Решение по дело №2474/2017 на Районен съд - Разград

                                                Р Е Ш Е Н И Е

        Номер 162                                  04.05.2018 г.                                                    гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     двадесет и пети април                                                две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2335/2015 г.

                      

 

            Производството е с правно основание чл.55 от ЗЗД.

          Депозирана е искова молба от „Йована“ЕООД със седалище гр.Ямбол, с която са предявени искове срещу ЧЗП Я.М.К.от с.К. за заплащане на сумата 23 850 лв., платени от ищеца на ответника за пшеница, която не е доставена от ответника, както и за запблащане на сумата 159,32 лв. обезщетение за забава за периода 13.09.2017 г. – 23.10.2107 г. Сочи, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на пшеница, в тази връзка била издадена  фактура №2/12.09.2017 г., ответникът не доставил пшеницата, а ищецът загубил интерес. Претендира и разноските по делото.  С молба от 23.01.2018 г.  главният иск е намален до размера на 14 569,70 лв., като ищецът твърди, че на 15.09.2017 г. е получил 35,020 т. пшеница. С допълнителна молба по реда на чл.129, ал.2 от ГПК ищецът е уточнил, че договорът между страните е прекратен поради неизпълнение на основание чл.87 от ЗЗД и иска връщане на сумата на отпаднало основание.

            Ответникът  не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. се явява процесуален представител, който сочи, че не са представени доказателства за сключване на договор с авансово плащане на цената в писмена форма, каквато е необходима според разпоредбата на чл.334  от ТЗ, поради което счита иска за неоснователен и недоказан.

          Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени  събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:   

            На 12.09.2017  г. ответникът като частен земеделски производител е издал фактура за 90 т. пшеница реколта 2017 г. за сумата 23 850 лв. Във фактурата не е посочен начин на плащане, както и срок за това.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза тази фактура е отразена в счетоводството на ищеца, което е водено редовно. Размерът на законната лихва върху сумата 14 569,70 лв. за периода 13.09.2017 г. – 23.10.2017 г. е в размер на 166,26 лв. Фактурата е платена по банков път на 12.09.2017 г.

            С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника с обратна разписка на 20.10.2017 г.  на същия е даден 5-дневен срок за изпълнение на задължението за предаване съответното количество продукция.

            Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:  Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба урежда правото на лицето, извършило престация на основание, което впоследствие е отпаднало, да иска обратно платеното.

            Такава правна квалификация следва от фактите, посочени в допълнителната молба на ищеца – договор, който е прекратен на осн. чл.87 от ЗЗД, т.е. развален поради неизпълнение.

            В настоящия случай по делото не са представени доказателства за сключване на договор с авансово плащане на цената. Такъв договор следва да бъде сключен в писмена форма съгласно разпоредбата на чл.334 от ТЗ, като е достатъчно и само тази уговорка да е писмена. Такава уговорка обаче не се съдържа в единствения представен по делото документ, отнасящ се до твърдяния от ищеца договор  - фактура №2/12.09.2017 г.  Следователно Съдът не може да приеме, че по този договор цената е заплатена авансово.

            След като  няма установено с писмен акт задължение на ответника да достави стока, която е авансово платена, за ищеца не е възникнало твърдяното от него потестативно право да развали договора поради неизпълнение и да иска връщане на платената по него цена на отпаднало основание.

            Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 14 569,70 лв. се явява неоснователен и недоказан.

            С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и този за заплащане на обезщетение за забава в размер на 159,32 лв.

            Ответникът не претендира разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Йована“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Ямбол и адрес на управление ул.“Изгрев“, №17 срещу  ЧЗП Я. М. К., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 14 569, 70 лв. на отпаднало основание /разваляне на договор поради неизпълнение/ ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата 159,32 лв. обезщетение за забава като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: