Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Р., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 318 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.М.М. с
ЕГН ********** ***, срещу Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при община
Хитрино, назначена със Заповед № РД-61/12.03.2019г. на кмета на община Хитрино,
обективирано в Протокол № 4 от 27.05.2019г., в частта му по т.1, касаеща
подточка 247 за поземлен имот №18.37 по КВС, находящ се в землището на с.Сливак,
община Хитрино, в земеделска територия, местността «Коренежа», целият имот с
площ 8,000дка, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, III
категория на земята, с площ на сервитута 1,706 дка, с която е приета оценка на
сервитута 1160,00 лева и в полза на жалбоподателя е определено еднократно
обезщетение в размер на 1160,00 лева. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за противоречието му
с материалния закон. Оспорващият се легитимира като собственик на поземления
имот съгласно решение №6/22.06.2001г. на Общинска служба по земеделие – Хитрино
за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне на право на
собственост по чл.20 от ЗСПЗЗ в землището на с.Сливак и скица № К02931/31.05.2019г.,
издадена от ОСЗ – Хитрино. Същият твърди, че при приемане на оценката,
респективно размер на обезщетението, не са спазени критериите за вида
ограничения в ползването, за срока на ограничението и за справедливата пазарна
оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута. Сочи, че
според информацията, съдържаща се в писмо с изх. № 17/30.05.2019г. на община
Хитрино, с което му е съобщено решението предмет на оспорване по делото,
сервитутната ивица с посочена площ от 1,706 дка е за всички сервитути по чл.64,
ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Закона за енергетиката, с всички права, произтичащи от
чл.63, ал.3 от ЗЕ в полза на титуляра при упражняване на сервитутите. В случая
това означавало кастрене, рязане на дървета, изкореняване на всички дървета в
границите на сервитута, което е пълно унищожаване на създадените в имота трайни
насаждения, за да се прокара и изгради линейният енергиен обект. Аргументира
становището, че при оценката не е била взета предвид стойността на трайните
насаждения, техният вид, възраст и състояние, които увеличават стойността на
земята, попадаща в границите на сервитута, което прави същата силно занижена
спрямо действителната пазарна цена и явно несправедлива. Счита, че като не е
взета предвид стойността на трайните насаждения в сервитутната зона, с които се
увеличава стойността на земята, в нарушение на критерия «справедлива пазарна
оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута», комисията е постановила
акт в нарушение на материалния закон и неговата цел. Въз основа на изложените
аргументи моли за решение, с което да се измени решение на комисията по чл.210
от ЗУТ при община Хитрино, назначена със Заповед № РД-61/12.03.2019г. на кмета
на община Хитрино, обективирано в протокол № 4/27.05.2019г. в частта му по т.1,
касаеща подточка 247 за поземлен имот №18.37 по КВС на с.Сливак, като бъде
увеличено еднократното обезщетение до размер на справедлива пазарна оценка на
частта от имота, която попада в границите на сервитута по смисъла на чл.65,
ал.1, т.4 от ЗЕ. В съдебно заседание, оспорващият се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител адв.Теодора Я., която от името на своя
доверител заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Позовавайки
се и на приложена съдебна практика, обосновава становище за неправилност на
обжалваното решение, поради необосновано занижаване на определения размер на
обезщетение. Твърди, че действителната справедлива пазарна цена на сервитутното
право следва да бъде определена при прилагане на метода на пазарните сравнения при
отчитане на наличните трайни насаждения в засегнатия имот. Моли за решение в
този смисъл. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно
приложен списък.
Ответната страна – Община Хитрино,
представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт м.г.оспорва жалбата, като
счита, че справедливата цена на обезщетението е определена правилно, при
съобразяване с нормативно регламентираните изисквания и критерии, като оценката
съответства на пазарните цени на имоти в региона.
Заинтересована страна «Булгартрансгаз»
ЕАД - град София, представлявана от надлежно упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Д.п., оспорва жалбата. Счита, че при изготвяне на
пазарната оценка на имота, въз основа на която се определя дължимото еднократно
обезщетение, не следва да се включва стойността на трайните насаждения, тъй
като и към момента същите не са засегнати по никакъв начин и евентуално сега
изплатено обезщетение за тях ще има изключително възнаградителен характер.
Сочи, че в случай на последващо унищожаване на дърветата собственикът на имота
разполага с възможността, предвидена в чл.65, ал.2 от ЗЕ да иска обезщетение
заради вредата. Моли за решение, с което оспорването да се отхвърли като
неоснователно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващия.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Н.М.М. се легитимира като
собственик на поземлен имот № 18.37 по КВС, находящ се в землището на с.Сливак,
община Хитрино, в земеделска територия, местността «Коренежа», целият имот с
площ 8,000дка, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, III
категория на земята, съгласно решение №6/22.06.2001г. на Общинска служба по
земеделие – Хитрино за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез
прехвърляне на право на собственост по чл.20 от ЗСПЗЗ и скица № К 02931/31.05.2019г.,
издадена от ОСЗ – Хитрино.
Видно от представената скица,
процесният имот е поземлен имот № 018037, с площ от 8 дка, вид територия –
земеделска, с НТП – трайни насаждения, категория на земята при неполивни
условия – трета. В същата е отразено, че върху имота има следните ограничения:
81. Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие със ЗСПЗЗ до
изтичане на амортизационния срок.
Със Заповед № РД-02-15-28/13.03.2014г.
на министъра на регионалното развитие е одобрен ПУП – парцеларен план за обект
«Преносен газопровод «Южен поток» на територията на Република България» за част
от общата дължина на газопровода на територията на област Ловеч, област Разград
и област Шумен - общини Нови пазар, Шумен и Хитрино. Съгласно писмо изх.
№АУ14-31/10.05.2014г. на Заместник министър на регионалното развитие заповедта
е влязла в законна сила.
С т.2 от Решение
№312/10.05.2018г. на Министерски съвет обект «Разширение на газопреносната
инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД паралелно от северния газопровод до
българо-сръбската граница» е определен за обект с национално значение.
При изграждане на обекта частично
се прилагат одобрените ПУП – ПП за имотите в землището на с.Сливак, т.к. се
изгражда само една тръба за газопровод.
Видно от приложен по делото
Регистър на засегнатите имоти за землището на с.Сливак, община Хитрино,
обл.Шумен, ЕКАТТЕ 67283, от сервитут на газопровод с технологични съоръжения,
под номер 39 е описан имотът на жалбоподателя, с отразена площ с ограничения –
1.706 дка.
Във връзка с постъпило заявление от
«Булгартрангаз» ЕАД и на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.205, ал.2, във
връзка с чл.210 от ЗУТ, вр.чл.193, ал.8 от ЗУТ, със Заповед №
РД-61/12.03.2019г. Кметът на Община Хитрино назначил комисия със задача да
определи размера на дължимото обезщетение за учредяване на сервитутни права на
обект «Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД
паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница» в
засегнатите имоти на територията на Община Хитрино.
В хода на административното
производство е изготвена пазарна оценка на ограничено вещно право (сервитут) на
засегнатите имоти в землище на с.Сливак от сервитут на газопровод. Видно от оценителския
доклад, експертът използвайки метод на пазарните аналози и нормативен метод е
направил заключение, че пазарната оценка на сервитут за 1 дка е 680 лева, като
пазарната оценка за еднократно обезщетяване при учредяване на вещно право
(сервитут) в поземлени имоти за засегната площ от всеки един имот е дадена в
Приложение №1 към доклада. Съгласно т.40 от приложението, по отношение на Н.М.М.
е определен размер на еднократно обезщетение от 1160 лева.
С Решение по Протокол №4 от
27.05.2019г. Комисията по чл.210 от ЗУТ изцяло възприела изготвените пазарни
оценки от лицензиран оценител за засегнатите имоти и въз основа на същите определила
размера на дължимото обезщетение на собствениците на засегнатите имоти, като
съгласно т.247 от протоколното решение за Н.М.М. е определено дължимото
обезщетение в размер на 1160 лева за площ с ограничения от 1.706 дка от имота.
С писмо изх.№ 17/30.05.2019г.
зам.кметът на община Хитрино уведомил оспорващия за приетата от комисията
оценка и размер на обезщетение. Съобщението е връчено по пощата с обратна
разписка и получено лично от неговия адресат на 04.06.2019г.
Недоволен от размера на
обезщетението, Н.М.М. депозира настоящата жалба с искане за неговото изменение.
С оглед установяване на
фактическите твърдения на страните по делото са изслушани и приети съдебно –
техническа експертиза, изготвена от П.Я.Р. и повторна експертиза, изготвена от С.С.К..
Според вещото лице П.Р., направила
проверка на място и извършила измервания и преброявания, имотът на оспорващия
представлява земеделска земя – нива с площ от 8,000дка, засята с трайни
насаждения, III категория, неполивна земя, отстояща на 1401м от път в
местността «Коренежа». При схема на засяване 8м на 10м, са засяти 100 броя
овошни дървета орехи от сортовете «Шебин» и «Биледжик». За максимален
икономически ефект и уплътняване на земеделската площ, в междуредията са засяти
98 броя сливови дръвчета сорт «Стенлей» и 2 броя кайсиеви - сорт «Унгарска»,
общо 200 броя дървета в целия имот. Съгласно парцеларния план на трасето за
линейния енергиен обкт, в сервитутната зона попада югозападния ъгъл на
земеделския имот с размери приблизително 110 л.м. по западната страна и 30 л.м.
по южната страна. Във въпросната сервитутна зона попадат 20 броя орехови
дървета и 21 броя сливови. Според заключението на вещото лице, при определяне
на действителната пазарна цена на имота, оказва влияние наличието на трайни
насаждения в него, като стойността на 20 броя орехови фиданки се определя на
6900,00 лева и стойността на 21 броя сливови дръвчета на 5625,00 лева. Досежно
действителната пазарна стойност на сервитут с площ от 1,706 дка за процесния
имот, отчитайки само вещното право върху земята, без да се отчитат подобренията
върху земата, вещото лице заключава, че същата се определя в размер на 1873,20
лева (съгласно уточнението, дадено в съдебно заседание на 09.10.2019г.).
Според вещото лице С.К.
справедливата стойност на сервитутното обезщетение по отношение на сервитутната
зона, засягаща земята в процесния имот, като не се съобразяват извършените подобрения
се определя на 1518,34 лв.
Експертът потвърждава наличието
на трайни насаждения – орехи, сливи, създадени през стопанската 2013г. –
2014г., като сочи, че насаждението съществува към момента и е във видимо добро
състояние.
Вещото лице сочи също, че при
проверка в Публичния регистър по чл.3, ал.4 от ЗУТ се установява, че към
11.11.2019г. за този обект няма издадено разрешение за строеж.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на оспорване е решение на
комисия по чл.210 от ЗУТ към община Хитрино, назначена със заповед на кмета на
общината, обективирано в Протокол №4 от 27.05.2019г. в частта му по т.1,
касаеща подточка 247, с която за поземлен имот №18.37 по КВС на с.Сливак,
местност «Коренежа», собственост на Н.М.М. е определена оценка / цена на
сервитута в размер на 1160,00 лева и в полза на собственика на имота е
определено еднократно обезщетение в размер на 1160,00 лева.
Оспорването е направено от
активно легитимирано лице – собственик на засегнатия имот и адресат на решение
по протокол от 27.05.2019г. на комисия по чл.210 от ЗУТ към община Хитрино (в
обжалваната му част) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Актът е съобщен на Н.М. на 04.06.2019г., поради което
жалбата, депозирана на 18.06.2019г. се явява подадена в законоустановения срок
и е процесуално допустима.
Разгледано по същество, след
проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с
чл.146 от АПК, оспорването се преценява като основателно и като такова следва
да бъде уважено, по следните съображения:
Обжалваното решение е прието от
компетентния по смисъла на чл.210, ал.1 от ЗУТ колективен орган - комисия,
назначена със заповед № РД-61/12.03.2019г. на кмета на Община Хитрино. Същото е
в предвидената от закона форма - обективирано в надлежно изготвен и подписан
протокол; съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Съдът намира, че в хода на
осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, а такива не се твърдят от
оспорващия.
Обжалваното решение е постановено
при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, като
в случая е безспорно, че е налице влязъл в сила ПУП – парцеларен план за обект
«Преносен газопровод «Южен поток» на територията на Република България» за част
от общата дължина на газопровода на територията на област Ловеч, област Разград
и област Шумен - общини Нови пазар, Шумен и Хитрино, а съгласно Регистър на
засегнатите имоти за землището на с.Сливак, община Хитрино, обл.Шумен, ЕКАТТЕ
67283, в границите на сервитутните зони попада и част от процесния имот.
Спорът в настоящото
производството е досежно размера на обезщетението и начина на неговото
определяне по отношение на сервитута, възникнал в поземлен имот № 18.37 по КВС
на с.Сливак, собственост на Н.М.. Неговото разрешаване е свързано с преценката
за приложението на материалния закон при определянето на пазарната оценка на
сервитута и съответно размера на дължимото еднократното обезщетение на
собственика на имота.
Въз основа на доказателствата по
делото и като съобрази приложимите материално правни разпоредби, съдът намира,
че обжалваното решение е неправилно по следните съображения:
Административното производство е
образувано по повод изграждане на енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР
на ЗЕ - обект «Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз»
ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската
граница». Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗЕ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват
сервитути. По аргумент от нормата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, за възникването на
законовите сервитути по чл.64, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, титулярът на сервитута
дължи заплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който
е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия
имот. В чл.65 от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите критерии за
определяне размера на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, като в чл.64,
ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се
извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните, с
оценка от лицензиран оценител.
В случая размерът на
обезщетението е определен по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е
регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на
обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината. Определената от комисията по чл.210 от ЗУТ при община
Хитрино с обжалваното решение пазарна оценка за възникналото сервитутно право
на прокарване на трасето на газопровода, с площ на сервитута 1.706 дка през
поземлен имот №18.37 по КВС на с.Сливак, собственост на оспорващия във връзка с
изграждането на енергиен обект, в размер на 1160,00 лева, се основава на
изготвен оценителски доклад за определянето пазарната стойност на обезщетение
за учреден сервитут върху земеделска земя.
По аргумент от нормата на чл.65,
ал.1 т.4 от ЗЕ, един от основните критерии за определяне размера на дължимото
се от титуляра на сервитута обезщетение, е справедливата пазарна оценка на
имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично
е и изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ - обезщетението се определя въз основа
на оценка по пазарни цени. В случая, в оценителския доклад (Пазарна оценка на
ограничено вещно право), изготвен в хода на административното производство, е
посочено, че цел на същия е да се определи пазарната стойност на имотите,
засегнати от сервитутното право на прокарване на трасето на газопровода, но
никъде в този оценителски доклад (пазарна оценка) не е упоменато, че оценката
следва да се базира на концепцията за определяне на «справедливата пазарна
стойност», която се дефинира като предполагаема цена за право на прокарване
през частна собственост в условията на достатъчна информираност за предмета на
сделката и съществуващите пазарни условия за нейното осъществяване. Посочено е
също, че за оценката на земята са използвани два метода: метод на пазарните
аналози и нормативен метод и като резултат е определена пазарна стойност на
сервитутното право за 1 дка в размер на 680 лева и обща пазарна цена на
ограниченото вещно право за имотите в землището на с.Сливак, община Хитрино в
размер на 112745 лева, определена върху сбора от всички площи с ограничение в
землището на съответното село, без да са конкретизирани и отчетени
характеристите и особеностите на всеки един отделен поземлен имот в съответното
землище, засегнат от това ограничение.
Правилото по чл.65, ал.1, т.4 от
ЗЕ, според което, размерът на обезщетението се определя въз основа на
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от имота, която попада в
границите на сервитута, задължава административния орган да определи пазарната
цена на сервитутното право при прилагане единствено метода на пазарните
сравнения, като се вземат предвид продажните цени по разпоредителни сделки с
вещни права върху имоти със сходни характеристики - в случая от гледна точка на
местонахождение, площ и категория земя. Следователно справедливата пазарна оценка
по смисъла на горецитираната правна норма е основният критерий за възмездяване
на собственика на служещия имот, като за нуждите на определянето на размера на
обезщетението за собственика на имота, върху който възниква сервитута, тя може
да бъде коригирана единствено в две посоки - с оглед площта от имота, включена
в границите на сервитута спрямо общата площ на имота и с оглед срока, вида и
интензитета на ограниченията на ползването на служещия имот при упражняването
на сервитутното право. Принудителното по своя характер учредяване на сервитута
(възникващ по силата на закона), изисква удовлетворяващо собственика на
служещия имот обезщетение, максимално близко до цената, която би получил при
доброволно отчуждаване на имота респективно при учредяване на права върху
имота. Ето защо, при определянето на справедливата пазарна оценка на имота като
основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката, е допустимо прилагането
единствено на метода на пазарните сравнения.
В случая предвид обстоятелството,
че не е посочено оценителският доклад, възприет изцяло от комисията по чл.210
от ЗУТ при община Хитрино, да се основава на концепцията за определяне на «справедливата
пазарна стойност», дефинирана като предполагаема цена за право на прокарване
през частна собственост в условията на достатъчна информираност за предмета на
сделката и съществуващите пазарни условия за нейното осъществяване» и
независимо, че в същия е посочено, че е използван «метод на пазарните
сравнения» и след като не става ясно, как се формира размерът на дължимото
еднократно обезщетение за засегнатата от сервитута площ за всеки един конкретен
поземлен имот в землището на с.Сливак, засегнат от този сервитут, приетата от
независимия оценител пазарната стойност на обезщетението за възникналия
сервитут на енергийните обекти, като такава в размер на 1160,00 лева, досежно
поземления имот на оспорващия, се явява необоснована.
Съдът намира, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като при определяне на справедливата пазарна стойност
на засегнатия имот не са отчетени наличните подобрения в имота - трайни
насаждения, както и невъзможността земята в сервитутната зона да се ползва
според НТП, което е довело до неправилно определяне размера на дължимото
еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот.
От приложените по делото
доказателства – заключенията по приетите съдебни експертизи се установява по
несъмнен начин, че целият имот на оспорващия е засят с трайни насаждения - 100
броя овошни дървета орехи от сортовете «Шебин» и «Биледжик»; 98 броя сливови
дръвчета сорт «Стенлей» и 2 броя кайсиеви дървета сорт «Унгарска», общо 200
броя дървета в целия имот. От тях в сервитутна зона попадат 20 броя орехови
дървета и 21 броя сливови, което не се допуска в сервитутната зона на
газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и
преобразуване на природния газ, съгласно разпоредбите чл.20, ал.1, т.8 и т.9 от
Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Реализирането
на обекта налага премахването на съществуващите трайни насаждения и препятства
използването на имота със същото предназназначение занапред. Визираните
подобрения в имота безспорно увеличават неговата пазарна цена и е следвало да
бъдат отчетени от оценителя и от административния орган, приел размера на
обезщетенията за сервитута.
Съдът намира за неоснователно
становището на процесуалния представител на заинтересованата страна, че съществуващите
трайни насаждения в сервитутната зона не оказват влияние върху пазарната оценка
на вещното право, аргументирано с твърдението, че към датата на изготвяне на
оценката, както и към настоящия момент дърветата се плодоползват от
жалбоподателя и не е налице разрешение за строеж, което засяга имота и налага
премахването им. Страната счита, че в последващ момент, когато дърветата бъдат
унищожени, собственикът ще има правото да иска обезщетение за нанесената вреда
по реда на чл.65, ал.2 от ЗЕ. Така лансираната теза не се споделя от настоящия
състав. Според нормата на чл.64, ал.4 от ЗЕ сервитутите възникват когато има
влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и титулярът на
сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на разположение на
собственика. Т.е. от момента на възникване на сервитута за титуляра на вещното
право възниква задължение да обезщети собственика на засегнатия имот.
Обезщетението не е обвързано от причинени вреди на имота, а се дължи единствено
поради наличието на вещното право, което ограничава правото на собственост
върху имота. Именно поради това размерът на обезщетение следва да се определи като
се отчита действителното състояние на имота. Следвайки логиката на
заинтересованата страна, би се стигнало до извод, че обезщетение ще се дължи
едва след фактическите действия по реализиране на проекта, свързани с физическо
въздействие върху засегнатите имоти, тъй като до тогава не е налице каквото и
да е засягане. Това тълкуване противоречи на материалния закон, поради което се
приема за неоснователно.
По изложените съображения съдът
приема, че при определяне на размера на дължимото еднократно обезщетение следва
да бъде отчетено наличието на трайни насаждения в сервитутната зона и тяхната стойност да се отчете при определяне
на действителната пазарна стойност на възникналия сервитут. Според заключението
на вещото лице, при определяне на действителната пазарна цена на имота, оказва
влияние наличието на трайни насаждения в него, като стойността на 20 броя
орехови фиданки се определя на 6900,00 лева и стойността на 21 броя сливови
дръвчета на 5625,00 лева. Съдът намира заключението в тази му част за обективно
и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните, поради което приема,
че така посочените стойности следва да бъдат отчетени при определяне на
дължимото обезщетение.
При справедливата пазарна оценка
на поземления имот, който попада в границите на сервитута, безспорно следва да
се отчете стойността на частта от земята, която се засяга. От приложените по
делото доказателства е видно, че според пазарната оценка, изготвена от К.ж.по
възлагане от кмета на община Хитрино, пазарната стойност за 1 дка земя е в
размер на 1259 лева. Въз основа на същата и при прилагане на коефициент,
отчитащ срока, за който е учредено правото на ползване - 0,9 и коефициент,
отчитащ вида на сервитута, взависимост от вида на ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята за ползването - 0,6, е определена пазарна цена на сервитута за
1 дка в размер на 680 лева. Съобразно засегната площ от имота на оспорващия –
1.706 дка, стойността на сервитута е определена на 1160,00 лева, в какъвто
размер е определено и дължимото еднократно възнаграждение.
Според вещото лице П.Р. пазарната
цена на земята е в размер на 1372,50 лева за 1 дка, а пазарната цена на вещното
право следва да се определи като посочената пазарна цена се редуцира с
коефициент 0,8, с оглед на което определя стойността на сервитута в размер на
1098 лева за 1 дка и 1873,18 лева за имота на Н.М...
Вещото лице С.К. дава становище
за пазарна стойност на земята в размер на 1,23 лева на 1 кв.м. Справедливата
стойност на сервитутното право определя по приложената и от К.ж.формула, но
счита, че коефициентът, отчитащ степента на ограничение при ползването от
сервитута на засегната част от имота следва да е в размер на 0,8. Определя
пазарна цена на сервитутното право в размер на 0,89 лв /кв.м и 1518,34 лева за
засегнатата площ от 1706 кв.м. на жалбоподателя.
Съдът намира, че заключението на вещото лице П.Р.,
в частта относно земята не следва да бъде кредитирано, доколкото от изложеното
не става ясно въз основа на какви данни е направен извод за справедлива пазарна
цена на земата, както и какъв е способът за определяне пазарната стойност на
вещното право.
Съдът констатира, че е налице
разминаване в становищата на другите двама експерти при определяне пазарната
стойност на земята, въз основа на която се изчислява стойността на сервитута. И
двете заключения са изготвени на база събран, обработен и обстойно преценен
сравнителен материал. Доколкото оценителският доклад, изготвен в хода на
административното производство дава по-висока стойност на пазарната цена за 1
дка земя (1259 лева), съдът намира, че именно този размер следва да се отчете
при изчисляване на пазарната стойност на вещното право върху земята.
При използване на една и съща
формула за определяне пазарната стойност на сервитутното право, експертите са
възприели различен коефициент, отчитащ степента на органичение при ползването
от сервитута. Посоченият коефициент е в границите между 0,5 и 1,0. Според К.Ж.същият
е приет за 0,6 с аргумент, че се запазва възможността за обработването на
земеделската земя. Вещото лице С.К. счита, че този коефициент следва да се
определи в размер на 0,8, тъй като засегната част от имота може да се ползва
само за отглеждане на силно ограничен брой едногодишни селскостопански култури
с къса коренова система при възможност за извършване на обичайните
арготехнически мероприятия. При тези обстоятелства експертът е посочил, че
ограничението в ползването на имота по предназначение (земеделският имот е с
НТП – трайни насаждения) в площта с ограничение достига до 80%, т.е. коефициент
0,8 по отношение на бъдещото му използване.
Съдът намира, че при определяне
пазарната цена на сервитутното право следва да се използва коефициентът 0,8,
който е обоснован от вещото лице с оглед засегнатия недвижим имот и отчита
неговите конкретни характеристики, както и невъзможността занапред имотът да се
ползва според неговия начин на трайно ползване – трайни насаждения, предвид
ограничението, въведено с чл.64, ал.3, т.2, б. «а» от ЗЕ и чл.20, ал.1, т.8 и
т.9 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че пазарната цена на сервитутното право следва да се определи по
формулата, посочена в оценителския доклад на К.Ж.и от вещото лице С.К., като
пазарната стойност на земята – 1259 лв се умножи по коефициент 0,9 (отчитащ
срока на сервитута) и по коефициент 0,8 (отчитащ ограниченията при бъдещо
ползване). Полученият резултат представлява пазарната стойност на сервитутното
право за 1 дка и се равнява на 906,48 лв. При засегната площ от 1.706 дка
пазарната цена се определя на 1546,45 лева.
Доколкото според мотивите,
изложени по-горе, подобренията в имота увеличават неговата пазарна цена, обезщетението,
което следва да получи жалбоподателя се определя в размер на 14071,45 лева,
която сума представлява сбор от определената пазарна стойност на 21 бр.сливови
дръвчета в размер на 5625,00 лева, пазарната стойност на 20 бр. орехови фиданки
в размер на 6900,00 лева и стойността на вещното право върху засегнатия имот -
1546,45 лева. Това налага изменение на обжалваното решение и увеличаване на
определеното еднократно обезщетение от 1106 лева на 14071,45 лева в
съответствие с мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора съдът намира за основателно
направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал акта. Видно от представения списък на
разноски оспорващият претендира разноски общо в размер на 1180лв., от които внесена
държавна такса в размер на 10,00 лв., внесен депозит за вещо лице в размер на 320,00
лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на заинтересованата страна за прекомерност
на договореното адвокатско възнаграждение. Настоящото административно дело е с
материален интерес, поради което и с оглед резултата от оспорването, приложима
за определяне на минималния адвокатски хонорар е разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Видно от приложените по делото договори за правна защита и
съдействие №**********/18.06.2019г. и № **********/16.09.2019г. страните са
уговорили адвокатски хонорар в размер на 850,00 лева, който не се преценява
като прекомерен. Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на ответната
страна следва да се възложат направените от оспорващия разноски в пълния
претендиран от него размер на 1180,00 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение на Комисия,
назначена със Заповед №РД-61/12.03.2019г. на Кмета на Община Хитрино,
обективирано в Протокол № 4 от 27.05.2019г., в частта му по т.1, касаеща
подточка 247 за поземлен имот №18.37 по КВС, находящ се в землището на
с.Сливак, с площ на сервитута 1,706 дка, с която е приета оценка на сервитута
1160,00 лева и в полза на Н.М.М. с ЕГН ********** от с.Хитрино е определено
еднократно обезщетение в размер на 1160,00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1160,00 лева на 14071,45 лева
(четиринадесет хиляди и седемдесет и един лев и четиридесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Община Хитрино да заплати на Н.М.М. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 1180,00 (хиляда сто и осемдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: