№ 3
гр. Раднево , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100509 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал.
1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Ю. Ш. И. срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов
договор № 7/15.04.2019 г. на длъжност „лекар-ординатор”, което било
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за
което била издадена заповед № 12/13.02.2020 г. Твърди, че към датата на
прекратяване на ТПО не били платени трудови възнаграждения за месец
октомври 2019 г. в нетен размер на 600 лв., месец декември 2019 г. в нетен
размер на 633,03 лв., месец януари 2020 г. в нетен размер на 576,36 лв. и
месец февруари 2020 г. в нетен размер на 300 лв., които принципно се
дължали месечно, но не били платени. Твърди, че в заповедта за прекратяване
на ТПО било посочено, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ за 27 работни дни неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ. Твърди, че работодателят и дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 27 дни в размер на 920 лв. Твърди, че
1
работодателят и дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер от
1809,39 лв., което също не било платено. Иска от съда да постанови решение,
с което да се осъди ответното дружество да му заплати сумите за трудови
възнаграждения за месец октомври 2019 г. в нетен размер на 600 лв., месец
декември 2019 г. в нетен размер на 633,03 лв., месец януари 2020 г. в нетен
размер на 576,36 лв. и месец февруари 2020 г. в нетен размер на 221,03 лв.,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 27 дни в размер на 920,43 лв. и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер на 675 лв., ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете за
трудови възнаграждения, които били недължимо и неправилно начислени.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.11.2020 г. съдът е обявил за
окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от
13.10.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е работил
при ответника по трудов договор № 7/15.04.2019 г. на длъжност „лекар-
ординатор”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 13.02.2020 г., за което била издадена заповед № 12/13.02.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът следва да
докаже, че е полагал труд в през процесния период и размера на трудовото
възнаграждение.
По делото е приет като писмено доказателство трудов договор №
7/15.04.2019 г. /л.5/, от които е видно, че между страните е уговорено
изпълнение на длъжността „лекар-ординатор”, при последно договорено
основно трудово възнаграждение по трудовия договор в размер на 750 лв.,
2
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0%, които се изплащат месечно /виж чл. 3/.
Място на работа е определен стационар Травматологично отделение при 8-
часов работен ден.
От представените фишове за работна заплата /л.7/ е видно, че на ищецът
са начислени за месец октомври 2019 г. суми за трудово възнаграждение,
сумата от 400 лв. за дежурство, сумата от 146,74 лв. за извънреден труд,
сумата от 245 лв. операционни, сумата от 13,40 лв. за разположение; за месец
декември 2019 г. суми за трудово възнаграждение и платен годишен отпуск,
сумата от 22,20 лв. за извънреден труд, сумата от 6,50 лв. за нощен труд и от
22,20 лв. за извънреден нощен труд, сумата от 33 лв. за разположение, сумата
от 37,01 лв. за национален празник; за месец февруари 2020 г. суми за
трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Тези фишове са
издадени от работодателя и носят неизгодния за него факт, че е бил ищецът е
полагал дежурства, участвал е в операции, полагал е извънреден и нощен
труд, бил е на разположение, за които са начислявани възнаграждения.
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със
заявление от работника, което прекратяване е констатирано в заповед № 12 от
13.02.2020 г. /л.4/, в която е посочено, че прекратяването на трудовия договор
е от 13.02.2020 г.
От приетото заключение по СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, е видно, че неплатения нетен размер на
трудовото възнаграждение на ищеца за месец октомври 2019 г. е в размер на
600 лв., месец декември 2019 г. в размер на 633,03 лв., месец януари 2020 г. в
размер на 576,36 лв. и месец февруари 2020 г. в размер на 221,03 лв.
Няма доказателства за заплащане от ответника на останалата неплатена
част от дължимите трудови възнаграждения, поради което следва исковете да
се уважат до следните нетни размери, в които е допуснато изменение на
исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК: за месец октомври 2019 г. в размер на
600 лв., месец декември 2019 г. в размер на 633,03 лв., месец януари 2020 г. в
размер на 576,36 лв. и месец февруари 2020 г. в размер на 221,03 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 15.09.2020 г. до окончателно
им изплащане.
3
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да е
налице прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, при което
работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение.
В случая се установи, че е било налице валидно сключено трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността
„старша медицинска сестра”, което било прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за
което била издадена заповед № 12/13.02.2020 г. Трудовият договор с ищцата
е бил безсрочен трудов договор, който съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ следва да
включва в писменото съдържание срок на предизвестие за прекратяването му.
Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване
на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили
по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От тук следва извод, че срокът на
предизвестие не може да е по-малък от 30 дни за двете страни. От трудовия
договор е видно, че е уговорено предизвестие за прекратяването му от 30 дни
/виж чл. 5 на трудовия договор на л.5/.
Поради това са налице законовите предпоставки за начисляване и
изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на прекратяване на
трудовия договор – 13.02.2020г.
Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли обезщетението по чл. 221, ал.
1 КТ на база БТВ за месец януари 2020 г. Видно от заключението на СИЕ,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец
януари 2020 г. е в размер на 750 лв. Вещото лице е посочило, че след
приспадане на дължимия данък следва на ищеца да се изплати обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ в нетен размер на 675 лв., които не били начислени и
платени на ищеца.
Няма ангажирани доказателства от ответното дружество за заплащане
на ищцата на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което искът ще се
4
уважи за сумата от 675 лв., като нетен размер на обезщетението по чл. 221,
ал.1 КТ, в какъвто размер се претендира от ищеца след допуснато изменение
на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 15.09.2020 г. до окончателно ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва
ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на
неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност.
Както се посочи по-горе установи се трудовото правоотношение да е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 13.02.2020 г.
От приетата по делото заповед № 12/13.02.2020 г. е видно, че е
посочено от работодателя, че ищецът има към датата на прекратяване на ТПО
27 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това и съдът ще приеме за
установено признатото от ответното дружество обстоятелство, че към датата
на прекратяване на трудовия договор ищецът има 27 дни неизползван платен
годишен отпуск, за които е и претенцията на ищцата /виж обстоятелствената
част на исковата молба/.
Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за 27 дни неползван платен годишен отпуск в брутен размер на
920,43 лв., съответно нетен размер от 828,39 лв., които не били платени на
ищеца. Поради това и искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
в нетен размер на 828,39 лв. се явява основателен и ще се уважи изцяло, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 15.09.2020 г. до окончателно
ѝ изплащане.
По разноските и дължимата държавна такса:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в
размер на 181,22 лв. /по иска по чл. 128, т. 2 КТ ДТ от 81,22 лв., по иска чл.
221, ал. 1 КТ ДТ от 50 лв. и по иска чл. 224, ал. 1 КТ ДТ от 50 лв. съгласно чл.
5
1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/ и заплатеното от бюджета на
съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК възнаграждение за вещо лице в
размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете, които разноски се установиха в размер на 500,00 лв. /база
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за
правна помощ и съдействие от 11.09.2020 г. на л.10/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42,
да заплати на Ю. Ш. И., ЕГН **********, с адрес с. *****,
на основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за
месец октомври 2019 г. в нетен размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, за
месец декември 2019 г. в нетен размер на 633,03 лв. /шестстотин
тридесет и три лева и 03 ст./, за месец януари 2020 г. в нетен размер на
576,36 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 36 ст./ и за месец
февруари 2020 г. в нетен размер на 221,03 лв. /двеста двадесет и един
лева и 03 ст./,
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в нетен размер от 675 лв. /шестстотин
седемдесет и пет лева/,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 27 дни в нетен размер на 828,39 лв. /осемстотин двадесет и осем лева
и 39 ст./,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба
- 15.09.2020 г. до окончателно им изплащане,
както и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
6
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да
заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на 181,22 лева /сто осемдесет и един лева и 22 ст./ и заплатено
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв. /сто
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7