№ 181
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110111337 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ЕОД М.“ ЕООД срещу М. Ж. Ж.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 3760/20.06.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 7739/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните
парични вземания: сумата от 3500 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 30.05.2008 г., сключен с „Ю.Б.” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 500 лв. – мораторна лихва,
начислена за периода от 16.06.2019 г. до 16.06.2022 г., които вземания са прехвърлени
на „Колект БГ“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г.,
след което са прехвърлени на заявителя „ЕОД М.“ ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 12.02.2021 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от 30.05.2008
г. „Ю.Б.“ АД е предоставило на ответника кредит в размер на 20 000 лв. с уговорена
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката, плюс договорна
надбавка в размер на 6,70% годишно. Кредитополучателят се задължил да погасява
задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в
общ размер на 322,06 лв., считано от 30.06.2008 г., като крайният срок на договора е
30.05.2018 г. Поддържа се, че на 27.03.2020 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „Колект БГ“ АД е придобило вземането
спрямо длъжника, произтичащо от процесния договор. На 12.02.2021 г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който ищецът е придобил от
„Колект БГ“ АД процесните вземания. Сочи се, че длъжникът е уведомен за
цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от 19.08.2021 г. Навежда
се довод, че срокът на договора е изтекъл на 30.05.2018 г., поради което задълженията
на длъжника са изцяло изискуеми. Моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски. Заявява се готовност за постигане на спогодба,
1
даваща възможност на ответника да разсрочи задължението си при доброволно
плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ж. Ж. не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не изпраща и
процесуален представител, респ. не взима становище по така предявения иск, не е
направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С писмена молба от 10.01.2023 г. процесуалният представител на ищеца отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК разпореждане
по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено
решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност документи,
неоспорени от ответника, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявените искове.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявените искове следва да бъдат уважени, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство за заплатена
държавна такса в размер на 110 лв., както и направените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 80 лв. за държавна такса, съобразно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че М. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ЕОД М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 30.05.2008 г.,
сключен с „Ю.Б.” ЕАД, дължима за периода 30.05.2017 г. – 30.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
17.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 500 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 16.06.2019 г. до 16.06.2022 г., които
вземания са прехвърлени на „Колект БГ“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.03.2020 г., след което са прехвърлени на „ЕОД М.“ ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 12.02.2021 г., за които суми е издадена
Заповед № 3760/20.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7739/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8
с-в.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОД М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 110 лв. (сто и
десет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
2
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОД М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 7739/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3