Решение по дело №16004/2018 на Районен съд - Пловдив

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 2035

гр. Пловдив, 19.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 19.05.2020 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16004 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********  против ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ АД, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми:        4 115.97 лева  - главница, представляваща задължение по Договор № *** за кредитна карта за бизнес клиенти от 11.09.2014г., ведно със законната лихва върху нея считано от 30.04.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 149.13 лева  - договорна лихва за периода от 18.09.2017 г. до 11.10.2017 г.; 441.23 лева  - лихва върху просрочена главница за периода от 11.10.2017 г. до 29.04.2018 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение №4196/10.05.2018г. по ч.гр. д. № 6863/2018 на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор № *** за кредитна карта за бизнес клиенти от 11.09.2014г., по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит с разрешен кредитен лимит до 4000 лева. Крайният срок за издължаване на кредитните суми бил до 30.09.2018 г., съобразно постигната договорка между страните, съгласно която ако кредитополучателят  писмено не поиска прекратяване на договора и в същото време е изряден платец действието на договора може да бъде продължено за нов двугодишен период. Длъжникът бил преустановил плащанията по договора за кредит, като през месец септември 2017г. кредитополучателят не бил заплатил дължимата за месеца вноска. Съгласно чл. 15.1.1 във вр. с чл. 15.1. от Договора  за кредитна карта от 11.09.2014г дългът по ползвания кредит става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при неплащане на всяка една от които и да е изискуеми вноски. Ищецът бил упражнил това свое право на 11.10.2017г. с нарочно уведомление, което било връчено на длъжника на 17.01.2018г.  С молба  вх. № 68889/16.11.2018г. ищецът уточнява, че общата сума в размер на 4 115.97 лева  представлявала сбор на предсрочно изискуемата и непогасена част от усвоения кредитен лимит в размер на 3996.49 лева и на дължимата, но неплатена минимална погасителна вноска съгласно условието на чл. 4. 1 от договора за кредит, която била в размер на 119,48 лева. Тъй като последната не била платена в периода на погасяване за м. 09. 2017г. било приложено правилото на чл. 8.1.3 от договора за кредит, според което при неплащане на минималната дължима сума за съответния отчетен период или при недостиг за погасяване на дължимите суми в разплащателната сметка, неплатената вноска се дължи заедно с предсрочно изискуемата главница. Дължимата сума за договорна лихва била формирана съгласно чл. 8.1.1 и чл. 8.1.2, изр. 1 от договора за кредит, а размерът на претендираната лихва върху просрочената главница бил формиран като уговореният в чл. 3.1 от договора за кредит лихвен процент и се прилагал само и единствено върху предсрочно изискуемата главница.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземанията по процесния договор. С изпълнителен лист от 14.05.2018г., издаден въз основа на Заповед № 4196 за изпълнение на парично задължение по ч. гр.дело № 6863/2018 г., на Районен съд - Пловдив било разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на длъжника, поради което ищецът предявил настоящия иск. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че договорът за кредитна карта за бизнес клиенти е бил подписан от Е. И. С., която действала от името на банката, но не притежавала правомощие да сключва договори и да предоставя кредити във вида и размера на процесния кредит. Възразява, че вземанията по процесния договор не били изискуеми, тъй като предсрочната изискуемост не била надлежно обявена. Посочва, че банката била изготвила уведомление за предсрочна изискуемост на 12.01.2018г. и на тази дата го била депозирала за връчване пред ***. Банката обаче едностранно била приела за себе си, че целият остатък по кредита ще се счита за изискуем от дата 11.10.2017г., като спрямо длъжника този факт бил обявен много по късно /на 17.01.2018г/. Освен това било налице и разминаване в посочените суми в изпратеното уведомление и извлечението от счетоводни книги на банката. Също така уведомяването следвало да бъде извършено от надлежно упълномощено лице. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че към  11.10.2017г. е била налице просрочена вноска по кредитната карта. Оспорва като неоснователна претенцията за плащане на лихва върху просрочена главница, както и за договорна лихва. Ответникът въвежда възражение за нищожност на клаузите на т.3.1 /месечен лихвен процент/ от процесния Договор за кредит на основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на уговорената възнаградителна лихва бил необосновано висок. Освен това счита клаузите регламентиращи договорни такси за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, защото при подписване на договора не му бил известен техният размер. Ответникът въвежда възражение за прихващане в производството за следните суми: 2300 лева, платена договора лихва в периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г, 294 лева – платени годишни такси за обслужване на картата по т. 8.2 от договора за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г, 98 лева – платени такси за закъсняло плащане на картата по т. 3.2 от договора за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г., 18 лева – платени такси за надвишен кредитен лимит по картата за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г., или общ размер на платените по договора такси 410 лева.

По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6863/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация ч.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

Предявеното от ответника възражение за прихващане е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Същото е направено в законоустановения срок, активните вземания са индивидуализирани, поради което следва да бъде прието за съвместно разглеждане.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, по който ищецът, в качеството му на кредитодател е изправна страна. В тежест на ищеца е да докаже осъществяване на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, в това число, че кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.  Ищецът следва да докаже, че са налице предпоставките за начисляване на договорна лихва и обезщетение за забава в претендираните размери. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи изложените с отговора на исковата молба твърдения, в тази част и възражението си за нищожност на клаузите, касаещи дължимите от ответника възнаградителна лихва и договорни такси. По въведеното в производството възражение за прихващане ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване плащане в полза на ищеца на сумите от съответно 2300 лева и 410 лева, представляващи платени без основание суми за възнаградителна лихва и договорни такси, които клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Безспорно между страните е „УниКредит Булбанк“ АД в качеството на кредитодател и „Зелено Бъдеще“ АД, в качеството на кредитополучател са сключили Договор № *** за кредитна карта за бизнес клиенти /л.4/. Ищецът не оспорва, че договора е сключен от негов представител, с което дори и към момента на подписване на процесния договор да не е имал представителна власт, то ищецът, очевидно е потвърдил действията, извършени от името на дружеството по реда на чл.301 ТЗ, като предявява иск за вземанията си по процесния договор..

Видно от цитирания договор ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 4000 лева – т.2 от договора. Уговорена е месечен лихвен процент в размер на 1.60 %.

В т.4.1 и т.4.1а е уговорено как е формирана минималната месечна вноска за погасяване на кредита, която е в размер на 3 % от кредитния лимит, като същата варира в зависимост от непогасените предходни вноски.

 В т.4.4 от договора е предвидено, че крайният срок на действие на договора е 30.09.2018 г.

В т.4.4.1 е посочено, че крайния срок за плащане на задълженията по договора /главница и лихви/ е 2 години, считано от сключване на договора, а именно до 11.09.2016 г. В чл.12.2. от договора е предвидено, че този срок може да бъде продължаван с още две години, като по твърдение на банката срокът е удължен до 30.09.2018 г., което е в интерес на кредитополучателя – удължава се срока за възстановяване на ползваните суми и начислените лихви.

Видно от заключението по Съдебно-счетоводната експертиза /л.103/ в периода от 12.09.2014 г. до 29.09.2017 г. /приложението към ССчЕ/ ответникът е усвоил кредит в общ размер на 9170 лева, от които 8810 лева, теглени от АТМ и 360 лева, плащане чрез ПОС. За същия този период са начислени договорна лихва в размер на 2303.19 лева и такси в размер на 665.66 лева. Общо задължения по договора за кредит в размер на 12 138.85 лева, от които 9170 лева – главница /усвоен кредит/, 2303.19 лева – договорна лихва и 665.66 лева – дължими такси.

Вещото лице дава заключение, че от ответника са постъпили плащания по договора за кредит в общ размер на 7899.41 лева за целия период на действие на договора. С тази сума са погасявани вземанията за такси, договорни лихви за периода 12.09.2014 г. до 29.09.2017 г. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, след така извършените плащания от ответника е останала дължима главница в размер на 4115.97 лева и договорна лихва в размер на 149.13 лева, формирана от неплатена лихва, начислена на 31.08.2017 г., лихва начислена на 29.09.2017 г. и лихва начислена за периода 29.09.2017 г. до 11.10.2017 г. /твърдяната дата за настъпване на предсрочна изискуемост/.

Съдът кредитира така изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза като обективно и компетентно изготвена, след извършена проверка на вещото лице в счетоводството на ищеца, което е водено редовно. Експертизата не е оспорена и опровергана от страните.

Следва да се посочи, че ответникът не оспорва размера на дължимите суми – главница и лихви.

Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ в счетоводството на ищеца не е отразено плащане на депозитната вноска за месец септември 2017 г. От своя страна ответникът не доказа да е заплатил дължимата месечна вноска за месец септември 2017 г. Видно от Приложението към ССчЕ на вещо лице Сидерова края на месец август 2017 г. ответникът е използвал кредитната карта като е извършил теглене на суми от нея през АТМ в размер на 230 лева, като съгласно договора в срок от 1-во до 15 – то число на всеки текущ месец следва да заплати минимална вноска по кредита /т.7.2 вр. с т. 4.1/, такова плащане не е отразено и не е доказано от ответника.

Съгласно т.15.1.1 от договора за кредит банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неизпълнение на което и да е изискуемо вземане по договора.

  Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В случая съдът приема, че е настъпила обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно неплащане на една минимална депозитна вноска по кредита.

Настъпила е и втората предпоставка, а именно банката е уведомила ответника за настъпването на предсрочна изискуемост, видно от приложената по делото разписка на *** /л.15 и л.17/, с която на ответника на 17.01.2018 г. е връчено уведомлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем.

Съдът приема за датата на настъпване на предсрочната изискуемост, именно датата 17.01.2018 г. – на която дата длъжникът е уведомен за нейното настъпване.

 За дължимостта на главницата и договорната лихва настъпването на предсрочна изискуемост в случая е ирелевантно, доколкото към настоящия момент е изтекъл срока на договора, а именно на 30.09.2018 г.

 Датата на настъпване на предсрочна изискуемост в случая е от значение за датата, от която ще се дължи наказателна лихва.

 Предвид изложеното съдът намира, че по делото се доказа дължимост на главница в размер на 4115.97 лева и договорна лихва в размер на 149.13 лева, начислена за периода 18.09.2017 г. до 11.10.2017 г., искът за тези суми се явява основателен и като такъв ще бъде уважен.

Като законна последица от уважаване на иска за главницата, ще се уважи и претенцията за дължимост на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.04.2018 г. до окончателното плащане.

По отношение на наказателната лихва

В чл.8.1.3, вр. с т.8.1.3.1 от договора е предвидено, че при неплащане на минималната месечна вноска и при липса на средства по картата на ответника  върху усвоения кредит се дължи лихва по т.3.1 от договора, а именно по 1.60 % месечно.

В случая се претендира наказателна лихва върху цялата главница в размер на 4115.97 лева за периода от 11.10.2017 г. /датата на твърдяната предсрочна изискуемост/ до 29.04.2018 г.

Съгласно заключението на вещото лице лихвата е начислена на база 1.6 % месечно за общо 201 дни /обхващащи процесния период./

Доколкото съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.01.2018 г. от тази датата следва да се начисли наказателната лихва.

В случая не са необходими специални знания, доколкото съдът може да използва формулата, ползвана от вещото лице за изчисляване на наказателната лихва в случая за периода 17.01.2018 г. до 29.04.2018 г. са 102 дни, за този период наказателната лихва е в размер на 223.91 лева. /изчислена като 1.6 се раздели на 30 дни, получава се процент на ден 0.053% х 102 дни =5.4399 % за периода от 102 дни 5.4399 % х 4115.97 лева = 223.91 лева/

Искът е основателен до сумата от 223.91 лева за периода от 17.01.2018 г. до 29.04.2018 г., за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 441.123 лева и за периода от 11,01.2017 г. до 16.01.2018 г., искът като недоказан ще се отхвърли.

По възраженията за прихващане на ответника:

С приета по делото ССчЕ се установи, че по процесния кредит за целия му период на действие ответникът е заплатил договорна лихва в размер на 2303.19 лева – договорна лихва и 665.66 лева – дължими такси.

Следва да се посочи, че процесния договор и ответника не се ползват от закрилата на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, доколкото ответника е юридическо лице – търговец и договорът е сключен именно в това му качество.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че договорната лихва и предвидените в договора и приложимите към него Тарифи са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

Видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран месечен лихвен процент от 1.6 % или 19.20 % годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Съдът приема, че  размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.

Договорната лихва не е недействителна и платените суми по клаузата за възнаградителна лихва не са платени без основание.

Същото се отнася и за начислените на ответника такси, същите са уговорени в договора. В ССчЕ е посочено какви такси са начислявани. Тези такси са уговорени в договора – т.8.1.3.1, т.8.1.3.2 и 8.1.4 и 8.2 от договора. Техният размер е определен в Тарифа на банката, с която ответникът се е запознал, което обстоятелство е декларирал с подписването на договора за кредит – т.7.1 от договора.

Техния размер не противоречи на добрите нрави, така както е посочен от вещото лице. Таксата за закъсняло плащане е начислявана за период, в който не е начислявана наказателна лихва, така че не е заплащана два пъти неустойка за едно и също неизпълнение за един и същи период.

С оглед изложеното възражението за прихващане на ответника следва да бъде отхвърлено.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 170.51 лв., депозит за ССчЕ в размер на 100 лв., и 671.33 лева – платено адвокатско възнаграждение, претендирани съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Общо доказани и претендирани разноски от ищеца в размер на 941.84 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 898.35 лева, съразмерно уважената част от претенцията.

             Ответникът не е претендирал разноски.

  Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Зелено Бъдеще“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Данаил Николаев“ №115, ет.3, ап.9 ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Света Неделя № 7  сумата в размер на 4115.97 лева - главница, дължима по Договор № *** за кредитна карта за бизнес клиенти от 11.09.2014г., ведно със законната лихва върху нея считано от 30.04.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 149.13 лева  - договорна лихва за периода от 18.09.2017 г. до 11.10.2017 г. и 223.91 лева  - лихва върху просрочена главница за периода от 17.01.2018 г. до 29.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4196/10.05.2018г. по ч.гр. д. № 6863/2018 на Районен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за разликата над уважения размер от 223.91 лева до пълния предявен размер от 441.23 лева за периода от 11.10.2017 г. до 16.01.2018 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „Зелено Бъдеще“ АД, ЕИК *********, прието за съвместно разглеждане, възражение за прихващане на недължимо платени по Договор № *** за кредитна карта за бизнес клиенти от 11.09.2014г. договора лихва в размер на 2300 лева, платена в периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г, 294 лева – платени годишни такси за обслужване на картата по т. 8.2 от договора за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г, 98 лева – платени такси за закъсняло плащане на картата по т. 3.2 от договора за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г., 18 лева – платени такси за надвишен кредитен лимит по картата за периода от 11.09.2014г. до 11.10.2017г., или общ размер на платените по договора такси 410 лева, с вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* за главница в размер на 4115.97 лева по същия договор за кредит до размера на по-малкото от насрещните вземания.  

ОСЪЖДА „Зелено Бъдеще“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Данаил Николаев“ №115, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ НА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Света Неделя № 7 , на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на  898.35 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