Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 / 7.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На седми февруари две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.Е..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......573.......по
описа за............2016..................година
Ищецът Е.Ш.К. *** е предявил срещу Р.И.К. *** иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който
иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника Р.К. като
съдът да не се произнася относно това
кой от съпрузите има вина за това
дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им, като същият ищец е
предявил и обективно съединения с горепосочения иск за развод и съответния небрачен
иск по чл. 53 от СК с който тя моли съдът след постановяването на
развода да постанови същата ищца да
възстанови предбрачното си фамилно име А. , като освен това същият ищец заявява , че
няма претенции за ползването на семейното жилище .
Съдът е приел, че така предявеният от ищецът респ. ищцата бракоразводен
иск се явява допустим за разглеждане и също такъв се явява и обективно съединения с него
небрачен иск по чл. 53 от СК – за възстановяването на предбрачното фамилното
име на ищцата след развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с
приложенията към нея на ответника Р.К. ,
като му е указал да даде писмен отговор по нея ,
задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването
от негова страна на указаните му права ,
като същият в горепосочения срок не е подал писмен отговор по повод
предявените срещу него искове , брачен такъв и свързаните с него небрачен иск в който отговор да посочва, че искът за развод е недопустим за разглеждане, както
и дали също такъв се явява и свързания с
него горепосочен иск по чл. 53 от СК ,като по този начин не изразява становище
по тяхната основателност.
В съдебно заседание ищецът
, редовно призован не се явява лично но чрез процесуалният си представител поддържа
така предявените от него искове.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично ,като по този начин същият не взема други становища по предявените срещу него
искове.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Айтос
, обл. Бургаска, че страните по делото – ищецът Е.Ш.К. и ответникът Р.И.К. са действително съпрузи, като са сключили
граждански брак на 02.06.1985 г. в
населено място гр. Айтос , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 0069 от 02.06.1985 година , който брак е първи поред и за
двамата. Не се спори между същите страни
, а е видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Минка К. Атанасова – майка на
ищцата и Анджел Ш. Али – брат на ищцата е че страните по делото са родители на родените през време на гражданския им брак деца
, а именно : Гинка Русева К. – пълнолетна родена на *** г., Янко Русев К. – пълнолетен роден на ***
г. и Александър Русев К. - пълнолетен роден
на *** година .Следователно съдът
намира, че не следва да се произнася по отношение на същите деца на страните по настоящото дело поради факта, че те вече са
пълнолетни и поради това техните законни
права и интереси не могат да бъдат предмет на настоящото дело.
Още първоначално след
сключването на брака им съвместният им живот не протичал добре тъй като отношенията между
съпрузите не били добри и не се основавали на взаимно разбиране и уважение,
като страните по делото първоначално заживели
в семейно жилище , находящо се в гр. Айтос , обл. Бургаска на ул. Люле Бургас № 36
представляващо едноетажна жилищна
сграда с избен етаж , състояща се
от една стая в избения етаж и четири стаи в жилищния етаж като живели там заедно до 2002 г. , а след
това през 2002 година съпругата отишла
да работи в Република Португалия където работи и сега на трудов договор,
приложен като доказателство по делото . Оттогава насетне ответникът не давал
средства за издръжка на децата си , а същите били издържани от съпругата, като по този начин от 2002 година всеки от
съпрузите започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и
физически поради явното несходство в характерите им , като по този начин
изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и
съответното им желание да живеят като едно семейство , като според мнението на настоящия съд същите
се разделили , считано през 2002 година когато ищцата заживяла заедно с децата си в
Португалия отделно от съпруга си и оттогава е настъпила и съответната фактическата
раздяла между страните по делото и те са
прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната
им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното й съдържание и същата се явява дълбоко и
непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на
страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото
установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили към настоящия
момент и никакви опити да се съберат и
заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите
нямат такива намерения и поради тази причина ищецът Е.Ш.К. е подал и настоящия им иск за развод. Горепосоченото
съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в
исковата молба на ищецът , така и от дадената му за това възможност на ответника да
ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели
горепосочени свидетели , чиито
показания като неоспорени от никакви други доказателства по делото , съдът намира същите за напълно достоверни и
обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да
се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и
непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй
като никой от съпрузите не е поискал това.
В
тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от
настоящия съд , че същият не следва да се произнася по
реда на чл. 56 от СК и по въпроса на кого да се
предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е жилището обитавано
от двамата съпрузи и децата им по време
на брака им , като е ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът
не е направил искане затова в исковата си молба с оглед на това на него да
му бъде предоставено правото на ползване
на семейното жилище на страните по
делото , като ответникът също не е
направил искане съдът да му предостави
правото на ползване на семейното жилище въпреки факта, че само ответникът живее в
него и го ползва .Тука съдът намира, че макар страните да не спорят за семейното жилище , то те не са доказали чия
собственост е то и тъй като съдът
намира, че не са го индивидуализирали , то по този начин съдът намира, че не
може да се произнесе фактически за правото на ползване на семейното жилище
поради липса на предмет по повод на това произнасяне .
Ищецът респ. ищцата е направил искане съдът да възстанови предбрачното й фамилно име от сегашното такова
„ К. „ на предбрачното й фамилно име – А.
. Съдът намира, че това искане е искането уредено в хипотезата на чл. 53 от СК , съгласно който след развода съпругът респективно съпругата може да възстанови фамилното си име преди този брак и по този
начин съдът дължи произнасяне единствено по заявено такова желание на съпругът
/ съпругата. С оглед на горепосоченото искане на съпругата и неизразеното също такова желание на съпругът
, относно това искане дали тя да възстанови своето предбрачно фамилно име , то
съдът намира, че следва да промени
сегашното фамилно име на ищцата , като възстанови фамилното име което тя е
носела преди този брак , а именно фамилното име А. .
Съдът
намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските
оставят в тежест на всеки , така както
са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските
на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те
са направени.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 02.06.1985 година с акт за граждански брак № 0069 от 02.06.1985 година на Община Айтос , обл. Бургаска между Е.Ш.К. с
ЕГН ********** с настоящ адрес *** същата със съдебен адрес *** оф. 3 – адв. Я.С.
и Р.И.К. с ЕГН ********** *** поради дълбокото и непоправимо разстройство
на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
съпругата Е.Ш.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***
да възстанови предбрачното си фамилно име А. .
ОСЪЖДА Е.Ш.К.
/ А. / с ЕГН **********
с настоящ адрес *** същата
със съдебен адрес *** оф. 3 – адв.
Я.С. да заплати на Държавата държавна
такса в размер на 55 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за
издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва
да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Р.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата държавна такса в
размер на 40 лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на
всеки изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: