Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8412 по описа
за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците Ц.А.Н. и К.Р.М. твърдят, че на 5.10.2014 г.
около 18.00 ч. в гр. Р., на ул. М.С. водачът на л.а. Форд Ескорт, рег. № *********,
А.Д.К., движейки се с превишена скорост, блъснал велосипедиста С.Ц.Н. (на 9
г.), който въпреки оказаната медицИ.ка помощ и предприето лечение, починал на
21.11.2014 г. С влязла в сила присъда по НОХД № 155/15 г., ОС Стара Загора,
водачът А.К. бил осъден за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“б“ вр.
чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Твърди се, че С. бил син на
двамата ищци, и макар ищецът К.М. да не го бил припознал, той заедно с ищцата
съжителствали съвместно с двете си деца (едно от които С.) и се грижели за тях.
Ищците сочат, че иЗ.лючително тежко преживяват загубата на невръстното си дете
и нелепата му внезапна смърт се отразила тежко на емоционалното и
здравословното им състояние. Претендират на всеки от ищците да се присъди обезщетение
за търпени неимуществени вреди от по 200 000 лв. (част от 350 000 лв.), което
да бъде изплатена от ответника, при когото се твърди, че виновния водач има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендират законната
лихва от датата на смъртта, както и разноски по делото – вкл. хонорар по чл. 38
ЗА с включен ДДС. Излага доводи, че относно възнаграждението на ответника
следва да се приложат последните изменения на ГПК.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва наличието на родствена
връЗ.а и блиЗ.и отношения, съответно правото на ищеца да получи обезщетение.
Твърди, че е налице висок принос от детето за настъпването на ПТП, тъй като то
внезапно е навлязло на пътното платно, както и че не е упражнен родителски
контрол. Оспорва размера на иска и лихвата.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение № 814 от 8.12.2014
г. се установява, че ищцата Ц.А.Н. е майка и наследник на С.Ц.Н., починал на
21.11.2014 г.
Разпитана по реда на чл. 176 ГПК
ищцата Ц.Н. е заявила, че оставила С. в къщи, при сестричката му, баща му и
леля му (сестра на ищеца, на възраст 35 г.). Според нея инцидентът е настъпил
на около 200-300 м от дома им. По време на произшествието бащата – ищецът К.М.
спял, тъй като се върнал от нощна смяна.
Св. А.Р. М., сестра на ищеца К.М.,
раЗ.азва, че в деня на инцидента, майката на С. – Ц., излезнала да събира хляб
за прасетата, а К. се върнал от работа (работел в „Енергоремонт“ на смени) и
легнал да спи. Ц. помолила свидетелката да гледа децата за половин час, тъй
като те били много близки и живеели в един двор. С. казал, че иска да си вземе
пуканки, взел колелото си и тръгнал, а свидетелката и сестрата на С., тръгнали
след него. Той карал бързо и се скрил зад оградата, която била след зелената
поляна, през която се преминавало по пътя към магазина. Тогава се чул силен
удар и свидетелката помислила, че се изсипало нещо от железарския магазин, но
когато приближила видяла, че е С.. Сочи, че ударът станал точно на тротоара на
този магазин отпред.
Разпитан за злополуката е и св. Т.П.А..
Същият сочи, че не видял самата катастрофата, но чул два последователни удара –
когато било блъснато детето и когато гръмнала гумата на автомобила, тъй като
той се покачил на бордюра. Инцидентът станал пред магазина, който се намирал
отдясно спрямо движещия се автомобил. Пред търговския обект имало циментирана
площадка и ударът станал в нейното начало, където бил изхода за колите. Покрай
магазина имало нещо като черен път, водещ отзад към ромския квартал. По него
минавали автомобили, но за да се включат в движението трябвало да ползват
циментираната площадка на магазина. Когато свидетелят видял мястото на
инцидента, автомобилът вече бил пред самия магазин, а детето било паднало
по-назад върху платното за движение на колата.
Приетата по делото САТЕ е дала
становище, че на 5.10.2014 г. около 18.00 ч. при добра видимост в гр. Р., по
ул. М.С., л.а. Форд, рег. № *********, управляван от А.Д.К., приближавал от центъра на града, със
скорост около 51 км/ч. В същото време, по черния път, от ромския квартал,
покрай оградата на магазина през бетонираната част на паркинга, към ул. М.С. се
движел пострадалият С. Н., на 9 г., управляващ велосипед. Когато детето стъпило
на уличното платно, то се насочило в посока срещу лекия автомобил, със скорост
от около 10 км/ч. Последвал удар в предна лява зона на автомобила - предна
броня в предното колело на велосипеда, като при удара тялото на детето било
отхвърлено напред, паднало на предния капак на колата, а главата се ударила в
челното стъкло. Предното дясно колело на автомобила се възкачило на десния
тротоар а след това се върнал на платното за движение, като гумата се е
разхерметизирала. Едва след това автомобилът е спрял ефективно. След известно
носене тялото на пострадалия е било отхвърлено напред, като главата му се е
установила на терена, а велосипеда е останал зад автомобила. Посочено е, че водачът
К. е имал видимост към траекторията на велосипедиста на не по-малко от 80 м.,
преди конфликтната точка. Опасната зона за спиране на л.а. Форд е била 32 м,
като отстоянието, на което се е намирал автомобилът от конфликтната точка при
скорост от 51 км/ч, с траекторията на велосипедиста е от порядъка на 47 м.
Обобщено е, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим, ако К. се
е движел при скорост, съответна на пътните условия, реагирал е за намаляване на
скоростта с екстремно спиране от момента, в който реално е имал възможност да
възприеме приближаващия велосипедист. От друга страна, ако велосипедиста се е
огледал преди да навлезне на пътното платно и не се е насочил в лентата за
движение на автомобила, катастрофата също е можела да бъде избегната.
Разпитаната по делото е свидетелката
Н.С.И., която разказва, че с ищците били съседи, врата до врата. Сочи, че Ц. и К.
не били женени, но от 15 години живеели заедно, били съвсем нормално семейство,
освен С., имали още едно по-голямо дете момиченце и си ги гледали заедно.
Изтъква, че бащата и на двете деца бил К., като той не бил припознал С., тъй
като нямал лична карта при неговото раждане, а после нямал пари за адвокати. Те
били привързани към децата си, грижели се за тях и загубата на С. им се
отразила много тежко, като те още не можели да се отърсят от преживяното.
Майката постоянно говорела за С., плачела, а бащата „изобщо не бил в час“.
Всяка събота ищците ходели на гробища, където поставили паметник на детето.
Като свидетел е разпитана и М.М.Г..
Същата потвърждава, че Ц. и К. живеели заедно от 15 години и имали две деца, като
С. бил по-малкия. К. се грижел за децата, карал ги до училище и ги прибирал,
държал се с тях като в нормално семейство. Трагедията им се отразила като шок,
те още не са се успокоили, ходели на гробища всяка седмица.
Няма спор между страните и от присъда
№ 24 от 26.05.2015 г. на ОС – Стара Загора, по НОХД № 155 от 2015 г., влязла в
сила на 10.06.2015 г., се установява, че А.Д.К., е признат за виновен за това,
че на 5.10.2014 г. в района на гр. Р., при управление на лек автомобил Форд
рег. № *********, нарушил чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С.Ц.Н. - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК.
Не се спори, че по отношение на
гражданската отговорност на водача при ответника е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Събраните по
делото доказателства установяват, че предизвиканата на 5.10.2014 г. катастрофа
е причинена от поведението на водача А.К., който е управлявал автомобила с несъобразена
с пътната обстановка скорост и не е бил внимателен и предпазлив към детето,
участник в движението, като не е спазил задължението си при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца да намали скоростта
си и да спре. Постановената по случая, влязла в сила, присъда на наказателния
съд, на основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящият състав, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването му, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед казаното следва да се приеме за
установено, че водачът К. с противоправното си поведение е предизвикал ПТП, в
резултат, на което е настъпила смъртта на детето С. Н.. Само на това основание,
доколкото причинната връзка между противоправното поведение и причинената смърт
са част от фактическия състав на инкриминираното деяние, следва и в настоящото
производство да се приеме за доказано, че смъртта на велосипедиста е пряко
предпоставена от виновното поведението на водача на МПС.
В същото време
съдът приема за основателна тезата на ответника, че в случая се касае до
съпричиняване на вредните последици от страна и на самото дете. Макар да се
установи, че майка му – ищцата Н., в изпълнение на родителските си задължения,
е възложила на друг възрастен да наблюдава поведението на детето, последното е
извършило действие, което пряко е способствало за настъпването на нещастния
инцидент. Видно от САТЕ и изготвените в нея нагледни материали, ударът е
настъпил на пътното платно, поради факта, че пострадалият е навлезнал на него
(без данни да е спрял, да се е огледал и пр.), като е предприел движение
насрещно (в нарушение и на чл. 15, ал. 2 и чл. 80, т. 2 ЗДвП) срещу движещия се
по платното автомобил. При това положение като съобрази от една страна вида и
характера на противоправното поведение на водача на МПС, мястото на настъпване
на инцидента (в района на магазин и паркинг), неограничената видимост за
водача, неправомерното му и необосновано поведение към момента на инцидента, от
друга като взе предвид естеството на действията на самия велосипедист,
възрастта и възможностите му за преценка на ситуацията, съдът намира, че
загиналият е допринесъл с 1/3 за настъпването на ПТП. Този процент
съпричиняване следва да бъде взет предвид при определяна конкретния размер на
обезщетение на неимуществени вреди.
На следващо място
следва да се отбележи, че по делото не са ангажираха официални удостоверителни
документи, които да аргументират извода, че ищецът К.М. е баща на загиналото
дето, доколкото удостоверението за наследници касае само ищцата Н., а акт за
раждане на С. Н., с отбелязано име на ищеца като негов баща, не е представен. В
същото време, по делото категорично се доказва, че загиналото дете е живяло от
раждането си в едно домакИ.тво с майка си и ищеца К.М.. Свидетелите са
категорични относно твърденията си, че именно той е баща на детето, като
установяват, че отношенията между тях са били като между баща и син, с
характерната за това емоционална връзка и полагана грижа. Една от свидетелките
изтъква, че К. не успял да припознае детето тъй като нямал лична карта, а в
последствие – не разполагал със средства за процедурата. В този смисъл би могло
да се приеме, че ищецът е обективирал намерение да узакони физиологическата си
връзка с детето С.. При тези данни, настоящият състав приема, че в разглеждания
казус следва да намери приложение практиката, възприета константно от съдилища,
закрепена в т. 2 на раздел ІІІ от Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС,
според която имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждащия детето,
без същото да е осиновено, ако то почине вследствие непозволено увреждане.
Освен това в мотивите на Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС е
посочено още, че взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но
неосиновено дете, е в отношения с починалия, аналогични на осиновеното. Въз
основа на казаното, настоящият състав приема, че право на обезщетение на
търпени от смъртта на С. болки и страдания имат и двамата ищци.
С оглед събраните
доказателства, съдът приема, че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезвреда.
Гласните доказателства установяват претърпените от тях неимуществени вреди от
загубата на техния син. Като съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и
обичайната практика за подобни случаи, изключително младата възрастта на
загиналия, преживените от родителите негативни последици, мъката и болката,
която изпитват от загубата на детето си, съдът приема, че обезщетението следва
да бъде определено в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищец. Този
размер следва да бъде редуциран с приетото съпричиняване на вредните последици
от велосипедиста, или на всеки от ищците следва да се присъди сумата от 100 000
лв. Конкретния размер на обезщетението е съобразен със застрахователните лимити
и обществено икономическите условия към момента на настъпване на инцидента през
2014 г. Обезщетение от 100 000 лв. възлиза на приблизително 300 минимални
работни за страната, или възнаграждение за почти 25 години.
Посочените суми
следва да бъдат заплатени от ответника-застраховател. Няма спор, че относно
отговорността на виновния водач е била налична валидна към момента на
произшествието застраховка при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ
(отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.)
ищците, в качеството им на увредени лица, имат право да претендират обезщетение
на претърпените от тях щети пряко от ответника – застраховател.
Върху определените по-горе суми за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно
основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищците и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за
действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който
отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на смъртта - 21.11.2014 г.
Предвид
изхода на спора ответникът-застраховател следва да заплати на процесуалния
представител на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА сумата от 6530
лв. като адвокатско възнаграждение. Върху сумата не следва да се начислява ДДС,
тъй като по смисъла на ЗДДС в случая не се касае до облагаема доставка. Липсва
законово правило, което да установява изискване при заплащане на адвокатски
хонорар (от загубилата спора страна в полза на представляваната по реда на чл.
38 ЗА страна, чийто иск е уважена) насрещната страна да поеме данъчната тежест
от ДДС. Между ответника и процесуалния представител на ищеца не е сключена
облагаема сделка. В този смисъл е и съдебната практика – определение по гр.д. №
731/9.10.2014 г. по гр.д. № 5256/14 г., ВКС. В същото е прието, че „няма
законово основание с наредба Висш адвокатски съвет да възлага на съдилищата да
начисляват този данък“.
С
оглед обстоятелството, че част от исковете са отхвърлени, на ответника като
разноски се следва сумата от 182,50 лв., а за юрисконсултска защита - сумата от
450 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 8000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗК „Л.И.”АД, ЕИК *********, да заплати на Ц.А.Н., ЕГН **********, и К.Р.М., ЕГН **********, сумите от по 100 000 лв. на всеки от тях, ведно с лихвата върху главниците от 21.11.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над 100 000
лв. до пълния предявен размер от по 200 000 лв. (като част от суми от 350 000
лв.) като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.А.Н. и К.Р.М. да заплатят на ЗК „Л.И.”АД сумата
от 632,50 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати като възнаграждение на адв. П.К., сумата от
6530
лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8000 лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: