№ 2867
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ПА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110147310 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.04.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ПА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 47310/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от СТ. А. К. срещу „АБ“ ЕАД, в която се твърди, че
страните се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за електронни
съобщителни услуги от 27.08.2019 г. Поддържа, че за ползваните услуги за периода
28.02.2020 г. до 27.03.2020 г. бил издаден платежен документ в който била начислена сумата
1
от 2,00 лева, представляващи неустойка за обработка на посрочени задължения, като сочи,
че бил заплатил сумата. Навежда доводи, че сумата била начислена въз основа на
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП, като клаузата не била индивидуално
уговорена, като излага съображения в тази насока. Излага съображения, че тъй като клаузата
въз основа на която била начислена неустойката била неравноправна, то последната била
нищожна, а сумата била недължима, поради което ответника се бил обогатил неоснователно.
Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответника бил
възразил, поради което има интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено,
че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
не оспорва, че страните са се намирали в облигационно правоотношение по посочения
договор. Поддържа, че иска е неоснователен, тъй като обезщетението по неустойка
обхващало разходи по администриране – дейности по събиране и уведомяване за
просроченото задължение. Навежда доводи, че вземането се формирало на базата на разходи
за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, разходи за
персонал, като същото се начислявало в съотвествие с общите условия и договора, което
обосновава подробно. Излага съображения, че процесното обезщетение било предмет на
административно дело, което било приключило със споразумение между страните, като
процесната неустойка не била формирана въз основа на неравноправна клауза. Иска
отхвърляне на предявения иск, както и присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) са се намирали в облигационни
отношения по силата на Договор за електронни съобщителни услуги от 27.08.2019 г.; 2) че
ищецът е заплатил процесната сума от 2,00 лева, представляваща неустойка за обработка на
просрочени задължения.
Следователно, спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е
налице валидно правно основание за плащане на неустоечното задължение.
Приложен е Договор за електронни съобщителни услуги от 27.08.2019 г. и Общи
условия към договора, като се установява, че страните са уговорили следното:
- в клаузата на чл. 3.2. от договора е предвидено, че се уреждат условията, валидни за
2
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет услуги , в това
число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ и др., се описват в приложенията
към договора, представляващи неразделна част от договора, както и интернет страницата на
оператора;
- според договореното в чл. 4.4. от договора, за неуредените от договора условия се
прилагат разпоредбите на приложенията и ОУ, неразделна част от договора, както и
действащото българско законодателство. С подписването на договора, абонатът декларира,
че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, с условията за продажба от разстояние, както
и с действащия ценоразпис на оператора относим към ползваните от абоната услуги;
- съгласно клаузата на чл. 5.8 от приложение № 1 към договора – всички останали
услуги, които не са посочени в това приложение, се таксуват, съгласно действащия
ценоразпис на „АБ“ за съответната услуга, публикуван на посочена интернет страница.
Приложен е ценоразпис на ответника, като се установява (от посоченото на л. 27 в
кориците на делото), че сумата от 2,00 лева се събира от крайни потребители, покрива
направените от А1 разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на
просрочени плащания. Сумата се формира на база разпределение на относими разходи за
поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, и за персонал.
Разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в общите
условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното
задължение.
В случая съдът следва да извърши тълкуване на договора, приложенията към него и
общите услови, като предвид чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Настоящият съдебен състав след като извърши граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване на договора намира, че процесната неустоечна клауза е нищожна
по следните съображения:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26
ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на
3
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако
не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение
обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен
финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по във връзка с изпълнението на договора.
Българското законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в
сравнителноправен план) надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка
във фиксиран размер по начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции – така т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поради което последната е
нищожна. В случая процесната неустойка цели да прикрие скрита такса, а такси се дължат
за конкретни услуги. Отделно от това при потребителските договори по аргумент от чл. 143,
ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – са неравноправни клаузи, при които търговецът прехвърля
икономическият риск за дейността си (изцяло или отчасти), какъвто е процесният случай в
тежест на потребителя. Изводът в тази насока следва и от факта, че принципно при
сключването на договора за мобилни услуги, търговецът следва да е калкулирал чисто
икономически в цената и хипотезите, когато потребителят не е изпълнил, съответно как това
ще се отрази в икономически план на търговското предприятие във връзка със събирането на
вземането, респ. какви ще са амортизациите на съответните системи. В тази насока трябва
да се отбележи, че факта, че вземането е в малък размер – 2,00 лева, не може да изключи
възможността неустойката да излезе извън присъщите и функции. Всяка неустойка,
независимо от размера й може да излиза извън присъщите й функции, като размера на
вземането, респ. формираната неустойка е само един от факторите, които се взема предвид
при произнасянето на съда. В настоящият случай, съдът е взел предвид множество други
фактори – икономическото положение на страните, респ. възможността за индивидуално
договаряне на неустойката, а така също и факта, че същата е предложена от ответника, което
обуславя тълкуването contra profentem (във вреда на предложителя), а така също и
обстоятелствата свързани с това какви действителни вреди обезщетяване неустойката и
каква е икономическата й логика.
За пълнота трябва да се посочи, че изводът, че под така формулирана неустоечна
клауза се крие „скрита такса“ следва и от буквалното тълкуване на ценоразписа, че сумата от
2,00 лева се събира от крайни потребители, покрива направените от А1 разходи по
администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Сумата се
формира на база разпределение на относими разходи за поддръжка и амортизация на
система за таксуване, мрежови разходи, и за персонал. Разходите се начисляват при забава
на плащането, надхвърляща определения в общите условия за услугата минимален срок от
15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.
В случая по делото нито е установена дейност на служители, нито амортизация на
системата, а напротив, така както е уговорена неустойката същата се начислява еднократно с
настъпването на факта на неизпълнението, което обаче не изключва правото на ответника да
4
претендира други последици от забавата – напр. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тоест,
за една и съща забава ответникът може да претендира различни вземания, които обаче
обезщетяват едни и същи вреди.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Ирелевантни са доводите на ответника, че в случая имало постигнато споразумение с
КРС, за което е представен протокол от о. с. з. от 24.06.2019 г., като било одобрено
постигнато споразумение между страните. Същото касае единствено административната
дейност на КРС по отношение на ответника и не формира разширено СПН, както при
колективните искове, поради което действието на споразумението има действие само между
страните. Отделно от това, произнасянето на АССО, не ограничава възможността
гражданският съд да се произнася по въпросите свързани с действителността на клаузите от
договора за мобилни услуги, общите условия към него, приложенията и тарифите на
ответника.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца, който е поискал присъждането им и е доказал, че реално е сторил
такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от
710,00 лева, представляващи деловодни разноски и дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение
адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като същото е съобразено с правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „. АБ“ ЕАД, ЕИК: ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. С, че дължи на СТ. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
............., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, сумата от 2,00 лева, представляващи заплатена без правно основание неустойка
за обработка на просрочени задължения по Договор за мобилни услуги №
*********/27.08.2019 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 г. по
ч. гр. д. № 33336/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК . АБ“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на
СТ. А. К., ЕГН: **********, сумата от 710,00 лева, представляващи деловодни разноски и
дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6