О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,....26….октомври....2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание
на ДВАДЕСЕТ и ШЕСТИ ОКТОМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ
ЯНКУЛОВА частно възз….ГР.Д.№…813…по
описа….за…2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.274,ал.1 във вр. чл.12-17 от ЗЗДН.
Образувано е на основание частна
въззивна жалба, подадена от М.Л.Т., ЕГН-********** с настоящ адрес ***, чрез
процесуалния представител адв. М.K. от АК-Плевен, срещу Определение (без номер)
на Плевенски районен съд, ХІ-ти гр.с-в, постановено в открито съдебно заседание
по гр.д.№4302/2020г. по описа на същия съд, проведено на 29.09.2020г., с което
е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата за защита
по ЗЗДН, подадена от жалбоподателката М.
Л.Т. срещу Л.Ц.П. ***.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено.
Излагат се подробни оплаквания в подкрепа на становището, като се развиват
съображения за съществувало в миналото
фактическо съпружеско съжителство между
страните.
Ответникът по молбата Л. Ц.П.,
чрез процесуалния представител адв.В.В. *** е подал писмен отговор, в който
е изразил становище за неоснователност на същата. Развил е съображения за липса
на фактическо съпружеско съжителство между страните.
Въззивният съд, като провери данните по
делото, констатира следното:
Частната жалба на М.Л.Т. срещу
Определение на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, с което е
прекратено производството по гр.д.№ 4302/2020г. по описа на същия съд, е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА,
но по съображения, различни от изложените в нея.
От данните по гр.д.№4302/2020г. по
описа на РС-Плевен, се установява следното:
Производство е образувано по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН на основание молба
за защита от домашно насилие с правно основание по чл.4 от ЗЗДН, подадена
от молителката ( понастоящем частен жалбоподател) М.Л.Т. срещу ответника ( и ответник
по частната жалба Л.Ц.П.. Към молбата са представени писмени доказателства,
вкл. и декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Съдът е издал заповед за незабавна защита и е насрочил открито съдебно
заседание с призоваване на страните на 20.09.2020г. В откритото съдебно
заседание страните са участвали лично и
с процесуални представители – адв. К. *** за молителката и адв.В.В. ***
– за ответника по молбата.
Проведено е съдебно дирене, в хода
на което са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и са изслушани
обясненията на ответника Л.П..
С обжалваното Определение, постановено в открито съдебно заседание, съдът
е прекратил производството по делото поради недопустимост на молбата. За да
постанови този резултат е приел ,че молителката не може да търси защита по този
закон, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че между
страните не е съществувало фактическо съжителство, а освен това не са представени доказателства ответникът да
е припознал детето, родено от молителката.
Въззивният съд
приема, че постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно.
В частната жалба не се излагат оплаквания за нищожност или недопустимост
на определението, а съгласно правомощията му по чл.269 от ГПК въззивният съд не
установи нарушения, които да обуславят
нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността
на обжалваното определение, съдът съобрази следното:
С оглед целите на ЗЗДН, посочени в разпоредбата на чл.1, съдебното
производство по чл.12 и сл. се провежда при засилено служебно начало, като за постигане реална защита на пострадалия,
съдът трябва да установи действителните отношения между страните. Т.е. в
максимална степен следва да се установи материалната, а не формалната истина.
Съгласно чл.3 от ЗЗДН, защита
по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта
степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета
степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство;
10.лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
Молбата за защита от домашно насилие, с която молителката е сезирала съда
е изключително подробна, но е
достатъчно да се споменат само
два от твърдените релевантни факта: Молителката е била във фактическо съпружеско съжителство
с ответника и същият е биологичен баща
на детето й Л., родена на ***г., зачената в резултат на успешно проведена
процедура „инвитро“ , извършена с доброволното донорство на ответника.
Следователно, в молбата молителката обосновава качеството на ответника Л.П. за отговаря по
чл.3 от ЗЗДН на две основания: Като лице, с което молителката се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство(чл.3,т.2) и като лице, от което има дете
(чл.3,т.3) Следователно, молбата за защита от домашно насилие е допустима, тъй
като в текста на същата е обоснована
процесуалната легитимация на страните.
Твърденията по молбата подлежат на доказване.
Фактическото съпружеско съжителство е фактическо състояние, както сочи и
названието му. Затова същото може да се
установи със средствата на ГПК – чл.13,ал.1 от ЗЗДН, както и с доказателствата
по чл.13,ал.2 и ал.3 от ЗЗДН, които са специални за това производство. Дали твърденията на молителката са доказани, съдът следва да
се произнесе с решението по същество на спора.
Следователно, като е прекратил с определение производството по делото по
мотив, че от доказателствата не се установява твърдяното фактическо съпружеско
съжителство, съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, поради което обжалваното определение следва да се
отмени и делото върнато на РС-Плевен, същия състав за продължаване на
процесуалните действия и произнасяне със съдебно решение по същество на спора.
Произходът на едно лице се установява с удостоверение за раждане. В
представеното удостоверение за раждане на детето Л. М. Л., не е посочен титул за произход от баща. В
обясненията си в открито съдебно заседание обаче, ответникът Л.П. неколкократно
е заявил, че е биологичен баща на детето, родено от молителката, че „желае да
бъде баща на детето и каквото трябва по законен път..“ и затова е подал молба за припознаването на
детето, но за сега няма резултат, тъй като
майката не е намерена за да
изрази съгласие. От обясненията му става ясно, че доколкото е имал контакти с молителката, същите
са били във връзка с общото им родителство върху детето.
При тези данни, въззивният съд приема, че макар и ответникът да не
фигурира като баща в удостоверението за раждане на детето на молителката, следва да се признае за установено въз основа
на признанията му, че същият е баща на роденото от молителката дете. Съгласно чл.146,ал.1,т.3 от ГПК, съдът е
длъжен да посочи кои права и кои обстоятелства се признават, а съгласно т.4,
кои обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В случая ответникът изрично е признал биологичното си бащинство
върху роденото от молителката дете, т.е
между страните не съществува спор, че
детето на молителката е от
ответника. Съгласно принципите на ГПК,
безспорните обстоятелства не се нуждаят от доказване. Съгласно чл.175 от ГПК
направеното от страната или неин представител признание на факт се преценява от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Пред вид целите на ЗЗДН, обстоятелството, че молителката търси защита по този закон във връзка с поведение,
осъществено при общуване на страните по
делото и детето и правният характер на
изявлението за припознаване като едностранен, неотменим акт, въззивният съд приема, че с оглед предмета на съдебното производство по ЗЗДН, следва да се
приеме, че бащинството на ответника по
отношение детето на молителката, основано на признанията на последния, е безспорен факт, който не подлежи на
доказване по делото с други доказателства. Като е приел, че не е установено страните по делото да имат
дете, съдът е постановил неправилно
определение, което не се основава на данните по делото.
Мотивиран от горното, съдът намира, че обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото
върнато на РС-Плевен за продължаване на процесуалните действия.
Въззивният съд не се произнася по доказателствените искания на страните,
тъй като сочените доказателства са
неотносими към настоящето частно въззивно производство, касаещо допустимостта
на молбата. Искания за събиране на нови доказателства могат да бъдат
направени пред РС-Плевен, след връщане
на делото за продължаване на производството.
По изложените
съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ( без номер) на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено в
открито съдебно заседание по
гр.д.№4302/2020г. по описа на същия съд, проведено на 29.09.2020г., с което е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на молбата, и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен, същия съдебен състав, за продължаване
на процесуалните действия и произнасяне с решение по същество на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: