Р Е Ш Е Н И Е
№ 1219
10.04.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14912 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за
установено в отношенията между страните, че П.А.А. не дължи на „С.Г. груп“ ООД
сумата от 649.02 лева- представляваща неустойки и такси за периода август
2010г.-септември 2011г. поради изтичане на погасителна давност.
Ищецът твърди, че сумата се претендира от ответника като цесионер, в
която връзка получил няколко писма, включително с предупреждение за образуване
на дело. Твърди, че не дължи изпълнение поради изтичането на предвидения в
закона давностен срок. Претендира разноски.
От
страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се заявява, че се
признава искът. Прави искане за присъждане на разноски.
От направената справка е
видно, че ответното дружество е било заличено, поради преобразуването му в
„СГ груп” АД. В този случай съгласно чл.
227 ГПК
производството по делото продължава с участието на правоприемника. Ето защо
решението следва да бъде постановено по отношение на правоприемник а„СГ груп” АД.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на
иска:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие
на лични и имуществени права, а съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато
то е нарушено, или за
да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, предвид изложеното
в исковата молба е безспорно, че
ответникът, е изпратил покана до ищеца, с която е изразил становището си, че той му дължи процесната
сума, и е поискал от него да я заплати в определен срок, като в писмото е изразено и намерение
при липса на плащане да се прибегне до
съдебно събиране на дълга. Твърденията на ищеца, изложени
в исковата молба,
са, че не дължи на ответника посочената сума, тъй като задължението е
погасено по давност. Предвид
горното се налага изводът, че
между страните е налице правен спор за дължимостта на сумата, който подлежи на
разрешаване от съда, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване
на иска. В този смисъл е и определение № 1035 от 03.05.2017г. по в.ч.гр.д. №
977/2017г. на ПОС.
С оглед признанието на
иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани
допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу него, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното положение, което
пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада
в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда от упълномощен представител. Признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да го зачете.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи изцяло.
За пълнота следва да се отбележи, че от представените
сметки и фактури е видно, че задълженията са възникнали през 2010 и 2011г., от
когато дори 5-годишният давностен срок е изтекъл през 2016г., като няма
ангажирани доказателства за спирането или прекъсването му.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса
в размер на 50 лева и за адв. възнаграждение в размер на 300 лева.
Становището на ответника, че не е станал повод за
завеждането на делото не може да бъде споделено. Поставеният от ответника
въпрос се свежда до наличието на предпоставките за прилагането на разпоредба на
чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай. Посочените в нормата предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Втората
е налице, тъй като ответникът в отговора на исковата молба прави изявление за
признание на иска.
Извънпроцесуалното поведение на ответника обаче е довело
до необходимост от предявяването на петенцията. Между страните е била проведена
електронна кореспонденция, от която е видно, че ответното дружество претендира
плащане на задълженията. Ищецът от своя страна е оспорил задълженията поради
изтичането на давностния срок. След направеното възражение, ответното дружество
е отправило ново писмено искане за плащане, в което е отправило предупреждение
за предприемане на съдебна процедура и принудително изпълнение. Последното
обосновава интереса от завеждането на претенцията, защото страната не е длъжна
да чака ответникът да предприеме описаните от него действия. Възражението на
ответника, че писмото не е подписано от управителя на дружеството не обосновава
втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Изявлението до ответника не е
необходимо да е извършено от самия управител, като това не се и твърди от ищеца
в проведеното о.с.з. Писмото обаче съдържа логото и наименованието на ответника
(преди преобразуването му), телефонния номер за контакт с длъжници, публикуван
в интернет страницата на ответника, а пощенската пратка е разнесена от
„Български пощи” ЕАД по рамково споразумение. Предвид горното, съдът намира, че
писмото изхожда от дружеството, макар да не е подписано от управителя и със
съдържащото се в него предупреждение за предприемане съдебни и изпълнителни
процедури то е дало повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.А.А., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „СГ груп” ООД, ЕИК
*********, заличено в хода на процеса,
с универсален правоприемник „СГ груп” АД, ЕИК *********, сумата от 649.02 лева– непогасен остатък от задължения по сметки с
номера: ****. и фактури с номера****. за такси и неустойки за периода месец
август 2010г.- месец септември 2011г., издадени по правоотношение с „Мобилтел”
АД, вземанията по което са били прехвърлени на „СГ груп” ООД с договор за цесия,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „СГ
груп” АД, ЕИК *********, като
правоприемник на заличения в хода на процеса търговец „СГ груп” ООД, ЕИК *********, да заплати на П.А.А., ЕГН **********, сумата 350.00 лева /триста петдесет лева/ разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.