Определение по дело №584/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1097
Дата: 3 април 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100500584
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 03.04.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР В.

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 584 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Живес“ ООД срещу Решение № 92 от 09.01.2019г. по гр.д. № 6200/2018г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение произтичащо от възникнало трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор от 03.04.2017г. и трудов договор от 01.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.05.2018г. до окончателно плащане на задължението, като и сумата от 650.47 /шестстотин и петдесет лв. и четиридесет и седем ст./ левамораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2017г. – 01.11.2017г.

 

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Изложени са доводи, че изводите в решението почиват на неправилно кредитирано заключение на вещото лице, без необходими знания. Моли решението да се отмени в цялост.

 

 В отговор на жалбата С.И.С. оспорва доводите в нея. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В жалбата е обективирано искане за допускане на повторна ССчЕ, която да отговори на същите въпроси, с доводи, че вещото лице по назначената пред ВРС ССчЕ не е разполагало с необходимите познания. Искането е оспорено от въззиваемия.

За да се произнесе, съдът съобрази, че доказателственото искане не е обосновано: както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба липсва изрично оспорване на обосноваността и правилността на заключението на ССчЕ, прието като доказателство, без възражения от страните. Същевременно в жалбата липсват твърдения, обосноваващи изводи, противоречащи на констатациите на вещото лице в заключението, или от които да възниква съмнение за неговата правилност. В този смисъл, съдът приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 201, пр. II от ГПК, поради което искането следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 201 от ГПК искането на „Живес“ ООД за допускане на повторна ССчЕ, която да отговори на същите въпроси, като неоснователно.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

                                                                                           2.