РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Велико Търново, 05.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на прокурора Светлана Иванова
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 187/2019г. по описа на ВТАС. При това, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За вида на производството:
Производство
по реда на Дял ІІІ, Глава XІ от АПК - ”Производства за обезщетения”, във връзка с
чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по Искова молба вх. №1643/27.03.2019г. в АСВТ, подадена от името на Л.В.М.
срещу Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново.
Предявен
е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000,00лв., ведно със законната лихва върху сумата от
влизане в сила на решението на ВАС/25.11.2015г./ до окончателното изплащане на
обезщетението.
II. Становища
на страните:
Ищецът твърди, че вредите са му причинени от отменена от съда заповед за дисциплинарно
уволнение, а именно: Заповед № ЯЗ 899/28.03.2014г. Като неимуществени вреди
ищецът определя претърпените от него душевни болки и страдания, дискомфорт и
стрес, накърняване на доброто име и
авторитет, преживените обида, безпокойство, безсъние, финансови и семейни
проблеми. При това, ищецът претендира да му бъде присъдено посоченото парично
обезщетение, в размер на 50 000,00лв., за
преживените страдания, ведно с лихвата и разноски за производството. В о.с.з.
се явява лично и с упълномощения адвокат, като пледира искът му да бъде уважен.
В дадения срок от ПП е представена писмена защита.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез упълномощения
юрисконсулт, оспорва иска по основание и размер. В представен отговор на
исковата молба изтъква, че този вид вреди в случая не подлежат на репариране по
реда на ЗОДОВ, т.к. законодателят е предвидил обезщетяване единствено по реда
на чл.237 от ЗМВР, който се явява специален такъв. Сочи в тази връзка практика
на ВАС. Алтернативно, застъпва становище, че искът е недоказан. Счита, че
не са налице елементите от фактическия състав, даващ на ищеца право да
претендира ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен административен акт. В
условия на евентуалност определя иска за прекомерно завишен по размер. По тези съображения
и отразените подробно в писмена защита,
моли съда да отхвърли иска. Възразява за прекомерност на АВ.
Прокурорът дава мотивирано заключение, че съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ,
редът по чл.1, ал.1 от с.з. е неприложим, т.к. съществува специален ред за
обезщетение, предвиден в ЗМВР. При евентуално становище за допустимост на иска
намира същия за частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото
безспорно се установява наличие на елементите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника, а именно отменен с влязло в сила съдебно
решение административен акт и др. материални предпоставки. Счита, че неимуществени
вреди са налице, доколкото всеки един неблагоприятен акт причинява негативни
емоции и преживявания на адресата си. Твърденията,
свързани със здравословното състояние на ищеца намира за недоказани, т.к.
липсва медицинска документация и/или експертиза. Не се установява увреждане по
вид, интензитет и продължителност, по-голямо от обичайното. Поради което счита,
че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена. Определя периода на
продължителност на негативните преживявания от издаване на Заповедта до нейната
отмяна/20 месеца/ над средния размер. Предлага да бъде постановено решение в
този смисъл.
ІІI. По допустимостта:
Съдът приема, че предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди срещу
ОД на МВР гр.Велико Търново са подадени от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Правоспособно ФЛ, носител на правото на иск, разполагащо с правен
интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Искът е насочен против ответник, с
надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на
чл.205 от АПК, т.к. ОДМВР е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр.§11 от ПЗР на ЗМВР /обн. ДВ бр.53 от 2014г./.
Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, доколкото обезщетение за вреди, причинени от
административна дейност се търси на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно
чл.1, ал.2 от същия специален закон такъв иск се разглежда по реда установен в
АПК. В случая мястото на увреждането е в гр. В. Търново, а ПА на ищеца е гр. Горна Оряховица, т.е. в
района на действие на АС-Велико Търново и спорът е местно подсъден на ВТАС.
ИМ отговаря на формалните изисквания
за реквизити. Подадена е от дееспособно лице.
Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за
разглеждане на иска, като липсват пречките за това. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства води до извода, че предявената
ИМ е процесуално допустима за разглеждане.
Ответникът възразява, че искът е
недопустим, тъй като специалният закон – чл. 237 от ЗМВР предвиждал специален
ред за обезщетяване на служителя при отмяна на заповедта му за уволнение, който
изключва приложението на ЗОДОВ. Настоява, че липсва процесуален ред, по който ищецът
да търси обезщетение за претърпените от него вреди, резултат от
незаконосъобразната заповед за уволнението му, извън предвидените в
разпоредбата на чл. 237 от ЗМВР 6-месечни брутни трудови възнаграждения.
Настоящият състав не споделя това
становище. Целта на разпоредбите на чл. 104 от ЗДСл., съответно на чл. 237, ал.
1 от ЗМВР е да обезщетят имуществената вреда, причинена на служителя от
незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение
правнозначимия факт "оставане без работа". Това обезщетение не
включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното
уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо основание на обезвреда по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл са решение
по адм. д. № 6949/2017 г. и адм. д. № 523/2017 г., и двете по описа на ВАС.
Разгледана по същество ИМ е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Тъй като страните не постигнаха
разрешаване на спора чрез спогодба или медиация, то релевантните за спора факти
следва да бъдат установени по предвидения процесуален ред, чрез преценка на събраните
при съдебното следствие доказателства.
ІV.
Доказателствата:
Разпределението на доказателствената
тежест е изяснено с Определение от 12.04.2019г. за насрочване на делото.
Указано е на ищеца, на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 170, ал.3 от АПК, че в производството
за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които
основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили
следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/неимуществени/, които са причинени
от акт на административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния
ред/, който АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В
тази връзка, съдът указа на ищеца, на основание чл.146, ал.2 от ГПК и чл.171,
ал.4 от АПК, че следва да представи доказателства за вида и интензитета на
негативните преживявания, които твърди да
е преживял.
На ответника бе указано, на
основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 170,
ал.3 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да установи основания за изключване на
отговорността, или нейното намаляване, т.к. съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не
се дължи, а съгласно втората алинея на с.р.,когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
По делото са приети множество писмени
доказателства, представени с ИМ/л.7-9 и л.16 и сл./ и с отговора на
същата/л.37-41./. Както и такива, изискани от НАП, НОИ и Агенция по заетостта,
въз основа на СУ. Приложено е за послужване адм.дело № 305/2014г. по описа на
АСВТ. Между представените пред съда доказателства няма оспорени такива по реда
на чл.193 и сл. от ГПК. Изслушани са трима свидетели по искане на ищеца, по
въпросите касаещи неимуществените вреди в о.с.з. на 04.07.2019г./вж. л. 73-гръб
и сл./. Не са четени нарочни определения на съда за приети за
безспорни между страните факти или такива, служебно известни на съда.
Съдът, на основание чл.12 от ГПК, във връзка с чл.144
от АПК, обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност. Прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение. Издири относимата редакция на приложимия материален закон.
В резултат на тази аналитична дейност, съдът достигна до следните констатации:
V.
Констатации по фактите:
Безспорно между страните е следното:
1.Със Заповед № ЯЗ-899/28.03.2014г. на ВНД директор на
ОД на МВР Велико Търново ищецът. Л. М. е уволнен дисциплинарно и е прекратено
служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Заповедта е оспорена пред
Административен съд Велико Търново и е образувано адм. дело № 305/2014г.
2. Първата съдебна инстанция
с Решение № 43/24.02.2015г. по адм. дело
№ 305/2014г е постановила отмяна на посочената Заповед за дисциплинарно
наказание. Решението на АСВТ е подложено на касационен контрол и е потвърдено с
Решение № 12654/25.11.2015г. по адм. дело № 4401/2015г. по описа на ВАС. Влязло
е в законна сила на 25.11.2015г.
3. На 03.12.2015г. М. подава
заявление за възстановяне на работа и изплащане на обезщетение за оставане без
такава – 6 брутни заплати по чл.237, ал.1 от ЗМВР. Считано от 08.12.2015г.
ищецът е възстановен на работа в системата на МВР, но не като полицай в група
„ООР”, сектор „Охранителна полиция” , а като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция”/вж. Удостоверение на л.41/. През м.01 на 2016г. му е изплатена сумата
от 4 830,69лв./вж. Справка л.39/ за обезщетение за имуществени вреди от
оставането без работа – 6 брутни месечни възнаграждения.
4. От данните, получени от регистрите на НАП, НОИ и АЗ
се установи, че в периода от 29.03.2014г. до 05.12.2015г. Л. М. е бил нает по
ТПО при двама работодатели за кратки периоди/под месец/, непосредствено след
уволнението, а при третия от 05.01.2015г. до 01.11.2015г. За периода от 08.05.2014г. до 30.09.2014г. е
бил регистриран в БТ като безработен.
5. Свидетелят Й.И.е колега и приятел
на ищеца. Познава Л.М. от края на
2012г., като колега. В момента и двамата работят в сектор „ПП” на ОДМВР В. Търново като младши
автоконтрольори. Спомня си, че М. и партньорът му са били уволнени
дисциплинарно заради неправомерна употреба на физическа сила. Били приятели, но
след уволнението му се отдръпнал.
Контактувал с ищеца, но рядко, били дистанцирани с др. колеги, т.к. било
създадено впечатление, че двамата имат вина. Когато Л. се върнал на работа,
преди да се премести в сектор „ПП”, свидетелят реагирал остро. Не искал да общува
и да работи с него. Притеснявал се, че ситуацията може да се повтори и
този път той самият да е потърпевш. Същото било и с другите колеги, които
допускали, че М. има вина за ситуацията. Сега при работата с него променил
мнението си. Своята предубеденост за случилото се с Л. свързва с разговори в
служебна среда/преките си ръководители и колеги/. Не е получавал официална
информация за случая от ведомството.
6. Д.Д., бивш тъст на ищеца, свидетелства,
че познава последния от края на лятото на 2013г., когато дъщеря му Н. пожелала да свърже живота си с него. Заживели
заедно във Велико Търново на квартира.
Тогава Л. работел в „Охранителна полиция” По-късно, някъде април месец или май
2014г., дъщеря му казала, че Л. е освободен от работа и срещат финансови
трудности. Помолила да се преместят при тях в къщата им в Горна Оряховица. Когато
се прибрали Д. наблюдавал как М. посърнал. Не говорел. Бил депресиран. Макар да живеели в една къща, той се отдръпнал.
През този период не бил виждал да идват на гости негови приятели. Излизали
рядко с дъщеря му. Започнали дрязги, караници, изостряне на отношенията между
тях, което се чувало от 2 етаж. Имало и друга тежка ситуация с дъщеря му, която
преживяла аборт. Тогава Л. казал, че тя ще го остави и няма да се ожени за
него, защото няма работа. Търсел работа, за да си издържа семейството, защото
изпитвал угризения, но не желаел друга работа освен в полицията. За него това
било призвание. В този период, макар дае здраво момоче, на няколко пъти му пада кръвното налягане.
После вдигна кръвно. Три-четири пъти сам Д. му мерил кръвното. За най-малкото
нещо се дразнел. Не можел да спи нощем. Бившите му колеги се държали студено. В
този период 90% от доходите били на дъщеря му, която издържала семейството. Помагал и ите и
неговите родители с пари. От дъщеря си чул, че имал заеми, но в какъв размер не
знае. В този период много тежко живеели.
Дъщеря му родила през април 2015г. Освен
майчинството още на втория месец се наложило да работи почасово. Те като
родители и тези на Л. също помагали с пари.
7. Свидетелят Н. М., бивша съпруга на ищеца, с когото съжителстват отново
понастоящем, свидетелства, че след запознаството си с него се влюбили и в края
на 2013 г. заживели заедно във Велико Търново в квартира. На свободен наем.
През месец март 2014г. го уволнили. По време на разследването почти нищо не знаела.
След уволнението Л. се затворил в квартирата, пред компютъра. Разговорите
секнали. Гравитирали към това, че живота за него е променен изцяло към много
лошо, че е отхвърлен отритнат, че не е очаквал подобно отношение. Споделял, че
от малък е мечтаел да стане полицай и е смятал, че това е призванието му.
Започнали безсънните нощи. Започнал да бълнува. След това започнали стомашни
киселини. Молила го да отиде на лекар, но той не желаел да контактува с никой.
Малко по-късн започнал да се оплаква от високо кръвно, за което посетил лекар. От
страна на приятелите му също понесъл удари. Съпругите на тези от така наречения
полицейски кръг приятели казали на мъжете си, че не желаят те да контактуват с Л.,
защото е уволнен, т.е. не е перспективен. Колегите нито веднъж не го викнали на
сбирки след работа.
