О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196
АПЕЛАТИВЕН СЪД-Бургас, гражданско отделение,
На двадесети май две хиляди и деветнадесета година,у
в закрито заседание, в следния състав :
Председател : Мария Тончева
Членове: Събина Христова
Иван Воденичаров
Секретар
Като изслуша докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 158/2019 г. Апелативен съд Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П“АД-С., ЕИК *********, представлявано от адв. А. против определение № 323/20.02.2019 г. по гр.дело № 1656/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение възражението за родова и местна неподсъдност на спора по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на оградена и неоградена част от проход – имот с идентификатор 07079.610.125.1.2 .
Иска се отмяна на определението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което производствата да бъдат изпратени на съответните софийски съдилища. Сочи се, че по делото са предявени общо седем иска, от които само единият е с цена над 25 000 лв. На следващо място исковете не са предявени по седалището на ищеца и по отношение на Т. “К“ искът е следвало да бъде изпратен на СГС, а исковете на ищците – физически лица, на СРС по компетентност. По отношение на исковете за неоснователно обогатяване се сочи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.105 ГПК и да изпрати същите на съда по седалището на ответника.
Отговор на частната жалба е подаден от А. П. С. , В. Д. Х. , Д. И. Ш. , И. Д. Ш. , П. Д. Д. , С. С. Г. - всички представлявани от адв. Ц. , с който молят да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна. Сочат, че заедно с ищеца – юридическо лице са съсобственици на сграда с идентификатор 07079.610.125.1.2, чиято обща част е процесния проход. Незаконното завладяване на този проход от ответника е основание за предявените по делото седем иска – иск с правно основание чл.108 ЗС, касаещ преградената част от прохода, обособена като самостоятелен обект, иск с правно основание чл.109 ЗС за същия имот, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за непреградената част от прохода и иск с правно основание чл.109 ЗС за нея, иск за установяване на липсата на ограничени вещни права на ответника върху процесния проход и искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неоснователното ползване на заградената и незаградената част от проход, както и мораторната лихва върху главницата.
В отговора се твърди, че исковете са предявени при обективно и субективно първоначално съединяване и родовата им подсъдност следва да бъде определена по реда на чл.104 вр. с чл.103 ГПК. Намират, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК съобразно наличието на изискуемите предпоставки, предвидени в тази разпоредба – първоначално обективно кумулативно или евентуално съединяване и един съдопроизводствен ред за разглеждане на исковете. Разпоредбата е установена с цел процесуална икономия и предвид допустимостта на решението на окръжен съд по дело, родово подсъдно на районен съд. Твърдят, че чрез общото разглеждане в едно производство на общи елементи се установява и връзката между исковете – техния общ предмет и се избягва постановяване на различни съдебни решения. Цитира се забраната, установена с чл.210, ал.2, изр.2 ГПК за разделяне на искове, които са във връзка с предмета на делото, спазена от съда в обжалваното определение. В конкретния случай, установяваните по делото факти ще бъдат общи за всички искове и общото им разглеждане ще обезпечи безпротиворечивото им разрешаване.
Считат, че местната подсъдност е определена по правилата на чл.109 ЗС съобразно местонахождението на имота и изпращането на облигационните искове на съдилищата в София би я обезсмислило. Допълнително предвид обективното съединяване на исковете те биха били подсъдни на СГС, а не на СРС, както се твърди в частната жалба.
Бургаският апелативен съд като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. С. , В. Д. Х. , Д. И. Ш. , И. Д. Ш. , П. Д. Д. , С. С. Г. и Т. „ К. “ Б. против частния жалбоподател по обективно и субективно съединени искове: иск с правно основание чл.108 ЗС за признаването им за собственици на имот с идентификатор 07079.610.125.1.2 и осъждане на ответника да им предаде имота, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне преградна стена, изградена от него в имота, иск за приемане за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на свободната част от прохода с площ от 79,12 кв.м, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови преминаването през свободната част от прохода – обща част от етажната им собственост. При условията на евентуалност, при неуважаване на тези искове се иска разглеждане на установителен иск за приемане за установено, че ответникът няма учредено право на преминаване през процесния имот или друго ограничено вещно право, няма учредено право на ползване или на лични сервитути за плодоползване, употреба и обитаване на прохода.
Предявени са искове за осъждане на ответника общо за сумата от 41 594 лв.– частична от пълния размер от 134 880 лв., с която неоснователно се е обогатил от ползването на имота за сметка на ищците от 01.10.2013 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва и иск за заплащане на мораторната лихва върху претендираните обезщетения.
С определението в обжалваната му част Бургаският окръжен съд е намерил за неоснователно заявеното от ответното дружество възражение за местна и родова некомпетентност на съда по облигационните искове за заплащане на суми,получени от неоснователно обогатяване и съпътстващите претенции за мораторна лихва върху тях. За да достигне до този извод, съдът е приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове, част от които подлежат на разглеждане от районен съд, а други – на окръжен съд. Предвид общия ред за разглеждане на исковете и липсата на други пречки, съдът е намерил, че намира приложение разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК и предвид местната компетеност на вещните искове, определена по чл.109 ГПК е оставил без уважение възражението за неподсъдност на ответника.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд (чл.103 от ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона дела (чл.104 от ГПК). Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано – постановеният акт подлежи на обезсилване (арг. от чл.270 ал.3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание (чл.270 ал.4 от ГПК).
Обективното съединяване на искове е допустимо тогава когато по инициатива на страна с една искова молба (чл.210 ал.1 от ГПК) или с последваща молба (чл.211, 212 от ГПК) са предявени искове, родово подсъдни на един и същ съд или ако съдът съедини служебно (чл.213 от ГПК) дела, образувани по такива искове. Във всеки случай обективното съединяване изисква исковете да са родово подсъдни на един и същ съд. Ако не е така, съдът може да раздели производството по тях (чл.210 ал.2 от ГПК). Ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд. Това е така, защото решението на окръжния съд като първа инстанция по иск, който е родово подсъден на районен съд, е допустимо, докато обратното не е вярно. Поради това при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд и производството не може да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжния съд.
Предявените по делото облигационни претенции безспорно са във връзка с предявените вещни искове. Допълнително, цената на иска, предявен от Кооперацията с правно основание чл.59 ЗЗД надвишава размера от 25 000 лв., посочен в чл.104т.4 ГПК .
Предвид първоначалното им предявяване в обща искова молба и връзката между тях налице са констатираните от предходната инстанция основания за прилагане на разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК и разглеждането им в общо производство.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П“А. , ЕИК *********, представлявано от адв. А. , против определение № 323 от 20.02.2019 г. по гр.дело № 1656/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение възражението за родова и местна неподсъдност на спора по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на оградена и неоградена част от проход – имот с идентификатор 07079.610.125.1.2 .
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: