Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В., …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Втори
касационен състав в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2271/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Р.
Т.“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“Г.“ № 8,
представлявано от И. Л., чрез адвокат Й.А. от Адвокатска колегия гр. В., против
решение № 1359/05.07.2019г., постановено по н.а.х.д. № 973/2019г. по описа на
Районен съд гр. В., ХLIV състав. С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23 – 0000064/28.01.2019г.
на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. В., с което за
нарушение по чл. 68, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република Б. и на основание
чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на „Р. Т.“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Жалбоподателят излага доводи в насока,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Формулирано е искане съдът да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба с
депозиран чрез процесуалния му представител главен експерт И. Г. отговор на жалба, счита жалбата за неоснователна,
твърденията в нея за неправилни, необосновани и несъстоятелни.
Прокурорът от Окръжна прокуратура В.
дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд гр.В., след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации описани
в АУАН и НП, съгласно които на 06.06.2018г. бил извършен случаен превоз с
автобус кат. М3, марка „Б.“ с рег. № В хххх ВМ от дружеството-превозвач „Р. Т.“
ООД по маршрут гр. В. – к.к. „Св.Св. К.
и Е.“ – с.З. – гр.В.. Превозът започнал в 07.30 часа на 06.06.2018г., но преди
започване на превоза, дружеството не е изпълнило задължението си да уведоми съответното
регионално звено на ИА“Автомобилна администрация“ в случая Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В. за намерението си да извърши случаен превоз на пътници
най-късно до един час, преди започване на превоза, било то чрез уведомяване на
място, по пощата, по електронна поща или чрез факс. Преценявайки, че с това
свое поведение, в частност бездействие, дружеството е извършило нарушение на
чл.68, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република Б., на 11.12.2018г. св.Й.
Й. – старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В.
съставил акт за установяване на административно нарушение спрямо дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
Районният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и
съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Приел е също така, че с оглед
приложените по делото и допустими по смисъла на НПК и ЗАНН доказателства,
извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно с вмененото му
административно нарушение и доказано както от обективна, така и от субективна
страна. По отношение размера на наложеното административно наказание, съдът е
приел, че същото е правилно определено от административнонаказващият орган, с
оглед предвиденият в разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвПр размер на
административно наказание. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
точни и последователни мотиви относно законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон, които настоящият състав споделя
изцяло, като нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство
са ангажирани доказателства, които да обосноват правни изводи, различни от
възприетите от първоинстанционния съд. Безспорно в производството пред въззивната
инстанция е било установено, че превозвачът „Р. Т.“ ООД, притежаващ лиценз на
общността № 1396/04.06.2012г. за международен обществен превоз на пътници с
автобус, на 06.06.2018г. в гр. В., ул.“Г.“ №8, не е уведомил писмено – на място,
по поща, електронна поща или факс Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. В., на чиято територия започва превоза, за намерението си да извърши
случаен превоз на пътници най-късно един час преди започване на превоза.
Извършването на превоза е било установено от пътен лист № 0028261 от
06.06.2018г., пътническа ведомост и тахографски лист от 06.06.2018г., а липсата
на уведомление било установено след направена справка в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. В.. С оглед на това, изводът на
първоинстанционния съд, че е осъществен състава на визираното в наказателното
постановление нарушение е правилен.
Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя. Наложеното административно наказание e в размера, предвиден в санкционната норма и е в
съответствие с тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност,
поради което се явява справедливо и способстващо за постигане на целите по чл.
12 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. В., Втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1359 от
05.07.2019г. на Районен съд гр.В., постановено по н.а.х.д. № 973 по описа на
съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: