РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Бургас, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120103434 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““
ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“ и допълнително уточнена искова молба, с
която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 134,25 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на трето лице по договор за
застраховка „Каско стандарт“ за причинените му имуществени вреди в резултат на ПТП от
02.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди се, че на
02.01.2023 г. при движение в дясна лента по републикански път *** в посока от гр. Ш** към
гр. Б***, в *****, непосредствено преди разклона за с. П***, находящ се на ***-тия
километър от пътя, е настъпило самостоятелно ПТП с л.а. „*****“ с рег. № *****, при което
автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
която е била с големи размери и с остри ръбове, вследствие на което на автомобил са
причинени щети, изразяващи се в спукана предна дясна гума и увредена предна дясна
джанта. Твърди се също така, че по време на настъпване на това ПТП увреденият автомобил
е бил застрахован при ищеца по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключен със
застрахователна полица № ****, със срок на действие 17.09.2020 г. – 19.09.2021 г., като въз
основа на този договор на 11.01.2023 г. ищецът е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 134,25 лв. Твърди се също така, че с изплащането
на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу
причинителя на вредата - АПИ, в качеството й на собственик на пътния участък, на който е
настъпило произшествието и поради това, че ответникът не е изпълнил задължението си да
1
поддържа пътя в изправност, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги
отстранява във възможно най-кратък срок. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищцовото дружество, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50
от ЗЗД, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който е оспорил
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорено е твърдението на ищеца, че
твърдяната пътна неравност е била необезопасена. Твърди се, че в случая водачът не е
спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната пътна
неравност, респ. не е реагирал адекватно като извърши маневра за избягването й или спре
автомобила и това негово противоправно поведение изключва отговорността на АПИ. При
условие на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача, поради което отговорността на ответника следва да бъде намалена. На
следващо място се твърди, че с Договор за възлагане на обществена поръчка № ***/*** г. на
изпълнителя „БГНОВА“ АД са възложени дейностите по зимно поддържане и
възстановителните работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на
територията на *** район, където попада и част от ****, като е била осъществявана
системна грижа за осигуряване необходимите условия за непрекъсната и безопасна
експлоатация на пътя чрез извършване на ремонтни дейности, с което се оборва законовата
презумпция за вина на причинителя на непозволеното увреждане. Моли се искът да бъде
отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника, а именно
„БГНОВА“ АД, което не е изразило становище по спора, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, не е ангажирало доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на многогодишна застрахователна полица № ***** от
**** г. за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, от която е видно, че лек автомобил
„*****“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищеца при условията на горепосочения
договор за периода 17.09.2020 г. - 16.09.2025 г.
Видно от приложената преписка по щета № ****, същата е образувана по подадено
от Р. П. Б. на 05.01.2023 г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
горецитирания договор - за нанесени вреди на автомобила в резултат на ПТП от 02.01.2023
г., настъпило в ***, преди с. П***. В заявлението е посочено, че по време на движение
автомобилът е преминал през дупка с големи размери и остри ръбове, при което е била
спукана предна дясна гума и е била увредена джантата. Застрахованото лице е посочило, че
желае да бъде обезщетено по калкулация на застрахователната компания.
Към преписката е приложена и декларация на Р. П. Б. за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт”, в която е посочено, че на 02.01.2023
г. по пътя Ш*** – Б***, в района на ****, на ляв завой преди с. П*** застрахованият лек
автомобил е попаднал в дупка с големи размери, която водачът не е успял да заобиколи
поради насрещно движещ се автомобил и слаба видимост, при което е била спукана
предната дясна гума на автомобила и е била увредена джантата. Налице е и декларация,
подписана от Т. Г. – свидетел на събитието, в която също е посочено, че по време на
движение автомобилът е попаднал в голяма дупка.
Видно от застрахователната преписка, след извършен оглед на автомобила
2
застрахователят е установил увреждания на предна дясна гума и предна дясна лята джанта,
посочени в опис на претенция от 05.01.2023 г., а съгласно опис-заключение по претенция от
09.01.2023 г. констатираните увреждания са на обща стойност 134,25 лв.
От застрахователната преписка също така е видно, че на 11.01.2023 г. ищцовото
дружество е изплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на
134,25 лв.
Ответникът е представил по делото схема на път *** Ш*** – Л*** – К***, в участъка
на км ** – км ***, от която е видно, че разклонът за с. П*** се намира между км *** и км
***. Отбелязани са и поставените пътни знаци в този участък, като е видно, че преди
разклона за с. П*** има знак А2 „Опасен завой наляво“, както и знак В26 (60), който
забранява движението със скорост, по-висока от 60 км/ч. Липсват обаче данни за наличие на
знаци, указващи, че са налице неравности на пътното платно в този участък.
Представени са и Договор за възлагане на обществена поръчка от 09.11.2022 г., с
който АПИ е възложило на „БГНОВА“ АД извършване на дейностите по зимно поддържане
и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на
територията на район ***, включващ Област Б*** за обособена позиция № 1 – ОПУ Б***,
както и месечно задание за м. януари 2023 г. за извършване на текущ ремонт и поддържане
на пътища в района на РПС К***, включително и на път *** от км *** до км ***. Липсват
обаче доказателства дали и кога е бил извършен така възложеният текущ ремонт на пътния
участък, в района на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП.
По делото е разпитан свидетелят Р. Б. (по делегация). Същият заявява, че на
02.01.2023 г. той и колегата му Т. Г. пътували със служебен лек автомобил „*****“, рег. №
*****, по маршрута гр. Ш** – гр. П***, като автомобилът бил управляван от свидетеля. В
***, на ляв завой точно преди с. П*** автомобилът попаднал с предната и задната си десни
гуми в дупка на пътното платно, при което е била спукана предната дясна гума, както и била
увредена джантата на тази гума. Свидетелят твърди, че произшествието е настъпило във
времето около 06,00 ч. – 07,00 ч. и видимостта била почти нулева, като насреща му идвал
тежкотоварен автомобил и той нямало как да заобиколи дупката. Заявява, че не си спомня с
каква скорост се е движил, но предполага, че е била в рамките на допустимата. Свидетелят
заявява също така, че преди произшествието често е минавал през ***, но не помни пътните
знаци и маркировките в участъка, в който е настъпило ПТП-то. Твърди, че дупката е била в
самия завой, в дясната част на пътното платно, като той я е видял, но не е имал време за
реакция. Разбрал веднага, че гумата е спукана и спрял при първа възможност – след 10-15
метра, сменили спуканата гума с резервната и продължили пътуването си. В автомобила
нямало багаж, а само дрехи на свидетеля и на пътуващото с него лице. Свидетелят заявява,
че не е подал сигнал за инцидента на тел. 112 и местопроизшествието не било посетено от
органите на „Пътна полиция“.
Видно от изготвената по делото автотехническа експертиза, процесните увреждания
са настъпили при преминаване на автомобила с десните си колела през дупка, като тези
увреждания (спукване на гума и охлузване на джанта) са в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП. Според вещото изчислената от застрахователя стойност за
репариране на вредите (134,25 лв.) съответства на приетата от него методика за определяне
на обезщетенията по застраховка „Каско“. Вещото лице е посочило също така, че при огледа
на пътния участък не е установило наличие на пътни деформации, представляващи опасност
за движението, но в този участък има видими следи от скорошни ремонти на такива
деформации, извършени през 2023 г., а именно изкърпвания на настилката с правоъгълна
форма, включително и в крайната дясна част на лентата за движение в посока гр. К***,
което сочи, че такива деформации са съществували, без да е възможно да се определи каква
е била тяхната дълбочина. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е възможно
да се определи с каква скорост се е движил автомобила, но според него скоростта е била в
3
рамките на допустимата по ЗДвП, дори по-ниска от нея. Вещото лице също така е заявило,
че адекватното поведение на водача на автомобила в тази ситуация би било да спре и да
изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил. Така изготвеното и прието от
съда заключение не е било оспорено от страните по делото.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, тъй като от представените пред застрахователя две декларации, от
свидетелските показания и от заключението на вещото лице безспорно се установи, че при
движение по път ***, за който не се спори, че е част от републиканската пътна мрежа и
който е включен в списъка на републиканските пътища в РБ, в района на ***, преди
разклона за с. П***, е настъпило самостоятелно ПТП с управлявания от св. Б. лек автомобил
„*****“ с рег. № *****, като автомобилът е попаднал в неравност (дупка) на пътното
платно, при което е била спукана дясната предна гума на автомобила, както и е била
увредена предната дясна джанта. Съдът намира, че така описаният механизъм на ПТП е
доказан по безспорен начин, въпреки липсата на съставен от органите на КАТ протокол за
ПТП.
Възражението на ответника, че твърдяната пътна неравност е била обезопасена
според съда е недоказано и неоснователно, тъй като по делото не се събраха никакви
доказателства в тази насока.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице противоправно поведение
на водача на увредения автомобил, което е довело до настъпване на вредите и изключва
отговорността на АПИ, евентуално е довело до съпричиняване на вредите, тъй като от
експертизата, а и от показанията на св. Б. е видно, че скоростта на движение на автомобила
е била в рамките на разрешената. Съдът не кредитира становището на вещото лице,
изложено при изслушването му в съдебно заседание, че водачът е следвало да спре и да
изчака преминаването на насрещно движещото се МПС, след което да заобиколи пътната
неравност. Действително в конкретния случай това би било единствената възможност за
предотвратяване на произшествието от страна на водача на автомобила, но по делото не се
установи пътната неравност да е била сигнализирана или обезопасена по какъвто и да било
начин, поради което съдът намира, че движейки се с позволената скорост водачът е
изпълнил задълженията си, вменени му със ЗдВП, поради което същият няма никаква вина
за настъпване на вредоносния резултат.
По делото се установи също така, че за причинените в резултат на процесното ПТП
имуществени вреди ищцовото дружество е изплатило на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 134,25 лв. въз основа на договор за застраховка „Каско“, като
ответникът не е оспорил нито вида, нито размера на уврежданията.
Ответникът не е оспорил също така, че участъкът от пътя, на който е настъпило
процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Поради това и на осн. чл. 8, ал. 2
от ЗП следва да се приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на осн. 19, чл. 29
и чл. 30 от ЗП върху Агенция „Пътна инфраструктура” пада задължението да го стопанисва
и управлява, включително да го ремонтира и поддържа.
В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, следва
да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, а съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
С оглед на горното съдът намира, че задължението да поддържа пътя в изправно
състояние и да го ремонтира е на Агенция „Пътна инфраструктура”, а фактът, че процесните
увреждания са настъпили в резултат на преминаването на автомобила през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътя (дупка) е достатъчен да се приеме, че на осн. чл. 50 от
ЗЗД отговорност за вредите носи ответникът по делото.
4
Както бе посочено по-горе в решението, по делото остана недоказано направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите, тъй като не се събраха никакви
доказателства с поведението си водачът на автомобила да е допринесъл за настъпване на
произшествието и на настъпилите увреждания. Фактът, че водачът не е успял да избегне
необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно не е достатъчен да се
направи извода, че той не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да се движи със
скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя, тъй като това задължение
за водача не може да изключи отговорността на лицето, което отговаря за поддържането на
пътя в изправно състояние, нито да намали обема на неговата отговорност. Задълженията за
водача по чл. 20 от ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние или най-
малкото наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се
установи да е имало такава сигнализация. С оглед на това съдът намира, че на осн. чл. 50 от
ЗЗД отговорността за поправяне на вредите е изцяло в тежест на ответника. Поради това и
тъй като на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, съдът намира, че предявеният от застрахователя регресен
иск против АПИ е основателен и доказан в пълен размер.
Предвид основателността на главния иск и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважена и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска - 06.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед крайното решение на съда по съществото спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на 790 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. С***, ул.
***, чрез специализирано звено Областно пътно управление - Б***, с адрес: гр. Б***, ул.
****, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.
С***, район ***, сумата от 134,25 лв. (сто тридесет и четири лв. и двадесет и пет ст.),
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор
за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” от 17.09.2020 г. - за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** при ПТП от 02.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 790,00 лв. (седемстотин и деветдесет лв.), представляваща направените от
ищеца разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN: *****,
BIC: ***, титуляр: ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп.
Решението е постановено при участието на „БГНОВА“ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С***, р-н ****, като трето лице-помагач на страната на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6