№ 20892
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110107988 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба на В. Й. К. с ЕГН:
********** и адрес: **********, срещу Т. Х. Х. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, БУЛ.., ., общ. Столична, обл. София (столица), за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 24 130,00 лева (двадесет и
четири хиляди сто и тридесет лева), представляваща главница по договори за
заем, както следва - Договор за безлихвен заем от 04.02.2024 г. (100 лв.);
Договор за безлихвен заем от 18.02.2024 г. (400 лв.); Договор за безлихвен
заем от 26.02.2024 г. (30 лв.); Договор за безлихвен заем от 28.02.2024 г. (80
лв.); Договор за безлихвен заем от 28.02.2024 г. (10000 лв.); Договор за
безлихвен заем от 29.02.2024 г. (10000 лв.); Договор за безлихвен заем от
03.03.2024 г. (1400 лв.); Договор за безлихвен заем от 10.03.2024 г. (500 лв.);
Договор за безлихвен заем от 12.03.2024 г. (800 лв.); Договор за безлихвен
заем от 14.03.2024 г. (770 лв.); Договор за безлихвен заем от 16.03.2024 г. (200
лв.), ведно със законна лихва за период от 08.11.2024 г. до изплащане на
вземането.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми по заповед от 22.11.2024 г. на РС София, 90 с-в, постановена по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67309/2024 г.
В исковата молба са налице твърдения, че през ноември 2023 г. ищцата
получила покана за приятелство от страна на ответника, във Фейсбук като
същата я приема. Към края на януари 2024 г. Х. й споделя, че има финансови
проблеми.
1
На 04.02.2024г. след оплакване от негова страна, че са му спрели тока
във фитнеса, в който развива дейност, заради неплатена сметка, госпожа К. му
изпраща през клон на „Изипей“ АД сумата от 100 (сто) лева.
На 06.02.2024г. Х. споделя, че се е спукала тръба във фитнеса му и е
станало наводнение и майстор му иска 150 (сто и петдесет) лева за ремонт, но
той няма възможност да му плати. На следващия ден лицето предлага на
госпожа К. да й „заложи“ негов автомобил, който да служи като гаранция, а тя
да му даде отново пари, които той да й върне след като изтегли кредит след
около 20 дни.
На 18.02.2024г. Х. поискал още 400 (четиристотин) лева от ищцата, за да
му върнат „някакви хора“ документите на колата, които тя същия ден му
превежда по „Изипей“ АД. На 25.02.2024г. ответникът споделя, че му трябват
пари, за да върне на хора, на които дължи и които го заплашват и започва да
убеждава доверителката ми да му помогне като изтегли за него потребителски
кредит в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
На следващия ден (26.02.2024 г.) ответникът се оплакал, че не е платил
издръжката на сина си за два месеца и че същия ден задължително трябва да
внесе сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, в противен случай „отивал на
дело“, същият ден госпожа К. му ги изпратила по „Изипей“ АД. На същата
дата ищцата е кандидатствала в ТБ „Обединена българска банка“ АД за
потребителски кредит на стойност 20 000 (двадесет хиляди) лева. На
28.02.2024г. ищцата отново му изпраща сума в размер на 80 (осемдесет) лева
по „Изипей“ АД, тъй като Х. й казал, че му начислили лихви за два месеца, за
които е закъснял с вноската на издръжката на сина си. На същата дата след
получено одобрение на кредита, по обяд госпожа К. на каса изтеглила 10 000
(десет хиляди) лева и му ги занесла във фитнеса, където работел, находящ се в
жк. Н. 2, ул. „Вардар“ № 6.
На следващия ден (29.02.2024 г.), отново на каса на банката, ищцата
изтеглила още 10 000 (десет хиляди) лева и му ги предала пред входа на блока,
в който доверителката ми живее (.), като Х. се появил с един от джиповете си.
На 02.03.2024г. Х. й се обадил и й съобщил, че синът му се е сбил с
някакво момче и му счупил ръката като бащата на момчето му поискал 1 400
(хиляда и четиристотин) лева, за да не заведе дело.
На следващия ден (03.03.2024 г.) ищцата му изпратила тази сума по
2
„Изипей“ АД. Т. Х. й обещал, че на 05.03.2024 г. майката на сина му ще
„изтегли кредит“ от работодателя си и ще му върне тези пари, което не се
случило.
На 07.03.2024г. Х. й съобщил, че е имал проверка от РЗИ във фитнеса и
му съставили акт за сумата от 2 000 (две хиляди) лева, защото било мръсно,
като се опитвал да убеди госпожа К. да изтегли още един кредит, но тя му
отказала.
Независимо от горното на 10.03.2024 г. ответникът успял да я убеди да
му преведе още 500 (петстотин) лева по „Изипей“ АД, като й дал обещание, че
на 13-ти март сестра му ще му изпрати пари и той ще й ги върне. Х. на
11.03.2024г. казал на ищцата, че заминава за родното си село, за да продаде
някаква нива за 7 000 (седем хиляди) лева, с която сума и обещал, че ще върне
част от дълга си към нея. На следващия ден й казал, че негова братовчедка е
разбрала, че ще продава нивата и му иска 800 (осемстотин) лева тъй като и тя
е част от наследниците и поискал от доверителката ми да му преведе и тази
сума, което тя сторила на 12.03.2024 г. през „Изипей“ АД. Впоследствие Х. й
казал, че продажбата не се е осъществила, тъй като потенциалният купувач
същия ден постъпил в болница.
На 13.03.2024г. отново получила обаждане, в което ответника й
споделил, че трябва да плати до два дни наема на фитнеса и й поискал пари.
На 14.03.2024 г. ищцата му изпратила 770 (седемстотин и седемдесет)
лева по „Изипей“ АД.
На 16.03.2024 г. Х. й поискал още 200 (двеста) лева, които тя му
изпратила същия ден по „Изипей“ АД.
На 20.03.2024 г. Х. съобщил на госпожа К., че синът му заедно с майка
му е пострадал в катастрофа по пътя Карлово – Сопот. Вечерта обаче ищцата
видяла хумористичен пост в профила му във Фейсбук и се усъмнила, че тази
случка вече не може да е истина и твърде много станали подобни случки и
решила да провери с помощта на приятели и познати имало ли е наистина
такава катастрофа. След направена проверка се установило, че такъв инцидент
изобщо не се е случвал. В този момент доверителката ми си е дала сметка, че е
станала жертва на измама и Х. през цялото време си е измислял нелепи и
сърцераздирателни истории с цел да набави имотни облаги за себе си, като
дадените му в заем суми, вероятно нямал никакви намерения да й върне.
3
На 24.03.2024г. госпожа К. се видяла с Х. в наетия от него фитнес и той
твърдял, че му трябват пари за сина му след претърпения от него „инцидент“ и
я карал да попита в „Обединена българска банка“ АД дали може и за каква
сума да й отпуснат кредитна карта. След разговор с банката ищцата му казала,
че повече няма възможност нито за кредити нито за кредитни карти и че
нейна позната в банката й казала, че може директно на него да му отпуснат
потребителски кредит ако представи документ за 3 месеца платени
осигуровки, плюс бележка от работодател, че след изтичане на срока за
изпитване от 6 месеца ще му бъде продължен договора в безсрочен, на което
той не се съгласил. През следващия един месец, когато вече ищцата започнала
да кани ответника да й върне заетите суми, Х. й обяснявал, че се грижи за
пострадалия си син, който в началото на април завел за операция в Турция.
През този един месец ответникът твърдял, че не можел да й върне парите,
защото събирал за операция и възстановяването на сина си.
На 23.04.2024 г. Х., вероятно осъзнавайки, че наивността и добротата на
ищцата са на изчерпване, направил еднократен превод в размер на 500
(петстотин) лева по банкова сметка на ищцата с цел да я заблуди, че ще върне
и остатъка от сумата в размер на 24 130 лв. (двадесет и четири хиляди сто и
тридесет) лева, които и до настоящия момент не са възстановени, за да може
да продължи с периодичните преводи към него.
На 02.05.2024г. госпожа К. отново го поканила да й върне парите, тъй
като е имало обещание от негова страна, за изпълнение, отговорът на
длъжника бил, че „още не е взел от шефа си пари“.
На 10.05.2024г. Х. дал обещание, че следващата седмица ще върне дълга
си, което не се случило. От този момент до средата на август 2024 г. се води
кореспонденция между ищцата и Т. Х. по отношение на връщане на заемите
му, като той непрестанно се оправдава с всякакви обстоятелства, като след
14.08.2024 г. спира всякаква комуникация с пострадалата. До настоящия
момент сумата, която Х. дължи на ищцата е в общ размер на 24 130 (двадесет
и четири хиляди сто и тридесет) лева, като госпожа К. всеки месец превежда
вноската по отпуснатия й кредит от „Обединена българска банка“ АД.
Отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че до настоящия
момент същият не е върнал дълга си към ищцата.
В исковата молба е налице искане за приемане на представените с
4
исковата молба писмени доказателства, както и за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на двама свидетели,
при режим на довеждане, за установяване на фактическите й твърдения.
Ответникът Т. Х. Х., чрез особения представител адв. И., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, тъй като счита, че с ищцата са имали близки
и интимни отношения и тя му е помагала в труден период. В този смисъл е и
отбелязването й в преводните нареждания, че става въпрос за преводи и
дарения, но не й че му е давала пари в заем.
Ответникът оспорва да е получавал сумата в размер на 20 000 лв.,
изтеглена от ищцата с банков кредит от Банка ОББ АД. Прави възражение за
липса на реквизитите на договора за заем по реда на чл. 240 от ГПК, а
плащането на сумите от страна на ищцата било доброволно и без цел да й
бъдат върнати. Противопоставя се на събирането на гласни доказателства с
оглед наличието на забрана в чл. 164 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договори за заем, както и изпълнение на задълженията си
по тях, включително предоставяне на исковите суми за главница, съгласно
уговореното в договорите, размера на вземането за главница, наличието на
уговорка за връщане на сумите, а ответника следва да установи фактите, от
които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на ищеца за приемане на писмените документи като
доказателства по делото, както и искането на ищеца за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, тъй като обстоятелствата, които се
иска да бъдат установени с тях не попадат в кръга на посочените в чл. 164 от
ГПК.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез
5
медиация, постигане на спогодба или друг способ.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при режим на
довеждане за установяване на твърденията в исковата молба.
ПРИЛАГА ч. гр.д. № 67309/2024 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.09.2025 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6