Решение по дело №1835/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…...07.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1835 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3, от ЗЗД от „Вторични метали Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, ул. „Драва" № 18 срещу „Крин метал" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. Г. Ж. No 62, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя В.Х.Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., претендирана частично от сумата 890 000 лв., представляваща получени от ответника суми на отпаднало основание, поради отпадане на основанието за плащане, а именно прекратяване на сключения между страните договор и липса на дължимо изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца „Вторични метали Русе" ЕООД и ответника „Крин метал" ЕООД бил сключен договор от 01.07.2018 г., съгласно който ответникът като изпълнител се задължил в продължение на една година да извършва дейности по сортиране и разсортиране на метални отпадъци, собственост на ищеца „Вторични метали Русе" ЕООД - възложител. Ответникът „Крин метал" ЕООД се задължил да сортира и разсортира метални отпадъци срещу възнаграждение в размер на 88,01 лв. за всеки тон обработени отпадъци, като било предвидено и допълнително възнаграждение при достигане на определен обем обработени отпадъци - при постигнат резултат от над 500 т. обработени отпадъци на месец се дължи допълнително по 8,80 лв. за всеки тон. Заплащането на възнаграждението се извършва от възложителя към изпълнителя по банков път, на авансови вноски, съгласно чл. 2.2. от договора. Срещу всяка получена авансово вноска, изпълнителят издавал фактури за получен аванс, посочени в исковата молба. В периода юли-ноември 2018г. ответникът получавал от ищеца авансови плащания в общ размер на 890 000 лв., срещу които следвало да извършва дейности по сортиране/ разсортиране на количества метални отпадъци в уговорения между страните срок.

Твърди се в ИМ, че „Крин метал" ЕООД изпълнявал задълженията си по договора едва няколко месеца, през които извършвал дейности по сортиране/ разсортиране на количества отпадъци. В резултат на изпълнението част от преведените авансово суми били приспаднати от ответника, за което „Крин метал" ЕООД издал и съответните фактури - ф-ра. № **********/ 31.07.2018г., ф-ра. № **********/31.10.2018г. и ф-ра. № **********/31.10.2018r. - на обща стойност 250 012,38 лв. Изпълнението обаче било крайно некачествено, приравнено на пълно неизпълнение, поради което възложителят не приел извършената работа. В резултат на изразеното от възложителя несъгласие с резултатите от извършената работа, изпълнителят издал кредитно известие № **********/ 14.12.2018г. за общата стойност на трите издадени фактури.

До края на срока на договора - 01.07.2019г., ответникът не изпълнявал договорните си ангажименти. Ищецът правил многократни опити да изиска от ответника дължимото изпълнение по договора, без резултат. След изтичане срока на договора „Вторични метали Русе" ЕООД поканил ответното дружество да върне сумите, получени в аванс, поради пълно неизпълнение на договорените задължения, но представителите на ответника преустановили контактите си с възложителя.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Крин метал" ЕООД, ЕИК ********* не е депозирало писмен отговор.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай означава плащане на процесната сума на основание, което впоследствие е отпаднало. Съобразно твърденията в исковата молба ищецът следва да установи наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, което е прекратено, размера на авансово заплатената  сума, отправено изявление от възложителя до изпълнителя за неприемане на частично извършената работа, сторниране на издадените фактури за частично изпълнение, изискуемост на процесното задължение.

Наличието на облигационно правоотношение между страните се установява от приетия като доказателство по делото договор за услуга от 01.07.2018г., сключен между „Вторични метали Русе" ЕООД като възложител и „Крин Метал“ ЕООД като изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил срещу възнаграждение да извършва услуга по разсортиране и сортиране на метални отпадъци. Съгласно чл.1.1 от договора е уговорен срок от 1 година, считано от датата на сключване 01.07.2018г. Поради изтичането на така уговорения срок и липсата на твърдения и данни за продължаване на срока се налага извода, че договорът е прекратен на 01.07.2019г.

Авансово платените суми по договора се установяват от представените по делото 21 броя фактури, издадени от доставчик „Крин Метал” ЕООД за получател „Вторични метали Русе" ЕООД през периода от 11.07.2018г. до 27.11.2018г. за аванси по договора на обща стойност 890 000 лв. и извлечения по сметка. От заключението на вещото лице се установява, че всички аванси в общ размер 890 000 лв. са платени на датите *** издаване на фактурите по банкова сметка на „Крин Метал“ ЕООД.

Представените фактури № **********/31.07.2018г., ф-ра. № **********/31.10.2018г. и ф-ра. № **********/31.10.2018r. - на обща стойност 250 012,38 лв. са издадени за извършена дейност по сортиране и разсортиране на отпадък. Твърди се в исковата молба, че поради съществени недостатъци така фактурираната работа не е приета от възложителя, поради което и не се дължи плащане.

Процесният договор по същността си представлява договор за изработка и съответно спрямо него са приложими правилата на чл.258 и следв. от ЗЗД. Съгласно чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая, освен липсата на оспорване от ответната страна, твърдението на възложителя за неприемане на работата по тези три фактури се установява от факта, че за тях е издадено кредитно известие, в което като основание е посочено „разваляне на сделка”. Сторното е метод за отстраняване на счетоводни грешки, тоест за анулиране на погрешно издадени фактури, поради което сумите по сторнираните фактури не се дължат и частично приспаднатият с тях аванс не следва да се счита за усвоен.

Ответното дружество не твърди и не ангажира доказателства за осъществено изпълнение или за други правоизключващи или правопогасяващи факти, които биха представлявали основание да задържи изцяло или частично заплатените авансово суми. Не се оспорва твърдението на ищцовата страна, че по договора не е осъществено друго изпълнение освен това по сторнираните три броя фактури. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по СЧЕ, видно от което не са издадени въз основа на процесния договор други фактури освен сторнираните.

С оглед на установените факти на авансово плащане в твърдяните размери, на прекратяване на договора, както и липса на осъществено изпълнение на договорените дейности следва да се приеме, че е отпаднало основанието за задържане на платените аванси, които не са усвоени поради липса на изпълнена престация, за която да се дължи плащане по договора. Предявената на това основание претенция се явява основателна в частичния размер от 50 000 лева, който поради липсата на уточнение в друг смисъл, следва да се приеме, че обхваща пропорционална на размера част от сумата оп всяка от фактурите, образуващи общия сбор на сумата от 890 000 лева.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено направеното искане от ищеца за присъждане на 2300 лв. разноски за заплатена държавна такса и депозит за СЧЕ в съответствие с представените по делото списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „Крин метал" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. Г. Ж. No 62, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя В.Х.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „Вторични метали Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, ул. „Драва" № 18 сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, частична претенция от обща сума в размер на 890 000 лв., представляваща получени от ответника на отпаднало основание неусвоени аванси по договор за услуга от 01.07.2018г., прекратен на 01.07.2019г., за които са издадени 21 броя фактури през периода от 11.07.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Крин метал" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. Г. Ж. No 62, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя В.Х.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „Вторични метали Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, ул. „Драва" № 18 сумата от 2300 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса и депозит по СЧЕ, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: