Решение по дело №12891/2010 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2709
Дата: 7 юли 2011 г.
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20105330112891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                       07.07.2011 година      гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански състав на девети юни 2011г. в публичното заседание в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№12891 по описа за 2010г., намира за установено следното:  

          Иск за делба с правна квалификация чл.34 от ЗС във фаза по допускането.

          Ищците Е.Б.Б., А.Б.Б., В.К.Б., З.П.Б., Ц.Г.Г., Г.А.В. /Г./, П.Г.Т., Г.И.Л., А.А.Х. /Л./ твърдят, че с ответника Държавата са съсобственици на основание реституция и наследствено правоприемство на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, представляващ втори етаж с идентификатор №523.1118.1.2, самостоятелен обект в сграда, представляващ трети етаж с идентификатор №523.1118.1.3 и самостоятелен обект в сграда, представляващ четвърти етаж с идентификатор №523.1118.1.4 по  кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, всеки обект със застроена площ около 630 кв.м., които обекти се намират в пететажна масивна сграда №523.1118.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор №56784.523.1118 с административен адрес: гр.П., ул.”Б.” с площ по кадастрална карта 1.065 дка, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор – пл.№1118 от кв.354, при граници на поземления имот: №56784.523.905, №56784.523.9607. 

          Тъй като страните не могат да се поделят доброволно, от съда се иска да допусне и извърши съдебна делба на описаните недвижими имоти.  

          Ответникът Държавата чрез процесуалния си представител по делото поддържа становище за неоснователност на иска.    

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

          Съгласно представените по делото удостоверения за наследници част от страните са наследници по закон на А.И.Б., К. А.Б. и Г. А. Г.. А.Б. е починал през 1944г. и е оставил за наследници съпруга К. А.Б. /също починала през 1952г./; син Л. А. Б. /починал и наследен от съпруга З.П.Б. – починала през 1986г. и син П. Л. Б. – починал през 1999г. като наследници на последния са съпруга В.К.Б. и дъщеря З.П.Б./; син Б. А. Б. /починал през 1964г. и наследен от низходящите Е.Б.Б. и А.Б.Б./; дъщеря А.А.Т..

          Г. А. Г. е починал през 1979г. и е оставил за свои наследници: син А.Г. Г. /починал през 1982г. и негов наследник към момента е дъщеря му Г.А.В./ и дъщеря П.Г.Т..

          Видно от приложените решения, постановени по гр.д.№5241/2002г. по описана ПРС – ХVІ гр.с., между страните по настоящото дело е бил предявен иск с правно основание чл.108, ЗС, като ищците са търсили ревандикационна защита на правото си на собственост върху процесните етажи – трети и четвърти от административната сграда на ул.”Б.”, а по отношение на втори етаж е воден срещу Държавата установителен иск за собственост. В производството по това дело са обсъждани многобройни писмени доказателства /представени и в настоящото производство/, въз основа на които съдът е направил следните изводи: ищците /с изключение на Ц.Г.Г. и А.А.Л./ са наследници на бившите акционери в “А.И.Б.”АД /бивше “Аботаб”АД/ - Л. Б., Б. Б., К. Б., А. Л. и Г. Г.; 1/3 от въпросната четириетажна сграда, представляваща тютюнев склад, ведно с дворното място е била отчуждена от дружеството в полза на Държавата по Закона за държавния монопол върху тютюна, който попада в приложното поле на ЗВСОНИ, а останалите 2/3 ид.части са конфискувани по реда на Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти; 1/3 ид.част от дворното място и сградата е реституирана по силата на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ в патримониума на наследниците на бившите акционери в посоченото дружество, поради което същите се легитимират като собственици на тази 1/ 3 ид.част от цялата сграда и от дворното място; правото на собственост по отношение на 2/3 ид.части от втори, трети и четвърти етаж се притежава от Държавата. Същите тези изводи могат да се изведат от представените в настоящото производство писмени доказателства.  Макар да е признал правата на ищците общо в обем на 1/3 ид.част, съдът е отхвърлил иска по чл.108, ЗС, като е приел, че Държавата владее трети и четвърти етаж на правно основание – договор за разпределение на реалното ползване на съсобствения имот от 12.07.2001г., подписан от представител на Държавата и ищците.  

          Решаващите мотиви и констатациите на съда по цитираното гражданско дело относно принадлежността на правото на собственост по отношение на етажите, предмет на настоящата делба, обвързват страните и въпросът за собствеността не може да се пререшава в настоящото производство, в каквато насока са някои от наведените от ответника възражения. Ето защо съдът приема за установено, че страните са съсобственици на втори, трети и четвърти етаж, като 2/3 ид.части е собственост на Държавата, а 1/3 и.част е собственост на ищците като наследници и правоприемници на бившите акционери в “А.И.Б.”АД.

          За да се определят конкретно правата на всеки ищец в обема на общо притежаваната 1/3 ид.част следва да се съобрази следното: съгласно присъствен лист на акционерите в дружеството и ликвидационна сметка на притежаваните от акционерите квоти /стр.13 и 14 от делото/ Б. Б. е притежавал 22.843% от капитала на дружеството; Л. Б. е притежавал 22.843%; А.А.Т. /л./ е притежавала 22.843%; К. Б. е притежавала 23.137%; Г. Г. е притежавал дялово участие 8.334%. След смъртта на К. Б. нейният дял се разпределя между трите й деца Л., Б. и А., всеки от които става собственик на 30.555%. За превръщане на процентите в дробни числа и за изчисляването на отделните квоти 1224/3672 /което е 1/3/ следва да се умножи по съответния процент. Така за всяко коляно наследници на А. и К. Б. /за Л., Б. и А./ се получава квота 374/3672 ид.части.

Частта на Б. Б. се разпределя по равно между наследниците му Е.Б. и А.Б., всеки от които е собственик на 187/3672 ид.части.

А.Т. е отчуждила своята идеална част от процесните имоти, както следва: с нотариален акт №32/13.12.1994г. е подарила на внука си Г.И.Л. 187/3672 ид.части от четирите етажа на сградата на ул.”Б.”; с нотариален акт №72/1997г. е продала на внучката си А.А.Л. 187/3672 ид.части от четирите етажа на сградата.

П. Б. е притежавал от баща си Л. Б. 374/3672 ид.части от процесните три етажа. С нотариален акт №30/13.12.1994г. той е подарил на дъщеря си З.П.Б. и на внучката си Ц.Г.Г. 187/918 ид.части /или 748/3672 ид.части/. Тъй като се е разпоредил с повече права, отколкото е притежавал, сделката е произвела вещноправно действие само по отношение на 374/3672 ид.части. Тъй като не са посочени частите на приобретателите по сделката поотделно, следва да се приеме, че придобитото с дарението е в равни части. Така З.Б. и Ц.Г. са станали собственици всяка от тях на 187/3672 ид.части. Вследствие на това разпореждане съпругата на П. Б. – В.К.Б. към настоящия момент не се легитимира като съсобственик на делбените имоти, поради което искът по отношение на нея следва да се отхвърли.

Г. Г. е притежавал 102/3672 ид.части от делбените имоти, които след смъртта му са собственост на дъщеря му П.Т. и на внучката му Г.В., или всяка от тях е собственик на 51/3672 ид.части. 

Искът е основателен и делба на имотите ще се допусне между страните / с изключение на В.К.Б. / при посочените по-горе квоти.  

          По изложените съображения съдът 

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Е.Б.Б. с ЕГН **********, А.Б.Б. с ЕГН **********, З.П.Б. с ЕГН **********, Ц.Г.Г. с ЕГН **********, Г.А.В. /Г./ с ЕГН **********, П.Г.Т. с ЕГН **********, Г.И.Л. с ЕГН ********** и А.А.Х. /Л./ с ЕГН ********** на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, представляващ втори етаж с идентификатор №523.1118.1.2, самостоятелен обект в сграда, представляващ трети етаж с идентификатор №523.1118.1.3 и самостоятелен обект в сграда, представляващ четвърти етаж с идентификатор №523.1118.1.4 по  кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, всеки обект със застроена площ около 630 кв.м., които обекти се намират в пететажна масивна сграда №523.1118.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор №56784.523.1118 с административен адрес: гр.П., ул.”Б.” с площ по кадастрална карта 1.065 дка, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор – пл.№1118 от кв.354, при граници на поземления имот: №56784.523.905, №56784.523.9607, ПРИ КВОТИ:

-         2/3 ид.части за ДЪРЖАВАТА;

-         187/3672 ид.части за Е.Б.Б.;

-         187/3672 ид.части за А.Б.Б.;

-         187/3672 ид.части за З.П.Б.;

-         187/3672 ид.части за Ц.Г.Г.;

-         51/3672 ид.части за Г.А.В.;

-         51/3672 ид.части за П.Г.Т.;

-         187/3672 ид.части за Г.И.Л.;

-         187/3672 ид.части за А.А.Х. /Л./.

ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на В.К.Б..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала.

Секретар: П. К.