№ 7546
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110170378
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 10а ЗПК.
Ищецът „****“ ЕООД е подал срещу ответника Г. ИВ. М. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи незаплатени
задължения по договор за потребителски кредит № ***/03.5.2019 г., а именно: 1432,38 лева,
представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната лихва от 26.8.2021
г. до погасяване на задължението, 464,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.9.2019 г. – 02.10.2020 г., 1288,00 лева – възнаграждение по закупен пакет
допълнителни услуги, 2,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.5.2019 г. –
02.10.2020 г. и 182,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2020 г. -
26.8.2021 г. За главницата, възнаградителната и мораторната лихва е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. С разпореждане от 14.9.2021 г., постановено по заповедното дело
и влязло в сила, искането е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на заповед
за изпълнение за възнаграждението за допълнителни услуги. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1
и т. 3 ГПК съдът е дал указания на ищеца и в срок са предявени установителни искове за
следните суми: 1432,38 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със
законната лихва от 26.8.2021 г. до погасяване на задължението, 464,37 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.9.2019 г. – 02.10.2020 г. и 182,99 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 02.10.2020 г. - 26.8.2021 г., както и осъдителен иск за
възнаграждението за предоставени допълнителни услуги.
1
За сумата 2,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.5.2019 г. –
02.10.2020 г., заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена на основание чл. 415, ал.
5 ГПК с разпореждане от 10.12.2021 г., постановено по заповедното производство и влязло в
сила.
Ищецът твърди, че на 03.5.2019 г. между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата 1600 лева,
усвоена на същата дата – чрез погасяване на предходно задължение на кредитополучателя и
банков превод. Поддържа, че ответникът е поел задължение да връща заема на 24 равни
месечни вноски с падежи от 20.5.2019 г. – 20.5.2021 г. /които падежи са изменени с анекс №
1, по силата на който е отложена 1 погасителна вноска/, включващи главница и
възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 671,39 лева/. Поддържа, че между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по силата на
което ищецът е поел задължение са извърши посочените в него услуги, а ответникът – да му
заплати възнаграждение в размер на 1545,60 лева, което страните са уговорили да бъде
платено разсрочено, с всяка от погасителните вноски. Поддържа, че, поради неизпълнение
на длъжника, вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми. Счита, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва. Моли съда да
установи вземанията по заповедта и да осъди ответника да му заплати непогасената част от
таксата за допълнителни услуги. Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, включително и
факта на предаването на сумата. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
неспазване разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че са нищожни и неравноправни и
клаузите за такси за допълнителни услуги и за възнаградителна лихва. Оспорва да е
изпаднал в забава и да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; заемателят
дължи лихва само ако това е уговорено писмено. За уважаването на исковете в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата
сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да ч върне, заедно с
възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задълженията.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
задълженията.
Макар в исковата молба да липсват твърдения, от представените от ищеца писмени
доказателства - възпроизведените на хартиен носител електронни документи /искане за
отпускане на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, декларация, общи
условия и погасителен план/, на които е удостоверено, че са подписани чрез електронен
подпис, който има силата на саморъчен по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, се установява,
че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено при подписване на
договора чрез електронния подпис, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.
Ответникът не оспорва да е подписал с такъв подпис гореописаните договор и
заявление със съдържанието на представените към исковата молба документи /напротив,
излага възражения по съдържанието на последните/. Отделно, в анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № ***03.5.2019 г. и погасителния план към него, от 28.8.2019 г. се
съдържа писмено изявление на ответника, в което този факт се признава. Тези документи са
подписани от ответника със саморъчен подпис, като авторството не е оспорено. На следващо
място, ответникът не оспорва с конкретни възражения получаването на заетата сума. Част от
нея е преведена по посочена от него банкова сметка, разкрита на негово име – видно от
представеното по делото преводно нареждане от 03.5.2019 г., което ответникът не е
оспорил. Предвид изложеното съдът намира за установено, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сумата 1600 лева, усвоена на същата дата – чрез погасяване на предходно задължение на
кредитополучателя в размер на 983,21 и банков превод на сумата 616,79 лева. С договора
ищецът е поел задължение да върне заетата сума на 24 равни месечни вноски в периода
20.5.2019 г. – 20.4.2021 г., заедно с възнаградителна лихва в общ размер на 671,39 лева. По
силата на анекс № 1 към договора и погасителния план към него от 28.8.2019 г.плащането на
вноска № 4 с падеж на 20.8.2019 г. се отлага за 20.5.2021 г., като останалите условия на
договора остават непроменени. Договорът несъмнено е такъв за потребителски кредит по чл.
9 ЗПК, като е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма. Противно на възраженията на
ответника, съдът намира, че всички елементи на договора /обективирани в представените
към исковата молба възпроизведени на хартиен носител електронни документи/ са с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, като са на разбираем език. В
3
представената от ищеца декларация заемателят е удостоверил получаването на ОУ, съгласил
се е с тях, същите са и представено по делото и са подписани от ответника. Удостоверил е и
получаването на стандартен европейски формуляр. Към договора е представен и
погасителен план, в който ясно са посочени размерът, броят, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. В ОУ се съдържат следните клаузи: възможност на
кредитополучателя да се откаже от кредита в определен и посочен в ОУ срок /чл. 7.1/,
възможност потребителят при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащане /чл. 7.2 и 7.3/. В договора е налице ясно посочване на главницата, както и общият
размер на лихвата, лихвеният процент, вкл. на ден, като установеният фиксиран лихвен
процент изключва необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен
процент съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/. Съгласно дефинитивната разпоредба на
пар. 1, т. 6 от ДР на ЗПК „референтен лихвен процент" е лихвеният процент, използван като
основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. В
случая такъв няма – лихвата е фиксирана. В договора е посочен ГПР. С оглед изложеното не
са налице сочените от ответника основания за недействителност на договора поради
противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК.
Противно на възраженията на ответника уговорената годишна възнаградителна лихва
не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер /който е около 50 % на
годишна база/. Ето защо в случая клаузата, регламентираща възнаградителната лихва, не е
нищожна нито на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, нито поради противоречието с добрите
нрави. Доколкото не надвишава нормативно определения размер, ненужно е да се излагат
подробни мотиви относно нищожност на клаузата на осн. чл. 26 ЗЗД.
Ето защо за ответника валидно е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно
с възнаградителната лихва.
Ищецът признава, поради което и съдът го намира за доказано, че по процесния
договор за кредит ответникът е платил общо 866,01 лева. От представеното към исковата
молба извлечение от сметка /л. 24/, както и предвид твърденията на ищеца, се установява, че
с тази сума са погасени следните задължения: 80 лева - такса за разходи, свързани с
извънсъдебното събиране на вземанията /не е посочена дата на плащане/; с плащането на
159,06 лева, извършено на 13.6.2019 г. - дължимите по първа вноска 74,23 лева главница,
20,43 лева възнаградителна лихва и 64,40 лева такса за услуги; с плащането на 159,06 лева,
извършено на 18.7.2019 г. - дължимите по втора вноска 45,96 лева главница, 48,70 лева
възнаградителна лихва и 64,40 лева такса за услуги; с плащането на 159,06 лева от 27.8.2019
г. - дължимите по трета вноска 47,43 лева главница, 47,23 лева възнаградителна лихва и
64,40 лева такса за услуги; с плащането на 85,52 лева, извършено на 20.9.2019 г. /доколкото
в извлечението не е посочена друга дата/ - дължимите по пета вноска част от
възнаградителната лихва в размер на 21,12 лева и 64,40 лева такса за услуги. Ищецът
4
признава, че заемателят е платил и мортаторни лихви в общ размер на 223,31 лева,
начислени за периода 21.5.2019 г. - 02.10.2020 г., от които: 100,44 лева – върху главницата,
32,56 лева – върху възнаградителната лихва и 90,31 – върху таксата за допълнителни услуги
/видно от молбата от 17.3.2022 г. – л. 59 от делото/.
Вземанията за такса за разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и за такса за
допълнителни услуги обаче не са възникнали за длъжника, тъй като клаузите, на които се
основават, са нищожни. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Предвидената в договора „такса разходи“ по
правното си естество представлява неустойка за забава, доколкото плащането е уговорено
при неплащане в срок на задълженията по договора. Тази клауза обаче е нищожна като
противоречаща на закона /чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК / и не поражда действие, поради което и в
полза на ищеца не е възникнало уговореното с нея вземане. Мотиви относно нищожността
на клаузата, въз онова на която ищецът претендира такса за допълнителни услуги, съдът ще
изложи по-долу при разглеждане на иска за това задължение.
Ето защо с плащане са сумите 80 лева – такса за разходи и 256,16 лева – такса за
услуги, са погасени не посочените от ищеца задължения /т.к. те не съществуват,
включително и към момента на извършените плащания/, а валидно възникнали по договора
такива. Съгласно мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. №
3 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Мораторни
лихви са плащани от ответника, поради което и при прихващане на изпълнението, което
следва да се извърши между реално платените суми и погасяваните от ищеца недължими
вземания, не следва да включват вземанията за мораторна лихва върху неплатените
главница и възнаградителна лихва. При прихващането на изпълнението на вземанията за
главница и възнаградителна лихва, доколкото не се установява наличие на уговорка между
страните, следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Размерът на главницата и
лихвата, дължими по всяка отделна вноска съдът зачита уговорените между страните в двата
погасителни плана, като от вноска № 5 зачита изменения погасителен план.
Предвид липсата на твърдения и доказателства за друго съдът намира, че плащането на
таксата от 80 лева е осъществено на 13.6.2019 г., доколкото към този момент ответникът е
бил в забава. На тази дата е платена и сумата 159,06 лева, т.е., на 13.6.2019 г. ответникът е
платил на ищеца общо 239,06 лева. С това плащане погасени изцяло първите две вноски в
общ размер на 189,32 – видно от първоначалния погасителен план това са две вноски, по
94,66 лева всяка. С остатъка от 49,74 е погасена лихвата по третата вноска – 47,23 лева и
2,51 лева от главницата /която е 47,43 лева/, като по третата вноска остава непогасена
5
главница от 44,92 лева. С плащането от 18.7.2018 г. в размер на 159,06 лева се погасяват
44,92 лева – главница по трета вноска. Четвъртата вноска е с отложен падеж. Ето защо
остатъкът от платената сума над 44,92 лева до 159,06 лева /114,14 лева/ следва да се отнесе
към петата вноска по погасителния план от 28.8.2019 г. С този остатък от 114,14 лева се
погасява цялата пета вноска от 94,66 лева, а с остатъка от 19,48 лева – част от лихвата по
шеста вноска /42,54 лева/, като остава лихва по нея в размер на 23,06 лева. С плащането от
27.8.2019 г. в размер на 159,06 лева се погасява целият остатък от шеста вноска в размер на
75,18 лева – 23,06 лева остатък от лихва и 52,12 главница. Остават 83,88 лева, с които се
погасяват 40,88 лева – лихва по седма вноска и 43 лева от главницата по седма вноска, като
остава дължима главница по седма вноска в размер на 10,78 лева. С плащането от 20.9.2019
г. в размер на 85,52 лева е погасен остатъкът от главницата по седма вноска – 10,78 лева, а с
остатъка от 74,74 лева – целият размер на лихвата по осма вноска от 39,16 лева и част от
главницата до 35,58 лева, като остава непогасена главница по осма вноска в размер на 19,92
лева.
Част от лихвата е начислявана и плащана без да има забава или действителна главница.
Ето защо първо съдът следва да определи точния дължим размер на лихвата, а с остатъка от
плащанията - да погаси вземанията за главница и възнаградителна лихва.
Начислената лихва върху таксите за допълнителни услуги в размер на 90,31 лева не се
дължи в цялост, тъй като главницата, върху която е начислена, е недължима. Ето защо с нея
се погасяват остатъкът от дължимата главница по осма вноска от 19,92 лева, а с останалата
сума 70,39 лева - възнаградителната лихва по девета вноска – 37,39 лева и 33 лева от
главницата по девета вноска. Така остава дължима главница по девета вноска от 24,27 лева.
Дължимата лихва за забава по главницата и възнаградителната лихва по първата
вноска, определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, е 0,63 лева за периода от 21.5.2019 г. до
плащането на 13.6.2019 г. Останалата дължимо платена лихва възлиза на 66,50 лева. Общо
дължимата лихва върху главницата и възнаградителната лихва е 67,13 лева, а ищецът
твърди, че е платена такава от 133 лева. Ето защо с надплатената сума от 65,87 лева следва
да се погасят задълженията от 24,27 лева – остатък от главница по девета вноска, 35,56 лева
– лихва по десета вноска и 6,04 лева от главницата по десета вноска. Така неплатени остават
53,06 лева – главница по вноска № 10, както и останалите вноски до № 25 по погасителния
план от 28.8.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е погасил главницата по вноски от
№ 1 до № 9 и 6,04 лева от главницата по 10-а вноска – общо 442,84 лева. Искът за
установяване на вземане за главница следва да бъде уважен за непогасения остатък от
1157,16 лева /1600-442,84=1157,16/, а за разликата до пълния предявен размер от 1432,38
лева – отхвърлен.
Ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 20.9.2019 г. – 02.10.2020 г. – по
вноски от № 5 до № 17 от погасителния план от 28.8.2019 г. /вноска № 18 е изискуема на
20.10.2020 г. – след края на предявения период/. Предвид горните мотиви, погасени чрез
плащане са вземанията за възнаградителна лихва по вноски № 5- № 10, като непогасена е
6
сумата за възнаградителна лихва по вноски № 11 - № 17, с падежи в периода 20.3.2020 г. –
20.9.2020 г., която сума възлиза на 192,62 лева. Искът за установяване на вземане за
възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата 192,62 лева и за периода 20.3.2020 г.
– 02.10.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 464,37 лева и за периода
20.9.2019 г, - 19.3.2020 г. – отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр, чл. 10а ЗПК:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, страните по договора за
потребителски кредит са го подписали при избран пакет от допълнителни услуги, за който
са сключили споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги от 03.5.2019 г.
Същото е неразделна част от договора и е уговорено и в общите условия /т. 15/, като т.нар.
допълнителни услуги се изразяват в разглеждане на искането за кредит в най-кратки
срокове, възможност за потребителя да отлага плащане на вноски, да намалява размера на
месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства, за което дължи възнаграждение в размер от 1545,60 лева, разсрочено с
погасителните вноски съобразно погасителния план към договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „допълнителен пакет услуги“, за който се
дължи възнаграждение в размер почти равен на предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса /възнаграждение/ не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора – видно е, че сумата се дължи за предоставените
допълнителни възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя
условията по погасителния си план, както и да получава допълнителни заеми при облекчени
условия. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската
цел на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителния пакет услуги надхвърля
размера на предоставената главница по договора, т.е. несъмнено води до многократно
превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост
на това вземане. В допълнение, разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на
кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, какъвто именно е характерът на предоставения допълнителен пакет услуги,
поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. Нищожността на клаузата
7
за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за която съдът следи
служебно, изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане в размер на
1545,60 лева, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 10а ЗПК за непогасената част
от него в размер на 1288,00 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
Съдът стигна до извод за наличие на главни задължения за главница и възнаградителна
лихва. Ответникът, който носи тежестта, не доказа да е погасил на падежа всички вноски по
кредита, поради което е изпаднал в забава за посочените по-горе. Поради това дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху остатъка от неплатената главница
/по вноски с № 10-25 с падежи в периода 20.2.2020 г. - 20.5.2021 г. по погасителния план от
28.8.2019 г./ и върху непогасения размер на възнаградителната лихва по вноски № 11 - №
17, с падежи в периода 20.3.2020 г. – 20.9.2020 г. Върху сумите, падежирали до 02.10.2020
г., мораторната лихва следва да се определи за периода 02.10.2020 г. – 25.8.2021 г., а за тези,
които са падежирали след тази дата - за периода от деня, следващ падежа на всяка вноска,
до 25.8.2021 г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва
върху посочените главници възлиза на 102,19 лева, до която сума искът следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 182,99 лева и за 26.8.2021 г. /от когато
се присъжда законната лихва от предявяване на иска до погасяване/ – отхвърлен.
По възражението за давносст:
При наличие на извод за дължимост на вземанията за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност. Давностният срок в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.8.2021
г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. В случая първата неплатена вноска е с падеж 20.2.2020 г., като дори и кратката
давност изтича след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 67,41 лева – държавна такса в заповедното производство; 50 лева – възнаграждение
за юрисконсулт в заповедното производство; 141,14 лева – държавна такса в исковото
производство, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство.
Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, включително и предвид частичното
обезсилване на заповедта за изпълнение, на ищеца се следват 46,27 лева – разноски в
8
заповедното производство и 103,96 лева – разноски в исковото производство.
Внесената от ищеца сума от 67,35 лева, платена с нареждане от 03.12.2021 г.,
представена по заповедното дело с молба от 08.12.2021 г. – л. 35 и 36 от заповедното дело,
следва да бъде възстановена на ищеца, предвид искането в цитираната молба. Следва да се
посочи, че едва при постановяване на решението съдът констатира, че представеното по
заповедното дело преводно нареждане и представеното към исковата молба преводно
нареждане /на л. 34 от исковото дело/, макар да са за една и съща сума, са от различни дати,
Ето защо, противно на посоченото в разпореждането от 10.12.2021 г., тази такса не е взета
предвид от съда /съдът се е заблудил, че сумата от 67,35 лева е внесена веднъж, а не два
пъти, както е в действителност/, поради което следва да бъде уважено искането на ищеца за
възстановяването ѝ.
На всеки от адвокатите ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна
правна помощ в исковото и заповедното производство. Съобразно фактическата и правна
сложност на заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се
изчерпват с подаване на възражение по чл. 414 ГПК/, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде определено на 60 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото това действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което
то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия.
За представителството по исковото производство възнаграждението следва да бъде
определено на 470 лева. Намалени съобразно уважената част от исковете, на адвокат И. се
следват 34,15 лева, а на адвокат Билева – 267,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Г. ИВ. М., ЕГН ********** дължи на „****“ ЕООД, ЕИК *** следните суми,
представляващи незаплатени задължения по договор за потребителски кредит №
***/03.5.2019 г., а именно: 1157,16 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума,
заедно със законната лихва от 26.8.2021 г. до погасяване на задължението, 192,62 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.3.2019 г. – 02.10.2020 г. и 102,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху непогасените главница и възнаградителна лихва за
периода 02.10.2020 г. – 25.8,2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
главница за разликата до пълния предявен размер от 1432,38 лева, иска за установяване на
вземане за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер от 464,37 лева и
за периода 20.9.2019 г, - 19.3.2020 г., иска за установяване на вземане за мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 182,99 лева и за 26.8.2021 г. и иска по чл. 422, ал. 1
9
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр, чл. 10а ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1288.00 лева – възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги
ОСЪЖДА Г. ИВ. М. , ЕГН ********** да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 46,27 лева – разноски в заповедното производство и
103,96 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН **********
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 34,15 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Красимира Игнатова Билева,
ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 267,36 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ в исковото
производство.
ВЪЗСТАНОВЯВА недължимо внесената от „****“ ЕООД, ЕИК *** сума в размер на
67,35 лева, платена по сметката на Софийски районен съд с преводно нареждане №
26551120 от 03.12.2021 г., представено по заповедното дело с молба от 08.12.2021 г.
Препис от молбата от 08.12.2021 г. и приложеното към нея преводно нареждане –
л. 36 и сл. от заповедното дело, да се изпратят на служба „Счетоводство“ при Софийски
районен съд за изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10