Р Е Ш Е Н И Е №156/4.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела И.
секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 119 по описа за 2015г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото първоначално е образувано по искова молба от А.С.В. с
ЕГН ********** *** против Б.Д.Б. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че на 12.09.2002г. страните са сключили договор за аренда по силата на който договор ищецът
е предоставил на ответника ползването и
обработката на земеделска земя с обща площ от 156 дка., находяща се
в землището на с.Пирне, общ. Айтос. Съгласно договора ответникът се е
съгласил да заплаща на ищеца арендна вноска, която обаче за периода
2005г.-2011г. не е заплатена. Предвид изложеното е направено искане да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за неизплатените аренди
вноски по договор за аренда от 12.09.2002г. за периода 2005г.-2011г, ведно със
законната лихва върху тази сума от завеждането на иска до окончателното й
изплащане. Представя и ангажира доказателства.
С Определение №
329/03.08.2016г., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил
производството по делото в частта относно искането за признаване нищожността на определение
№3150/10.12.2012г. на БОС и решение№57/29.04.2008г. на КРС,постановено по гр.д.№111/2006г.
по описа на КРС, както и за
присъждане на сумата от 7000лв, представляваща имуществени вреди и сумата от
5000лв. неимуществени вреди от причинено от ответника противоправно деяние-неизплащане на задължение по
договор за аренда от 2002г. Същото като необжалвано е влязло
в сила.
В с.з. ищецът чрез
своя процесуален представител поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска.Предявено е
възражение за погасителна давност.
В с.з. ответникът
се явява лично и чрез своя процесуален представител поддържа депозирания
отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическa страна следното:
На 12.09.2002г. в
гр.София е сключен договор между А.С.В.- в качеството му на арендодател, и Б.Д.Б. -в качеството му на арендатор, за аренда земеделска земя (неиндивидуализирана по номер на имот, площ и
граници), находяща се в землището на с.Пирне,
общ. Айтос.Срокът на
договора е четири стопански години от датата на сключването му, като в договора
думата „четири“ е зачертано и е поправено на „една“ без извършената поправка да
е удостоверена с подпис на някоя от страните по договора. Срещу предоставената
за ползване земеделска земя арендаторът се задължава да заплаща сумата от
1500лв. арендна вноска в земеделска продукция. Договорът за аренда не е
нотариално заверен и вписан по предвидения в закона ред.
С Решение №57/29.04.2008г. на КРС,постановено по гр.д.№111/2006г. по описа на КРС
съдът е отхвърлил иска на А.С.В.
с ЕГН ********** против Б.Д.Б. с ЕГН ********** *** за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 4400лв., представляваща обезщетение за неизплатените аренди вноски по
договор за аренда от 12.09.2002г. на земеделска земя с обща площ от 156 дка., находяща се в
землището на с.Пирне, общ.
Айтос за стопанските
2003-2004г. и 2004г./2005г., ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждането на иска до окончателното й изплащане.
С Решение № II-36/22.06.2009г. по в.гр.д. 569/2008г. по описа на БОС решението
на КРС е потвърдено с мотива, че представеният договор за аренда е нищожен
поради липса на форма и предмет.
С Определение
№3150/10.12.2012г., постановено по ч.гр.д. №2035/2012г. по описа на БОС е
обезсилено Решение №133/03.08.2012г., постановено по гр.д. №682/2011г. по АРС в
частта, с която е прекратено производството по предявения от А.С.В. с ЕГН ********** против Б.Д.Б. с ЕГН
********** *** за
осъждането на ответника да му заплати аренди вноски по договор за аренда от
12.09.2002г. на земеделска земя с обща площ от 156 дка., находяща се
в землището на с.Пирне, общ. Айтос за стопанските 2003-2004г. и
2004г./2005г. до 2011г.
По делото е
представена служебна бележка от ЗК „Пирне“, с.Пирне, видно от която ищецът е
получавал рента от кооперацията за стопанските години 2006-2016г. за арендувана
площ от 170.828дка.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 8,ал.1 ЗАЗ вр. чл. 79 ЗЗД е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:
Както се посочи и
по-горе ищецът е обосновал своето вземане на основание договор за аренда на
земеделски земи, който обаче не отговоря на императивно изискване на чл. 3, ал.
1 ЗАЗ за форма, в която трябва да бъде съставен, тъй като липсва нотариална
заверка на подписите на съконтрахентите.
Следователно въведената от законодателя форма на арендния договор се
явява условие за действителността му, поради което при отсъствието й -
задължителен елемент от фактическия му състав, същият е нищожен по арг. от чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се
посочи, че принципът за конверсия на нищожните сделки, допускащ, когато наред с
нищожния договор е налице и съглашение, съдържащо всички съществени елементи на
предвидена от закона различна от недействителния договор сделка, правата и
задълженията на страните да се уреждат съобразно последната, е неприложим. Това
е така, тъй като от съдържанието на чл. 1, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за
арендата в земеделието, по отношение на изрично посочените от законодателя
обекти е предвиден конкретен вид договор, по силата на който същите могат да
бъдат отдавани за възмездно ползване. Следователно при тълкуване нормата на чл.
1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието по правилата на езиковото и
систематичното тълкуване се налага разбирането, че волята на законодателя е по
отношение на тези обекти, към които несъмнено попада и процесната земеделска
земя, да не се допуска друг различен от изрично регламентирания в специалния
закон вид договор при отдаването им за възмездно ползване.
Допълнителен аргумент в тази насока е както
самият им особен характер, и предназначение, така и съдържанието на
осъществяваното по отношение на тях държане, които в своята цялост имат не само
от икономическа стойност, но са и от значение за обществения интерес - арг. от
чл. 21, ал. 2 от Конституцията на Р България. В този смисъл и Решение № 145 от
19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 889/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата.
Дори и това
възражение да не бъде споделено, съгласно чл. 5 ЗСПЗЗ договор за наем на
земеделска земя също следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, тъй като в процесните договори е предвидена клауза за
продължаване на срока.
Също така договорът
за аренда от 12.09.2002г. е нищожен и поради липса на
предмет, тъй като той не съдържа един от основните елементи на договора, а
именно индивидуализация на обекта, за който се сключва- в случая отдадените за
ползване земеделски земи.
Единствено за
изчерпателност на съдебния акт, въпреки липсата на приета претенция за
обявяване на нищожност на постановени съдебни актове по спорове между страните,
следва да се посочи, че за да бъде прогласен един съдебен акт за нищожен, то той
следва да не отговаря на изискването за валидно решение-ненадлежен съдебен
състав, извън правораздавателната дейност на съда, да не бъде в писмена форма
или да не
изразява волята на съда по един разбираем начин и дори чрез тълкуване не може да
се изведе нейното съдържание. Нито едно от тези основания дори не се твърдят.
Несъгласието на страната с решението-мотиви и диспозитив, е основание за
обжалване на съдебния акт, а не за нищожността на същия.
Дори и да
се приеме, че постановените Решение №57/29.04.2008г. на КРС,постановено по гр.д.№111/2006г.
по описа на КРС и Решение № II-36/22.06.2009г. по в.гр.д.
569/2008г. по описа на БОС са нищожни, това не освобождава настоящия съдебен
състав от задължението да разгледа и се произнесе по въпроса за валидността на
договора за аренда, който е основание за исковата претенция. В този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, постановено също по реда на
чл. 290 ГПК, според
което нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението
им, съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен
да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за
нищожност - форма, предмет и без да има позоваване на нищожност.
Отделно от изложеното претенцията е погасена по давност, тъй като
съгласно чл. 111,б.“в“ ЗЗД тази
претенция се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.
Предвид изхода от
спора ищецът дължи заплащане на сторените от ответника съдебно-деловодни
разноски в размер на 680лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.В. с ЕГН ********** *** против Б.Д.Б. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
8,ал.1 ЗАЗ вр. чл. 79 ЗЗД да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 000лв.,
представляваща обезщетение за неизплатените аренди вноски по договор за аренда
от 12.09.2002г. за периода 2005г.-2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждането на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.С.В.
с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Д.Б. с ЕГН
********** *** сумата от
680лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: