РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. ХАСКОВО, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:Г. Г. ГЕОРГИЕВ
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Г.Т. К.
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Въззивно гражданско дело №
20245600500459 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №57/09.IV.2024 г. постановено по гражданско дело №461/2023
г. Районен съд-Свиленград отхвърля предявените от „Водоснабдяване и
канализационни услуги” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, срещу Д. В. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
гр.***, искове за признаване за установено, че към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело № 85/2023г. по описа на Районен съд - Свиленград, а
именно: сумата 289,90 лв. - главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от
01.01.2019г. до 07.12.2022г., за партида с абонатен номер ***, за имот с
административен адрес: град ***, сумата 44,49 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.01.2019 г. до 07.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2023г. до
изплащане на вземането.
Обстоятелства по въззива
1
„Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД са останали
недоволни от постановения акт на първата инстанция,поради което го
обжалват като неправилен и незаконосъобразен, с искане същият да се отмени
и да уважат предявените претенции.
РС-Свиленград необосновано не приел данните, съдържащи в
представените карнетни листове относно реалното потребление на вода в
процесния имот.Същите съдържали срещу отчетените количества ползвана
вода подпис на ползвателя на имота,който подпис не бил оспорен в хода на
процеса,не били оспорени и посочените показатели.Тези карнетни листове
били представени именно в изпълнение указанията на съда и с оглед
доказване на обстоятелството да доставяне и ползване на съответните обеми
вода за прочесния имот.
Посочва се от въззивникът,че същият бил в договорни отношения
със собственика/ползвателя/ на водоснабдения имот,което при установено
ползване и неплащане на вода,пораждало субективното му право да получи
съответната сума за доставената вода.
Въззиваемият Д. В. Л. извежда неоснователността на
представената въззивна жалба,правилността на постановеното решение,като
иска потвърждаването му.Дружеството не установило извършена доставка на
вода като ВиК оператор и изискуемостта на съответните стойности.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици от първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз
на субективните му права на защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.
Безспорно по делото е,че по частно гражданско дело № 85/2023 г. по
описа на Районен съд - Свиленград е издадена заповед № 46/08.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Д. В. Л. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализационни услуги” ЕООД следните суми: сумата 289,90 лв. - главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води за партида с абонатен номер *** за имот с административен
адрес: град ***, сумата 44.49 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г.
до 07.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2023 година до
датата на пълното погасяване на главницата, както и разноски, включващи
сумата 25,00 лв. - за държавна такса и сумата 150,00 лв. – за адвокатско
2
възнаграждение.
С разпореждане от 22.V.2023г. на първата инстанция, на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането, като в указания срок заявителят е предявил
настоящите установителни искове.
Безспорно по делото е и че въззиваемата Д. В. Л. е собственик на
процесния имот с адрес: гр. ***.
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация” ЕООД – гр. *** са
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т .5 от ЗРВКУ с Решение №
ОУ/17.07.2006 г., публикувани във вестник „П.М.“ от 01.08.2006г. вестник
“Н.т.“ от 03.08.2006 г. и Общи условия на същия оператор, одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник „П. М.“
от 14.08.2014г. и във вестник“ З.“ от 28.08.2014г.
Като собственик на посочената недвижимост Д. Л. е потребител на
услугите на „Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД-***.Спорния
момент по делото е като такъв потребител,дали същата е ползвала услугите на
дружеството за посочения период и стойност или не.Правилни са изводите на
първата инстанция относно доказателствената стойност на представените
фактури и изходящи от дружеството документи относно твърдените
задължения на въззиваемата страна.Същите изхождат от самото дружество и
удостоверяват изгодни за него факти,поради което и предвид извършеното
общо оспорване на всички документи по делото с отговора на исковата
молба,не може да се приеме,че извеждат отразеното в тях относно
задълженията на Л..
Същевременно представените карнетни листове също са обект на
това общо оспорване на съдържанието на всички документи по делото с
отговора на исковата молба от Д. Л..Същите не съдържат подписи срещу
всеки отчетен период-така за 2022 г. има само един подпис,за 2021 г. седем
подписа,за 2020 г. –един подпис,за 2019 –два подписа при разграфени общо по
12 реда на година.От друга страна не всички подписи са еднакви,положени са
такива които съществено се различават от другите,като няма и поискана
графологична експертиза в тази насока от ищеца,чиято е и доказателствената
тежест Същевременно срещу нито един подпис няма указание кой е неговия
автор,дали е собственика на имота,или негов ползвател,представител и
въобще да ли е лице с надлежна обвързваща легитимация в тази насока.
Предвид изложеното не може да приеме,че отчитането на
водомерите е извършено съобразно чл.21 ал.IV от Общите условия,тъй-като не
става ясно дали е осъществено в присъствието на потребителя или на негов
представител,нито пък е доказана хипотезата че при неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора.В тази насока няма никакви
отбелязвания.Не са осъществени и изискванията по чл.22 ал.III и IV от
Общите условия,тъй-като няма никакви отбелязвания в хипотеза за отказ за
осигуряване на достъп. В случай, че потребителят не изпълни задълженията за
осигуряване на достъп поведението му се третира като отказ,но няма
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Отказът се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена и единния граждански номер на свидетеля, който може да бъде и
3
длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола В и К
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на
чл.46.Подобна процедура също няма отразена представените
документи,както за отказа,така и за начина на приложение на чл.46.
Ето защо не може да се приеме за доказано по делото,че се
установява по надлежен ред доставяне на твърдените ВиК услуги,респ. не
може да се иска и заплащане на същите поради това.Доказателствената
тежест тази насока е била изцяло в полето на дружеството,но същото не е
провело пълно и главно доказване за обуславящите основателността на
претенцията факти.
В тази насока е правилен извода на първата инстанция, поради
което и същата е постановила законосъобразно решение,което следва да се
потвърди. Настоящия въззивен състав изцяло споделя изложените мотиви на
от РС-Свиленград,поради което и на основание чл.272 изцяло препраща към
същите.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен
съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №57/09.IV.2024 г. постановено по
гражданско дело №461/2023 г. на Районен съд-Свиленград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4