ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1457
гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20245300500322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от В. В. П., против заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 4719/12.07.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д.
№ 10044/2023 г. по описа на ПдРС. Във възражението се сочи, че за издадената заповед
молителката е научила през м. декември 2023 г. по повод на извършена справка от
упълномощения от нея адвокат А. Д.. Заповедта не й е била връчена лично и към момента
на връчването тя нямала обичайно местопребиваване на територията на РБ. От 2014г. В. П.
трайно живеела и работела в Ш..
От въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е подадено писмено
становище по възражението, с което същото е оспорено като неоснователно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По делото са събрани следните писмени доказателства: потвърждение за работа от
„Дема дент“АД, видно от което В. П. работи във филиал на фирмата в Щ. от 23.06.2014г.;
разрешително за престой на В. П. в Щ., валидно до 25.01.2025г.; нейна здравна
застрахователна полица, валидна от 01.01.2023г.; удостоверение за пенсия, валидно от
30.06.2021г.; разпечатка от кореспонденция с имейли между В. П. и „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД. Разпитан е свидетелят И. П. / син на молителката/. В показанията си
свидетеля сочи, че съобщението на л.14 по приложеното ч.гр.д.№ 10044/2023г. на ПдРС, V
бр.с., с което следва да е връчена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 4719/12.07.2023г., е получено от него пред входа на съда. По телефона му се обадил
някакъв мъж и му казал, че има някакво писмо за получаване. Казал му да отиде до съда и да
му се обади. Предадено му било само съобщението, без екземпляр от заповедта за
изпълнение. На посочения в съобщението адрес: гр.*****, живеел братът на свидетеля.
Самият той живеел в сграда на бул.“*****. Майка им живеела в Ш., а когато се връщала в
Р.България, отсядала в къщата си в с.*****. С нея се видели на 23 декември 2023г.. Самата
тя попитала сина си дали е вземал някакво писмо за нея. Дотогава той не бил й казал за
полученото от него съобщение.
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК съответното възражение следва да бъде подадено в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Спазването на този срок е
задължителна предпоставка за допустимост на възражението. За да започне да тече същият,
1
не е необходимо заповедта за изпълнение да е достигнала до длъжника. Достатъчно е той да
се е запознал със съдържанието й- пряко или чрез другиго. По отношение на допустимостта
на производството следва да се коментира представената от въззиваемата страна разпечатка
от кореспонденция с имейли. В имейла от В. П., изпратен на 29.08.2023г. е записано
следното: „Името ми е В. П. с ЕГН- ********** П. Имам парични задължения сума 6800
лева по договор за потребителски кредит с номер PLUS- 01098890. Това е договорът, от
който произтичат вземанията за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4719/12.07.2023г.. Сумата, за която е издадена заповедта, е
в общ размер от 6649,82 лева и включва само 2390,55 лева- главница. Молителката би могла
да си спомня приблизително точно в какъв размер е неиздълженият остатък от главницата,
но не би могла да знае, за какъв период и в какъв размер са претендираните спрямо нея
възнаградителни лихви и лихви за забавено плащане. Прави впечатления също така, че в
имейла си до „Фронтекс интернешънъл“ЕАД тя сочи сума, приблизително равна на сбора от
сумата от общо 6649,82 лева и съдебните разноски в заповедта за изпълнение в общ размер
от 183 лева. Действително заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК въобще не се
споменава в имейла й, но в този имейл се съдържа информация, която тя би могла да научи
единствено от заповедта- размера на чистата стойност по договора за потребителски кредит,
размера на възнаградителните лихви и на лихвите за забавено плащане и най- вече размера
на съдебните разноски в заповедното поизводство. Ето защо, съдът намира, че В. П. е
научила за издадената против нея заповед за изпълнение най- късно към 29.08.2023г. и тъй
като възражението е подадено на 21.12.2023г., преклузивният едномесечен срок по чл.423,
ал.1 от ГПК не е спазен. Горният извод не се опровергава от показанията на разпитания
свидетел, тъй като обективно размерът на посочената в имейла сума може да бъде изведен
единствено от заповедта за изпълнение. Съответно- определението от публично съдебно
заседание, проведено на 15.05.2024г., с което е даден ход на делото по същество, ще следва
да бъде отменено, възражението ще следва да бъде оставено без разглеждане, като
производството по делото бъде прекратено.
Съобразно с изхода на спора по делото и на основание чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, в
полза на въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД ще следва да бъде присъдено
юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от публично съдебно заседание, проведено на 15.05.2024г.,
с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл.423 от ГПК, подадено от В. В. П.,
против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4719/12.07.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 10044/2023 г. по описа на ПдРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето в.ч.гр.д.№ 881/2024г.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.*****, *****,
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3