Решение по дело №8018/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№…………./25.11.2016 г.

 

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2  състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от председателя т. дело №8018/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.365 и сл ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№139904/06.12.2013 г. на „Б.Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***- Б., община - П., срещу „З.А.Д.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата в размер от 1 644 964,60  лв. /разпределена, както следва : обезщетение за увреждането на основно производствено хале и навеси към него – 1 537 419,43 лв.; обезщетение за увреждане на басейново стопанство – 9 623,40 лв. и обезщетение за увредени машини, съоражения и оборудване – 97 921, 77 лв./  - част от застрахователно обезщетение, което е дължимо вследствие на настъпило застрахователно събитие „Пожар“ по застрахователен договор „Защитено имущество” по застрахователна полица № 12-100-08020008127/29.06.2012 г.  с обект „Цех за производство на плодови и зеленчукови консерви“, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (06.12.2013 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2./ иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 142 002, 94 лв.-мораторна лихва върху претендираната главница за периода 29.01.2013 г.-05.12.2013 г.

В исковата молба от ищеца се излагат твърдение, че е собственик на „Цех за производство на плодови и зеленчукови консерви“, находящ се в УПИ – 014001, местност – Тафтино, землището на село Рупите, община – П., област – Б.. Сочи се, че цехът и басейновото стопанство към него, които заемат обща площ от 4050 кв.м. са изградени при спазване на установените строителни и технически норми по ЗУТ и са въведени в експлоатация през м.07.2008 г. и м.10.2008 г. по надлежния ред. Дейността извършвана в цеха е производство на плодови и зеленчукови консерви. Излага се, че на 18.06.2012 г. дружеството-ищец е сключило с ответното дружество застрахователен договор „Защитено имущество” по застрахователна полица № 12-100-08020008127/29.06.2012 г. за притежавания производствен цех, при застрахователна сума в размер на 4 338 101 лв., която е разпределена между отделните компоненти на обкета, както следва : производствени сгради : 3 362 685 лв. /основно производствено хале с навеси към него и басейново стопанство със застрахователна стойност от 3 090 893 лв., както и котелно за производство на пара, кантар, кало-маслоуловител, трафопост и ограда със стойност от 271 765 лв./; машини, съоражения и оборудване на стойност 975 443 лв. Пояснява се, че стойността на застрахователното имущество към момента на сключване на договора е била определена от вещо лице посочено от „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с която кредитна институция е бил сключен и договор за ипотечен кредит от страна на ищеца. По смисъла на сключения застрахователен договор било уговорено застрахователно покритие по седем клаузи, като сред тях е клауза А „Пожар и последици от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или падащи от тях части и предмети“ /т,71 от ОУ към приложими към застрахователния договор/. От ищеца се изтъква, че е изпълнил точно и изцяло задълженията си произтичащи от така сключения между него и ответника договор за застраховане на имущество, а именно заплатил е уговорените и дължими вноски по застрахователната премия на фиксираните падежни дати и е полагал необходимите грижи за запазване на имуществото предмет на застрахователна закрила. Допълва се, че трето ползващо се лице от застрахователния договор е „Б.Б.ЗА Р.“ АД, но с договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2013 г. възникналото вземане по обсъждания застрахователен договор било придобито от ищеца, като ответния-застраховател бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането писмено на 30.05.2013 г. През времетраенето на застрахователната полица обхващащо периода от 30.06.2012 г. до 29.07.2013 г. от ищеца се поддържа да е възникнало застрахователно събитие при което изцяло са погинали притежаваните от него основно производствено хале и басейново стопанство, които са част от описания производствен цех, предмет на сключения застрахователен договор. Освен това изцяло са погинали и част от машините, съораженията и оборудването, като друга част са били частично увредени, като е имало и такива, които са останали незасегнати от възникналия пожар. Относно реализиралото се застрахователно събитие от ищеца се излагат твърдения, че на 27.08.2012 г. около 15,30 часа служител на ищеца, които е бил на работа в цеха е забелязал, че на 5-6 м. от към югозападния ъгъл на сградата се е появил дим, като отивайки до мястото видял, че гори хартия и няколко палета. Предприел действия заедно с други служители на ищеца за потушаване на горивния процес чрез ползването на два прахови пожарогасителя, но преценявайки, че няма да се справят с наличните средства, те подали сигнал на тел. 112 до органите за пожарна и аварийна безопасност, като съобщението било получено в 15,43 ч. Успоредно с това от служителите се предприели действия по незабавното изключване на ел.захранването в обекта, спиране на газоснабдяването, вкл. извеждане на работниците намиращи се в основния цех – около 76 човека. Въпреки описаните възникналия пожар се разпространил с много бързи темпове, за което основно способствала високата скорост на вятъра. Излага се, че на 27.08.2012 г. в района на гр. П. в интервала от 13 ч. до 15 ч. е духал силен вятър от северозапад със скорост на максималните пулсации от 19 м/сек. Синоптичната прогноза в района на фабриката показвала, че в този ден максималната температура е била 31-32 градуса, относителна влажност на въздуха между 40-60 %, без валежи, при умерен до силен северозападен вятър със скорост на максималните пулсации от 15 до 17 м/сек. Доколкото възникналия пожар бил с огнище непосредствено до оградата на застрахования обект и е имало бурен вятър се е стигнало до прехвърляне и бързо разпространение на огъня в двора на обекта, вкл. в основната сграда и в басейновото стопанство, придобивайки характеристиките на стихийно бедствие, чието избягване и ограничаване е било невъзможно. По повод на така възникналия пожар се твърди, че на 27.08.2012 г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на посочената дата по непредпазливост е запалил чужд имот – сграда, като запаленото имущество е със значителна стойност. В рамките на разследването се установило, е най-вероятната причина за възникване на пожара е попадането на незагасена цигара или клечка кибрит върху сухата тревна растителност и храсти, намиращи се извън територията на цеха, в зоната между оградата на фабриката и металния стълб на далекопровода за високо напрежение. С постановление от 29.01.2012 г. наказателното производство било спряно от прокурор при РП- П., поради невъзможност от събрания доказателствен материал да се направи еднозначен извод за извършителя на деянието. Ищецът поддържа, че още в деня на настъпване на застрахователното събитие – 27.08.2012 г. е уведомил ответното дружество за него, за което е била образувана преписка по щета № 10012080200144 от 28.08.2012 г. Имуществото предмет на застраховане е било предоставено за оглед на ответника, а така също на последния са предадени всички документи предвидени по ОУ, както и тези, които са били допълнително поискани от застрахователя. Наред с това било оказано пълно съдействие за установяване на събитието и размера на щетата, която е произлязла от него. В предвидения от КЗ /отм./ срок от застрахователя било извършено плащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, което последния определя, като недостатъчно да покрие пълния размер на щетите по имуществото му, като изтъква, че същото не кореспондира на размера на настъпилата действителната стойност на увреденото имущество към датата на реализиране на застрахователното събитие. Пояснява се, че първоначално застрахователното обезщетение било определено в общ размер на сумата от 1 443 357,34 лв. без вкл. ДДС, от които 1 001 301,24 лв. за група Производствени сгради, 428 353,10 лв. за група – Машини, съоражения и оборудване и 13 703 лв. за група – Разходи за разчистване на развалини и останки. Посоченото обезщетение в общ размер на 1 443 357,34 лв. е било редуцирано със сумата от 40 560 лв., съставляваща стойност на приходи от реализация на метални елементи, като вторични суровини, а така също е било допълнително намалено с 20 % / с 285559,47 лв./, както и със сумата от 1 087,18 лв. – вноска по застрахователна премия имаща падеж след настъпване на събитието. При така приложените редукции от ответния-застраховател е извършено плащане към ищеца на сума възлизаща в размер на 1 121 180,69 лв. без ДДС. Впоследствие било допълнително определени обезщетения за група – Производствени сгради в размер на 139 804,20 лв. и за група – Машини, съоражения и оборудване в размер на 61 255,75 лв., които обезщетения били също редуцирани с 20 % и от ответника е извършено доплащане към ищеца на сума в размер от 160 823,46 лв. Или общото осъществено от застрахователя плащане на застрахователни обезщетения по действащата между страните полица възлиза на 1 282 004,65 лв. В ИМ се излагат твърдения, че определеното обезщетение не съответства на действителния размер на вредите, затова защото на първо място основната производствена сграда е изцяло погинала и същата е невъзможно да бъде ремонтирана, което означава, че е налице пълна загуба на застрахованото имущество – тотална щета. Така обезщетението следвало да се определи на база действителната пазарна цена на погиналата сграда към момента на събитието. Уточнява се, че единствените детайли, които могат да бъдат използвани в процеса на изграждането на новата сграда е част от металната носеща конструкция /в порядъка на около 54 %/, но при специална обработка. С оглед изложеното ищецът поддържа, че ответникът му дължи допълнително заплащане на обезщетение за погиналата основна производствена сграда в размер на 1 537 419,43 лв. /разликата между 2 391,358 лв. и изплатеното обезщетение в размер на 852 881, 39 лв. Посочва се, че до този размер е достигнато, като от действителната стойност на основната производствена сграда към 27.08.2012 г. възлизаща на сумата от 2 599 818 лв. е приспадната стойността на запазените части в размер на 182 890 лв., както и стойността на отпадъците в размер на 25 570 лв., дължима вноска с падеж след събитието в размер на 1 057,18 лв. и заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 852 881,39 лв. Относно обезщетението за изцяло погиналото басейново стопанство, което следва да възлиза на 48 117 лв., но ответника поради приложена редукция от 20 % е платил сума в размер на 38 493,36 лв. от ищеца се изтъква, че същото е точно определено по размер, но се възразява по приложеното редуциране с 20 %, като се прави позоваване, че няма основание за такова, поради което се прави претенция за заплащане на сумата от още 9 623,40 лв. – остатък от дължимо застрахователно обезщетение за погиналото басейново стопанство.                                                          Относно определеното от застрахователя обезщетението за увредите настъпили по Група – Машини, съоражения и оборудване, което следва да възлиза на 489608,85 лв. , но ответника поради приложена редукция от 20 % е платил сума в размер на 391687,08 лв. от ищеца се изтъква, че същото е точно определено по размер, но се възразява по приложеното редуциране с 20 %, като се прави позоваване, че няма основание за такова, поради което се прави претенция за заплащане на сумата от още 97 921,77 лв. – остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредени МСО. Ищецът поддържа, че поради обстоятелството, че ответника не е изпълнил в срок З.ължението си да заплати действителните размери на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение, то за ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатената част от застрахователното обезщетение, която лихва за забава се поддържа да е за периода от 14.01.2013 г. до 05.12.2013 г. Иска се присъждане й на законната лихва върху главното вземане, считано от деня на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на дълга. Отправя се претенция и за репариране на направените в производството съдебни разноски.  

Ответникът в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.367 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че между страните действително е била сключена цитираната в ИМ застрахователна полица с обект на застраховане описания от ищеца производствен цех, но не е възникнало основание, което да поражда З.ължение за ответника да изплати застрахователно обезщетение по тази полица. По конкретно от ответния застраховател се прави позоваване на това, че не е настъпил покрит риск според възприетото в т. 10.8 от ОУ към застрахователния договор, а именно, че застрахователя не следва да покрива вреди, които са настъпили в резултат на нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушения на строителните технологии, нарушение за инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания....“. Доколкото основната сграда е от 4-та степен на огнеостойчивост, а е изпълнена от материали, чиято допустимост е да се влагат при изграждането на сгради от 5-та степен, то е допуснато нарушение от ищеца на строителните правила и норми за осигуряване при пожар при изграждане на сградата с предписанията на нормативните актове. С оглед тези хaрактеристики на сградата и това, че същата е с площ от 3 840 кв.м. в нея е било необходимо да се изградят брандмауери, които да изпълнят защитна функция при пожар, но това изискване на строителните правила и норми не е било спазено. Освен това застрахователя релевира възражение, че според т.10.10 от ОУ към процесната застраховка не е налице покрит риск, тогава когато тези вреди са последица от неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала. Конкретизира се, че за запалването на сградата е способствало това, че в двора на фабриката е било струпано голямо количество горими материали, поради което е налице и изключен риск по смисъла на чл. 72.8 от ОУ. Допълва се, че при гасенето на пожара от страна на персонала на фабриката не са били използвани адекватни средства за потушаването му, които да са съответни на пожаро-техническите инструкции, доколкото гасенето е осъществявано с прахови пожарогасители и зоната на пожара, в която попада двора не е било предприето почистването от високата трвна и храстово растителност. Обосновава се и тезата, е застрахования не е положил, дори минимални грижи насо1ени към предотвратяване на опасност от пожар, като в непосредствена близост до сградата са били струпани големи количества горими материали и именно те са предизвикали разпространението на пожара в сградата. Ответникът поддържа, че заплатената от него сума в полза на ищеца е изплатена по изключение, без да има необходимото основание за това, което да произтича по смисъла на сключения застрахователен договор, което изрично е подчертано в кореспонденция между страните от 20.01.2013 г. Ако не се приемат възраженията за липса на покрит риск се релевира такова, че застрахователя напълно обосновано бил приложил нормата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./, редуцирайки с 20 % размера на изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение, доколкото застрахования не е предприел всички изискуеми мерки да предпази имуществото си от понасяне на вреди, което му поведение е в пряка причинна връзка с настъпване на събитието. Твърди се нарушение на клаузите на т. 50.2 и т. 50.3. от ОУ съответно приложение на клаузата на т. 51 ОУ позволяваща на застрахователя да намали размера на обезщетението или да откаже неговото плащане. Нещо повече поддържа, че характера на допуснатите нарушения от страна на застрахования обуславя допълнителна редукция извън приложената такава от застрахователя с още 10 %, като общия размер на намалението на обезщетението да се възприеме на 30 %. Поддържа се и това, че представител на застрахованото лице към момента на преговорите за сключване на полицата съзнателно е обяснил пред застрахователя неточна информация във връзка с характеристиките на обекта, като е вписал в предоставения му за попълване въпросник, че сградата е тухлена и ламаринена, което не кореспондира с действителното положение, доколкото същата е изградена от топлоизолационни панели модел „А.“ имащи по-ниска пожароустойчивост в сравнение с тухлени и ламаринени стени. Това е довело и до генериране в по-голям обем на настъпилите по имуществото вреди. Това обосновава възможността за застрахователя да редуцира обезщетението по правилата на чл. 189, ал. 4 от КЗ /отм./. Претенцията се оспорва и по своя размер с аргумент, че действителната стойност на увреденото имущество е много по-ниска от възприетата в застрахователната полица сума, както и че претендираната обезвреда надвишава действителната стойност на вредите. Невярно според ответника е това, че основната сграда е изцяло погинала при пожара и не подлежи на ремонт. Изтъква се, че от пожара не е засегнато навесното пространство, както и частта и представляваща нафтово стопанство, а така също не са засегнати в твърдяната степен и инсталациите, административното помещение и шлайфания бетон. Дори да се приеме, че за ответния застраховател е възникнала отговорност за заплащане на обезщетение по процесния договор, то с признатата сумата от 1 323 621,83 лв. изцяло са репарирани вредите произтичащи от настъпилото застрахователно събитие настъпило на 27.08.2012 г. и всяко друго плащане ще съставлява неоснователно обогатяване на застрахованото лице. Предвид изложените съображения се иска отхвърляне на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с квалификацията на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отправя се и претенция за присъждане на направените от страната разноски в процеса, вкл. и такива за процесуалното й представителство.

По реда на чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба дружеството-ищец е потвърдило и доразвило изложените от него фактически твърдения свързани със съществуването на спорните му материални права. Възразява се по твърденията за изключен риск развити от ответника с отговора му, защото отсъстват нарушения от страна на застрахованото лице на строителн-техническите и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти. Посочва се, че основната сграда от производствения цех е от категорията за пожароустойчивост „Д“. Отрича се да е налице нормативно изискване за изграждане на брандмауъри при процесната сграда независимо от нейната площ. Изтъква се и това, че при разразилия се пожар размерът на вредата по застрахованото имущество не би бил по-малък, дори да са били начлини брандмауъри в сградата и те нямат никакво отношение към размера на вредата. Това, че сградата е била изградена от топлоизолационни панели „А.“ не означава, че е допуснато нарушение на строителните и техническите изисквания съгласно Наредба 1з-1871 за СТПН за осигуряване при пожар. Използването на посочените материали според ищеца е  допустимо при условията на Наредба 2 за протвопозжарните и технически норми. Отрича се причина за запалването на сградата да е твърдяното в отговора струпване на голямо количество горими материали. Поддържа се, че това не отговаря на фактическата обстановка при реализиране на събитието и няма нито едно доказателство в подкрепа на това, че причината за запалване на сградата е струпване на горими материали. От ищеца се поддържа, че горимите материали от производствения процес се съхраняват на специално обособено за това място, което е оградено и отстои на около 15 метра от основната сграда на фабриката, което означава, че е спазено изискването отпадъците да се събират на определени пожаробезопасни места, като в деня на пожара са били изнесени и предадени за рециклиране всички горими отпадъци от открития склад. Материалите намиращи се до сградата са разположени там, защото е трябвало да обезпечат ежедневната производствена дейност на предприятието. Свободната площ към обектите от производствения цех се излага от ищеца да е предмет на поддържане чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. Напротив растителност е била вдигната и пренесена от бурния вятър от място извън пределите на застрахования обект. Допълва се, че с оглед етапа на първоначалното констатиране на пожара от служителите са предприети всички възможни средства за защита от пожара, вкл. и ползването на пожарогасители. Несъгласие се изразява с твърдението на ответника, че сумата в размер от 1 282 004,65 лв. е била платена без да има основание за това и по изключение. Няма основание и за редуциране на дължимото обезщетение с посочените от ответника 30 %, защото застрахования е предприел всички необходими мерки за запазване на имуществото от увреждане. Излага се, че няма неточно обявяване на вида на конструкцията на сградата пред застрахователя, защото сградата е изградена от метална конструкция – топлоизолационни панели тип „сандвич“ изпълнени от ламарина и пълнеж, а стените на котелното помещение са изградени от тухли. Затова не е налице хипотезата на чл. 189, т. 4 КЗ /отм./. Поддържа се и изложеното относно степента на засягане на застрахованото имущество и действителната стойност на увреденото такова при реализиралия се в обекта пожар.

С допълнителен отговор от ответника З. „А.“ е взето отношение по депозираната допълнителна искова молба. Със същия се поддържат развитите от ответника възражения в първоначалния му писмен отговор. Отново се потвърждава тезата, че сградата предмет на застрахователна закрила не е отговаряла на необходимите строителни правила и норми и същата не е била оборудвана с изискуемите брандмауърри /защитни прегради между отделни площи/. Оспорват се твърденията на ищеца за спазване изискванията за съхранение на горимите отпадъци, за почистване на свободната дворна площ на обекта, че не е имало сума растителност на територията на обекта, че са предприети всички действия по локализиране и потушаване на пожара.                                                    

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със застрахователна полица № 121000802С008227/18.06.2012г. страните сключили относно, находяща се в село Рупите, м-ст Тафтино – Фабрика за производство на плодови и зеленчукови консерви. застрахователен договор „Защитено имущество” относно производствени сгради разположенив обекта при застрахователна сума от 3 362 618 лв. и машини, съоражения и оборудване при застрахователна сума от 975 443 лв., като са предвидени и рискове с лимит на отговорност : разходи за разчистване на развалини и останки до 30 000 лв. и късо съединение и токов удар до 20 000 лв. Срокът на валидност на полицата обхваща периода от 30.06.2012 г. до 29.06.2013 г. Общият размер на възприетата от страните застрахователна премия, която трябва да заплати застрахования-ищец е сумата от 4 228,74 лв., чието плащане е разсрочено на четири вноски, от които първа, втора възлизат на сумата от по 1057,19 лв., а трета и четвърта на сумата от  1057,18 лв. Уговорено е, че застрахователния договор се сключва в полза  на трето ползващо се лице, а именно „Б.Б.ЗА Р.“. Към полицата действат и са неразделна част Общи условия за застраховка „Защитено имущество“, които са в сила от 01.03.2009 г. и обвързват страните по процесното правоотношение.

Ангажиран е предложение-възпросник за застраховане на имущество по застраховки „Защитено имущество“ и „Индустриален пожар“, които е попълнен и представен от представител на застрахованото лице по цитираната по-горе полица. В него относно запитването какъв е вида на конструкцията на сградата –обект на застраховане е посочено, че се касае за тухлена и ламаринена такава, а за покривната конструкция е отбелязано- стоманена, ламаринена. Отразено е, че в обекта има пожарен кран и пожарогасители на разположение.    

Видно от договор за банков кредит в евро от 04.04.2008 г. се установява, че „Насърчителна банка“ АД е отпуснала в полза на „Б. 07“ ООД банков кредит в размер на сумата от 700 000 евро за СМР и доставка на машини за изграждане на цех за производство на плодови и зеленчукови консерви в село Рупите, като кредитополучателя се е съгласил да ползва предоставената му под формата на кредит сума по предвиденото с договора предназначение и да я върне на банката-кредитодател в срокове уговорени в погасителен план към договора. В чл. 7.6 от договора е постигнато съгласие, че кредитополучателя застрахова ипотекираното имущество по чл. 7 срещу следните застрахователни събития „пожар“, „земетресение“ и природни бедствия“, като следва да поддържа застраховката за срока на кредита, а застрахователната полица следва да е в полза на банката –кредитодател и да е в размер на пазарната стойност на имота. Със споразумение от 22.03.2013 г. подписано между „Б.Б.ЗА Р.“ АД  и „Б.Р.“ ООД страните са констатирали, че между „Б.Р.“ ООД и З. „А.“ АД е налице валидно сключен и действащ застрахователен договор с предмет застраховка „Защитено имущество“, като е посочена цитираната по—горе в решението застрахователна полица, както и това, че по тази полица е настъпило застрахователно събитие за покрит от застрахователя риск, по повод на което ЗАД „А.“ АД дължи на „Б.Б.ЗА Р.“ АД  в качеството й на трето ползващо се лице заплащането на съответното застрахователно обезщетение, а именно 1 121 180,69 лв. без ДДС, като страните са се договорили, че с цел да се проведе доказване в хода на евентуално бъдещо исково производство, относно това какъв е размера на дължимото застрахователно обезщетение ще инициират съвместно производство по чл. 207 ГПК през РС- П. за обезпечаване на доказателства необходими за доказването на бъдещите съдебни претенции.

Представен е договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2013 г. от анализа на които се установява, че дружеството-ищец е придобило от „Б.Б.ЗА Р.“ АД притежавано от банката вземане срещу ЗАД „А.“ АД произтичащо от договор за имуществена застраховка „Защитено имущество“ сключен под формата на застрахователна полица посочена по-горе в изложението, което вземане съставлява дължимо застрахователно обезщетение, което произтича от възникнало на 27.08.2012 г. застрахователно събитие  „Пожар“, вследствие на което е погинало застраховано имущество, представляващо фабрика за производство на плодови и зеленчукови консерви, находяща се в с. Рупите, м. Тафтино. Вземането се прехвърля в размера над полученото от банката частично плащане от застрахователя в размер на 1 121 180,69 лв. до пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно предвидената в полицата застрахователна сума в общ размер на 4 338 101 лв. Длъжникът по прехвърленото с цитирания договор за цесия вземане е уведомен от цедента за това в предвидения писмен вид, за което по делото е представено уведомление с дата 30.05.2013 г.      

Съгласно писмо от 14.02.2013 г. изпратено от ответника-застраховател до застрахования –ищец е посочено, че ЗАД „А.“ АД ще изплати по повод образуваната пред него преписка по щета  № 10012080200144/28.08.2012 г. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 121 180,69 лв., като е извършено уведомяване, че съобразно предвиденото в ОУ е извършено прихващане от посочената сума на насрещно вземане на застрахователя  в размер на 1 057,18 лв. – съставляващо поседна вноска по уговорена застрахователна премия във връзка със сключения застрахователен договор.

Представена е и разменена значителна по обем кореспонденция между страните във връзка с уреждане на възникналата претенция по щета по повод настъпилото застрахователно събитие от 27.08.2012 г., вкл. и нотариална покана от 07.03.2013 г., връчена на ответника на 13.03.2013 г., с която застрахователя е уведомен от застрахования, че цялостната претенция на последния възлиза на сумата от 2 547 258,65 лв. без ДДС, от които : 1 953 084 лв. за група „Производствени сгради“; 564 174,65 лв. за група „ МСО“ и 30 000 лв. за група „Разходи за разчистване на развалини и останки“, като с поканата е поискано да се извърши частично плащане на сумата от 193 844, 50 лв. /без ДДС/ обоснована като допълнителни разходи и изрично е подчертано, че дружеството не се отказва от претенцията си да му бъде заплатена в пълен размер претендираното застрахователно обезщетение.       

Представено е постановление за спиране на наказателно производство от 29.01.2012 г., с което се установява, че прокурор при РП-П. е спрял наказателното производство по д.п. № 626/2012 г. по описа на РУ „П“ – гр. П. за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК във вр. с чл. 330, ал. 1 НК, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит.

Ангажиран е протокол за оглед на местопроизшествие изготвен на 28.08.2012 г. от дознател при РУ „П“ – П. по повод получено съобщение за пожар във Фабрика за консерви в село Рупите на 27.08.2012 г., в които е отразено, какво са констатирали разследващите органи при посещението си във връзка с настъпилия пожар в обекта, които е бил предмет на застрахователната полица „Защитено имущество“, като протоколът е придружен от изготвена скица от техническо лице, в която е отрзено местоположението на обекта.     

От приетото писмо подписано от Директора на НИМХ от 30.10.2012 г. се установява, че времето в района на с. Рупите, общ. П. на 27.08.2012 г. е било следното : минимална температура на въздуха около 19 градуса, максимална такава около 31-32 градуса, относителна влажност на въздуха между 60 % и 40 % без валежи, като през деня между 09,00 ч. и 15,00 ч. духа от умерен до силен северозападен вятър със скорост на максималните пулсации от 15 до 17 м/сек. Представено е и писмо от 28.08.2012 г. на Завеждащ ХМО-Сандански, Филиал „Кюстендил“ към НИМХ при БАН, в което е отразено, че на база данни от представителните станции на датата – 27.08.2012 г. в района на гр. П. от 13ч. до 15 ч. е духал силен вятър от северозапад със скорост на максимални пулсации 19 м/сек.

По делото е приложен аварийен протокол от 18.01.2013 г., които е издаден от „У.С.С.“ ООД след възлагане от ответника във връзка с прочуване на щета  № 100 12080200144, вкл. обекти – сграда и МСО притежавани от „Б.Р.“ ООД, като възложените задачи са били да се извърши оглед на обекта, да се определи размера на щетите на засегнатите от пожара сгради, машини и съоражения и да се изготви аварйен протокол. В този протокол е отразено, че причините за нанесените щети са липсата на монтиране в основаната сграда, която е от категория Д на брандмауери, запалване на горими отпадъци и растителност, находящи се в двора на фабриката и прехвърляне на горящи частици от силен вятър, липса на спазване на нормативните  изисквания за почистване на горими отпадъци в свободното пространство на двора. В протокола е отбелязано, че стойността на ремонтно-възстановителните СМР по сградата биха възлизали на 953 184,24 лв. /без ДДС/, а тези по резервоара за вода в размер на 48 117 лв.; стойност на щети по частично увредени машини, съоражения и оборудване е предложена в размер на 27 738,06 лв. /без ДДС/, респективно на изцяло увредени машини, съоражения и оборудване в размер на 400 615,04 лв. /без ДДС/; с протокола е изразено и мнение на извършилия инспекцията, че разходите за разчистване на отпадъци вследствие на пожара биха възлизали на 13 703 лв. /без ДДС/, а приходите от скрап на 40 560 лв. Освен това с протокола са дадени конкретни препоръки към собственика на сградата в етапа на нейното възстановяване.

Представен е доклад за пазарно проучване относно определяне на пазарната стойност на обект : Производствена база – Консервна фабрика в с. Рупите, общ. П., изготвен от дружеството „Я.“ ООД – подразделението му в гр. Б.. В същото след подробен анализ е дадено заключение, че всички архитектурно-строителни и инсталационни компоненти съставляващи сградата на цеха за плодови и зеленчукови консерви са със 100 % погиване, с изключение на 57 % от елементите на носещата метална конструкция, които е възможно да се използват, но след провеждане на демонтаж и възстановителни мероприятия ясно описани в Конструктивното становище към доклада.    

От ищеца са предтавени оценки от лицензиран оценител „С. СЕК“, в които е предложено експертно мнение, че общата строителна цена за възстановяване на обекта би възлизала на 1 904 907 лв., а стойността на дейностите по демонтаж и почистване на мястото в размер на сумата от 133 424,70 лв. 

Представен е сертификат издаден от А. – П.А. С.А. от 05.02.2004 г. в надлежне превод на български език, в които е отразена информация, че системата на управление на производителя на топлоизолационни панели е одитирана и е призната за съответстваща на изискванията на стандартите за система за управление, като датата на първоначалното одобрение е 04.02.2004 г. Съобразно декларация за съответствие от 13.05.2008 г. представена в наделжен превод на български език се установява, че дружеството - А. – П.А. С.А в качеството му на производител на продукт Полиуретанови панели  търговско име „А.“, че същия е в пълно съответствие със стандарт : ISO 9001 : 2000 и в съответствие на последното издание на директивата за информация за безопасността на материалите.    

От ответника са приложени два броя технически експертизи, които доколкото не са събрани по предвидения в процесуалния закон ред не могат да се ползват, като доказателствени средства в настоящия процес.

Представени са протоколи от изпитване на бетон положен в подова бетонна замазка на процесния цех и резултати от тези изпитвания.                                   

Съгласно Удостоверение № 38/11..07.2008 г. за въвеждане в експлоатация на обект „Цех за производство на плодови и зеленчукови консерви“, намиращ се в УПИ -014001, местност „Тафтино“, землище на с. Рупите, община – П., област – Б., които се притежава от „Б.-07“ ООД. По делото е приобщена, като писмено доказателство и цялата преписка, по която е водена строителната документация свързана с изграждането на процесния обект. 

Съгласно Заповед от 22.05.2012 г. издадена от Управителя на дружеството-ищец уреден начина за съхранение на горимите отпадъци в производственото предприятие на „Б.Р.“ ООД, като е предвидено, че същите следва ад се съхраняват разделно на специално определените за това места, като се забранява такива да се съхраняват извън тези места в района на фирмата. В тази заповед е предвидено и това, че горимите отпадъци следва да се предават на лицензирани фирми за тяхното рециклиране, като изрично е забранено паленето на такива отпадъци в производственото предприятие и района около него. Приобщен за доказателство по делото е й план за действие от 22.05.2012 г. на личния състав за гасене на пожари и ликвидиране на аварии в промишленото предприятие за консервиране на фирма „Б.“-Рупите, както и Инструкция отново от 22.05.2012 г. за осигуряване на пожарна безопасност на производственото предприятие за консервиране на фирма „Б.“-Рупите. Част от доказателствения материал по делото е и план за евакуация на хората и имуществото при пожар или авария в производственото предприятие за консервиране на фирма „Б.“-Рупите утвърден на 22.05.2012 г. от управителя на дружеството-ищец, в които план по етапи е описано последователността на действията, които следва да се предприемат при възникване на ситуация на пожар или авария.

Според подписан на 09.05.2012 г. договор за почистване и извозване на неопасни производствени отпадъци се установява, че ищецът в качеството му на възложител и РИОСВ – гр. Б. в качеството му на изпълнител са постигнали съгласие за това изпълнителят да извозва неопасни производствени отпадъци от района на обекта, намиращ се в м. Тафтино, село Рупите.   

Видно е, че на 06.06.2012 г. „Б.Р.“ ООД е сключило с дружеството „Ф.Д.“ ООД договор за услуга по прилагане на Закона за управление на отпадъците, с които притежателят в лицето на „Б.Р.“ ООД е поело задължението да събира и предава за последващо третиране, образувани на пложадката на дружеството, находяща се в с. Рупите, м. Тафтино, а  „Ф.Д.“ ООД, а получателят да приема отпадъците описани по код и наименование изброени по вид в договора.  

Представена е стокова разписка от 27.08.2012 г. издадена от „Б.Р.“ ООД, в която е посочено, че същото е предало на „Ф.Д.“ ООД 480 кг. наилон.

Представени са 4 броя фактури издадени на 24.11.2011 г., 15.12.2011 г., 10.05.2012 г. и 06.06.2012 г., в които са фактурирани, като заплатени от ищеца суми относно услуга – косене на трева на стойност 140 лв., озеленяване на пространство около консервна фабрика в с. Рупите на стойност 8000 лв., доставка и монтаж на автоматизирана поливна система на зелените площи на консервна фабрика – с. Рупите, както и разход направен за покупка на косачка в размер на сумата от 799,06 лв.

По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели.

При разпита си св. П. заявява, че работи като главен експерт имуществено застраховане в ответното дружество, като е започнал работа при застрахователя от 2003 г. и е работил при него вкл. и 2011 г. Същият основно се занимавал със събирането на информацията преди сключване на даден застрахователен договор с определен клиент. Когато изготвял оферта към клиент за сключване на застраховка свидетеля изисквал информация от клиента, която да разкрие основно характеристиките на застрахования обект, като събирането на тази информация основно се постигало чрез предоставяне на въпросници за попълването им от клиента. Едва след, като свидетеля се запознае с отразената в отговорите на въпросника информация той изготвял конкретната оферта към клиента, която представлява и неразделна част от договора за застраховане, такива са и въпросниците. В хипотезите, когато се застраховат сгради и се поема риск „пожар“ от съществено значение за застрахователя е да разбере материала от които е направена конструкцията на сградата. С най-ниска степен на риск са стоманобетонните и тухлените конструкции, а дървените и метални конструкции са много опасни при евентуален пожар и там от застрахователя се изискват специални мерки за сигурност, които застрахования трябва да приложи за да се поеме риска от страна на застрахователя. Свидетелят посочва, че се извършва проучване на място за конкретния обект с оглед това да се прецени какъв е риска от евентуално настъпване на събитие „пожар“. Според свидетеля, когато сградата е изградена от тухли е много по-нисък риска от възникване и разпространение на самия пожар, отколкото ако се касае до сграда изградена с термопанели и полипропилен, като за такива сгради има по високи противопожарни изисквания. Свидетелят заявява, че не той е правил офертата и предлагал застраховката към ищеца, а вероятно това е негов колега, които е много вероятно да се е подвел от посоченото във въпросника и поради това да не е провел оглед на място на застрахованото имущество. Ако е било известно, че сградата е от термопанели и полипропилен най-вероятно е щяло да бъде възложено на свидетеля, които е строителен инженер да я огледа и да формира становище, дали от собственика са взети достатъчни мерки за пожарозащитеността на обекта. Проверката щяла да бъде концентрирана върху това да се прегледа, с колко пожарогасителя е оборудван обекта, дали същите се зареждат регулярно, как са разделени самите помещения, така че да не може пожара да прескача от едното в другото, дали на покрива има монтирани барбакани, дали има пожарни хидранти оборудвани с маркуч, дали има лесно запалими и избухливи вещества и къде се съхраняват същите, както и на какво разстояние са сградите една от друга. Свидетелят съобщава, че ако се констатира, че даден обект не отговаря на поставените противопожарни изисквания в неговото правомощие е да откаже сключване на застраховката. По отношение на конкретния обект свидетеля изрично посочва, че не е запознат с характеристиките му.                  

При разпита си св. Гривеков заявява, че работи като управител в консервен цех на на дружеството-ищец, считано от 2010 г., вкл. към момента на разпита. Потвърждава, че е бил на работа към момента на възникване на пожара в цеха, което е станало на 27.08.2012 г. Този ден имало силен вятър. В цеха се полага труд от работниците, както вътре в производствената част, така и отвън. Около 15 ч. в период на почивка свидетелят бил в района на портала на предприятието, където било установено мястото за почивка и пушене. Тогава бил известен от огняра на предприятието, които стои в котелното и няма право да го непуска, независимо от почивката, както и от техника. Свидетелят посочва, че тези лица – огняра и техника, когато видели, че летят запалени тръни и трева са взели два пожарогасителя и са ги използвали за да опитат да потушат започващия пожар. Това не било възприето непосредствено от Гривеков, а го узнал от тези лица. Когато свидетелят отишъл на мястото на пожара видял, че огняра тегли пожарния маркуч, а техника и още един работник правили опити да гасят посредством пожарогасители. Около 5-6 минути по късно дошли от пожарната и казали да всички работници, вкл. и свидетеля да напуснат района на пожара. По мнение на свидетеля огънят идвал от обособения склад за дневните отпадъци на фабриката. Първоначално огънят е тръгнал извън оградата на фабриката, където в съседство има лозови масиви и минава път, по които се движат каруци и хора. Това го разбрал от техника и огняра, които му казали, че огънят тръгнал от другия край на оградата от запалени тръни и трева раздухани от много силния вятър в този момент. Свидетелят подчертва, че основната причина за бързото разнасяне на огъня е много силния вятър. Свидетелят заявява, че той се е обадил да се спре газоподаването към котелното помещение, а така също се поправя, че не е видял самия процес на гасене от огняра и техника с пожарогасители и маркуч. Запалилият се склад за събиране на дневните отпадъци се намирал на отстояние около 15-20 м. от цеха, като склада се описва от свидетеля, като една бетонна площадка оградена с мрежа, без покрив. Там се съхраняват дневните отпадъци- картони, найлони, счупени буркани и т.н. Целият парцел, в които е изградена консервната фабрика бил ограден с колове и метална мрежа от 1,80 м., която е поставена върху бетонен постамент висок 30-40 см. Касае се за наклонен и терасиран терен. Оставащите отпадъци от преработените плодове и зеленчуци се депонират на различно място от това до оградата на описаната от свидетеля площадка. Общият брой на пожарогасителите в предприятието е 26 или 27 броя, а ползваните за гасене в случая са 3,4 броя. Свидетелят посочва, че цеха се състои от производствена сграда и такава за готова продукция. Свидетелят посочва, че целият двор на предприятието е бетониран, като площадката на която се съхраняват палетите е на отстояние около 30 м. от производствената сграда.

При разпита си св. Ш. заявява, че работи като Началник склад в консервен цех на ищцовото дружество и на 27.08.202 г. е бил на работа. В момента не работи вече за този работодател. Цялото дворно пространство е с площ от около 10 дка., като в него е разположен и самия цех за производство на консерви, като същия е опасан с циментова настилка от всички страни, а част от дворното място е покрито с тревна площ. При запознаване със скицата към протокола за оглед свидетелят посочва, че производствения цех е обозначения в черно успоредник и има приблизителна площ от 4 дка.в едната си част същия е производствен цех, а другото е склад, които е разположен в северната част. Двете части заемат приблизително равна площ от общите 4 дка. Разстоянието от цеха до оградата е около 15 м. Извън производствената сграда няма други постройки в мястото. Налична е открита площадка за съхранение на отпадъци, която е позиционирана в западната част на мястото и е на около 16-17 м. от цеха, като същата е заградена с мрежа и граничи със самата ограда на мястото. Вътре площадката не е циментирана, като разстоянието между нея и производствената сграда е циментирано. Мястото за съхранение на костилките, които излизат от производството е в северозападната част при портала. Около самата сграда и вътре в нея не се съхраняват горивни материали. В самият производствен цех не се съхранява нищо, като в него влизат и излизат пластмасови касетки и дървени палети. Готовата продукция се съхранява в складовата част. През време на възникналия пожар в склада била налична готова продукция. Палетите за готовата продукция се съхранявали на купчина в североизточната част до централния портал на предприятието. Свидетелят посочва, че тревните площи в двора на фабриката се косяли, като към момента на пожара тревата била окосена. Там няма храсти и дървета, а единствено трева. При започване на пожара свидетеля се намирал в производствения цех, като в един момент при него дошъл И. – техник във фабриката и го известил, че отзад нещо гори. Когато свидетелят отишъл на това място видял, че И. вече гаси с един от пожарогасителите. Свидетелят забелязал, че фабриката вече гори в горната и част от към склада. Опит за гасене се предприел и от още две момчета чрез пожарогасители. Същевременно параджията на фабриката Г. опънал пожарния маркуч в опит също да гаси. Малко по-късно дошли от пожарната и казали на работниците да напуснат мястото на пожара. Свидетелят описва, че пожара се разразил при силен вятър, като всичко летяло във въздуха. Складовата площадка за отпадъците се почиствала веднъж седмично от ангажирана външна фирма, там се съхранявали и счупените палети.                                    

При разпита си св. Д. заявява, че е строителен инженер по образование със специалност „строителен конструктор“. Казва, че през 2012 г. му е възложено да извърши експертна оценка на това, какви са пораженията от възникнал пожар върху конструкцията на сградата на цех на ищеца в село Рупите, както и относно възможността за нейната експлоатация. Свидетелят посочва, че по време на огледа е констатирал, че конструкцията на обекта е била изцяло повредена и частично разрушена. Сградата е със стоманена конструкция с ограждение от стоманени панели и покрив отново от стоманени покривни панели. За носещия скелет заявява, че е изграден от пълностенни стоманени рамки. Видял е, че покривното покритие на сградата е изцяло разрушено, а стенното такова в значителна своя част. Носещият скелет – стоманените рамки били в своето проектно положение, а именно стоманени колони, за които се сочи, че били практически без повреди при съхранена геометрия. Относно някои от хоризонталните греди /ригелите/ се наблюдавало изкривяване. Потвърждава това, че всички покривни елементи, вкл. и държащите ги столици били изцяло компрометирани /разрушени/. Мнението на свидетеля е, че покривните и стенните елементи не са годни за експлоатация, към категорията неизползваеми свидетеля причислява и столиците. Възможна е повторна експлоатация на една част от колоните и свързващите ги ригели защото имат необходимата носимоспособност, но всички те без изключение се налагало да бъдат почистени и боядисани.  Свидетелят няма спомен да е видял в производственото помещение изградени противопожарни стени, но това не му е било поставяно, като задължение. Не е изследвал и причините за възникване на пожара. При изграждане на сгради от стоманена конструкция не е типично да се ползват тухли. Изводите му за носимоспособността на конструкцията не почиват на направен лабораторен анализ на същата, а единствено на теоритичните му знания в тази област.

При разпита си св. Ц. заявява, че работи, като аварйен комисар, като функциите си упражнява най-вече при възлагане на задачи от застрахователни дружества. Така ответния застраховател го ангажирал с извършването на оглед на производствена фабрика на Б. Рупите през 2012 г., поради възникнал пожар на това място и настъпили поражения по фабриката. Свидетелят посетил обекта и по мнението му всичко било запазено в положението, каквото е било непосредствено след пожара. Обекта е разположен в края на с. Рупите и е ограден с ограда в някои части бетонова, а в други части плетена мрежа. Някъде по средата на парцела била разположена основната сграда, изградена от стоманена конструкция със стени и покрив изпълнени от термоизолационни панели /стомана и полипропилен/. Освен нея в западната част на парцела имало и допълнително застрояване, като там и около цялата основна сграда имало изпълнена площадка от бетон. В северната част на мястото в близост до оградата имало изградена площадка за събиране на отпадъци, която била на пръст, то отстояло на около 15-20 м. от сградата, която е била обхваната от пожара. От самата ограда до сградата имало разстояние около 10 м. пръст, в която част била прораснала растителност и същата при посещението си свидетелят забелязал да е обгоряла. След пръста имало около 15-20 м. бетонова площадка до самата сграда. Почвата не била обработена и там имало естествено прораснали бурени и друга растителност на височина надминаваща метър. Отново върху това пространство се забелязвала купчина от костилки, остатъци от палети, кутии, пластмасови отпадъци, които не са били само в ограденото място предназначено за отпадъци, но и в свободната площ извън него.  Свидетелят видял, че част от стоманената конструкция на основната сграда не била компрометирана от пожара, това се отнасяло и до част от покриваната конструкция на навес разположен от източната страна на сградата и на няколко спомагателни постройки извън основната сграда. Основната сграда свидетеля описва, че се състояла от две еднакви по площ халета разделени от една обща стена, като вътре нямало изграден брандмауър. За водопроводната инсталация в надземната си част в основната сграда свидетелят споменава да е забелязал да е значително увредена, като по негово мнение инсталацията в подземната си част не била засегната от станалия пожар. За подовото покритие в основната сграда свидетеля посочва да е било от шлайфан бетон положен според изисквания за производствена сграда от хранително-вкусовата промишленост. Забелязал, че по тази повърхност има напуквания, които не са по повод на пожара, защото са разположени точно спрямо полетата на изпълнение на подовото покритие, а в дадени участъци имало специфични увреждания които са характерни за процес при които се използват оцет и сол, каквото е било производството в това помещение. В една голяма част водосточните тръби на сградата били увредени. Свидетелят потвърждава, че по данни на застрахованото лице през време на пожара е имал е духал вятър.

При разпита си св. И. посочва, че работи в дружество СЖС- България, една от  дейностите, на което е да извършва мониторинг в областта на строителството. Свидетелят казва, че му е известно за пожара в с. Рупите, като през м. 02.2013 г. на посочената фирма, в която свидетеля работи било възложено да изготви техническо заключение относно физическото състояние на цеха на дружеството-ищец. Възприятието на свидетеля при огледа на сградата е, че е в състояние след разразил се в нея пожар. На място констатирал, че термопанелите от които били изградени стените и покрива на сградата са силно деформирани. На място била и стоманената конструкция на сградата, която също била деформирана. Били взети образци за извършване на изследване от металната конструкция на сградата, които били предоставени за анализ в Института по металознание при БАН. Стените и покривната обшивка по мнение на свидетеля били напълно компрометирани. Това важало и за всички ограждащи елементи термопанели монтирани по стени и покрив. Такова било състоянието и на ВиК, ОВ и електроинсталациите, както и на дограмата вътрешна и външна. Носещата метална рамка на сградата била конструирана от колони и ригели, които били свързани по между си чрез столици. За тази конструкция свидетелят заявява, че след извършени замервания с прецизни геодезически прибори се е установило, че наличие на загуба на геометричните изисквания към ригелите и столиците. Единствено колоните на металната конструкция могат да бъдат използвани повторно, но след предприемането на определен вид дейности – демонтаж, смяна на крепежни елементи, гайки на фундаментите, премахване на нагара от пожара върху тях, ново грундиране и боядисване. Елементите обаче били запазили своята носимоспособност в 43 % от общото тегло на металната конструкция. За шлайфания под на цеха свидетелят посочва, че е имал значителни язви, като повърхностния му слой не позволявал същия да се ползва по предназначение, още повече в цех за производство на храни, какъвто е процесния. При посещението му на мястото свидетеля описва, че състоянието в цеха било, такова каквото е било след пожара – палета с изпочупени от високата температура буркани и консерви и изпопадали върху тях части от панелната конструкция на сградата. Свидетелят не е забелязал наличие на следи от корозия по металната конструкция на сградата. Проблемът на деформираната метална конструкция бил загуба на нейната устойчивост, усукване и загубване на носимоспособност, но не и корозия. Увреждането на подовата настилка се дължало на отлюспване на части от нея, поради високата температура възникнала при пожара в помещението. На местата , където отсъствало отлюспване се наблюдавало нараняване по бетона от падналите по него от покрива и стените части от инсталации, обшивки и др. предмети.                             

При разпита на св. К. същия споменава, че е преподавател в УНСС и се занимава с оценка на риска и ликвидации по щети, считано от 1993 г. На 28.08.2012 г. получил възлагателно писмо за определяне причините за пожара възникнал в сграда на Б., пътя на неговото разпространение и размерите на нанесената щета. На 01.09.2012 г. свидетелят осъществил оглед на изгорялата фабрика. Забелязал, че огнището на възникналия пожар е в близост до лозе, което се намира извън оградата на самото предприятие, а прехвърлянето му на територията основно е било провокирано от силния вятър и намиращите се сухи треви извън пределите на двора на фабриката. Пътят на пожара е преминал покрай ел. стълб и от югозападния към североизточния ъгъл на фабриката. Свидетелят окачествява състоянието на обекта след пожара, като тотална загуба на сградата, която била конструирана от стоманени колони и греди и сандвич-панели с пенополиоретан. При въздействието на пожара свидетеля поддържа, че стоманената конструкция е изгубила качествата си, защото достигнатата температура е превишавала 800 градуса. Свидетелят е на мнение, че загубата на качествата касае цялата стоманена конструкция на сградата. За панелите споменава, че са били тотално изгорели, с изключение на една малка част от сградата. На двора имало изгорели материали и около 15-20 празни дървени палета, разположени в страни от пътя на пожара.  Готовата продукция в сградата била напълно унищожена –над 120 – 150 палета с буркани. Намиращите се в сградата машини също били напълно унищожени. Разстоянието между оградата на двора и сградата било около 25-30 м., като по пътя на пожара между оградата и сградата не е имало отпадъци. Пространството около самата сграда било опасано с асфалт с ширина от около 5-6 м. Храстите според свидетеля са се намирали извън оградата и всички били изгорели.

При разпита си св. Дишев заявява, че един път след реализирането на пожара е посетил консервния цех на дружеството-ищец, което станало до 5 дни след пожара в присъствието на св. Ц.. Видели откъде е тръгнал пожара, накъде се е разпространил, а именно същия е тръгнал извън двора на фабриката, прескочил е оградата на същата и е преминал през зелена площ разположена в двора, която била пълна с треви и отпадъци от консерви, костилки, палети и пластмасови щайги. Вятърът е издухал пожара навътре към самата сграда на фабриката. Високи неизчистени треви се наблюдавали, както извън двора, така и в пределите на двора, като през периметъра, където е минал пожара същите били изгорели. Според свидетеля всички части от сградата били засегнати от пожара, като в халето имало и паднала част, но и здрава такава. Видимо голяма част от колоните на металната конструкция на сградата били запазени. Относно подовата настилка в сградата се посочва, че същата е била от шлайфбетон, като в складовата част същата била значително запазена, така било и в другата част. Около самата фабрика имало изградена бетонна площадка от около 10 метра и още 5 метра зелена площ. Отпадъците били разпилени навсякъде в зелената площ.   

При разпита си св. Л. заявява, че е едноличен собственик на капитала и управител на дружество „С.С.“, което преди 2008 г. е било с фирмено наименование „Д. 2000“. Казва,ч е дружеството му е водещо в производството на метални конструкции и промишлено строителство, като това е дейността му от над 15 г. и се реализира в изградена в гр. П. фабрика. Дружеството притежава сертификация по всички европейски стандарти за развиваните от него дейности – заваряване, екология и пр. Знае дружеството-ищец, като клиент на неговата фирма, защото през 2008 г. Б. ангажирало „С.С.“ произведе металната конструкция за новата му фабрика, която се намира в село Рупите. Предметът на възлагането бил да освен да се изработи конструкцията, същата да се монтира на място, да се доставят и монтират панелите по нея. По отношение на панелите свидетеля посочва, че дружеството му ги е доставило на ищеца, като техния производител е фирма А. – Гърция. Същите били монтирани на място от „С.С.“. Свидетелят потвърждава, че дружеството което представлява е представило във връзка с дейностите, които е изпълнило на обекта на ищеца всички необходими документи касаещи панелите и металната конструкция, доколкото те са необходими във връзка с въвеждане на построената фабрика в експлоатация. Сред тези документи би трябвало да са и тези касаещи произхода на вложените материали. След предявяване на намиращите се по делото – сертификат и декларация за съответствие свидетелят потвърждава, че това са документите, които са били представени на строителния надзор и касаят произхода на панелите монтирани по фабриката, а самите документи били получени при свидетеля от доставчика на панелите, които е гръцко дружество. Свидетелят посочва, че това което е вложено в сградата от при работата на неговото дружество по нея, включително и доставените и монтирани панели отговаря на заложените изисквания по проектната документация. Обратното би означавало според свидетеля да не се стигне до въвеждане на сградата в експлоатация. Свидетелят потвърждава, че всички дейности, които са извършвани от неговото дружество, респективно доставки, които са правени до обекта на Б. са ставали след даване на предварителни заявки от възложителя и при премиване през съответния контрол от технолози било за определена дейност, било за определени материали /панели/. Свидетелят има спомен, че освен самата метална конструкция на сградата дружеството му е доставило и анкерните устройства /големите болтове, с които колоните на конструкцията се захващат за бетоновия постамент/. След разразилия се пожар във фабриката на Б. фирмата на свидетеля не е била ангажирана с ремонт там.

По делото е назначена комплексна пожаро-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Направени са изводи, както следва : че сградата, която е предмет на проучване по делото е с категория на производство по пожарна опасност „Д“, като за същата не е изискуемо изграждането на брандмауер за отделяне склад от категория по пожарна опасност „Д“ от производственото помещение; че в сградата за която от експертите е възприето да е с КППО „Д“  е допустимо влагането /употребата/ на пожаронезащитени материали /стоманени/ конструкции без ограничение в квадратурата им; че в производствения обект са били спазени изискванията относно приемане на вътрешни документи за пожарна безопасност и обучение на персонала за действие при ситуация на възникнал пожар; в разглежданата хипотеза на възникналия във фабриката пожар експертите са на мнение, че поредността в действията на персонала е била спазена, като по отношение на персонала няма установени задължения за извършване на пожарогасителни действия, тогава когато пожара се е развил до степен застрашаваща живота им; даден е положителен отговор, че е допустимо в производствени цехове да се съхраняват материали в междинни складове за работа за един ден, като в хипотезите на съхранение на материали, оборудване и отпадъчен амбалаж извън периметъра на сградата, следва да се спазят изискуемите в Наредба 1з-1971 от 2009 г. отстояния; налице е допустимост за изграждане на открити складове за горими материали /в т.ч. горими отпадъци/, като следва да се спазят изискванията за открит склад, както и минимално изискуемото отстояние от сградата, като минималното необходимо разстояние по отношение на открити складове за съхранение на хартия, текстил, пластмаса, каучук, талаш, стърготини, изрезки, дървен и пластмасов амбалаж до сгради от пожаронезащитени конструкции е 15 м.; по отношение на оградата на производствения обект е посочено, че отговаря на изискванията за пожарна безопасност; даден е отговор, че процесния производствен цех е бил въведен в експлоатация при спазване изискванията на действащата нормативна уредба;   относно обекта са правени проверки от органите за ПБЗН при които са били констатирани нарушения, но същите са били отстранявани след даване на конкретни предписания и срокове; посочено е, че пожарът е възникнал в зоната, която се намира между черния път, находящ се до лозовия масив и западната ограда на фабриката, като възможни причини за неговото възникване са : внесен външен огнеизточник, отразяващи или увеличаващи предмети и попадането на незагасена цигара или клечка кибрит върху сухата тревна растителност или храсти, като е отбелязано, че пожарът се е поддържал от наличните горими материали и се е разпространил на площ от 3500 кв.м.; за огнището на пожара се приема да е било от външната страна на оградата на фабриката /западно/, като под въздействието на силния северозападен вятър и топлопроводността, конвективните и радиационни топлинни потоци се е разпространил вътре /югоизточно/ от западната ограда на фабриката и впоследствие към северозападния ъгъл на фабриката; вещите лица са допълнили, че местата от границите на имота през които е преминал пожара са около 7м.земна настилка, 2м. бетонна алея, 6м. земна основа, бетонна стена с дебелина 25 см. и бетонен път от около 15 м.; заявено е, че при условията на силен вятър и неблагоприятни атмосферни условия е възможно огънят от неговото огнище да се разпространи във вътрешността на територията на обекта и до сградата на фабриката; направена е констатацията, че оградата на обекта в зоната, където огънят се е разпространил отвън в посока навътре в двора на фабриката е изградена от бетонова основа и телена мрежа с обща височина от 2,58 м., като земната настилка вътре и извън оградата на обекта, на мястото, където огънят е преминал от лозята към дворното пространство е от земя с кафяв цвят; експертите дават становище, че първоначално огънят е обхванал частите от фабриката, находящи се в северозападният й ъгъл, като разстоянието по права линия от северозападния ъгъл на фабриката до оградата при мястото където огънят е преминал в дворното пространство е 30,04 м.; като основна причина за разпространението на огъня от мястото на огнището на пожара до сградата експертите посочват комбинацията от силен северозападен вятър и атмосферните условия, които са благоприятствали възникването и силното му разпространение; дава се отговор, че горимите елементи от конструкцията на сградата са били панелите „А.“, по които пожара се е разпространил във вертикална и хоризонтална посоки; становището на вещите лица е, че сградата на фабриката за консерви е допустимо да бъде изградена от пожаронезащитена стоманена конструкция; допълват, че не е било необходимо изграждането на брандмауър за разделянето на сградата на допустими площи, като основния показател, дали изграден брандмауър ще може да ограничи възникнал пожар е това какво е разположението на това съоражение спрямо пожара; съобразявайки вложените материали в изпълнения строеж на сградата на фабриката, вещите лица стигат до заключение, че тя отговаря на нормативните изисквания за пожароустойчивост, като е пояснено, че за сгради от V-та степен на пожароустойчивост няма въведени изисквания касаещи границата на пожароустойчивост, както и няма ограничение по отношение на горимостта на неносещите външни и вътрешни стени на сградата, като същите трябва да бъдат трудно горими или негорими и с минимална граница на  пожароустойчивост 15 минути; в заключението се казва, че за сградите от IV-та степен на пожароустойчивост се допуска да бъдат използвани фасадни панели с горим пълнеж без изисквания за граници на пожароустойчивост в случай, че е изпълнено разделяне на панелите; сред констатациите на експертите е, че вземайки предвид атмосферните условия при възникване на пожара и високата температура, която се е развила при горенето на материалите, които са били складирани в отрития склад и отдалечеността на службата за пожарна безопасност – гр. П. за конкретния случай използването на фасадни панели, които отговарят на изисквания за сгради с IV-та степен на пожароустойчивост би намалило интензитета на разпространението на горивния процес, но това намаление не би било съществено; отбелязва се, че тухлените стени са негорими и обикновено има висока граница на пожароустойчивост, докато стените изградени от стоманени листове ламарина са негорими, но са с много ниска граница на пожароустойчивост, като ако стените на фабриката са били тухлени и върху тях не са били предвидени горими или трудногорими продукти при достигане на пожара до тях горенето не би се разпространило до тяхната повърхност; в тази хипотеза от значение би било каква е границата на пожароустойчивост на стените и наличието или отсъствието на прозоречни отвори в тях; доколкото пожаронезащитените стоманени колони на фабриката са разположени извън фасадните стени, ако фасадните панели бъдат заменени от тухлени стени, локалното огнево въздействие е възможно да доведе до компрометиране на колоните; вещите лица са констатирали, че на територията на фабриката има изграден водоем, които се състои от 8 броя пластмасови съдове, като тези съдове са били подменени след пожара и такъв водоем функционира и към момента на запознаване с мястото на пожара.

При изслушване на заключението в съдебно заседание вещите лица участвали в изготвянето му при поставяне на въпроси от страните са пояснили отговорите си в следния смисъл : касае се до сграда производствено помещение  от категория Д, която е разделена на две части – производствена и складова, като за да формират този си извод вещите лица са се запознали с проектната документация на сградата; при сгради изградени от пожаронезащитена стоманена конструкция няма въведени изисквания за ограничаване на допустимите им площи, като за тях има изискване единствено към носещия скелет на сградата, а именно да е метален, какъвто е в разглеждания случай; за стените и покрива няма изисквания за горимост и огнеустойчивост, в сградата от категория Д не е необходимо изграждането на брандмауъри, доколкото сградата на ищеца не е от IV степен на пожароустойчивост и изрично се подчертава, че сградите пожаронезащитена стоманена конструкция не се отнасят към никоя от  степен на пожароустойчивост; относно изискването за открит склад за горивни отпадъци вещите лица посочват, че процесния такъв е бил изграден на необходимото отстояние от сградата и е отговарял на заложените нормативни изисквания; прехвърлянето на огъня отвън в двора на производствения цех е станало по причина на повяти от вятъра горящи храсти извън пределите на двора; вещите лица са категорични, че дори в двора на предприятието в пространството между оградата и сградата да е нямало нищо горимо, то при установената метрологична обстановка е напълно възможно подпалените и разлетели се от вятъра храсти да достигнат до самата фабрика и да я подпалят.

По делото е приобщено гр.д. № 284.2013 г. по описа на РС- П., в рамките на което се е развило производство по реда на чл. 207 и сл. ГПК с предмет обезпечаване на доказателства свързани с разрешаването на настоящия правен спор. В рамките на това предварително производство по обезпечаване на доказателства са приети заключения по поискани от страните и допуснати съдебни експертизи. От приетото заключение изготвено от в.л. Мейзинев и Митева се установява следното : констатирали са, че от пожара са засегнати, както следва : 100 % от основната сграда в т.ч. носещата й конструкция, покривни и стенни панели, вътрешнопреградни стени, довършителни и инсталационни работи; частично засегнати са металните навеси около производствената сграда; незасегната е масивна сградата – нафтово стопанство; степента на пълно увреждане и необходимост от подмяна на метална носеща конструкция на основната сграда възлиза на 46,16 %, като елементите от производствената сграда, които са с повърхностни повреди са в размер на 27,90 %, а тези с лесно отсраними повреди са с 25,94 %; инсталационните работи в производствената сграда са 100 % увредени; покривното покритие от сандвич панели с изолация от пенополиуретан, както и тенекеджийските работи са 100 % увредени; стенното ограждение от сандвич-панели с изолация от пенополиуретан е 100 % увредено, вътрешнопреградната стена по ос - Г е 100 % увредена; вътрешнопреградната стена от стоманена конструкция и трапецовидна ламарина е 100 % увредена; административно-битовата част, която е изпълнена между оси 1 и 2 и А и Г е 100 % увредена /в това число – стени, таван, инсталации, дограми, с изкл. на подовата настилка от теракот, която е частично засегната около 50 %/ ; дограми на производствената сграда – 100 % увредени; носещата метална конструкция на навестите около производствената сграда е с поражения основно по ос А, като същите са от категорията на лесно отстранимите повреди, при които не е нужна подмяна, с изключени на болтовите връзки; басейновото стопанство е 100 % увредено. Вещите лица са посочили, че общата стойност на стоманените елементи по производственото хале, чиято подмяна е необходима е 46,16 % или 73 057 кг.; 100 % от инсталацията; 100 % подмяна на покривни и стенни панели; 100 % подмяна на дограма; 95 % подмяна на елементите в административно-битовата зона и 75 % подмяна на подовата настилка от шлайфан бетон. Даден е отговор, че на около 2900 кв.м. възлиза площта на повредените метални конструкции на производствената сграда /колони и ригели/, които повреди са повърхностни и лесно отстраними; дейностите по възстановяване на административно-битовото помещение следва да се реализират на площ от 195,84 кв.м.. направена е констатация, че шлайфания бетон има нарушена повърхност и е обгорял горния му пласт – в зоната на проникване на добавките, което значително намалява износоустойчивоста на покритието, като са посочени и зони без видима необходимост от подмяна на настилката, като площта на настилката, за която се дава експертно мнение, че е засегната до степен изискваща подмяна е 2 880 кв.м.; около 75 % е компрометирането на съществуващата настилка в производственото хале. От експертите са изброени дейностите, които са необходими за привеждане на сградата в първоначалния й вид от преди пожара и това са както следва : изготвяне на конструктивна схема за укрепване при демонтаж; демонтаж на остатъци от покривно и фасадно ограждение; демонтаж на столици и хоризонтални връзки и подмяната им с нови; демонтаж на тотално повредени ригели и подмяната им с нови, демонтаж на тотално повредени вертикални връзки и подмяната им с нови, корекция на колоните с отклонение по-голямо от допустимото, проектиране, съгласуване и одобрение на проектно-сметна документация, почистване на елементите от конструкцията с повърхностни и лесно отстраними повреди и нанасяне на антикорозионно и противопожарно покритие, възстановяване на носеща метална конструкция с пълна подмяна на болтовите съединения, монтаж на стенни оградни панели, покривни панели и тенекеджийска работа, преизграждане на административно-битова част, в т.ч. и инсталации и довършителни работи, изграждане на вътрешнопреградни съгласно одобреното архитектурно разпределение, инсталационни работи – електрическа, ВиК и вентилация, монтаж на дограми, премахване на дефектирала подова настилка от шлайфан бетон и полагане на нова, провеждане на процедура по въвеждане на обекта в експлоатация; дадено е и становище, че запазената част от металната носеща конструкция на производствената сграда е около 54 %, запазената част на подовата настилка от шлайфан бетон е около 25 % и запазената част от подова настилка от теракот в административно-битовата част е около 50 %. Пред съда разглеждал обезпечението на доказателствата са допуснати и допълнителни задачи към комплексната СТЕ, като от изготвеното допълнително заключение се установява, че в отделни зони върху бетоновата настилка се наблюдават ненасочени пукнатини с най-вероятна причина за възникване /съсъхване/ на бетоновата смес, констатирано е й наличието на линейни пукнатини на някой от полетата в зоната на вътрешната врата между склада и производственото хале и в централната част на склада; с оглед пораженията нанесени от пожара за вещите лица е невъзможно да установят износване на  повърхностното  покритие на бетоновата настилка от предходни влияния; не са констатирани повреди по настилката имащи причина постоянен трафик от електрокари; дебелината, начина на армиране и класа на бетона на настилката допускат и по-високи стойности на експлоатационно натоварване от технологично необходимото, процесната шлайфана бетонова настилка е устойчива на външни атмосферни влияния, като излагането й на минусови температури и висока влажност не влияе на състоянието й; вещите лица дават заключение за общата площ на навесното пространство от 366,76 кв.м., като площта на навестите, която е засегната преобладава в югозападната част и има площ от около 200 кв.м., като останалата част е по-слабо засегната, сочи се, че навестите са монтирани, като частично върху носещата конструкция на производствената сграда; като по слабо засегнати от пожара с възможност за последващо ползване са три броя водосточни тръби /вертикални улуци/ монтирани до колоните на навеса, девет броя водосточни тръби /вертикални улуци/ монтирани от външната страна на производственото хале – североизток, както и 28 метра хоризонтален улук монтиран на покрива на производственото хале от североизток; за административно-битовата част след замерване на място е установено да е с площ от 138 кв.м.; общите параметри на външната дограма са посочени, като 6 броя прозорци, а на вътрешната такава, като 2 броя прозорци и 14 броя врати. В заседание при изслушването си вещите лица съобщават, че описаната дограма касае само тази монтирана в административно-битовата част. За хоризонталната част от улука разположен на покрива допълнителната обработка се изразява в това същия да се демонтира, изправи, евентуално боядиса и монтира повторно. Това важи и за по-голямата част от вертикалните тръби и улици.                                                     

 При разглеждане на спора по настоящото дело по искане на страните са допуснати еднолична и тричленна съдебно-технически експертизи.

 В заключението по изслушаната еднолична СТЕ изработено от в.л. Й. се дават отговори в следния смисъл на формулираните към експертизата задачи :  пазарната стойност на УПИ 014001, в местност Тафтино, землището на с,. Рупите с площ от 21 048 кв.м. е 841 920 евро /или 1 646 627 лева/; пазарната стойност на цеха за консерви, които е погинал в пожара заедно с басейновото стопанство /което е оценено по балансова стойност/ възлиза на 3 402 598 лв., такава е пазарната стойност на производствения цех и към 27.08.2012 г., когато е настъпило застрахователното събитие, стойността на запазените елементи от погинали цех вещото лице определя на 536 109 лв.; вещото лице посочва, че размерът на вредата вследствие на настъпилото застрахователно събитие възлиза на 2 866 489 лв. /съставляваща разликата между действителната стойност на застрахованото имущество – 3 402 598 лв. и стойността  елементи, които подлежат на реализация като вторични суровини – 536 109 лв., експерта е дал отговор, че разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и определената от него вреда възлиза на 1 584 484,35 лв.; даден е отговор, че строителната пазарна стойност на увредения обект /стойността на вложените в изграждането му материали по КСС/ към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 1 726 931,61 лв., като към тази стойност следва да се добави стойността на МСО в размер на 489 608, 85 лв. /балансова такава/ и стойност на басейново стопанство в размер на 48 117 лв. или общата строителна стойност на обекта е 2 264 656, 61 лв.  Вещото лице е дало отговор, че стойността на запазените материали, които е възможно да се използват повторно в изграждането на обекта, вкл. след допълнителна обработка възлиза на 504 609,61 лв., а стойността на тотално повредените материали и СМР възлиза на 1 222 322 лв. Оценено е, че разходите нужни за подготвяне на площадката за ново изграждане на сградата, както и на съхранените елементи за новото им влагане в същата биха възлизали на сумата от 126 602 лв. Нужна е направата и на разходи за проектиране, инвестиционен и строителен надзор, както и такси за разрешение за строеж, чиито общ размер експерта калкулира да възлиза на 113 750 лв. Така общата стойност за възстановяване на цеха за производство на плодови и зеленчукови консерви, с включени МСО е 1 989 389 лв., като сумата следва да се намали със стойност от 30 500 лв. – приходи от реализация на метални отпадъци, като крайни резултат е 1 968 900 лв. В съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че заплатеното от ответника обезщетение от 1 282 004,65 лв. вкл. и стойността на МСО. Вещото лице поддържа, че средната пазарна цена на кв. метър разгърната площ от производствения цех възлиза на сумата от 1 265 лв. Вещото лице е обосновало и защо според него се налага демонтаж на колоните, които е възможно да се ползват отново при изграждането на фабриката за консерви. Предвид извършено своевременно оспорване на така обсъденото еднолично заключение от страна на ответната страна, то експертизата е разширена в тричленна. Определен от съда състав от три вещи лица е изготвил заключение по тричленната СТЕ, което е изслушано на 17.6.2016 г. От това заключение се установява, че пазарната стойност на обекта, която е определена по метода на сравнителните неконтролирани цени между независими търговци, при което се отчита състоянието, местоположението, инфраструктурата и статута на застрахования производствен цех към 27.08.2012 г. /датата на застрахователното събитие/ същия е възлизал на сумата от 2 370 060 лв. Експертите са посочили, че строителната пазарна стойност на увредения обект към момента на настъпване на застрахователното събитие /27.08.2012 г./ възлиза на сумата от 1 704 948,41 лв., относно стойността на запазените материали, а именно такива които е възможно да бъдат използвани след ремонт и СМР вещите лица дават отговор да възлиза на 704 622,22 лв., а стойността на тотално повредените материали и СМР по възстановяване на сградата, без отчитане на вътрешните промени спрямо първоначалния проект възлиза на сумата от 1 081 157,36 лв. Вещите лица са допълнили, че за да е възможно сградата да се възстанови са необходими подготвителни действия, чиято обща стойност възлиза на 98 129 лв. Освен това е нужно да се направят разходи и за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол и такси за снабдяване с разрешение за строеж и съгласуване, които разходи общо са калкулирани в размер на 113 750 лв. Съобразявайки всички изложени показатели на разходи за възстановяване на цех и стойности на запазени части вещите лица са определили, че общата стойност за възстановяване на процесния цех възлиза на 1 293 036 лв. Обосновали са, че така получената сума следва да се намали и със стойността от 22 978 лв. съставляваща приходи от реализация на метални отпадъци, като вторични суровини. Или крайната сума за възстановяване на цеха в положението му към датата на застрахователното събитие е на стойност 1 270 058 лв. Изрично е отбелязано, че към тази сума не са калкулирани щетите по машини, съоражения и оборудване, които са били налични в цеха и и са погинали. При анализа на проекта за възстановяване на сградата, както и на актовете за скрити работи по нея и осъществения от вещите лица оглед на място от същите е посочено, че нито е предвидено, нито е констатирано на място изпълнение по демонтаж и доставка на нови колони, тоест няма тотално повредени колони.  В съдебно заседание вещите лица потвърждават извода си, че действителната стойност на която сградата може да бъде възстановена в първоначалния й вид, какъвто е имала към дена на пожара – 27.08.2012 г. възлиза на стойност от 1 081 157,36 лв. Вещите лица допълват изрично, че когато са работили за даване на отговор за възстановителната строителна стойност на сградата са се ръководили от проекта на старата – погинала сграда, а не по този на изградената впоследствие. В този смисъл всички количествено-стойностни сметки били изготвени именно на база стария проект на сградата и не са съобразявани въведените нови промени в начина на застрояване. Така също вещите лица заявяват, че не са остойностили демонтажа на столиците и ригелите, защото при възстановяване  на сградата ригелите се демонтират изцяло, а впоследствие само една част се монтират обратно на конструкцията като една нова греда от два елемента към съществуващите колони, освен това тази дейност, чисто като стойност не би дала голямо отражение.  Експертите изрично поддържат, че са остойностили ремонт на демонтираните детайли, които след това отново са били вложени при възстановяване на сградата и дадената сума е 8 535,20 лв.                                                                                          

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно иска по чл.280, ал. 1 КЗ:

 За основателността на иска в тежест на дружеството-ищец е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Осъществено е пълно и главно доказване относно първата материална предпоставка, а именно съществувало между страните валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Защитено имущество”, които е подписан на 18.06.2012 г. и предвиждащ като обект на застрахователна закрила - производствени сгради разположени в описания в договора Цех за производство на плодови и зеленчукови консерви  при застрахователна сума от 3 362 618 лв. и машини, съоражения и оборудване при застрахователна сума от 975 443 лв., като са предвидени и рискове с лимит на отговорност : разходи за разчистване на развалини и останки до 30 000 лв. и късо съединение и токов удар до 20 000 лв., като срокът на валидност на полицата обхваща периода от 30.06.2012 г. до 29.06.2013 г., а общият размер на възприетата от страните застрахователна премия, която трябва да заплати застрахования-ищец е сумата от 4 228,74 лв., чието плащане е разсрочено на четири вноски, от които първа, втора възлизат на сумата от по 1057,19 лв., а трета и четвърта на сумата от  1057,18 лв. Установява се, че волята на страните учредили така описаното застрахователно правоотношение е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие относно рисковете, които ответника се е ангажирал да покрие ползващо лице ще бъде не застрахования, а трето такова - „Българската банка за развитие“. Към полицата действат и са неразделна част Общи условия за застраховка „Защитено имущество“, които са в сила от 01.03.2009 г. и обвързват страните по процесното правоотношение.

Съгласно чл. 183, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 208, ал. 1 и, ал. 3 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието.

Страните в процеса нямат спор за това, че от страна на застрахованото лице е осъществено изпълнение на породилото се за него задължение от сключения договор за застраховка да заплати в полза на застрахователя уговорената с договора застрахователна премия, като вноската в размер на 1 087,18 лв., която има падеж след настъпване на събитието се установява да е била приспадната от изплатеното по повод на възникнало застрахователно събитие от 27.08.2012 г. застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на ползващото се от застраховката лице. Тоест същата следва да се приеме, че е погасена по надлежния ред от застрахованото лице.

Сред покритите по учреденото между страните застрахователно правоотношение попада – клауза А „пожар и последици от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или падащи от тях части и предмети“ – така  т. 71 Общите условия приложими в правоотношението по имуществената застраховка „Защита на имуществено“, която е предмет на разглеждане по делото.

Относно настъпване в срока на застрахователното покритие на договора на застрахователно събитие – пожар са събрани множество различни по своята правна природа доказателства – писмени и гласни, вкл. прието по делото заключение по допусната съдебно-пожаро-техническа експертиза. От анализа на тези доказателства реализацията на събитието на датата 27.08.2012 г. се установява безпротиворечиво. Настъпилият покрит риск по полицата е пожар. Моментът му на възникване е обхванат от периода на валидност на сключената между страните застрахователна полица. Ясно установени по делото са основни признаци на събитието – пожар. Същият е възникнал на място извън пределите на производствения цех, отвъд оградата му в периметъра на лозови масиви в близост до коларски път ползван за предвижване пеша или чрез каруци. Конкретният източник на възпламеняване не е ясен, но категорично същият не е разположен в обхвата на застрахования обект, а извън него. Мястото на възпламеняване е било такова, което е обрасло с треви и храсти, които били изсъхнали с оглед сезона – края на месец август. Налични са писмени доказателства и свидетелски показания, че в деня на възникване на пожара е било около 31-32 градуса, като е духал силен северозападен вятър. Чрез този вятър се установява, че огнеизточника породен извън пределите на двора на производствения цех за консерви е бил привнесен в него и е обхванал първоначално складирани отпадъчни продукти от работата на цеха съхранявани на нарочно организирана площадка, а впоследствие е достигнал до производствената и складовата бази на предприятието разположени в една обща сграда, която е била разделена на две самостоятелни халета. Изолирано и неподкрепено  с необходимия обем доказателства остава възражението на ответника, че разрастването на пожара е провокирано основно от непочистената в достатъчна степен и пълна с различни отпадъци складова площадка, намираща се в непосредствена близост до оградата, отвъд която е възникнал пожара, както и това, че дворът в които е разположена производствената база в тази си част е бил силно обрасъл с непочистени високи треви и храсти, включително са били налични разпилени и извън организираната площадка за отпадъци, отделни отпадни продукти генерирани от производството с различно естество. Основната част от свидетелите, които са работници в цеха и имат ежедневни наблюдения над състоянието на същия и прилежащата му част изрично заявяват, че двора е бил поддържан без да се допуска наличие на висока тревна растителност, а отпадъците на площадката са били заградени и регулярно извозвани от там. Това се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства – отделни видове договори с различни субекти ангажирани с дейността по поддържане на двора и рециклиране на отпадните продукти.  Паралелно с това извода на вещите лица по приетото заключение на СПТЕ е, че основата причина, която е разпространила пожара е духащия силен вятър в района, като подпалването на самата сграда е било напълно възможно да се случи чрез пренасяне на повдигнати и понесени от вятъра горящи части от трева и храсти, възпламенили се извън двора на фабриката и попаднали по нейните стени и покрив. Следователно при така изложените обстоятелства за доказано следва да се приеме, че на посочената в исковата молба дата се е реализирало застрахователно събитие пожар, което е засегнало застрахованото имущество в определени граници, които ще бъдат предмет на изследване  по нататък в мотивите изложени от съда.              

Страните нямат спор, че застрахованото лице е изпълнило едно от съществените си задължения по договора за застраховка, което възниква при настъпване на застрахователно събитие, а именно да уведоми своевременно и съобразно уговореното с договора застрахователя за същото.  Ищецът е сторил това още в деня на събитието на 27.08.2012 г., като по повод на уведомяването при ответния застраховател е била образувана преписка по щета в рамките на която последния е предприел действия по проучване на самото събитие и последиците от него, вкл. и вредите които са се реализирали в застрахования обект. Няма данни ответника да е препятствал разследването на причините за възникване на пожара, за което е било образувано и досъдебно производство, а напротив същия е съдействал, както на застрахователя, така и на разследващите органи да установяват причините за възникването и разпространението на пожара, действията които са предприети от персонала за овладяване на пожара, съответно щетите нанесени по имуществото предмет на застраховане.  

Установява се така също, че ответника е изплатил в полза на третото ползващо се от застраховката лице застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 282 004,65 лв., които размер е получен след приспадане на последната дължима вноска от застрахования по уговорената застрахователна премия, която вноска възлиза на сумата от 1057,18 лв. Установява се, че волята на застрахователя е била това обезщетение да се разпредели, както следва по отношение на засегнатото от пожара имущество предмет на застраховане : 852 881,39 лв. – щети по основна производствена сграда; 38 493,36 лв. – щети по резервоар за вода и 391 687,08 лв. – пети по машини, съоражения и оборудване намиращи се в производствения обект. Тук е мястото да се отбележи, че СГС намира за неоснователно възражението на ответника, че основанието на което е осъществил тези плащания не е такова произтичащо от застрахователното правоотношение. Плащанията на тези суми са сторени именно, като последица от изпълнението на задължение по застрахователния договор от 18.06.2012 г. и са извършени към правоимащото лице, което е различно от застрахования, а именно третото ползващо се лице по застраховката – „ББР“ АД.       

Застрахователят се позовава на това, че не следва да носи отговорност за настъпилите в производствената база на ищеца материални щети, защото в съдържанието на Общите условия на застрахователния договор са очертани отделни специални хипотези, при които застрахователят изрично е заявил, че не поема риска от настъпване на събитие, засягащо застрахованото имущество. Най-напред застрахователя се е позовал да е налице  хипотезата на т.10.8 от ОУ към имуществената застраховка, защото били нарушени строително-техническите и пожарни норми и стандарти от страна на застрахованото лице. Изведените възражения за конкретно допуснати такива нарушения обаче не намират опора в събраните по делото доказателства. Вещите лица специалисти в областта на противопожарната защита са категорични, че характеристиките на сградата, с които те подробно са се запознали, както чрез анализ на архитектурния й проект, така и с изготвената при строителството и документация, включително са провели оглед на място по отношение на същата не разкриват белезите на сграда отговаряща на категория IV степен на огнеустойчивост. Това провокира и извод на съда за неприложимост на всички изисквания относно такава категория сгради по отношение на процесната, включително възможността за влагането на материали от определен вид /топлоизолационни панели/, както и брандмауъри, които да разделят отделни площи надвишаващи квадратура от 3 500 кв.м. Защото сградата, която е предмет на проучване по делото е с категория на производство по пожарна опасност „Д“, като за същата не е изискуемо изграждането на брандмауер за отделяне склад от категория по пожарна опасност „Д“ от производственото помещение, включително е допустимо влагането /употребата/ на пожаронезащитени материали /стоманени/ конструкции без ограничение в квадратурата им. Напълно неоснователно е възражението, че вложените в изпълнението на сградата сандвич- пенели тип „А.“ са несертифицирани и имат неясен произход. Тъкмо обратното по делото сред значителния обем от доказателства присъстват и такива, които разкриват техническите параметри на тези материали и начина им на придобиване, доставяне и монтиране в процесната консервна фабрика, като не се констатира порок в нито една от дейностите в този процес, които да повлия върху техническите характеристики на термопанелите „А.“, като доколкото вещите лица изрично посочват, че те са възможен материал, с които да се изгради сградата на ищеца и няма изискване за влагане на пожаронезащитими материали, то не може да се възприеме тезата на ответника да е налице приложимост на  т.10.8 от ОУ, която да обуславя изключен риск.

Другият аргумент за липса на покрит риск се черпи от ответника при възражение същия да е изключен по смисъла т.10.10 от ОУ по договора, доколкото от застрахованото лице е допуснато неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала. Вече бе споменато, че причина за възникване на пожара не е струпването на голямо количество горими материали от различно естество, вкл. и отпадъци от производствения процес. Причината е източник извън двора на консервната фабрика, които е бил привнесен в него чрез силния вятър които е духал. Вярно е това, че в двора на фабриката в близост до оградата, от страната на която е привнесен пожара е имало разположен открит склад за съхранение на отделни отпадъчни материали във връзка с продукцията, но също така е вярно, че този склад е бил изграден и поддържан в състояние отговарящо на всички правила за противопожарна безопасност, каквото е еднопосочното заключение на вещите лица. Установява се също така, че тези отпадни продукти са били регулярно почиствани чрез извозването им за рециклиране, респективно тяхното подпалване в деня на пожара не може да се възприеме, като състояние кореспондиращо на неправилното им съхранение, а като събитие продиктувано от външни фактори, които не е могло да се вземат предвид от застрахованото лице, нито то да им въздейства, че да ги предотврати или ограничи. В допълнение ангажираните със заключението специалисти по пожарна безопасност излагат категоричен извод в заключението си, че дори отпадъчните продукти в описания склад да не са били налице, респективно да не са се били възпламенили, то отново възникналия пожар с оглед  силния вятър е щял да засегне сградата на консервната фабрика и да я подпали. Съдът не кредитира показаният на св. Ц. в частта им относно описанието на състоянието на двора и разпилените по него остатъци от различни видове изгорели отпадъци и наличие на буйна растителност, доколкото същия не е пряк очевидец на събитието в деня на възникването му, а по делото са събрани показания от такива свидетели, които са категорични за това, че извън склада не е имало разпилени отпадъци в двора, респективно същия е бил поддържан в добро състояние на тревната площ. В тази насока са и допълнително приобщени по делото писмени доказателства – договори за почистване, за рециклиране на отпадъци, покупка на косачка и т.н. Не следва да се пропуска и хипотезата, че забелязаните от свидетеля Ц. отпадъци по двора да са разнесени там от силния вятър, които категорично се установява да е духал в деня на събитието. Няма никакво основание показанията на доведените от ищеца свидетели да бъдат подложени на критичен анализ от към тяхната достоверност, доколкото независимо, че са дадени от служители на ищеца те са последователни, почиващи на преки наблюдения на обстановката, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи си с останалия доказателствен материал, включително с изводите на вещите лица по допуснатата СПТЕ.                

На следващо място относно това, дали персонала на ищеца е предприел адекватни мерки при констатирането на разразилия се пожар в обекта и, дали тези мерки кореспондират на пожаро-техническите инструкции въведени с нормативните актове и вътрешните актове на работодателя, в какъвто смисъл възражения се противопоставят от ответника, настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че приобщения по делото доказателствен материал формира единствено възможен извод за спазване на всички инструкции, чиито адресат е персонала във връзка с реакция при възникнала ситуация на пожар. Последователността на предприетите действие разкрива недвусмислено и прецизно изпълнение на установените правила. Веднага след забелязване на пожара, няколко служители правят опит да го локализират, като препятстват неговото разпространение към посока фабриката, като са използвали намиращите се в обекта пожарогасители, включително и противопожарен маркуч, съответно са уведомили преките си ръководители, а те останалия персонал за случващото се, така също са известени органите за пожарна и аварийна безопасност чрез ползването на националния телефон 112. Предприето е спиране на подаването на газ и ел. енергия към фабриката, а намиращите се в производствената сграда служители са изведени на безопасно място. При пристигането на представителите на пожарната служба персонала се е подчинил на разпореждането им незабавно да напусне мястото на пожара, като се отдалечи на безопасно място. Тоест няма нито един пункт в действията на служителите на ищеца, които да издава признаци на някакво неизпълнение на противопожарните правила и норми. Това се потвърждава и от отговорите на вещите лица по СПТЕ, които посочват, че персонала е действал изцяло по правилата за действие при такива ситуации и не е способствал за разпространението на пожара, като друг е източника това да се случи. Относно действията на персонала по прочистването на двора и струпването на горими материали вече бе изложено подробно становище от съда, че неправомерни действия в подобна посока не е имало, а напротив двора и площадката за отпадъци са били поддържани в изискуемите стандарти.

По следващия кръг от възражения направени от ответното дружество, които е концентриран в това да са налице предпоставките по чл. 207 КЗ/отм./ съставляващи основание да се допусне редукция в дължимото застрахователно обезщетение, която се сочи в процентно изражение да възлиза на 30 % настоящата съдебна инстанция намира следното : Застрахователят извежда създалото се за него право на редукция в дължимото застрахователно обезщетение при твърдения да са допуснати нарушения от застрахованото лице на клаузите на т.50.2. и т. 50.3. от ОУ към полицата. Разгледани в тяхната последователност изискванията на цитираните клаузи създават задължения към застрахования, както следва : съобразно т. 50.2. същия следва да спазва утвърдените изисквания и указания за съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя по отношение на застрахованото имущество, а съобразно т. 50.3. на застрахования е вменено задължение да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Няма основание при тълкуване на посочените клаузи и съпоставката им със събрания по делото доказателствен материал да се генерира заключение, че застрахованото лице е допуснало дадено отклонение във визираното в тези клаузи дължимо поведение. Напротив изпълнени са всички правила и стандарти насочени към предотвратяване на ситуации, при които е възможно да настъпи процес на горене, които да създаде ситуация на пожар, респективно да се застраши и създаде опасност за уреждане на застрахованото имущество. Това е потвърдено с приетото заключение по СПТЕ, където няма нито един извод, които да създава съмнение за допуснати нарушения. Отново вещите лица са констатирали, че ръководството на ищцовото дружество се е съобразявало с всички отправени към него предписания от органите по пожарна безопасност за да се постигне минимизиране на риска от евентуален пожар. Няма данни някое предписание, което да е дадено от компетентен орган в областта на противопожарната защита или от самия застраховател да не е било изпълнено от ищеца, като по отношение на застрахователя изобщо няма индикация да са били давани във времетраенето на правоотношението по договора за застраховка към момента преди настъпване на събитието някакви препоръки, които да подлежат на изпълнение от страна на „Б.Р.“ ООД.

По повод другия аргумент, с които ответника черпи основания за редукция на дължимото на застрахованото лице застрахователно обезщетение, а именно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 КЗ /отм./ решаващия състав, намира следното : Съгласно императивната норма на чл. 188 от КЗ, при сключване на застрахователния договор, застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за застрахователния риск, като за съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос. Според чл. 189, ал. 4 от КЗ когато застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство от такъв характер, че застрахователят не би сключил договора или би го сключил, но при други условия, и застрахователното събитие е настъпило, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащането на застрахователното обезщетение, но само ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие. Следователно при сключване на застрахователния договор, застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, който е от съществено значение за риска, като последиците на чл. 189, ал. 4 от КЗ ще се приложат само ако неточно обявеното или необявено обстоятелство са допринесли за настъпване на събитието. Видно е, че в предоставения в рамките на протеклите преговори за сключване на застрахователен договор въпросник, които е попълнен от представител на застрахованото лице са налични отговори, както следва : на въпроса за вид конструкция при дадени варианти на отговор : железобетонна, тухлена, стоманена, дървена, друга се вижда, че представителя на застрахованото лице е поставил отговор – тухлена и е допълнил ламаринена. В следващия поставен въпрос за вид на покривна конструкция при дадени варианти за отговор : железобетонна, стоманена, дървена, от представителя на застрахованото лице е даден отговор – стоманена, ламарини, сандвич-панели. Тук е мястото да се посочи, че при въпрос за предназначение на сградите е даден отговор от представителя на застрахованото лице, че са касае за производствени сгради. При този начин на обявяване на информацията касаеща конструктивните параметри на застрахованото имущество, настоящия състав приема да е налице хипотеза на неточно обявено обстоятелство. Категорично е доказано, че основната сграда, която е такава с производствени функции по създаване на консервната продукция е изпълнена от пожаронезащитена метална конструкция – топлоизолационни панели тип-сандвич от ламарина и изолация от пенополиуретан. В тази сграда няма вложени тухли при изграждането й, каквото обявяване има при запитването от застрахователя. Нещо повече анализа на отговора показва, че в частта относно конструкцията на сградата изобщо не е посочено, че тя е изградена от  топлоизолационни панели тип-сандвич от ламарина и изолация от пенополиуретан. При така установеното по делото фактическо състояние относно конструктивното изпълнение на основната сграда посочването на обстоятелството, че същата е изпълнена от тухли и ламарина е неточно, като обобщаването, че в двора на фабриката има изградени повече от една сгради, сред които е и котелно помещение, което е изпълнено от тухли не променя извода на съда в приетия по-горе смисъл. Котелното помещение е спомагателна сграда, чиито основни функции не касаят производствения процес, а само го обезпечават, така че обявяването на неговата конструкция не може да бъде водеща при даването на отговора по поставеното във въпросника запитване за конструкцията на обявените от застрахованото лице като производствени сгради. Що се касае до покривната конструкция съдът, намира, че дадения отговор от застрахованото лице е коректен и кореспондира на осъщественото на място изпълнение. Пропуските в точността на декларираните обстоятелства от застрахованото лице по отношение на конструкцията на производствения цех обаче според настоящата инстанция намира да са указали въздействие за настъпването на застрахователното събитие. Вярно е, че пожара не е започнал от самата производствена сграда, но се установява, че при развитието си в пределите на стопанисваната от ищеца фабрика е обхванал производствената й част, като се е разпространил в значителна степен и то поради горимия характер на материалите, от които тази производствена част е била изградена -  топлоизолационни панели тип-сандвич от ламарина и изолация от пенополиуретан. Това е довело и до настъпване на значими по своя обем щети, както по самата сграда, така и по ситуираните в нея машини, съоражения и оборудване. От заключението на вещите лица по СПТЕ е видно, че ако сградата е била изградена от тухли, то същите като материал с по-висока защита от горивни порцеси биха ограничили в значителна степен разпространението на пожара в самата производствена сграда, респективно биха забавили това разпространение. Тоест допуснатата при описанието на обекта неточност при посочването на конструкцията се е оказала релевантна за настъпване на застрахователното събитие, а именно погиване на имущество в по-значими размери. Това обуславя и основателност на искането за редуциране на търсеното застрахователно обезщетение, като според настоящата инстанция, това намаление следва да намери изражение, като 20 % от стойността на дължимото застрахователно обезщетение по отношение на основната производствена сграда, както и на машините, съораженията и оборудването намиращи се в нея. Що се касае до увреденото имущество – басейново стопанство следва да се подчертае, че относно същото няма доказване да е налице хипотеза за ограничаване на отговорността на ответния застраховател в някакъв обем, доколкото нито има определено неизпълнение на договорни клаузи от страна на застрахованото лице, което да е допринесло за настъпилото застрахователно събитие, нито е налице неточно обвяване на информация по отношение на този обект, включен в застрахователната закрила по полицата.

Ищецът се легитимира, като носител на съдебно предявените вземания ангажирайки по делото договор за цесия по силата на които се установява да е придобил от „ББР“  АД правата произтичащи от договора за имуществено застраховане, включително евентуални вземания, представляващи част от незаплатено застрахователно обезщетение, надхвърлящи осъщественото погасяване на такова в размер на сумата от 1 282 004,65 лв., която е била изплатена на ползващото се от полицата трето лице. По тази материална легитимация ответника не е навел правоизключваи възражения и предвид събрания по делото доказателствен материал СГС я намира за установена в спора между страните.

Следователно основанието на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение е доказано, като следващия въпрос, по които СГС следва да вземе становище е какъв е дължимия размер на това обезщетение и, дали с осъщественото от ответника плащане в размер на сумата от 1 282 004,65 лв. в полза на третото ползващо се от застраховката лице е бил погасен или това не се е случило и е налице дължим остатък за обезщетяване вредите от погиналото или увредено имущество предмет на застрахователна закрила.         

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. В т. 58 от ОУ, които са неразделна част от договора е предвидено, че действителния размер на вредата се определя чрез предвиждане на необходимите разходи за труд материали, механизация и начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на имуществото в състоянието, в което е било към датата на настъпване на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на имущества, които не могат да се ремонтират. В т. 60 от ОУ пък е предвидено, че при пълна загуба на застрахованото имущество размерът на обезщетението е до действителния размер на вредата, но не може да надвишава, нито застрахователната сума, на унищоженото имущество, нито неговата действителна стойност към датата на събитието. В разглежданата хипотеза сме изправени пред ситуация, в която при настъпване на застрахователното събитие се е стигнало до такива вреди по застрахованото имущество, които показват тоталното му погиване що се е касае до производствения цех, машините, съораженията и оборудването /МСО/ и басейновото стопанство. Налице е пълна загуба на така застрахованото имущество и при това положение следва да се приложи критерият за обезщетяване възприет от страните в т. 60 от ОУ, които са неразделна част от съдържанието на застрахователното правоотношение.  Следователно размерът на обезщетението, което се полага на застрахованото лице е до действителния размер на вредата, но не може да надвишава, нито застрахователната сума, на унищоженото имущество, нито неговата действителна стойност към датата на събитието. Това означава, че следва да се вземе по-ниската от двете посочени величини, а именно застрахователната сума или действителната застрахователна стойност към датата на събитието. В случая с оглед проведеното по делото доказване това е величината отразяваща действителната застрахователна стойност към датата на събитието. Тази величина съдът възприема да се установява в най-коректен предел чрез заключението по допуснатата тричленна СТЕ, в което вещите лица подробно са изложили метода, по които са определили действителната пазарна стойност на производствения цех към 27.08.2012 г. – датата на застрахователното събитие, като възраженията на ищеца за неправилност и необоснованост на тази оценка не се споделят от настоящата инстанция, която кредитира именно възприетата стойност на застрахованото имущество в това заключение, доколкото най-пълно и всеобхватно отразява обективните критерии ползвани за оценката на имуществото. В този смисъл доказания размер на действителната стойност на погиналия производствен цех възлиза на сумата от 2 370 060 лв. Необосновано е възражението на ответника, че не е тази стойността на действително претърпяната щета, а критерият следва да се ръководи от възстановителната строителна стойност, която е необходима за повторното изграждане на сградата съобразно предвиденото в проекта на погиналата при събитието сграда, доколкото подобен механизъм на обезщетяване при доказано настъпила пълна загуба на имуществото /производствения цех/ не кореспондира на волята на страните установена в т. 60 от ОУ към имуществената застраховка. Така получения размер на реализиралата се вреда при възникване на застрахователното събитие следва да се коригира с възприетия процент на редукция в отговорността на застрахователя, а именно 20 %, поради неточно обявени пред застрахователя обстоятелства, които са указали въздействие за настъпването на застрахователното събитие. При прилагането на тази редукция се формира размер от 1 896 048 лв. Тъй като се касае до хипотеза на реализирано застрахователно събитие при което е настъпила тотална щета спрямо застрахованото имущество – производствен цех е необходимо да се изследва, какъв е размерът на запазените елементи от погиналото имущество, които било без нужда от обработка, било чрез прилагане в някаква степен на допълнителна дейност по обработка да бъдат използвани от застрахованото лице при повторното изграждане на производствената сграда. Отговорът на този въпрос се съдържа в приетото заключение по допуснатата пред СГС тричленна СТЕ, което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено. Според това заключение размерът на запазените детайли , които могат да бъдат вложени при предприети СМР възлиза на сумата от 704 622, 22 лв. Освен цитираната сума на запазените материали от действителната пазарна стойност на погиналото имущество следва да се приспадне и сумата от 22 978 лв., която съставлява стойността на подлежащите на реализация метални отпадъци, чиито общо тегло възлиза на 65 550 кг. и цена на вторична суровина за 1 кг. възлиза на 03,5 лв. към датата на застрахователното събитие. Така след изваждане на тези две суми на запазени детайли и стойност на реализация на метални отпадъци, размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 1 168 447,78 лв. /1 896 048 лв. - 704 622, 22 лв. -  22 978 лв./. По делото е установено, но така също не е и спорно между страните, че ответника е осъществил частично плащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото на 27.08.2012 г. застрахователно събитие – пожар на производствена сграда притежавана от ищеца в полза на „Б.Б.ЗА Р.“ /трето ползващо се от застраховката лице/, което възлиза на сумата от 852 881,39 лв. При това положение непогасеното и дължимо в полза на ищеца застрахователно обезщетение, което вземане същото е придобило по силата на договор за цесия възлиза на сумата от 315 566,39 лв., като тази сума следва да се присъди в полза на „Б.Р.“ ООД, като незаплатена част от застрахователно обезщетение дължимо за настъпила вреда на 27.08.2012 г. от застрахователно събитие пожар, касаещо производствени сгради.              

По отношение претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователно събитие пожар в размер на стойността на погинали машини, съоражения и оборудване /МСО/ притежавано от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено погиване на МСО собственост на ищеца, което възлиза на сумата от 489 608,85 лв., за което страните нямат спор. Спорния момент между същите е относно това, дали е налице основание за извършване на редукция в така дължимото обезщетение в размер на 20 %, каквато е приложена от застрахователя при изплащане на такова или подобно намаляване на обезщетението не е подкрепено с доказано основание. Както вече бе посочено в изложените мотиви относно повредите настъпили по производствения цех, а именно, че е доказано основание за приложението на редукция по смисъла на чл. 189, ал. 4 КЗ /отм./, то същите съображения са приложими и досежно увредените МСО, които са били разположени в производствената сграда и които не биха били засегнати в подобна значителна степен, ако производствената сграда е била изпълнена с тухли. Следователно претенцията на ищеца за присъждане на сума в размер на 97 921, 77 лв. – незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение е недоказана и следва да се отхвърли.     

По отношение претенцията за заплащане на дължима част от застрахователно обезщетение от застрахователно събитие пожар в размер на стойността на погинало басейново стопанство възлизаща на сумата в размер от 9 623,40 лв., СГС намира, че същата е доказана, предвид липсата на установено по делото основание за частично намаляване на престацията по застрахователния договор в частта му относно това имущество. Увреждането на същото не е последица, нито от неспазване на клаузите на  т.50.2. и т. 50.3. от ОУ, съответно от реализиране хипотезата на чл. 189, ал. 4 КЗ /отм./. Ето защо претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 9 623,40 лв. се явява доказана по своето основание и следва да се уважи.

По иска с основание чл.86, ал.1 ЗЗД

Видно от наличните по делото доказателства се установява че, ищецът е уведомил ответника-застраховател за настъпилото събитие още в деня на реализирането му –м 27.08.2012 г. На 14.01.2013г. ищецът е предал на ответника и последните поискани от него документ – пожаро-техническа експертиза и постановление за спиране на наказателното производство. Не се установява ответникът да е поискал представяне на други документи, поради което и съдът приема на 14.01.2013г. да е започнал да тече срока по чл.208, ал КЗ, който съответно е изтекъл на 29.01.2013г., от която дата ответникът дължи обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение. Тук е мястото да се спомене, че на 28.01.2013 г. ответника е извършил частичното плащане на застрахователно обезщетение по процесната полица в полза на третото ползващо се от нея лице, с което си действие следва да се приеме да е признал обстоятелството, че е снабден от застрахованото лице с всички изискани документи по образуваната щета. Съобразявайки размерът на претенцията, която съдът приема за доказана по смисъла на чл. 208 КЗ /отм./, а именно 325 189,79 лв. / 315 566,39 лв.- обезщетение производствени сгради и 9 623,40 лв. – обезщетение басейново стопанство/ и периода на искането за присъждане на обезщетение за допусната забава в плащането на главното вземане, който обхваща времето от 29.01.2013 г. до 05.12.2013 г. съдът на основание чл. 162 ГПК приема, че дължимото от ответника на ищеца акцесорно плащане възлиза на сумата от 28 162,78 лв. Предвид това искът при квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на уважаване до доказания му размер  за сумата от 28 162,78 лв., а за разликата над посочения размер до пълния предявен размер от 142 002,94 лв. същия следва да се отхвърли.        

По разноските: При този изход на спора право на разноски се поражда за всяка една от страните, а именно за ищеца съразмерно на уважената част от исковите му претенции, а за ответното застрахователно дружество съразмерно на отхвърлената част от исковете му. Ищецът доказва да е направил разноски за представителство по настоящото исково производство и по производството свързано с обезпечаване на доказателства развило се пред РС- П. в размер на сумата от общо 118 682 лв., като съразмерно на уважената част от разгледаните искове в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 23 468,02 лв. На свои ред ответното дружество доказва общи размер на разноските му по производството да възлиза на сумата от 58 729 лв., вкл. възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Съразмерно на отхвърлената част от исковете за ответника се поражда правото да получи разноски в размер на сумата от 47 116 лв.

По изложените мотиви Софийски градски съд

 

     Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.208, ал.1, изр.І КЗ /отм./ във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД  „З.А.Д.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Б.Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***- Б., община – П. сумата в размер на 325 189,79 лв. /разпределена, както следва : обезщетение за увреждането на основно производствено хале и навеси към него – 315 566,39 лв.; обезщетение за увреждане на басейново стопанство – 9 623,40 лв./  - част от застрахователно обезщетение, което е дължимо вследствие на настъпило застрахователно събитие „Пожар“ по застрахователен договор „Защитено имущество” по застрахователна полица № 12-100-08020008127/29.06.2012 г. с обект „Цех за производство на плодови и зеленчукови консерви“ и придобито с договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (06.12.2013 г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 325 189,79 лв. до пълния предявен размер от 1 644 964,60 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД  „З.А.Д.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Б.Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***- Б., община – П., сумата в размер от 28 162,78 лв.-мораторна лихва върху присъденото главно вземане, която е дължима за периода от 29.01.2013 г. до 05.12.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 28 162,78 лв. до пълния предявен размер от 142 002,94 лв.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  „З.А.Д.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Б.Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***- Б., община – П., сумата в размер от 23 468,02 лв. – съдебни разноски направени по настоящото производство и по производството за обезпечаване на доказателства.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***- Б., община – П. да заплати в полза на „З.А.Д.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер от 47 116 лв. – съдебни разноски направени по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                          СЪДИЯ: