Р Е Ш Е Н И Е
260410/14.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №455 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Подуяне, бул.“***“ №273, съдебен адрес:***, чрез адв.В. А. В.срещу
К.С.П., с ЕГН**********,*** и „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул.“***“ №26, бл.97, вх.Б,
ет.2, ап.17. Ищецът твърди, че на 22.08.2019 год. ответникът „***“ ЕООД издал в
тяхна полза Запис на заповед, по силата, на който се задължил да им заплати
сумата от 6054.12 лева с падеж 21.09.2019 год. Посоченият запис на заповед бил
авалиран от първия ответник К.С.П.. Тъй като до датата на падежа ответникът не
заплатил посочената сума, инициирали производство по чл.417 от ГПК пред ШРС, по
повод, на което им били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът завел изпълнително дело
№19480 по описа на ЧСИ Д. З., рег.№876 с район на действие ШОС, като предмет на
делото били сумите по издадения изпълнителен лист по посоченото ЧГД, както и
други суми по други изпълнителни листи, издадени срещу ответното
дружество. Тъй като след получаване на
поканата за доброволно изпълнение от страна на ответниците са били подадени
възражения, за ищцовото дружество е възникнало задължение да установи претенцията
си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява положителен
установителен иск срещу ответниците, като моли съда да признае за установено,
че „***“ ЕООД, с ЕИК*** и К.С.П., с ЕГН********** дължат солидарно на „***“
ЕООД, с ЕИК*** сумата от 6054.12 лева -
главница, представляваща дължима
сума по запис на заповед от 22.08.2019 год., с падеж 21.09.2019 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение –
18.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество и направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание за ищeца се явява упълномощен представител – адв.В.В.от САК,
който поддържа иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците. В законоустановения едномесечен
срок от страна на всеки един от тях е бил депозиран писмен отговор.
В отговора ответникът „***“ ЕООД заявява, че счита
предявения иск за неоснователен и недоказан. Твърди, че между ищцовото
дружество и „***“ ЕООД бил сключен Договор за наем за временно и възмездно
ползване на строително оборудване и/или механизация, сключен на 22.08.2019 год.
с №ДШ912000201/22.08.2019 год., а като обезпечение на задължението по договора
на 28.08.2019 год. издали в полза на ищцовото дружество запис на заповед за
сума в размер на 4200 лева. Впоследствие
между двете дружества били сключени множество допълнителни споразумения, с
които било конкретизирано имуществото, което наемодателят отдава под наем на
наемателя, като вид, период, за който се отдава, количество, единична стойност,
обща стойност и стандартна наемна цена за ден и наем за периода. Твърдят, че
имуществото е било върнато на наемодателя и че от страна на последния са били
издавани фактури за наема, които са били
заплатени. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В отговора ответникът К.С.П. заявява, че счита
предявения иск за неоснователен и недоказан. Също твърди, че между ищцовото
дружество и „***“ ЕООД бил сключен Договор за наем за временно и възмездно
ползване на строително оборудване и/или механизация, сключен на 22.08.2019 год.
с №ДШ912000201/22.08.2019 год., както и че дадения на 28.08.2019 год. от „***“ ЕООД в полза на ищцовото дружество
запис на заповед за сума в размер на 6054.12 лева представлява именно
обезпечение на задължението по сключения между двете дружества договор.
Впоследствие между двете дружества били сключени множество допълнителни
споразумения, с които било конкретизирано, което наемодателят отдава под наем
на наемателя, като вид, период, за който се отдава, количество, единична
стойност, обща стойност и стандартна наемна цена за ден и наем за периода.
Твърдят, че имуществото е било върнато на наемодателя и че от страна на
последния са били издавани фактури за наема,
които са били заплатени. В този смисъл сочи, че в сключено между двете
дружества допълнително споразумение №*********/22.08.2019 год. към Договор за
наем №ДШ912000201/22.08.2019 год., било индивидуализирано предоставеното на
наемателя оборудване. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание за ответника К.С.П. се явява
упълномощен представител – адв.В. П.от ШАК, който поддържа отговора на исковата
молба и моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание за ответника „***“ ЕООД не се
явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между ищцовото дружество „***“ ЕООД и ответника „***“
ЕООД бил сключен Договор за наем №ДШ912000201/22.08.2019 год. за временно и
възмездно ползване на строително оборудване и/или механизация. Съгласно
клаузите на чл.15, ал.1 от Договора ответното дружество се задължило да
представи едно или няколко от посочените обезпечения за обезпечавате на
всички поети с договора задължения, в
това число наемна цена, стойност на оборудването /ремонт и почистване/, неустойка, разноски и др. Конкретно били изредени следните
обезпечения: Паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция и запис
на заповед. На 22.08.2019 год. между същите страни било сключено допълнително
споразумение №*********/22.08.2019 год. към Договор за наем
№ДШ912000201/22.08.2019 год., в което било индивидуализирано предоставеното на
наемателя оборудване, както следва: Трамбовачка пачи крак, бензин 66кв.;
Стоманена подпора 2 м-3.6 м /1700кг-600 кг/ и Дървени трегери за метър-4.50,
като в табличен вид били посочени броя на дните, за които се предоставя,
количеството, единичната стойност, общата стойност, стандартната наемна цена на
ден, ТО%, наемна цена след ТО на ден, наем за периода. Оборудването било
оценено на стойност 6054.12 лева, а наема за периода бил общо 1287.66 лева. На
същата дата – 22.08.2019 год. ищцовото дружество издало в полза на ищцовото
дружество запис на заповед за сума в размер на 6054.12 лева. Впоследствие между двете дружества били
сключени и други допълнителни споразумения, с които било конкретизирано
имуществото, което наемодателят отдава под наем на наемателя, като вид, период,
за който се отдава, количество, единична стойност, обща стойност и стандартна
наемна цена за ден и наем за периода.
На 22.08.2019 год. била съставена разписка за
внесен депозит №*********/22.08.2019 год., в която било отразено, че ответникът
„***“ ЕООД заплаща на „***“ ЕООД сумата от 400 лева, представляваща депозит за
наем на строително оборудване. На същата дата бил съставен и подписан от двете
страни приемо-предавателен протокол №12002470, по силата на който ищцовото
дружество предало на ответника „***“ ЕООД вещите, предмет на посоченото по-горе
допълнително споразумение. При предаване на посочените активи от страна на ищцовото
дружество била издадена фактура №**********/22.08.2019 год., с която бил
фактуриран авансов наем за 10-дневен период от същото оборудване, като общата
стойност на наема след начисляване на ДДС бил 515.06 лева. Посочената сума била
платена в брой още на същата дата.
На 24.09.2019 год. между страните бил подписан
протокол №12002597 за предаване на оборудване, по силата на който били върнати две
от вещите, а именно Трамбовка пачи крак бензин 66 кг и Стоманена подпора 2
м-3.6 м /1700KG-600KG/.
На 30.09.2019 год. от страна на ищцовото дружество
била издадена фактура №**********, като в позиция 1, 8 и 9 бил фактуриран
наемът съответно за Трамбовка пачи крак – за 23 дни, за Стоманена подпора
2м-3.6 м за 23 дни и за дървени трегери за метър L=4.5 за 30 дни. Общата стойност на така посочените
наеми била 992.82 лева без ДДС /или 1191.38 лева с ДДС/. Стойността на фактурата била заплатена с
платежно нареждане от 11.10.2019 год., с което били платени фактури
**********/30.09.2019 год. и **********/30.08.2019 год., като общата заплатена
сума била 1453.00 лева.
От страна на ответното дружество на 22.08.2019
год. бил издаден запис на на заповед, по силата на който ответникът „***“ ЕООД се
задължил да плати на ищеца „***“ ЕООД срещу представяне на записа на заповед
сумата от 6054.12 лева, като е посочен падеж на задължението 21.09.2021
год. с място на плащане – гр.Шумен. Посочената сума съвпада със стойността на
оборудването, предадено на ответното дружество по силата на Допълнително
споразумение №*********/22.08.2019 год. към Договор за наем
№ДШ912000201/22.08.2019 год. Посоченият запис на заповед бил авалиран от втория
ответник К.С.П.. Въз основана на посочения запис на заповед от страна на
ищцовото дружество било инициирано производство по чл.417 от ГПК пред ШРС, по
повод, на което в тяхна полза били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът завел изпълнително дело
№20208760400786 по описа на ЧСИ рег.№876 с район на действие ШОС, като предмет
на делото били сумите по издадения изпълнителен лист по ЧГД №1721/2020 год. по
описа на ШРС и по ЧГД №2439/2020 го по описа на ШРС. След получаване на
поканата за доброволно изпълнение от страна на двамата ответници били
депозирани възражение, с оглед на което за
ищеца е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Настоящият
иск е предявен именно във връзка с депозираното възражение от страна на ответниците
в срока по чл.414, ал.1 от ГПК.
Третият артикул от предоставените под наем вещи, а
именно Дървени трегери за метър-4.50 били върнати на 07.07.2020 год., видно от
приложения по делото Приемо-предавателен протокол №12003861.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от Потвърждение за плащане, Пълномощно,
Товарителница, матиралите приложени по ЧГД №1720/2020 год. по описа на ШРС, Договор
за наем №ДШ912000201/22.08.2019 год., Договор за наем №ДШ912000201/22.08.2019
год., Допълнително споразумение №********* към Договор за наем
№ДШ912000201/22.08.2019 год., фактура №**********/22.08.2019 год., фактури **********/30.09.2019 год. и
**********/30.08.2019 год., платежно
нареждане от 11.10.2019 год., приемо-предавателен протокол №12002597, разписка
за внесен депозит №*********/22.08.2019 год., Договор за правна защита и
съдействие, Адвокатско пълномощно, Приемо
предавателен протокол № 12002597, Приемо предавателен протокол № 12003561, справка-извлечение от счетоводната система на ищеца „***“ ЕООД относно
всички погасявания за клиент „***“ ЕООД; Извлечение банкови сметки на ищеца „***“
ЕООД в „***“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 08.06.2021 г. за плащания от наредител клиент „***“ ЕООД; Извлечение от банкови
сметки на ищеца „***“ ЕООД в „***“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 08.06.2021 г. за плащания от наредител HRONOS ER EOOD; имейл от управителя на
ответното дружество Х.П. от 08.04.2020 г. – 12.59 ч. адресиран до адв. В. В.,
изпратен от ел.адрес chrrltd@gmail.com; Имейл от Х.П. от 08.04.2020 г. – 13.09 ч.
до адв. В. В., изпратен от ел.адрес chrrltd@gmail.com;
Уведомление с изх. № 130/30.06.2020 г. до „***“ ЕООД за прекратяване на Договор
за наем на строително оборудване № ДШ912000201/22.08.2019 г. ; Имейл от адв. В.В.до
управителя на ответното дружество Х.П. от 08.07.2020 г. с прилагане на
Уведомлението по т. 6; Имейл от адв. В.В.до Х.П. от 10.07.2020 г. с прилагане
на проформата фактура за липсващите елементи и транспорт; Фактура № **********
от 22.08.2019 г.; фактура № ********** от 30.08.2019 г., фактура № **********
от 30.08.2019 г.; фактура № ********** от 30.09.2019 г., фактура № **********
от 30.09.2019 г., фактура № ********** от 31.10.2019 г., фактура № **********
от 31.10.2019 г., фактура № ********** от 31.10.2019 г., фактура № **********
от 31.10.2019 г., фактура № ********** от 08.11.2019 г., фактура № **********
от 13.11.2019 г., фактура № ********** от 26.11.2019 г., фактура № **********
от 28.11.2019 г., фактура № ********** от 28.11.2019 г., фактура № **********
от 28.11.2019 г., фактура № ********** от 28.11.2019 г., фактура № **********
от 16.12.2019 г., фактура № ********** от 16.12.2019 г., фактура № ********** от
30.12.2019 г., фактура № ********** от 30.12.2019 г., фактура № ********** от
30.12.2019 г., фактура № ********** от 31.01.2020 г., фактура № ********** от
31.01.2020 г., фактура № ********** от 28.02.2020 г., фактура № ********** от
31.03.2020 г., фактура № ********** от 31.03.2020 г., фактура № ********** от
29.04.2020 г., фактура № ********** от 28.05.2020 г., фактура № ********** от
30.06.2020 г., фактура № П120002780 от 09.07.2020 г., фактура № П120002779 от
09.07.2020 г., фактура № П120002786 от 13.07.2020 г.; Допълнително споразумение № ********* от
22.08.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.; Приемо-предавателен протокол № 12002470 от
22.08.2019 г. за предаване на оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12002597 от
24.09.2019 г. за връщане на част от оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12003561 от
07.07.2020 г. за връщане на останалата част от оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
22.08.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002469 от 22.08.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12002598 от
24.09.2019 г. за връщане на оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
28.08.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002502 от 30.08.2019 г. за връщане на
оборудването по ДС № *********;
Допълнително споразумение № ********* от 25.09.2019 г. към Договор за
наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002614 от 26.09.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
26.09.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002615 от 26.09.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********;
Приемо-предавателен протокол № 12003563 от 07.07.2020 г. за връщане на
оборудването по ДС № *********;
Допълнително споразумение № ********* от 15.10.2019 г. към Договор за
наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002661 от 15.10.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12002724 от
25.10.2019 г. за връщане на оборудването по ДС № *********; Допълнително
споразумение № ********* от 28.10.2019 г. към Договор за наем №
ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002766 от 04.11.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12002799 от
08.11.2019 г. за предаване на оборудването по ДС № *********;
Приемо-предавателен протокол № 12003565 от 07.07.2020 г. за връщане на част от
оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
31.10.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 12002744 от 31.10.2019 г. за предаване на
оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12003025 от
22.01.2020 г. за връщане на оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
07.11.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.; Приемо-предавателен протокол № 12002791 от
08.11.2019 г. за предаване на оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12003546 от
02.07.2020 г. за връщане на част от оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12003564 от
07.07.2020 г. за връщане на част от оборудването по ДС № *********; Допълнително споразумение № ********* от
07.11.2019 г. към Договор за наем № ДШ912000201/22.08.2019 г.; Приемо-предавателен протокол № 12002810 от
13.11.2019 г. за предаване на оборудването по ДС № *********;
Приемо-предавателен протокол № 12002830 от 18.11.2019 г. за връщане на част от
оборудването по ДС № *********; Приемо-предавателен протокол № 12003567 от
07.07.2020 г. за връщане на част от оборудването по ДС № *********;
Приемо-предавателен протокол № 12003568 от 07.07.2020 г. за връщане на част от
оборудването по ДС № *********;
Пълномощно рег. № 7914 от 21.12.2017 г. по описа на Нотариус М. А., рег.
№709 на НК с упълномощен К.С.П.;
Пълномощно от 24.09.2019 г. с упълномощен С. М. Л..
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че претендираното от ищеца задължение,
предмет на издадения запис на заповед в размер на 6054.12 лева съвпада с общата
продажна цена на отдаденото в наем оборудване, предмет на допълнително
споразумение №*********/22.08.2019 год., че за ползване на оборудването,
предмет на допълнително споразумение №*********/22.08.2019 год., са били
заплатени следните суми: на 22.08.2019 год. в брой сумата от 429.22 лева без
ДДС или 515.06 лева с включен ДДС по фактура **********/22.08.2019 год.; с
платежно нареждане от 11.10.2019 год.
сумата от 1051.70 лева без ДДС или 1262.04 лева с включен ДДС по фактура
№**********/30.09.2019 год., че съгласно разписка №*********/22.08.2019 год. бил внесен депозит в размер на 400 лева.
Вещото лице дава заключение и че вещите, предмет на допълнително
споразумение №*********/22.08.2019 год.
са били предадени на наемателя с приемо-предавателен протокол
№12002470/22.08.2019 год., като първите две вещи са били върнати обратно с
приемо-предавателен протокол №12002597/24.09.2019 год., като същите са били
ползвани в периода 22.08.2019 год. – 24.09.2019 год. или за 33 дни, а третата
вещ е върната с приемо-предавател протокол №12003561/07.07.2020 год., като
същата е била ползвана в период от 320 дни, като дължимия наем за ползване на
тази вещ е в размер на 256.61 лева без ДДС или 307.93 лева с включен ДДС, като
същия не е заплатен на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС предмет
на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването
му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на
заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай
тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.
422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от ответника - издател на
ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа
на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си.
В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в
исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът
носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията
си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на
ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално
правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи
установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В
този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Решение №
17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д. №
1008/2014 г., I т. о., ТК и др.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ищецът не сочи обвързаност на записа на
заповед с конкретно каузално правоотношение. В същото време ответниците, в
отговора на исковата молба сочат обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално отношение.
При преценка на приложения по делото запис на
заповед от 22.08.2019 год. съдът намира, че същият съдържа изрично посочените в
разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като наименование „запис на
заповед“ в текста на документа на български език; безусловно обещание да се прати
определена сума пари /в случай сумата от 6054.12 лева/; падеж /21.09.2019
год./; място на плащане /гр.София/;
името на лицето на което или на заповедта, на което трябва да се плати /“***“
ЕООД/; дата на издаване /22.08.2019 год./ и подпис на издателя и данни на
авалиста. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В
качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на
заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума,
което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал. 1 ГПК. Наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен
източник на установяваното по реда на
чл.422, ал. 1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца от задължение да
доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за
издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този
случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, доколкото същият
е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по
записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя.
Съдът като съобрази материалите по делото и
становищата на страните намира за доказано, че приложения запис на заповед от
22.08.2019 год. е издаден във връзка с конкретно каузално отношение и
по-конкретно като обезпечение на
задължението, възникнало във връзка с допълнително споразумение №*********/22.08.2019
год. към Договор за наем №ДШ912000201/22.08.2019 год., в което било
индивидуализирано предоставеното на наемателя оборудване, както следва:
Трамбовачка пачи крак, бензин 66кв.; Стоманена подпора 2 м-3.6 м /1700кг-600
кг/ и Дървени трегери за метър-4.50, като в табличен вид били посочени броя на
дните, за които се предоставя, количеството, единичната стойност, общата
стойност, стандартната наемна цена на ден, ТО%, наемна цена след ТО на ден,
наем за периода. Оборудването било оценено на стойност 6054.12 лева. Съдът
намира, че посочения запис на заповед е имал за цел да обезпечи вземането само
по това допълнително споразумение, а не на сключения първоначално между
страните Договор за наем №ДШ912000201/22.08.2019 год. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че видно от матиралите по делото сумата, за която е
издаден посочения запис на заповед /6054.12 лева/ напълно съвпада със
стойността на оборудването, което е било предмет на договореностите между
страните по допълнително споразумение №*********/22.08.2019 год. В същото време
между страните са били подписани и други допълнителни споразумения, предмет на
които е било друго оборудване на друга стойност, като за обезпечение на
вземанията по тях в полза на ищеца са били издавани и други записи на заповед,
които са предмет на други производства. Сумите по другите записи на заповед
съвпадат със съответната стойност на оборудването по други допълнителни
споразумения.
С оглед на изложеното се налага извода, че
посочената запис на заповед от 22.08.2019 год. обезпечава вземането на ищцовото дружество само по допълнително споразумение
№*********/22.08.2019 год. Предмет на същото е било временно и възмездно
ползване на строително оборудване и/или механизация и по-конкретно на
оборудване, включващо следните вещи: Трамбовачка пачи крак, бензин 66кв.;
Стоманена подпора 2 м-3.6 м /1700кг-600 кг/- 36 бр. и Дървени трегери за
метър-4.50 – 6 бр.. Същите са били предадени от ищцовото дружество на ответника
„***“ ЕООС с Приемо-предавателен протокол №12002470/22.08.2019 год., като
първите две вещи са били върнати обратно с приемо-предавателен протокол
№12002597/24.09.2019 год., а третата вещ е върната с приемо-предавател протокол
№12003561/07.07.2020 год.. Следователно първите две вещи са били ползвани за период
от 33 дни, а третата за период от 320 дни. Видно от материалите по делото
договорената между страните наемна цена на ден е бил 40.50 лева за Трамбовачка пачи крак, бензин 66кв., 0.04500
лева за Стоманена подпора 2 м-3.6 м /1700кг-600 кг/ и 0.13365 лева за Дървени
трегери за метър-4.50. Следователно имайки предвид посочената единична цена и
дните, през които вещите са били ползвани се налага извода, че общо дължимия от
ответника „***“ ЕООД наем е бил 1646.57 лева без ДДС или 1975.88 лева с включен
ДДС.
От материалите по делото и от заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по отношение на
това оборудване ответното дружество е заплатило наем общо в размер на 1422.04
лева без ДДС или 1706.45 лева с включен ДДС, като на 22.08.2019 год. е била
заплатена в брой сумата от 429.22 лева без ДДС или 515.06 лева с включен ДДС по
фактура **********/22.08.2019 год./включваща заплатен наем за трите посочени
по-горе вещи за период от 10 дни/, а с платежно нареждане от 11.10.2019
год. е била заплатена сумата от 1051.70
лева без ДДС или 1262.04 лева с включен ДДС по фактура №**********/30.09.2019
год. /включваща наем за ползване на първите две вещи за период от 23 дни и на
третата вещ за период от 30 дни./. Следователно с оглед на изложеното се налага
извода, че неизплатена е останала част от дължимия наем за третата вещ,
представляваща Дървени трегери за
метър-4.50 – 6 броя в размер общо на 224.53 без ДДС или 269.44 лева с включен
ДДС.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че
предявения положителен установителен иск е частично основателен и следва да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумата от 224.53 без ДДС или 269.44 лева с включен ДДС,
представляваща дължим и неизплатен наем за ползване на оборудване по
допълнително споразумение №*********/22.08.2019 год. към Договор за наем
№ДШ912000201/22.08.2019 год., като за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 6054.12 лева искът се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение отговорността на авалиста съдът съобрази обстоятелството, че
уреденото в разпоредбите на чл.483-485 от ТЗ менителнично поръчителство е
самостоятелно задължение, което възниква по силата на едностранно волеизявление
на авалиста и независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е
едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице (авалист) поема
задължението да изпълни менителничното задължение на друго лице (хонорат).
Поради самостоятелния характер на менителничното поръчителство в съдебната
практика се приема, че не е допустимо авалистите да противопоставят на
приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи между самия хонорат
и поемателя, включително и такива произтичащи от каузалното правоотношение
между поемателя и издателя на записа на заповед (освен ако авалистът не е
страна по каузалното правоотношение, какъвто не е настоящия случай). От правилото за недопустимост на релевиране
на възражения от авалиста, произтичащи от отношенията между поемателя и
издателя на записа на заповед са налице изключения. Те се свързват с
недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя. При установена
недобросъвестност, авалистът може да противопостави успешно на приносителя и
относителните възражения на издателя на записа на заповед по каузалното
правоотношение, по което не е страна. В конкретния случай обстоятелствата, че
издадените от ищцовото дружество фактури за наем, касаещи вещите, предмет на допълнително
споразумение №*********/22.08.2019 год. са заплатени и наетото
оборудване е върнато изцяло, е известно на ищеца – поемател „***“ ЕООД, предвид
надлежните отразявания в неговото счетоводство, както и подписване от негов
представител на Протокол за връщане на
наетите вещи в срока на договора. В този смисъл ищецът се явява
недобросъвестен, като това дава възможност на авалиста да противопостави на
приносителя възражение по каузално правоотношение, за да изключи собствената си
отговорност. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №17 от 21.04.2011 год. по т.д. №213/2010 год., Решение №40 от
05.06.2012 год. на ВКС по т.д. №148/2011 год, I т.о., Решение №233 от 18.12.2013 год. на ВКС по т.д. №1036/2013 год., II т.о. и др.
В същото време обаче е недопустимо направеното от страна на авалиста с
отговора на исковата молба при условията на алтернативност възражение за
прихващане на вземането по издадения запис на заповед с внесен от страна на
ответното дружество „***“ ЕООД депозит в размер на 400 лева, отразен в Разписка
№*********/22.08.2019 год. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД предвижда възможност когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, ако вземането е изискуемо и
ликвидно да бъде извършено прихващане между тях. В настоящия случай от
матиралите по делото не се установява ответникът К.С.П. да има срещу ищцовото
дружество каквото и да е изискуемо и ликвидно вземане. От материалите по делото
се установява, а и се твърди от ответниците по делото, че посочената сума от 400 лева е била заплатена
като депозит, но от страна на ответното дружество „***“ ООД, а не от страна на
ответника К.С.П.. Следователно последният няма право да претендира връщане на
посочената сума, респективно прихващането й с насрещното си задължение по
посочения запис на заповед.
В същото време за прецизност следва да бъде
отбелязано, че от представената по делото разписка №*********/22.08.2019
год. не става ясно посоченият депозит в
каква връзка е бил платен, дали същият е във връзка с допълнителното
споразумение, с първоначално сключения между страните договор или във връзка с
някакво друго правоотношение между същите страни, както и дали същият подлежи
на връщане, респективно дали вземането по него е изискуемо и ликвидно.
А с оглед на всичко изложено се налага извода, че
направеното от страна на ответника К.С.П. възражение за прихващане е недопустимо
и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.
Гореизложеното налага извода, че иска на ищеца се
явява частично основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
приеме за установено в отношенията между страните, че „***“ ЕООД, с ЕИК*** и К.С.П.,
с ЕГН********** дължат солидарно на „***“ ЕООД, с ЕИК*** сумата от 224.53 без
ДДС или 269.44 лева с включен ДДС, представляваща дължима сума по запис на
заповед от 22.08.2019 год., с падеж 21.09.2019 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 18.08.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 224.53 лева без ДДС до
пълния предявен размер от 6054.12 лева искът се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор ответниците дължат
заплащане и на направените от ищцовата страна разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в размер на 78.43 лева, включващи заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от иска и съгласно представен списък.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също
имат право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Доколкото е налице направено искане за присъждане
на разноски единствено от ответника К.С.П., то ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да му заплати сумата от 668.85 лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул.“***“ №26, бл.97, вх.Б,
ет.2, ап.17 и К.С.П., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ
солидарно на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Подуяне, бул.“***“ №273, съдебен адрес:***, чрез адв.В. А. В.сумата от 224.53 лева /двеста двадесет и
четири лева и петдесет и три стотинки/ без ДДС или 269.44 лева /двеста
шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ с включен ДДС,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 22.08.2019 год., с падеж
21.09.2019 год. за която са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ЧГД №1720/2020 год. по описа на ШРС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 18.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
224.53 лева без ДДС до пълния предявен размер от 6054.12 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул.“***“ №26, бл.97, вх.Б,
ет.2, ап.17 и К.С.П., с ЕГН**********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Подуяне, бул.“***“ №273, съдебен адрес:***, чрез
адв.В. А. В.сумата от 78.43 лева
/седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, включващи заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Подуяне, бул.“***“ №273, съдебен адрес:***, чрез
адв.В. А. В.ДА ЗАПЛАТИ на К.С.П., с
ЕГН**********,*** сумата от 668.85 лева
/шестстотин шестдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно
представен списък.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното с
отговора на исковата молба от ответника К.С.П., с ЕГН**********,*** възражение
за прихващане на сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща внесен
депозит с претендираната от „***“ ЕООД, с ЕИК*** сума в размер на 6054.12 лева
/шест хиляди петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: