№ 1313
гр. Варна, 11.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501556 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1684/17.05.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20223110112580 по описа на РС-Варна за 2022
год., с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Х. Б. от гр. Варна, на
основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 6 170, 46 лева, представляваща частичен иск
от сумата от 6 500, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на носач преден; преден
мост; въздушна възглавница водач; въздушна възглавница пасажер; ел. блок
управление въздушна възглавница; предпазен десен колан и предпазен ляв
колан на собствения на ищеца л. а. „Ситроен Ц1“, с рег. номер В0622ВР,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 30.08.2022г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Жалбата е бланкетна. Твърди се, че решението е неправилно; не са
налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
общината за вреди; не е установено еднозначно настъпването на
вредоносното събитие, неговият механизъм и причинната връзка между
произшествието и вредите. Твърди се също, че не е доказан и размерът на
сумата, претендирана като обезщетение за вреди.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
1
друго, с което искът, заявен като частичен, да се отхвърли, евентуално – да се
намали присъденото обезщетение за имуществени вреди.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищецът,
настоящ въззиваем, Д. Х. Б. от гр. Варна, оспорва жалбата, счита решението
за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Д. Х. Б. от гр. Варна е навел следните
твърдения:
На 30.08.2022г., около 15, 00 часа в гр. Варна ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц1“, с рег. № В 0622
ВР по бул. „Княз Борис Първи“ посока към к. к. “Златни пясъци“. Преди
пътния възел с бул. „Васил Левски“ ищецът се отбил надясно към магазин
„Паркмарт“. Пред него се движел бял микробус. Изведнъж ищецът усетил
удар под автомобила, задействали се въздушните възглавници. Ищецът
незабавно спрял автомобила; установил, че автомобилът се е ударил с долната
си предна част в изпъкнал капак на канализационната шахта на пътното
платно. Капакът не бил обезопасен, нито бил обозначен или сигнализиран по
някакъв начин. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи,
които след като посетили мястото на произшествието и след извършен оглед
на автомобила, изготвили снимков материал и издали Протокол за ПТП с
номер 1745355. След произшествието ищецът посетил автосервиз, за да
установи уврежданията по автомобила. След обстоен преглед се установило,
че са увредени предният носач; предния мост; въздушна възглавница водач;
въздушна възглавница пасажер; ел. блок управление въздушна възглавница,
предпазен десен колан и предпазен ляв колан. Твърди, че стойността на
разходите за труд и материали /резервни части/ за възстановяване на
повредите по автомобила му е в размер на 6500 лева. Ищецът счита, че
Община Варна не е изпълнила вменените й със Закона за пътищата и
Правилника за прилагането му задължения относно организацията на
дейността по поддържането на общинските пътища, не е изпълнила
задължението си да извърши качествен ремонт на пътя, както и да
сигнализира незабавно за препятствията по пътното платно, в резултат на
което са настъпили и уврежданията по лекия му автомобил, описани по-горе.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 6170, 46 лева – частичен иск
от цялата сума в размер на 6 500, 00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на носач преден;
преден мост; въздушна възглавница водач; въздушна възглавница пасажер;
ел. блок управление въздушна възглавница; предпазен десен колан и
предпазен ляв колан на собствения на ищеца л. а. Марка „Ситроен“ модел
„Ц1“, с рег. № В 0622 ВР, причинени в резултат на реализирано ПТП на
30.08.2022г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
2
изплащане.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
предявения като частичен осъдителен иск.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община
Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е
неоснователен. Твърди, че пътнотранспортното произшествие, от което на
ищеца са причинени материални вреди, репарирането на които то претендира,
е в резултат на извършено от ищеца нарушение на правилата за движение – на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не на виновно поведение на лицата, на които общината е
възложила дейностите по организацията и поддържането на общинските
пътища. Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпването на вредите,
като твърди, че посочените от ищеца увреждания по лекия му автомобил не
могат да настъпят при твърдяното от ищеца ПТП. Оспорва иска и по размер,
като твърди, че размерът на претендираната от ищеца сума за обезщетение за
причинените му материални вреди е силно завишен. Настоява за отхвърляне
на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от свидетелство за регистрация № *********, изд. от МВР,
Пътна полиция – Варна, ищецът Д. Х. Б. е собственик на л. а. марка „Citroen“
модел „С1“, с рег. № В 0622 ВР.
От Протокол за ПТП с номер 1745355, съставен от служители на МВР –
Варна, се установява настъпилото на 30.08.2022 год. ПТП, твърдяно в
исковата молба. В протокола е посочено, че поради движение с несъобразена
скорост, водачът на л. а. „Ситроен Ц1“, с рег. номер В0622ВР не се
съобразява с релефа на местността и състоянието на пътя и се блъска в
изпъкнал капак на шахта на платното за движение.
На ищеца е съставен и АУАН № 737666/30.08.2022 год. В акта е прието,
че на 30.08.2022г. водачът на л. а. „Ситроен Ц1“, с рег. номер В 0622 ВР е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е избрал скоростта на движение,
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
От заключението на съдебно-оценителната и автотехническа
ексепртиза, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява следното: ПТП, станало на 30.08.2022 год. в гр. Варна отговаря
напълно с описаното в протокола за ПТП. Процесният автомобил се блъска в
изпъкнал капак на необозначена и необезопасена канализационна шахта на
платното за движение и в резултат на удара получава материални щети.
Налице е причинно-следствена връзка между изпъкналия капак, удара в него
и нанесените щети. В резултат на удара са увредени носач преден; преден
мост; въздушна възглавница водач; въздушна възглавница пасажер; ел. блок
управление въздушни възглавници; предпазен десен колан и предпазен ляв
3
колан. Стойността на разходите за труд и материали /резервни части/ по
средни пазарни цени за възстановяване на щетите на автомобила към момента
на увреждането са в размер на общо 6170, 46 лева, с вкл. ДДС.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ударът между шахтата
и автомобила е настъпил в левия носач - ходовата част на автомобила. След
оглед на място вещото лице е кжонстатирало, че шахтата има многократни
ремонти. За да настъпи процесното ПТП, вещото лице сочи, че най – вероятно
не е имало добър дренаж на покритието на асфалта, което е способствало за
пропадане и шахтата е изпъкнала, с видима денивелация. Нормално е по –
нисък автомобил, т. е., автомобил с по – малък „клиренс“, какъвто е този на
ищеца, да се удари в шахтата.
От показанията на свидетеля С.К.М. /без дела със страните и без
родство с ищеца/, кредитирани от съда като обективни и безпристрастни,
отразяващи негови преки впечатления се установява следното: ПТП е
настъпило след удар на автомобила в шахта, която е била изпъкнала над
пътното платно. Шахтата не е била обезопасена, нито обозначена. След удара
са се задействали предпазните въздушни възглавници на автомобила.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът
да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие
на следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, изпълняващо възложена му работа; причинени вреди –
имуществени или неимуществени; причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал.
2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49
ЗЗД е обективна, безвиновна. В тежест на ищеца е да установи обективните
елементи от фактическия състав на деликта.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, настъпили от лошото
качество на пътя, следователно причина за увреждането е начинът на
поддържането и стопанисването на пътя, тъй като съгласно чл. 31 от Закона
за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на чл. 48, т. 2, б.
„а“ от ППЗП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно
състояние. Според чл. 47, ал. 1 от ППЗП поддържането включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности.
Установено е по делото, че на 30.08.2022г., около 15:00., в гр. Варна,
бул. „Княз Борис Първи“ посока к. к. „Златни пясъци“ преди пътния възел с
бул. „Васил Левски“, управлявайки собствения си л.а. „Ситроен Ц1“, ищецът
4
претърпял ПТП. Процесният автомобил „Ситроен Ц1“, с рег. номер В 0622
ВР се е ударил с долната си част в изпъкнал капак на канализационна шахта
на платното за движение, в резултат на което получил повреди на преден
носач; преден мост; въздушна възглавница водач; въздушна възглавница
пасажер; ел. блок управление въздушни възглавници; предпазен десен колан
и предпазен ляв колан. Т. е., налице е причинно-следствена връзка между
изпъкналия капак, удара на лекия автомобил в него и повредите по
автомобила. Установено е също, че стойността на разходите за труд и
резервни части към 30.08.2022 год. за възстановяване на лекия автомобил в
съiтоянието преди пътния инцидент е в размер на 6170, 46 лева. С оглед
изложеното съдът счита, че са безспорно установени деянието, вредите, както
и причинната връзка между тях, т. е., установени са обективните елементи от
фактическия състав на деликта. Общината не е изпълнила залъжението си по
чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата да поддържа общинския път
в изправно състояние, което според чл. 47, ал. 1 от ППЗП включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, в резултат на което е настъпило и процесното пътно
произшествие вследствие на което е увреден и лекия автомобил на ищеца.
Доводите на ответника, че причина за настъпилото ПТП, и съответно и
за настъпването на вредите е нарушение на правилата за движение от страна
на ищеца и в частност – на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, настоящият състав намира за
неоснователни. Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква поведението на водач
на ППС да е съобразено дотолкова, че да може да спре пред предвидимо
препятствие. В случая препятствието е била изпъкнала над пътното платно
канализационна шахта, която изобщо не е била обозначена, нито пък мястото
е било обезопасено, поради което и липсва основание за извод, че е
представлявала предвидима опасност, с която ищецът не се е съобразил.
Нормалната експтлоатация на пътя изисква шахтите по пътните платна да не
са издадени над равнината на пътното платно в степен, при която по–ниските
леки автомобили да се удрят в тях. При това положение не е и задължение на
водач на ППС да преглежда всяка шахта на пътно платно преди да мине през
или върху нея. Както се посочи по – горе, задължение на общината е да
поддържа общинския път в изправно състояние, което изисква полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, включително да предприеме мерки и да обозначи или
сигнализира проблемната зона по начин, че този проблем да е видим. Поради
това и изпъкналата канализационна шахта не е била предвидимо препятствие,
поради липсата на обезопасяване, обозначение и сигнализация. Ирелевантно е
в случая, че на ищеца, управлявал лекия си автомобил по време на инцидента,
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
В обощение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
5
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да присъдят разноски за
настоящата инстнация за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1100 лева за производството в
настоящата инстанция, настоящият състав счита за неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение е в рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, съобразно и § 2а от ДР
на цитираната наредба.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1684/17.05.2023 год., постановено
по гр. дело № 20223110112580 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
ОСЪЖДА Община Варна, с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на общината, да
заплати на Д. Х. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Братя Бъгстон № 21, ет.
6, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1100 лева (хиляда и сто
лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6