Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. Кюстендил, 15.11.2019 г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III- ти състав , в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година , в състав
:
Председател: Мая Миленкова
при секретаря: Цветанка Александрова
Като
разгледа докладваното от съдия Миленкова
АНД № 543 по описа за 2019 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.А.К.,
с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление №1910а-633/30.04.2019г.,
издадено от ВПД началник на Районно управление К., с което на основание чл.46, ал.1 във вр. с чл.
45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето му е
наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 300 лева. Иска се отменяне на постановлението. Навеждат
се доводи за съществено нарушение на процесуални правила в
административно-наказателното производство
и се твърди маловажност на случая.
Наказващият
орган не изразява становище по жалбата и
не изпраща представител в съдебно заседание.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят Р.К. е баща на Х.Р.К., с ЕГН – **********.
На 17.02.2019 г. , около 01:50 ч. в гр. К. , на ул.“Демокрация“, пред сградата
на отдел „Разследване“ към РУ К., свидетелите К. и С.,*** извършили проверка на документите на три
лица. Едното от лицата бил свид. Х.К.. Към датата на извършване на проверката К.
не бил навършил 18 години. Установявайки
последният факт служителите на реда придружили лицето до сградата, в която се помещава ДПС , където с
лицето е продължила работа инспектор ДПС – св. Л.Т.. В канцеларията на ДПС е проведена беседа с непълнолетния и
негов родител – бащата Р.А.К.. Според
изложеното в сведението от родителя , същият е
дал съгласие синът му да отиде на рожден ден на свой приятел, тъй като
знаел, че в заведението са родителите на
рожденика, а оттам е знаел, че ще
се прибере с такси.
На 26.02.2019 г. , по повод
образуваната преписка св. Д.С. съставил АУАН№1910а-454, в който описал
установеното от самия него и неговия колега – св. К. и дал правна квалификация
на нарушението – чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка и от показанията на всички свидетели,
така както са обсъдени по-горе.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно ЗЗД, като самите актове са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
В случая по делото няма спор, че въззивникът е баща на непълнолетния към
датата на проверката Х.Р.К., както и че към момента на проверката не го е
придружавал нито му е осигурила пълнолетен дееспособен придружител. От друга
страна , обаче към датата на извършване на нарушението 17.02.2019г. Х.К. е бил почти на 18 години / роден през м.
април
Горното обстоятелство наред с липсата на данни за други противообществени прояви на въззивника безспорно води на извод, че случаят не е обичаен, а такъв със значително по-малка степен на обществена опасност. Следва да се посочи, че цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Като не е избрал този подход в конкретния случай, АНО е приложил неправилно закона.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло
наказателно
постановление № 1910а-633/03.04.2019 г издадено от ВПД …РУ К. при ОДМВР К. , с което на основание чл. 46, ал.1, във вр. с чл. 45, ал.3, във
вр. с чл. 8 ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето е наложено на Р.А.К., с ЕГН – ********** *** административно
наказание “глоба” в размер 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: