Р
Е Ш Е Н И Е
11.11.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година
2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 22 (двадесет и втори) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 254 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 237 от ГПК.
Предявен е иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
В исковата си молба „ЗД „Бул Инс““
АД гр. София, представлявано от С.С.П.и К. Д.К.
твърди, че на 09.04.2018 г. в гр. Шумен, на ул. „Дедеагач“ № 21, вх. 2
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което, по вина на ответника Х.А.Т.,
като водач на моторно превозно средство марка „Фиат Брава“ с рег. № Н 0017 АХ,
били причинени имуществени вреди на , собственик на паркиран лек автомобил
марка „Пежо 307” с рег. № Н *** ВК. Тъй като между ищцовото
дружество и собственика на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” и след депозирано заявление на
пострадалия, на последния било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 149,90 лева. От съставения протокол за ПТП се установявало, че Х.Т. управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над допустимата
норма. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от
същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Х.А.Т. да бъде
осъден да му заплати сума в размер на 164,90 лв., от които: 149,90 лв.
представляващи изплатено обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника и 15,00 лв., представляващи обичайни разноски, направени за определяне на обезщетението, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските по настоящото производство.
Ответникът не подава отговор
на исковата молба. В съдебно заседание на 22.10.2020 г. прави признание на иска.
Съгласно разпоредбата на
чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В първото по делото заседание на 22.10.2020 г., съдът с
определение е допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу
ответника поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл. 237, ал.
1 и ал. 3 от ГПК:
– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение от 03.07.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие. В писмена молба от 03.09.2020 г. пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
– по чл. 237,
ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и
добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да
се разпорежда.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Предвид
гореизложеното, основавайки се изцяло на извършеното признание на исковата
претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че предявения от ищеца
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е изцяло основателен и
доказан. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 164,90 лв., представляваща изплатено на пострадал обезщетение за
имуществени вреди в размер на 149,90 лв., причинени от ответника на 09.04.2018
г. при управляване на МПС, като
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството
правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД
направените разноски в размер на 150,00 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.А.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д. „Б.И.““ АД с ЕИК ********,
със седалище:***, с адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и Крум Димитров Крумов, на основание чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ, по банкова сметка *** 164,90 лв. (сто шестдесет и четири лева и 90 стотинки), от
които: 149,90 лв. представляващи
изплатено, на увредено лице обезщетение
за имуществени вреди, причинени от ответника на 09.04.2018 г. при управляване на
МПС, като управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон и
15,00 лв., представляващи обичайни
разноски, направени за определяне на обезщетението,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
Х.А.Т. ***, направените деловодни разноски в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет
лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: