№ 276
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110154081 по описа за 2022 година
Ищецът П. К. Г. е предявил срещу ответника Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), осъдителен иск с правно основание чл. 234, ал. 1
ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 988.00 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение
на държавен служител по ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.10.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено със Заповед № 513з-9228/20.12.2019 г., като не му било изплатено
дължимото обезщетение правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР за
прослужените 16 години стаж в МВР.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника СДВР е
постъпил отговор, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва
обстоятелството, че между него и ищеца е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключения ТД № 513р-8906 от 02.02.2017 г.,
което било прекратено със Заповед № 513р-9228 от 20.12.2019 г. с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че с оглед на представената
справка с рег. № 513р-102711 от 20.10.2022 г. ищецът имал прослужени 11
1
години, 9 месеца и 16 дни в МВР. Сочи, че дължимото обезщетение било в
размер на сумата от 13 223.76 лв. и било изцяло изплатено на ищеца на
30.11.2022 г.. Твърди, че на ищеца била изплатена и сума в размер на 4 850.11
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 104 дни. Позовава се на давност. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че ищецът е назначен със заповед №3-
688/11.03.2005 г. на длъжност „полицай” в група „Патрулно-постова дейност”
на сектор „Охранителна полиция” към 04 РПУ при СДВР, считано от
11.03.2005 г. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът последователно, без прекъсване, е заемал различни
длъжности в СДВР, като към 01.02.2017 г., когато служебното
правоотношение на ищеца е преобразувано в трудово, той е имал прослужени
11 години, 9 месеца и 16 дни в структурите на МВР.
От представената по делото Платежна бележка от 30.11.2022 г. се
установява, че ответникът е заплатил на ищеца на 30.11.2022 г. дължимото
обезщетение в размер на сумата от 13 223.76 лв., представляващо 11 месечни
възнаграждения, дължими при прекратяване на служебното правоотношение
на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР. Същото обстоятелство се установява и от
неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР, в редакцията му към
момента на прекратяване на правоотношението при прекратяване на
служебното правоотношение държавните служители имат право на
обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20. Съобразно предвиденият в
разпоредбата на чл. 235 от същия закон начин на определяне на
обезщетението, при определяне размера на обезщетението се вземат предвид
прослужените години, като държавен служител, офицер или сержант в МВР,
а извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили
2
последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на
обезщетението се определя от сбора на прослужените години по ал. 1, както и
годините на приравнения трудов стаж към първа категория труд.
Съобразно разпоредбата на чл. 234, ал.1, вр. чл. 235 ЗМВР, при
прекратяване на служебното правоотношение за ищеца е възникнало правото
на обезщетение в размер на 11 месечни възнаграждения, равняващи се на
сумата от 13 223.76 лв.
С оглед на гореизложеното така предявеният иск с правно основание чл.
234, ал.1 от ЗМВР следва да се отхвърли, поради извършено след завеждане
на исковата молба плащане.
С оглед на гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 13 223.76 лв. от подаване
на исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата -
30.11.2022 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявения иск, в размер на 504.05 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2 от ГПК
ответникът дължи такива.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 110.98 лв. (юрисконсултско
възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважения иск в размер на 528.95
лв. и сумата от 189.02 лв. представляваща разноски за вещо лице.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Г. , ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ... - адв. Е. Й., срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, осъдителен
иск с правно основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР за заплащане на сумата от 20
988.00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на 16 месечни
възнаграждения при прекратяване на служебното правоотношение.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ,
с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, да заплати на П. К. Г. , ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ... - адв. Е. Й., законната лихва за
забава върху главницата, представляваща обезщетение в размер на 13 223.76
лева по иска с правно основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР, за периода от
подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до 30.11.2022 г., а на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и сумата от 504.05 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. К. Г. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ... -
адв. Е. Й., да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, сумата от 110.98 лв. –
разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ,
с адрес: гр. София, ул. „Антим I” №5, да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 528.95 лв. – държавна такса и 189.02
лв. - разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4