В този период Л. търсел работа, за да са
самостоятелни, но не ес задържал дълго и не се справял. В този период и се
наложило основно тя да издържа семейството.
Помолила своите родители да се преместят в техния дом. Те им помагали.
Освен това тя започнала работа в периода, в който излязла по майчинство. Л.
също започнал работа, т.к. им се родило дете. За него това било голямо унижение,
защото родителите му и съпругата му го
издържат. Не приемал факта, че не е
глава на семейството, че не може да се грижи за съпругата и сина ни. Когато го
уволнили имал към две банки задължения. Спомня си, че лично тя е погасявала вноски, както и майка му. Аз съм
погасявала лично и след това майка му е помагала един-два пъти.
Свидетелката споделя и за друго тежко изпитание от
този период. Забременяла, за което разбрали малко след уволнението. На 15 май
при преглед разбрали, че сърцето на ембриона е спряло. Посетили специалист в
Плевен, който потвърдил диагнозата и необходимостта от прекъсване на
бременността. Л. приел много тежко и този факти и се притеснил, че ще се
разделят.
Въз основа на съвкупната преценка на посочените
годни, допустими, относими и необходими доказателствени средства, приети като
доказателства по делото по предвидения процесуален ред съдът формира следните
изводи относно релевантните за спора факти:
Налице е властнически акт,
проява на административна дейност, който е отменен като незаконосъобразен от
съд с влязло в законна сила решение. Ищецът е адресат на въпросния акт и
разпоредените с него правни последици/дисциплинарно уволнение/ водят до неблагоприятно
засягане както на имуществената, така и менталната му сфера. Доказано е
настъпването на неимуществени вреди, претърпени от ищеца лично, в резултат на
отменения административен акт. Засегнати са както отношенията в семейния кръг,
така в приятелския и колегиалния. Нарушено е и състоянието на здраве, физическо
и психическо, но без да са настъпили трайни увреди. Финансовата стабилност на
семейството е била извън контрола му, като ищецът не е бил в състояние да
принася ползи, във вид и обем, които свързва с изградения у него стереотип за „глава
на семейство“. Представени бяха и доказателства за други лични и семейни
загуби, които макар и тежки и драматични се наслагват върху посочените, но не
са резултата на същата причина. Независимо, че я следват във времето. Става
въпрос за преживяната загуба при прекъсване на бременността и развода между
съпрузите. Първата съдът приема въз основа на достиженията на науката и
нормалната логика, както и наличните доказателства/писмени и гласни/ за
резултат на медицински причини, стоящи вън и
независимо от уволнението на мъжа. Макар да го следва по време и да носи
негативен заряд това преживяване не е причинено от емоциите по повод
уволнението. Разтрогването на семейството съдът също не приема за резултат на
уволнението. Ищецът е имал сериозна морална и материална подкрепа от съпругата
и семейството си. Това изпитание за семейството е завършило с развод по осъзнат
личен избор на двамата партньори, което е обстоятелство, несвързано пряко с
отменение ИАА. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че след уволнението
му е сключил брак с Н., а разтрогването му е след възстановяването му на
работа, въпреки че вече от същия се е родило живо и здраво дете, за което
следва да се грижи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи.
VI. По правото:
Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административен деликт и
по-точно незаконосъобразен административен акт. Националното право урежда тези
отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с
посл. изменения/. Отмяната на
административния акт е осъществено при действието на ЗОДОВ. Правното основание
на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща
към АПК за реда, по който се разглеждат
исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл. 203 от АПК за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс. Предвид чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение
за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се
търси по този закон, а не по общия ред на ЗЗД. Само когато закон или указ е
предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага - чл. 8, ал.
3 от ЗОДОВ. Под специален начин трябва да се разбира специално основание и
процесуален ред, с които се въвежда изключение от правилата на ЗОДОВ. В случая
такова отклонение се съдържа в специалния закон/вж. чл.237, ал.1 от ЗМВР/, но
то касае само имуществените вреди, причинени
на държавните служители в МВР и не препятства иска за обезвреда от
неимуществени вреди. Както изтъкват някои състави на ВАС, целта на разпоредбите
на чл. 104 от ЗДСл., съответно – на чл.237, ал.1 от ЗМВР е да обезщетят
имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване
на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт „ оставане без
работа“. Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в
резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо
основание на обезвреда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка предвид изложеното
и по-горе, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по реда на
чл.203, ал.1 от АПК. Доколкото в АПК няма специални правила доказателствената
тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за
ищеца.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия материален закон:
незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт –
имуществена или неимуществена и причинна
връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ. Кумулативното наличие на тези материално правни предпоставки е
необходимо условие тази отговорност на държавата да се ангажира по съдебен ред.
По отношение основанието на предявения иск съдът прие следното:
В
случая безспорно е доказана първата от посочените по-горе предпоставки. Акт,
издаден при упражняване на административни правомощия, отменен по съответния
ред. Не е спорно, че Заповед № ЯЗ-889/28.03.2014 г. на директора на ОД на МВР –
Велико Търново, с която ищецът е уволнен
дисциплинарно, е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред от АСВТ с
влязло в сила на 25.11.2015г. съдебно решение, оставено в сила след касационно
оспорване пред ВАС.
Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена
вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания,
болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган.
Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително
настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки
нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства,
т.е. презюмира се/житейска презумпция/ настъпването на такива последици при
всеки човек с нормално развита психика.
В конкретния случай от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, като съобрази основните научни достижения в
областта на психологията и човешкото поведение, логическите връзки между явленията
и здравия житейски разум, съдът прие за установено наличието на неимуществени
вреди - претърпени от ищеца душевни болки и страдания, а именно:
От изслушаните свидетелски показания, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви, доколкото са дадени под страх
от наказателна отговорност, се установи, че действително в резултат на
незаконосъобразната заповед за уволнение действително е претърпял в исковия
период негативно засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразния
административен акт. Изпитвал е силен
стрес и душевен и физически дискомфорт. Живеел е в постоянно безпокойство. Страдал е от безсъние,
проблеми с кръвното налягане и стомаха. Изправен е бил пред практически
непосилни финансови и семейни проблеми.
Действително двама от свидетелите са част от
семейството на ищеца, а др. е негов колега и приятел, но това не дава основание
поради тяхната близост показанията им да бъдат изключени от доказателствения
материал. Напротив, поради възможна тяхна заинтересованост, съдът ги цени като
достоверни по реда на чл.172 от ГПК, с оглед всички др. обстоятелства по
делото, които подкрепят техните възприятия за случилото се. Освен това,
житейски логично е именно този кръг от близки хора да е станал свидетел на
такива негативни преживявания и те да са споделени именно с тях.
Установи се несъмнено, че Л. М. е изпитвал чувство на обида от незаконното му
уволнение, неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от
него служба. В резултат на това се променил. Станал затворен, депресиран,
несигурен, избухлив и раздразнителен. Настоящият съдебен състав намира, че
уволнението на ищеца и настъпилия от това обстоятелство рязък поврат в неговото
лично, семейно, служебно и материално състояние може да доведе до сочените негативни
емоционални състояния - затваряне в себе си, обида и възмущение, състояние на
стрес и неудобство. Незаконното уволнение е лишило М. от средства, поставило го
в невъзможност да покрива насъщни свои и на семейството си нужди, и е
предизвикало съществен дискомфорт за цялото семейство. Тези негативни ментални явления/мисли,
чувства, хиперболизирано отношение към хора и събития/ съобразно логиката и
житейския опит са обичайна последица за
нормалната човешка психика, причинена от въздействието на незаконната
административна дейност върху вътрешния и външен мир на този човек. Свързаните
с тези обстоятелства негативни преживявани на ищеца следва да се презюмират,
като чисто житейско предположение. В този ред на мисли, докдолкото става въпрос за обичайните негативни
преживявания, свързани с едно такова явление, съдът приема, че негативните мисли
и емоции и моралните терзания, които е изпитал ищеца са доказани извън всяко разумно съмнение, както изисква практиката
на ЕСПЧ и на ВКС.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието/в
случая незаконосъобразната заповед/ е предпоставка за настъпването на вредата.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата. Освен това, причинната връзка не се предполага, а трябва да се
докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на
Пленума на ВС РБ. В случая такава фактическа връзка съществува и бе доказана, а
не основана само на житейското предположение. Преживените от ищеца неприятни
душевни терзания са закономерна и адекватна последица от незаконосъобразно
издадената заповед за уволнение. В този ред на мисли, съдът намира за доказани твърденията за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам,
унижение, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние. Няма основание
да се приеме, че М. би понесъл каквито и да е страдания, вклч. доказаните стрес,
безпокойство, напрежение, обида и др., без да е издадена въпросната заповед,
т.е. същата е причина за посочените
душевни болки и страдания на ищеца. Не се събраха и доказателства, че тези
негативни преживявания се дължат на други фактори. Не се установява вредите да са
настъпили по вина на ищеца или пък по вина на трети лица. Поради това и предвид
факта, че заповедта за дисциплинарно уволнение от 28.03.2014 г. на директора на
ОД на МВР е отменена като незаконосъобразна, то за претърпените неимуществени
вреди ищецът следва да бъде обезщетен съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези
съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказан по
основание.
Съдът намира, че по делото се доказаха със свидетелски
показания на св. Й. И.и св. Н. Д.а, накърняване
на доброто име и професионален авторитет на ищеца. Те изясниха какъв е бил отзвука от уволнението сред колеги
и приятели, както и за дистанциране след възстановяването на ищеца на работа.
Изтъкната бе смяна на работното място от сектор „Охранителна полиция“ в сектор
„Пътна полиция“. Изолирането от
професионалния и приятелски кръг и последващото стигматизиране не са необичайна
реакция в такъв вид структури, основани на строга дисциплина и субординация. Но в тази връзка следва да се
отбележи, че тези явления не са в резултата на действия и поведение на
ръководството или служителите в ОД на МВР. Става въпрос за страх и
предубеждения у служителите, основани по-скоро на липсата на точна информация
от ведомството, отколкото на умишлено злепоставяне на уволнения служител.
Казано с други думи такъв неблагоприятен резултата е налице, но той не стои в
причинна връзка с действия или бездействия на ответника, още по-малко с
отменената заповед.
Съдът намира за недоказани твърденията за влошено
здравословно състояние на ищеца. Претенции от такъв характер/за настъпило
сериозно и трайно увреждане на здравето, извън обичайните здравословни проблеми при стрес/ следва да се
докажат не със свидетелски показания /както в случая/, а с медицинска
документация или експертиза по делото, каквито в настоящото производство
липсват. Общоизвестно е обстоятелство, че загубата на работа се отразява
негативно на психиката на всеки човек, но доказателства за трайно засягане на
здравето на Л.М. не са представени по делото.
По отношение
размера на предявения иск съдът прие
следното:
В ЗОДОВ не е регламентиран реда за определяне размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ,
приложение следва да намери нормата на чл.52 от ЗЗД. Според която обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактна категория
, което е изяснено в ППВС № 4/23.12.1968
г. и ППВС № 4/30.10.1975г. – задължителни за съда при постановяването им,
според ЗУС и неизгубили значение.
В тази връзка при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да ползва като критерии винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Според
доктрината и съдебната практика при преценката на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са
релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени
от съответното увреждащо деяние, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, характера и степента на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното и физическо здраве
на ищеца, продължителността и интензитет на въздействие на увреждащия фактор,
възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение.
В случая увреждащото
деяние и начина на извършването му не разкриват специфики. Свидетелските
показания очертаха ищеца като амбициозен млад човек, силно честолюбив, за
когото професията на полицай е била призвание, а не просто препитание, т.е.
една много висока оценка на засегнатите от заповедта блага. Това, глобалното
засягане и внезапния обрат във всички сфери на живота на ищеца, водят до извод
за силно по интензитет въздействие върху психиката на ищеца. Продължителността
на преживения дискомфорт от ищеца е 20 месеца. Толкова е времето, през което се е
развило и приключило съдебното производство по оспорване на незаконосъобразния
административен акт с влязъл в сила съдебен акт. Противно на прокурора, съдът
намира, че това не е някакъв по-продължителен период, надвишаващ значително
обичайния такъв за две инстанции, т.к. е ноторно известно, че през този период
ВАС бе затлачен с дисциплинарни производства. На следващо място не е доказано
негативните изживявания да са оказали трайно и продължително въздействие на
физическото и психическото състояния на лицето, което да е продължило и към
датата на предявяване на исковата молба. Следва да се отчете и обстоятелството,
че ищецът е бил без работа през половината
от периода, но не е имал сигурен доход не поради липса на възможност за
такава/при подкрепа от семейството му/, а поради непримиримостта му да работи
друго, а не като полицай. В този ред на мисли
не бива да се забравя, че самата отмяна на заповедта за уволнение/на
първа инстанция и окончателното съдебно решение/ има възстановителна/репарираща
функция. В заключение съдебната практика следи размерът на обезщетението да не се превърне в източник на обогатяване
за пострадалия.
Тези обстоятелства, съобразени заедно с горепосоченото
относно недоказаността на част от твърдените от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с отменената заповед, мотивират съдът да
приеме, че исковата претенция е установена като основание, но завишена с оглед
претендирания размер. Като съобрази размера на обезщетенията, присъждани в
практиката на ВАС по дела като настоящото, съдът приема за основателно
възражението на ответника, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен. Като взе предвид всички тези конкретни
обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на негативни емоции и
морални терзания, при така предявените фактически основания е в размер на общо
1 500/ хиляда и петстотин/ лева. По мнение на съда, в посочения размер
обезщетението е съответно на доказаните по настоящото дело неимуществени вреди,
които са в причинна връзка с издадената заповед за уволнение. Съответства и на характера,
интензитета и продължителността на причиненото увреждане. Претенциите за
неимуществени вреди над определената от съда сума от 1 500,00лв. до
претендираните 50 000 лв. са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение
на искането за присъждане на лихва:
Съдът намира,
че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им. В тази връзка, в разглеждания казус лихвата
върху определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена от 25.11.2015
г. – датата на влизането в сила на решението, с което е бил отменен оспореният
акт.
На
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, въз основа на приетите
за установени по делото обстоятелства и предписанията на приложимия по време
материален закон, съдът формира следния извод:
VІI. Решаващ правен извод:
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, дискомфорт и
стрес, накърняване на доброто име и
авторитет, преживените обида, безпокойство, безсъние, финансови и семейни
проблеми е частично доказан. Съответно на житейската логика и обичайна
презумпция е от незаконосъобразната заповед за ищеца да са последвали негативни
преживявания. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на разпитаните
свидетели. Предвид горното, съдът намира претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди за доказана по основание, но завишена по
размер. Следва да бъде уважена отчасти,
като бъде присъдена сумата в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева,
определена от съда по справедливост, представляващи обезщетение, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди, свързани със Заповед № ЯЗ-899/28.03.2014г. на
ВНД Директор на ОД на МВР – В. Търново, отменена като незаконосъобразна с Решение № 43/24.02.2015г, постановено по
адм.д. № 305/2014г. на АСВТ, влязло в сила на 25.11.2015г.
VІІI. По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса и АВ съразмерно на уважената
част от иска.
В случая от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие /л.10- гръб от делото/, се установява, че
ищецът е заплатил в брой сумата от 1 100,00 лева за един адвокат. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
В настоящия случай материалният
интерес по делото е общо за 50 000 лева. Съгласно нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес от 10 000 до 100 000
лева, какъвто е настоящият случай, е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв. При така изложеното, АВ в размер на 800,00 лева не се явява завишено, т.к.
минималнота такова е в размер на 2 030,00лв. В тази връзка, съдът намира
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно.
Така, изхождайки от правилото за
съразмерност, при заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 100,00
лева, то съобразно уважената част от иска /в размер на 1 500,00 лева/, съдът
намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 33,00 лева.
В резултат на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, в общ размер на 43,00 лева, представляващи 33,00 лева
адвокатско възнаграждение и 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване
на производството.
Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, както и
чл.235 и 236 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, XI-ти
адм. състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.М. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 28.03.2014
г. до 25.11.2015 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед
№ ЯЗ- 899/28.03.2014 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение", ведно със законната лихва
считано от 25.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ останалата част
от иска, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за неимуществени вреди за
разликата над 1 500,00лв. до пълния предявен размер от 50 000,00лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Б.,
ЕГН **********, от с. Михалци сумата от 43лв./ четиридесет и три лева/, представляващи разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, с касационна жалба, която се подава
чрез ВТАС, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от настоящия акт да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: