Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
Гр.Нови пазар,08.01.2020г
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено
на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар :ДИАНА
СЛАВОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №756 по описа за 2019 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
във вр.с чл.415 ,ал.3 вр.ал.1,т.2 от ГПК
във вр.чл.74 от ЗЗД,предявен от „Гаранционен фонд България“ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас,ж.к.“Славейков“бл.161 партер,представлявано от управителя П.С.С.против
И.Д.Б.,с настоящ адрес:***.,с цена на исковете :1/477.98лв./остатъчна главница/
и 22.92лв./договорна лихва от ***г.до ***г./-по
Договор за потребителски кредит №***.,2/ 245.00лв.-остатъчна главница по т.I и 27лв.-главница по т.II
/за СМС известяване/по Договор за допълнителни услуги от ***г.,3/
60.49лв.-лихва за забава по Договора за
потребителски кредит за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба,че е
търговец,който осъществява гаранционни услуги/поръчителство/в полза на „Фреш
Кредит“ЕООД ,с ЕИК:**********,което пък е регистрирано като финансова
институция по ЗКИ,с издаден лиценз от БНБ за същата дейност и предоставял
потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги.
Между „Фреш Кредит „ЕООД и длъжника И.Д.Б.
били сключени Договор за потребителски кредит №***. и свързаният с него Договр
за допълнителни услуги от ***г.,ведно с Общи условия към тях.Между
длъжника,кредитодателя „Фреш Кредит „ЕООД и трето лице –„Гаранционен фонд
България“ЕООД ,с ЕИК:*********,като поръчител ,бил сключен Договор от ***г.за
гаранционната сделка /поръчителство/ за задълженията на длъжника към „Фреш
Кредит“ЕООД по горепосомените договори.
На датата на подписване на договорите ,на
длъжника била предоставена заемната сума в размер на 500.00лв.,която той се
задължил да погасява разсрочено,с краен падеж- 19.11.2017г.,съгласно
подписаните от него погасителен план и график на плащанията .Длъжникът извършил
плащания до ***г.,като след това преустановил погасяването на отпуснатия му
заем.
По силата на сключен договор между
длъжника/кредитополучател/,кредитодателя
и третото лице –поръчител/по Договора за поръчителство/,длъжникът
следвало за заплати на третото лице-поръчител възнаграждение,но нямало средства
и по него искане кредиторът заплатил вместо него това възнаграждение.
Предвид просрочия на длъжника за плащане
на задълженията по горепосочените договори,“Фреш Кредит“ ЕООД упражнил правото
си на вземане към поръчителя,като на ***г.писмено го поканил в 30-дневен срок
да заплати задълженията си в общ размер на 833.39лв.,която представлявала сбор
от остатъка от главниците по двата договора,неизплатената възнаградителна лихва
по договора за кредити лихва за забава от датата на първото просрочие до датата
на поканата за плащане.
На ***г.,ищецът погасил към „Фреш Кредит“ ЕООД солидарно дължимите от него задължения
на длъжника,съобразно поканата за плащане.Предвид това и на основание чл.74 от ЗЗД,ищецът,изпълнявайки чуждото/на длъжника/задължение,встъпил в правата на
кредитора “Фреш Кредит „по горепосочените договори относно заплатената сума и
сам станал кредитор на длъжника за същите суми.
За заплащане на сумите,била издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№312/2019г.по описа на НПРС,връчена на
длъжника по реда на чл.47 а.5 от ГПК.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено между страните,че ответникът И.Д.Б. дължи на ищеца „Гаранционен
фонд България“ЕООД сумата от 833.39лв.,от които -477.98лв./остатъчна главница/
и 22.92лв./договорна лихва от ***г.до ***г./-по
Договор за потребителски кредит №***., 245.00лв.-остатъчна главница по т.I и 27лв.-главница по т.II
/за СМС известяване/по Договор за допълнителни услуги от ***г., 60.49лв.-лихва
за забава по Договора за потребителски
кредит за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът И.Д.Б. е призован по реда на
чл.47 ал.1 от ГПК.На основание чл.47
ал.5 от ГПК му е назначен особен представил- адв.Ж.П.-*АК,която депозира писмен
отговор на предявения иск.Оспорва исковете по размер.Прави възражение за
нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК и чл.9 от ЗЗД.Излага подробни съображения.
Признава за основателно претендираното от
ищеца вземане само за чистата стойност на получения кредит с остатък
477.98лв,ведно със законната лихва върху нея,начиная от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание за ищецът не се явява
представител.В писмено становище моли съдът да уважи изцяло исковата му
претенция.
Ответникът не се явява.Назначеният му по
делото особен представител адв.Ж.П.-*АК поддържа писмения отговор и моли съдът
да прогласи договора за потребителски кредит за нищожен поради изложените други
в писмения отговор съображения.
При условията на евентуалност,в случай,че
съдът не уважи възражението за нищожност на договора,счита,че исковата
претенция се явява основателна и доказана само до размер на 477.98лв.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Предявените положителни установителни
искове са допустими,тъй като със Заповед за изпълнение на парично задължение
№195/25.02.2019г.по ч.гр.д.№312/2019г.по описа на Районен съд Нови пазар е
разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на : СУМАТА от 749,98 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и
деветдесет и осем ст./ - главници; 22,92
лева /двадесет и два лева и деветдесет и две ст./ - лихва за периода *** г.
до *** г.; 60,49 лева /шестдесет
лева и четиридесет и девет ст./ - лихва за периода *** г. до *** г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса. ,
и доколкото заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК,съдът
е указал на основание на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК ,на кредитора,да предяви иск за
установяване на вземането си.
Между „Фреш кредит“ЕООД гр.Бургас и
ответника И.Д.Б. е сключен договор за потребителски кредит №***.за предоставяне
в заем на сума в размер на 500.00лв.,с краен срок на кредита08.03.2018г.,дата
на първо плащане на погасителна вноска -08.10.2017г.,с месечна погасителна
вноска 88.65лв..Уговорена е договорна лихва 21.55% и ГПР 47.59%.Приложен е
погасителен план,според който,заемът е следвало да бъде погасен на 6 равни
месечни вноски,всяка от които в размер на 88.65лв.Посочена е крайната дължима
сума в общ размер на 531.90лв.
В чл.6 от договора е посочено,че ответникът
е получил сумата,уговорена като заем.Този факт се установява и от приетата като
писмено доказателство разписка.Ответникът не оспорва авторството на саморъчно
написаното му име и подпис.Ответникът не оспорва,че е запознат,приел е и се
подписал на Общите условия,приложени към договора.
Страните са сключили и Договор за
допълнителни услуги към Договор за потребителския кредит №***.,по силата на
който „Фреш Кредит“ЕООД предоставя на Клиента по негово искане ,при условията
на този договор и на Тарифата за
допълнителните услуги ,следните допълнителни услуги:Финансиране,разсрочване и
заплащането на поръчителя на сумата,която се дължиот Клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита за сумата в общ размер
на 294.00лв.,при месечна вноска от 49.00лв.
Между кредитора по заема-„Фреш
Кредит“ЕООД,ответникът И.Д.Б. и ищеца „Гаранционен фонд България“ЕООД ,последният като поръчител , е сключен договор за
гаранционна сделка/поръчителство от ***г.,с предмет:задължаване на поръчителя
да отговаря срещу кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за
потребителски кредит,посочен по-горе.Насрещното задължение е заплащане на
възнаграждение от длъжника на поръчителя в размер на 294.00лева,общо,платимо на
месечни или седмични вноски.Според чл.9 на договора за поръчителство,кредиторът
има право да иска изпълнение от поръчителя веднага след падежа на задължението
на длъжника и не е длъжен да иска изпълнение първо от поръчителя.Поръчителят
следва да изпълни задължението в срок от седем дни от поканата на кредитора към
него.
Ответникът не оспорва положения от негово име
подпис в договора,поради което съдът цени този и договора за потребителски
кредит и разписката за получаване на сумата по него като годни доказателствени
средства,ползващи се със съответната материална доказателствена сила.
Ищецът е представил връчената му на ***г.покана
с изх.№44/***г. от „Фреш Кредит“ЕООД за заплащане на дължимата от длъжника И.Д.Б.
сума в общ размер на 833-39лв.Към нея е приложена справка за задължения на
длъжника.
С платежно нареждане от ***г., във връзка с
отправената му покана, ищецът е превел по банковата сметка на „Фреш Кредит“ЕООД
сумата в размер на 833.39лв.
При така установеното от фактическа страна,съдът
направи следните правни изводи:
Процесният договор за кредит попада под
уредбата на ЗПК.Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
дължима сума дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се вземат предвид допускания,използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения начин.Според пар.1 т.1 от ДР на
ЗПК,“общ разход по кредита за потребителя „са всички разходи по
кредита,включително лихви,комисионни,такси ,възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за
кредит и по –специално застрахователните премии в случаите,когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредите ,или в случаите ,когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,а в т.2 от същата
разпоредба е посочено,че „обща сума,дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния Договор
за потребителски кредит №*** .е,че в него не е посочена действителната обща сума,дължима от
потребителя.Посочена е обща сума за погасяване,която не включва общите разходи
за потребителя,в това число и възнаграждение за поръчителя,което се явява
„допълнителна услуга“,пряко свързана с кредита,макар,че задължението на
кредитополучателя е под условие и може да не възникне.Това пък от своя страна
,се отразява и на стойността на годишния процент на разходите,представляващ
годишен процент от общият размер на предоставения кредит – чл.19 ,ал.1 от ЗПК.
Като не е включил възнаграждението за
поръчителя в общата сума,дължима от
потребителя,кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника ,поради което,по арг.на чл.21
,ал.1 от ЗПК, клаузите от договора,касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите са нищожни.,т.е. не съществуват по договора .
На следващо място,при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11
от ЗПК.В представения погасителен план кредиторът е посочил като абсолютни
стойности лихвения процент по заема и ГПР на заема,както и числената стойност
на всяка погасителна вноска,но липсва разбивка на всяка погасителна вноска ,от
която да е видно,каква част от нея се отнася за погасяването на
главницата,лихвата и допълнителните разходи.Липсва ясна методика как се формира посочения в договора ГПР и кои
компоненти са включени в него.Липсата на основни реквизити в погасителния план
го приравняват на липса на такъв.
И тъй като не са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е
недействителен ,съгласно чл.22 от ЗПК.
Следва да се отчете също,че определеното
възнаграждение за поръчителя -294.00 лева е повече от 50% от стойността на
получената в заем сума – 500.00лв.,което утежнява прекомерно задължението на
кредитополучателя ,поради което се явява противоречаща на морала и добрите
нрави клауза,обуславяща нейната
нищожност ,на основание чл.26 ал.1
предл.трето от ЗЗД.
Предвидените в договора за кредит
обезпечения /чл.3/-поръчителство на две лица или банкова гаранция са от такова
естество,че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените
48 часа от подписването на договора да ги из пълни.Това автоматично води до
това, че поръчителството утежнява изключително задължението на
кредитополучателя.По делото яснота как е формиран размерът на възнаграждението
на поръчителя.
На следващо място, годишния процент на
разходите ,определен към момента на сключване на договора за кредит е бил 47,59%
.Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка ,в сила от 1 януари,съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта.,който е бил от 10.00% до
10.02%.Съгласно чл.19 ,ал.4 от ЗПК,годишният процент на разходите не може да
бъде по –висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута,определена с постановление на МС на РБ.И понеже дължимото
на поръчителя възнаграждение не е включено в първоначално посочения годишен
процент на разходите,то след включването на същото,разбито на уговорените
месечни вноски,се установява,че общите разходи по договора за потребителски
кредит/включващ договорна лихва, възнаграждение за поръчител,еднократна такса
за одобряване на документи за усвояване,такса СМС известяване/възлиза в общ размер на 379.50лв.
Или ,тази сума,съотнесена към главницата по
кредита /500.00лв./,показва,че ГПР по този договор за кредит ,ведно с
поръчителството по него,е в размер на 0.76%.Налице е недействителност на
договора на основание чл.19 ,ал.4 от ЗПК.
Съдът не споделя доводите на ищеца,че
договора за потребителски кредит,договор за допълнителна услуга и договор за
гаранционна сделка/поръчителство,са самостоятелни договори и като такива
клаузата от Договора за потребителски кредит за сключване на договор за
допълнителна услуга –чл.4 от Договора не била задължителна и за това сключването на договора за
допълнителна услуга не било задължително условие за получаване на кредита.
Обезпечителната клауза ,съдържаща се в
договора за потребителски кредит-чл.3 ,автоматично ,чрез заобикаляне на закона
,повлича необходимостта от сключване на договора за допълнителна услуга
/поръчителство/.,като по този начин пък се преодолява изискването на чл.19 ал.4
от ЗПК-че ГПР не може да надвишава повече от пет пъти ГРЗЛ.
При така изтъкнатите съображения,съдът
счита,че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и съгласно
т.4.2 от Договора за гаранционна сделка/поръчителство/от ***г-.,отговорността
за поръчителя отпада.Този извод следва и от тълкуването на чл.138,ал.2 от ЗЗД,според който ,поръчителството може да съществува само за действително
задължение.Изложеното изключва ангажирането на гражданската отговорност на
ответника и обуславя отхвърлянето на предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесните договори.
Предявените установителни искове се явяват
изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.С оглед
изхода на спора,направените от ищеца съдебни и деловодни разноски по
ч.гр.д.№312/2019г. и гр.д.№756/2019г.по описа на НПРС,следва да останат в негова
тежест.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани ,предявените от „Гаранционен фонд
България“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас,ж.к.“Славейков“бл.161 партер,представлявано от управителя П.С.С.против
И.Д.Б.,с настоящ адрес:***., установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр.с чл.415 ,ал.3 вр.ал.1,т.2 от ГПК във вр.чл.74
от ЗЗД, за съществуване на вземания за сумите :1/477.98лв./остатъчна главница/
и 22.92лв./договорна лихва от ***г.до ***г./-по
Договор за потребителски кредит №***.,2/ 245.00лв.-остатъчна главница по т.I и 27лв.-главница по т.II
/за СМС известяване/по Договор за допълнителни услуги от ***г.,3/
60.49лв.-лихва за забава по Договора за
потребителски кредит за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане.,/за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №195/25.02.2019г.по
ч.гр.д.№312/2019г.по описа на Районен съд Нови пазар/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: