№ 8237
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110162842 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Образувано е по предявен положителен установителен иск от М. Г. Т., с ЕГН:
********** против „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ..... с правно основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за
установяване на вземане за сумата от 10 747,48 лева, представляваща обезщетение за
настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване № ..../18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39623/2022г. по описа на
СРС , 176 състав.
Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за прехвърляне на идеални
части от право на строеж върху недвижим имот и за учредяване право на строеж при
осигуряване изпълнението на строежа от 18.09.2012 г. и нотариален акт за учредяване право
на строеж от 24.10.2013 г. в полза на ответника е учредено вещно право на строеж, при
запазено за учредителите право на строеж върху конкретни самостоятелни обекти, срещу
поето задължение от ответника за изграждане на обособени обекти, съгласно подписано
Приложение № 1. Твърди, че с нотариален акт от 17.02.2014 г. един от учредителите –
нейната майка С.П.Ф. й прехвърлила притежаваното от нея право на строеж върху
проектираните недвижими имоти, а на 10.06.2015г. по силата на наследствено
правоприемство, ищцата придобила и собствеността върху идеални части от поземления
имот.
Твърди се, че ответникът – изпълнител по договора за строителство изградил
сградата, която била въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ..../18.07.2017г. на
ДНСК, но след това се появили множество дефекти в поземления имот, както и в
самостоятелните обекти – в частност апартамент ...., сред които конкретно некачествена
хидроизолация по терасата и подкожушена шпакловка, което налага извършване на
следните СМР: мазилка по тавани, грундиране, шпакловка по тавани с гипс, шлайфане,
полагане на латекс, доставка епоксиден грунд, доставка полиуретаново подово покритие,
полагане, шлайфане, грунд и покритие на обща стойност 10 747,48 лева. Излага доводи, че
1
твърдените недостатъци обуславят ангажиране гаранционната отговорност на строителя –
ответник, който въпреки отправените многобройни покани отказал да отстрани
недостатъците, респ. да плати обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва, че в негова полза е учредено вещно право на строеж върху процесния
парцел, при запазено за учредителите право на строеж върху конкретни самостоятелни
обекти, че сградата е изградена и същата е въведена в експлоатация. Оспорва да е поел
задължение за изграждане на обособени обекти с параметри по твърдяното от ищеца
Приложение № 1. Излага доводи, че ищцата не е страна по предварителния договор и
поради това не може да се ползва от уговорките по него. Прави възражение, че
гаранционният срок по отношение на процесната сграда е изтекъл, като се позовава на
Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за гаранционните срокове в редакцията й към 2017 г., когато
сградата е въведена в експлоатация. Оспорва иска по размер с твърдения, че стойностите на
СМР са произволно определени. Твърди, че е сключил договор за извършване на СМР по
имота с „ФИРМА“ ЕООД, който в качеството си на пряк изпълнител на довършителните
работи носи гаранционната отговорност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „ФИРМА“ ЕООД, не е взело
становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор .... по КККР на гр. Н.“ и собственик на обособен жилищен обект –
апартамент В 209, находящ се в апартаментен хотрел „ФИРМА“, гр. Н.
Няма спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
наследодателката на ищцата и ответното дружество на 18.09.2012г са сключили
предварителен договор за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот и за учредяване на право на строеж при осигуряване изпълнението на
строеж върху недвижим имот с идентификатор .... по КККР на гр. Н.“. С нотариален акт №
62, том ..., рег.№ ..., нот.дело № 3025 от 2013г. е сключен окончателният договор за
учредяване право на строеж върху имот с идентификатор .... по КККР на гр. Н.“ в полза на
ответника, при запазване право на собственост върху конкретни обособени обекти за
учредителите, сред които и апартамент № ...., (т.20 от нотариален акт № 62, том ..., рег.№ ...,
нот.дело № 3025 от 2013г). С доброволна делба, извършена в нотариална форма с
Нотариален акт № ....., том I, рег.№ ..., дело № 126 от 2014г., правото на строеж на
апартамент № .... е поставено в дял на С.П.Ф.. С Нотариален акт за дарение на права на
строеж върху недвижими имоти № ..., том I, рег.№ ..., дело № 128 от 2014г. правото на
строеж на апартамент № .... в имот с идентификатор .... по КККР на гр. Н.“ С.П.Ф. го е
дарила в полза на ищцата – М. Г. Т.. Видно от удостоверение за наследници с изх.№
372/14.11.2022г. Общ. Н. С.Ф. е починала на 09.06.2015г. и е оставила за своя единствена
наследница по закон М. Г. Т..
По делото е представено и прието разрешение за ползване с № ..../18.07.2017г. ,
издадено от ДНСК, издадено за „... (блок „А“, „Б“ и „С“ – със 156 бр. апартаменти и студиа)
външен басейн и снек-бар“, находящ се гр.Н. кк ... – запад.
По делото е приета неоспорена от страните съдебна техническа експертиза, с която
вещото лице е дало заключение, след извършен от него на място оглед, че в апартамент В
209 се наблюдават следните дефекти: неположена вароциментова мазилка по таван в дневна
– 11,97 кв.м., подкожушена и паднала шпаклова - 11,97 кв.м., латекс таван – 11,97 кв.м.
Предвид източика на нанесените щети, а именно частта от покривна тераса, обслужваща ап.
В 308, и попадаща над дневаната в ап.В 209 се налага извод за неположена, некачествено
2
изпълнена или дефектирала хидроизолация – 11,90 кв.м.
Относно бетоновата настилка в двора вещото лице е установило, че към момента на
техническия оглед е изпълнено полиуритеново покритие върху настилката в двора. От
представен снимков материал преди ремонта според вещото лице е видно, че настилката е от
цветен бетон, избледняла, олющена с участъци с нарушена цялост на бетоновата
повърхност. От представената ККС към догвор с фирмата, извършила ремонтните дейности,
обемът на ремонта е 200 кв.м. Стойността, при средни пазарни цени, на ремонтните
дейсности за остраняване на недостатъците в ап.В 209 сподред вещото лице е 3087,07 лева, а
в двора – 2 654,40 лева, или общо в размер на 5 741,47 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При приетата по делото правна квалификация, в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ е да докаже, че е собственик на обект в сградата; че ответникът
е строителят на сградата, както и че в предвидените в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г.
гаранционни срокове са се проявили недостатъци на изпълненото от ответника
строителство; че тези недостатъци са в резултат от поведението на ответника и размерът на
разходите, необходими за поправяне на недостатъците. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже, че е отстранил недостатъците, респ. е платил
дължимото обезщетение.
Строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в
определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с
участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална
подготовка. Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса на строителството са
възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо
технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване. Възложител е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон /чл. 161, ал. 1 ЗУТ/. Възложителят или упълномощено
от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. По смисъла
на чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ предоставя възможност на строителя да възложи на
подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на
части /етапи/ от строежа.
Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на ЗУТ.
Съобразно чл. 169, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и
поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, както и в съответствие с изискванията на нормативните актове за
опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на
3
недвижимите културни ценности /ал. 3, т. 1/, инженерно-техническите правила за защита
при бедствия и аварии /ал. 3, т. 2 и физическа защита на строежите /ал. 3, т. 3/. Наредбите за
определяне на посочените изисквания, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и
въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции,
устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност при отчитане
влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия, се издават от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с компетентните
министри на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ. Съгласно § 18, ал. 1 от Заключителните
разпоредби на ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява
строителни и технически правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява
образци на документи по прилагането на ЗУТ.
Съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване
на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им
и въвеждане в експлоатация /ползване/ с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ЗУТ е
предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя
за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните
срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочените правни норми са възпроизведени в
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Наредба №
2/31.07.2003 г. е издадена на основание чл. 177, ал. 2 и цитираната разпоредба на чл. 160, ал.
3 ЗУТ.
В разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредба № 2/31.07.2003г. са регламентирани
различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни
и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, както следва 1. за всички видове
новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната
основа под тях – 10 години; 2. за основен ремонт и реконструкция на съществуващи
строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях
и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8
години; 3. за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни
работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда – 7 години; в агресивна среда – 5
години; 4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни
покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т.
1, 2 и 3 – 5 години; 5. за вътрешни инсталации на сгради – 7 години; при основен ремонт и
реконструкция – 5 години; 6. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на
промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика – 5 години; 7. за
пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци – 7 години; 8. за преносни и
4
разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура –
10 години; 9. за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години; за републикански пътища
от I и II клас – 5 години; за републикански пътища III клас – 4 години; при основен ремонт и
реконструкция на всички пътища от републиканската пътна мрежа – 3 години; за останалите
пътища и улиците – 3 години; при основен ремонт и реконструкция – 2 години; 10. за
съоръжения за автомагистрали, пътища и улици – 12 години; при основен ремонт и
реконструкция – 6 години; 11. за железопътни магистрали и железопътни линии – 13 години;
при основен ремонт и реконструкция – 10 години; 12. за съоръжения за железопътни
магистрали и железопътни линии – 13 години; при основен ремонт и реконструкция – 8
години; 13. за самолетни писти – 13 години; при основен ремонт и реконструкция – 10
години; 14. за съоръжения за самолетни писти – 13 години; при основен ремонт и
реконструкция – 8 години; 15. за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни
съоръжения и системи – 10 години; при основен ремонт и реконструкция – 8 години; 16. за
пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи – 10 години; при основен ремонт и
реконструкция – 8 години.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г., ОСГК на ВКС,
действащото право у нас съдейства в борбата за качеството на продукцията. В това
отношение важно място заемат гаранциите за качеството. От една страна, те са средство за
повишаване на отговорността на производителя за качеството на продукцията, а от друга
страна - представляват форма за засилена защита на правата и законните интереси на
потребителя.
Законът прави разграничение между понятието гаранционна отговорност и
отговорността за недостатъци по чл. 193 ЗЗД - наречена накратко "законна отговорност".
Приема се, че това са две самостоятелни институции. Така например в чл. 35, ал. 1 изр. 2
ЗДСО се разпорежда, че отговорността на гаранцията не изключва отговорността за
недостатъци. В т. 1.4 БДС 2-02-76 за отговорността за качеството на стоките за широко
потребление в гаранционните срокове (в сила от 1.III.1977 г.) също така се приема че
отговорността на гаранциите не изключва отговорността за недостатъци - доставчикът
отговаря за недостатъци, независимо от срока за гаранциите.
С поемане на гаранцията за качеството, освен основното задължение - да предаде
вещта, продавачът или доставчикът поема паралелно и задължение за друга престация, която
дължи само при определени условия - уверява купувача, че предметът на договора ще
съхрани през определен срок (наречен гаранционен) означените в гаранционното
споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и
повреди, които се появяват в гаранционния срок и представляват валиден гаранционен
случай. На всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна
да иска продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на
настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци.
Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения,
съответни законни и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови технически
5
норми.
Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна
същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени
качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи
материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил
изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на
гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от
продавача.
Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност. Тези две
отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни
по обем. Докато при законната отговорност продавачът се ангажира при явни и скрити
недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на собствеността и риска
върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци се покрива
отговорността и за онези, които дори да не са съществували при преминаване на
собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на ползването на вещта през
гаранционния срок. От това следва, че гаранционната отговорност за недостатъци действа
успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно.
Тъй като съществуващата сега нормативна уредба на законната и гаранционната
отговорност за недостатъци не предвижда изрично правна възможност давността по чл. 197
ЗЗД да започва да тече след изтичане на гаранционния срок с оглед, че гаранционната
отговорност възниква при наличие на фактически състав, различен от този, при който се
поражда законната отговорност, то следва да се приеме, че и сроковете, в които се поражда
правото на купувача при едната и другата отговорност при появили се недостатъци на
вещта, са самостоятелни и не си влияят взаимно.
Съгласно чл.20, ал.3 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. гаранционните срокове
започват да текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация). В настоящия
случай началният момент е 18.07.2017г., от която дата е разрешението за ползване № .... на
ДНСК (на л.38 – 39 от делото).
В конкретния случай се изследва приложимстта на цитираните хипотези от
Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти в чл.20, ал.4, т. 3. в редакцията й от ДВ бр. 87 от
31.10.2017 г., в сила от 31.10.2017г., а именно : “ за хидроизолационни, топлоизолационни,
звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда – 5
години“, доколкото вещото лице е дало заключение, че сградата на апартаментния комплекс
е изпълнена именно в неагресивна среда и чл.20, ал.4, т. 4 “ за всички видове строителни,
монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски,
дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – 5 години “.
6
От посоченото следва, че 5-годишният срок за отратраняване на гаранционни
недостатъци е започнал да тече на 18.07.2017г. и съответно изтича на 18.07.2022г. На
същата тази датата именно е било депозирано заявлението по чл.410 от ГПК от ищцата,
инициирало настоящия съдебен процес, поради което според настоящия състав на съда
ищцата е реализирала гаранционното си право в предвидения от закона срок.
По тези съображения съдът приема, че предявеният от ищцата иск е основателен до
размера от общо 5741,47 лева (3087,07 лева – за строителни ремонтни работи в ап.В 209 и
2654,40 лева – за ремонт на бетонова настилка в двора), съгласно изведените суми от
вещото лице по приетата и напълно кредитирана от съда съдебна техническа експертиза,
като в останалата му част за размера над сумата от 5741,47 лева до пълния предявен размер
от 10 747,48 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора правно на разноски имат и двете страни.
Ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски в исковото
производство в размер на 1180,62 лева съразмерно на уважения размер на иска и 114,83
лева за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 39623/22 по описа на
176 състав на СРС.
Ответникът има право на разноските, които е направил в производството, като на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 247,47 лева адв.
възнаграждение.
Третото лице помагач на ответника няма право на разноски по арг. от чл.78, ал. 10 от
ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, че „ФИРМА“
ООД, с ЕИК: ..... дължи на М. Г. Т., с ЕГН: ********** сумата от 5 741,47 лева,
представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж,
въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ..../18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
39623/2022г. по описа на СРС , 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над
посочената сума до пълния му предявен размер от 10 747,48 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ....., да заплати
на на М. Г. Т., с ЕГН: ********** сумата от 1180,62 лева – разноски в исковото
производство съразмерно на уважения размер на иска и сумата от 114,83 лева - сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 39623/22 по описа на 176 състав на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Г. Т., с ЕГН: **********, да заплати
на „ФИРМА“ ООД, с ЕИК: ..... сумата от 247,47 лева - съдебни разноски съразмерно на
отхвърления иск.
7
Решението е постановено пр участие на трето лице помагач за ответника -
„ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8