при което вписването в
имотния регистър има конститутивно действие относно
възникване на ипотечното право.
Вписването на залога на търговско предприятие се извършва
от съдията по вписвания, в чийто район се намира недвижимият имот, чрез
подреждане в книгата по чл. 33, б. „д” на удостоверението за вписване на залога
в ТР – чл. 22а, ал. 1 от ПВ. В Правилника за вписвания няма специално правило относно
това кое лице може да иска вписване на залога на търговско предприятие в
имотния регистър. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, вписване в първичния регистър
/ТР/ може да се заяви от длъжника, залогодателя и
заложния кредитор. Както бе посочено, именно това вписване има конститутивно действие относно възникването на заложното
право по ЗОЗ. С оглед на това и предвид липсата на специално правило в ПВ
относно кое лице е легитимирано да поиска вписване на особения залог на
търговско предприятие в книгите по вписвания, приложение следва да намери
общото правило на чл. 8, ал. 1 от ПВ досежно
подаването на молба за вписване на актовете по чл. 4 извън тези по б. „а”, а
именно - всеки заинтересован. Същото правило следва да е приложимо и по
отношение на подаването на молба за подновяване на вписан залог на търговско
предприятие, доколкото подновяването на залога има за предмет отразяване
/отбелязване/ на обстоятелство във връзката му с друг вече вписан акт. Затова
настоящият състав намира, че няма пречка молбата за подновяване вписването на
залог на търговско предприятие в Службата по вписвания да бъде подадена от залогодателя. В случая молбата за подновяване е подадена от
законния представител на залогодателя „Д. П.” ООД - Р.Д.Д., поради което съображението на съдията по вписвания, че
молбата не изхожда от заложния кредитор, не може да е основание за отказ за
подновяване на вписването на особения залог.
Следва да се
посочи за пълнота, че дори и да се приеме при стриктно автоматично прилагане на
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр чл. чл. 22, ал. 4
от ПВ, че само и единствено заложният кредитор може да подаде до Службата по
вписвания молба за подновяване на вписването на особен залог, то в конкретния случай
предвид съдържащото се в приложената към
заявлението молба – съгласие на кредитора „П.И.Б.” АД изрично волеизявление за
подновяване вписването на залога, но неадресирано до Службата по вписвания,
следва да се приеме, че заявлението е подадено от длъжника от името на
кредитора без представителна власт за това. С представената с частната жалба
молба на кредитора молба за подновяване на вписването в книгите по вписвания
при СВ- Самоков на особения залог на търговското
предприятие, извършеното от залогодателя действие по
подаване на заявлението потвърдено от
кредитора, като потвърждаването на подадената молба за подновяване на
вписването има действие от датата на подаването на първоначалната молба.
Съдът намира, че в конкретния случай липсата на посочване
в заявлението на данни за първоначалното вписване, каквото изискване е
поставено в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 22а, ал. 4 от ПВ относно съдържанието на молбата за
подновяване, не може да бъде основание за отказ за вписване на исканото
подновяване, поради което съображенията на съдията по вписвания, че не са
налице данни и представени доказателства за вписване на особения залог в
книгите по вписвания в СВ- Самоков, са неоснователни.
Както бе посочено и по-горе, общи изисквания за съдържанието на молбата за
вписване или отбелязване, поставяща началото на охранителното производство,
няма регламентирани. В определени случаи в ПВ са установени изисквания за
реквизити на молбата, какъвто е случаят с подновяването на вписването на
ипотеки по чл. 18 от ПВ, доколкото подновяването се извършва чрез подреждане на
молбата за подновяване в съответната книга и извършване въз основа на това на
отбелязване на подновяването върху първоначално вписания акт, като тези правила
са съответно приложими и при подновяване вписването на залог на търговско
предприятие. Съгласно т. 1 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно
недвижими имоти, и при констатирана нередовност на молбата за вписване, съдията
по вписвания може да постанови отказ съгласно чл. 32а от ПВ, без да дава
указания за отстраняване на нередовността. Това разрешение е приложимо при първоначално
вписване на актове и то в случаите, когато молбата за вписване няма яснота
относно акта, чието вписване се иска, респ. и когато с молбата не са
представени изискуеми от закона приложения. При искане за подновяване
вписването на залог на търговско предприятие, доколкото се касае за нанасяне в
книгите по вписвания на информация относно друг вече вписан акт, неизпълнението
на формалното изискване за посочване на данните за първоначалното вписване на
акта, чието подновяване се иска, не може да бъде самостоятелно основание за
постановяване на отказ. За да извърши подновяването, съдията по вписвания неминуемо
и във всички случаи /дори и при посочени в заявлението данни за първоначалното
вписване/ следва да провери дали първоначалният акт е вписан, тъй като самото
техническо отразяване на подновяването на вписването в книгите по вписвания се
извършва чрез отбелязването на подадената молба върху вписания акт. При
непосочени данни за първоначалното вписване на особения залог в книгите по
вписвания наличието на такова първоначално вписване се установява от съдията по
вписвания чрез справка в тези книги по персоналната партида на залогодателя, по която партида съгласно чл. 22а, ал. 2 от
ПВ се вписва особения залог. В случая съдията по вписвания е отказал да поднови
вписването на особения залог не поради това, че особеният залог не е вписан в
книгите по вписвания, а поради това, че не са посочени в молбата данни за
неговото вписване, което е израз на твърде формален подход при преценката на
предпоставките за извършване на исканото подновяване. Следва да се отчете в
случая, че в представената от жалбоподателя молба от кредитора „П.И.Б.” АД са
посочени данни за вписването на особения залог в Службата по вписвания – Самоков, а именно - вх. рег. № 1890/18.09.2015 г., книга:
особени залози, тип акт: залог на търговско предприятие, акт № 7, т. І, номер
на описна книга 1175/18.09.2015 г. Производството
пред въззивния съд по обжалване на отказа на съдията
по вписвания е при условията на „пълен въззив”, при
което за проверката на въззивния съд няма ограничения
за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства.
Молбата за подновяване е подадена в петгодишния срок по
чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ за подновяване на вписването. Представени са доказателства
за подновяване на вписването в търговския регистър и в Централния регистър на
особените залози. Представена е
декларация по чл. 264 от ГПК, както и документ за внесена държавна такса за
исканото подновяване на вписването.
С оглед на горното въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки за извършване на подновяване вписването на залог на търговското предприятие на „Д. П.” ООД. Поради това обжалваното определение на съдията по вписвания, с което е постановен отказ за вписване следва да бъде отменено и делото върнато на съдията по вписвания с указание да разпореди вписването.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 24 от 18.09.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. Самоков, с което е отказано подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД, по заявление вх. №1860/18.09.2020 г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Районен съд – гр. Самоков с указание да разпореди подновяване в регистъра на Службата по вписвания при РС – гр. Самоков вписването договор за залог на търговско предприятие, вписан в книгите по вписвания на 18.09.2015 г., т. І, акт № 7, вх. рег. № 1890/18.09.2015 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.