№ 1664
гр. Плевен, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103423 по описа за 2023 година
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М. Х. Д. с ЕГН
********** чрез адв. А. Л. от *** против БУЛДЕЗА ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Х.А.А.Р., в която се твърди, че страните
били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 819/ 30.11.2020 година, на
основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ. Твърди, че прослуженото време при ответника
било равно на 13 години, 4 месеца и 14 дни. Навежда доводи, че съгласно разпоредбата
на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
ако е работил при същия работодател през последните 10 години. В случая били
проявени в обективната действителност всички релевантни юридически факти от
състава на търсеното обезщетение.
Излага се, че заповедта за прекратяване на трудовия договор съдържа клауза,
обективираща уговорка между страните, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения се разсрочва, като окончателното
изплащане е отложено до 30 юни 2021 година. Ищцата навежда доводи за нищожност
на тази клауза и твърди, че ответника изпаднал в забава за изпълнение на задължението
си за плащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ на 01.01.2021г.
Обосновава се размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 5
340,90лв. и на обезщетението за забавеното му плащане за периода от 01.01.2021г. до
1
15.06.2023г. в размер на 1 329,29лв. и се претендира да бъде осъден ответника да ги
заплати на ищцата, като върху главницата се търси и законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
признава претенцията по чл.222, ал.3 от КТ в претендирания размер от 5 340,90лв.
Оспорва претенцията за мораторна лихва и за деловодни разноски.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е между страните и се установява от представените преписи на
Трудов договор №479 от 16.07.2007г.; допълнителни споразумения към него от
04.01.2017г., 01.01.2018г., 01.01.2019г., 01.01.2020г., трудова книжка на ищцата;
Предизвестие №03/30.10.2020г.; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№819/30.11.2020г., че М. Х. Д. е работила при „Булдеза“ ЕООД по трудово
правоотношение през периода от 16.07.2007г. до 01.12.2020г., когато трудовия договор
с работодателя е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Безспорно е
също, че към сочената дата прослуженото време при ответника по това
правоотношение е било равно на 13 години, 4 месеца и 14 дни, което изрично е
отразено в трудовата книжка на служителката.
Не се спори и е видно от приложения препис на Разпореждане на ТП на НОИ
№**********, че към момента на прекратяване на трудовия договор между страните,
ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Страните не спорят и е видно от приложения препис на фиш за работна заплата,
че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е
било в размер на 890,15лв.
При съобразяване на тези безспорни между страните и установени от
ангажираните писмени доказателства факти, съдът приема, че са осъществени всички
релевантни юридически факти от състава на нормата по чл.222, ал.3 от КТ,
предвиждаща, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
ако е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20
години.
Ето защо и при приетия размер на брутното трудово възнаграждение, което
служи като база за изчисляване размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ по
смисъла на чл.228, ал.1 от КТ – 890,15лв., съдът приема, че при прекратяване на
трудовия договор между страните, в полза на ищцата е възникнало правото да получи
2
обезщетение на соченото основание в общ размер на 5340,90лв.
По отношение на спорния между страните въпрос кога е настъпил падежа на
задължението на работодателя да заплати процесното обезщетение и съответно от кой
момент е изпаднал в забава, съдът съобрази следното:
В съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, падежът на задължението за
плащане от работодателя на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено,
освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая,
предвид на това, че трудовия договор между страните е бил прекратен на 01.12.2020г.,
падежът на задължението на работодателя за заплащане на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ е настъпил на 31.01.2021г. (последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено). Заповедта за прекратяване на трудовия
договор действително е връчена на 30.11.2020г., но това не е датата на прекратяването
му. Той все още е обвързвал страните до края на този ден и считано от 01.12.2020г. се
счита прекратен. Ето защо, датата на падеж за плащане на задължението е последния
ден на следващия месец, а не последния ден на месец декември 2020г. При използване
на онлайн калкулатор, съдът приема, че размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 от
ЗЗД за забавено плащане на главницата от 5340,90лв. за периода от 01.02.2021г. до
15.06.2023г. се изчислява на 1318,28лв.
Съдът счита, че не може да се приеме, че между страните е било постигнато
споразумение за разсрочено плащане на обезщетението или за определяне на различен
падеж от законоустановения. С оглед характера й, заповедта за прекратяване на
трудовия договор обективира едностранното волеизявление на работодателя, а няма
характеристиките на двустранно споразумение. И в случая, издадената от ответника
заповед №819/30.11.2020г. обективира негово волеизявление за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Изявлението, че изплащането на
обезщетението се разсрочва, както и че окончателното плащане следва да бъде
извършено до 30.06.2021г., също е едностранно, изходящо от издателя на заповедта. А
наличието на подпис на работника/служителя върху документа не променя по никакъв
начин характера на този акт. Удостоверява единствено връчването му, което е
необходимо, за да породи правните си последици на прекратяване на
правоотношението.
Доколкото не се установява сключено между страните споразумение относно
падежа на задължението, съдът счита, че не следва да се обсъжда действителността на
хипотетично такова.
Поради това, съдът намира, че падежът за плащане на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ следва да се приеме законоустановения – посочен по-горе, а именно
3
31.01.2021г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция по чл.222,
ал.3 от КТ е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания
размер от 5340,90лв., като върху главницата се присъди и законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 1318,28лв. и за периода от 01.02.2021г. до 15.06.2023г., и като
такава следва да бъде уважена, респективно осъден ответника да заплати на ищеца
сочената сума, представляваща обезщетение за забава. В останалата част до пълния
претендиран размер от 1329,29лв. и за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи
на ищцата направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които
са в размер на 1110 лв. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на
разноските. Единствената хипотеза, в която ответника може да се освободи от
задължението за разноски е предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, при което разноските се
възлагат върху ищеца. Съдът счита, че в случая не е налице тази хипотеза. Ответникът
не е заплатил дължимото обезщетение на датата на падеж (дори и на приетата от него
по-късна дата в издадената заповед за уволнение), поради което е изпаднал в забава и
това негово поведение е станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи
плащане на ищцата на направените от последната деловодни разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 266,37 лв.
Ответникът е поискал разсрочване на изпълнението, сочейки затруднено свое
положение, поради войната в Украйна, последиците от която правели по-трудно
ликвидирането на активите на дружеството, за да се справи с плащане на дълговете си.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК, при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. Съдът намира, че не са налице тези
основания, т.к. в настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства за
съществуването на обстоятелства, свързани с имотното състояние на ответното
дружество. Твърденият факт за военно положение в сочената държава е съществуващ
за всички субекти, упражняващи търговска дейност, като в случая не са налице
доказателства за отражението му върху развиваната от ответника дейност.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 222 ал.3 от КТ „БУЛДЕЗА“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.А.А.Р. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 5340,90 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2013г. – датата на предявяване на
иска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „БУЛДЕЗА“ ЕООД с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. Х. Д. с ЕГН **********, сумата от 1318,28лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5340,90лв. за
периода от 01.02.2021г. до 15.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълния претендиран размер от 1329,29лв. и за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК БУЛДЕЗА“ ЕООД с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. Х. Д. с ЕГН **********, сумата от 1110лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „БУЛДЕЗА“ ЕООД за
разсрочване изпълнението на настоящото решение на основание чл.241, ал.1 от ГПК,
като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „БУЛДЕЗА“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен
съд държавна такса в размер на 266,37 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5