№ 6109
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20201110144155 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от **** ЕООД против СТ.
АТ. Н. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 000 лв. – дължима главница за
периода 14.05.2013 г. – 14.05.2018 г. /част от дължима главница в размер на 9 155,12
лева / по Договор за потрбителски кредит от 24.07.2008 г., сключен с "****" АД, ведно
със законна лихва от 14.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2018 г. по гр. д. № 40320/2018 г. по
описа на СРС, 66 състав.
С определение от 05.10.2021 г. на л. 42 от заповедното производство заповедта
за изпълнение е обезсилена частично и са изложени подробни мотиви във връзка с
предявяване на исковете по чл. 422 ГПК в срок.
Ищецът твърди в исковата молба и уточняваща молба от 25.01.2021 г. /л. 90/, че
на 24.07.2008 г. неговият цедент "****" АД е сключил с ответника Договор за
потрбителски кредит от 24.07.2008 г. и в изпълнение на договорните си задължения е
предоставил кредит от 9 500 лв, като срокът на договора е до 24.07.2018 г. Ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора, чийто срок е изтекъл. В молба от
04.02.2022 г. /л. 130/ ищецът сочи, че вземанията по договора не са обявявани за
предсрочно изискуеми и съотв. падежът на вземанията съвпада с датата на последната
вноска – 24.07.2018 г. С договор за цесия от 18.01.2016 г. вземанията са прехвърлени на
ищеца. Ответникът е уведомен за цесията с приложенията към исковата молба. С
1
молба от 28.10.2021 г. /л. 123/ ищецът оспорва клаузата относно договорната лихва да
е нищожна като неравноправна; твърди, че измененията в размера на лихвата са в
зависимост от обективни пазарни фактори. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не оспорва да
е сключил договора и да е усвоил отпусната сума. Оспорва иска за главница по
основание и размер. Твърди, че клаузата на чл. 3 от договора относно лихвата е
нищожна поради едностранно изменение размера на лихвата от страна на ищеца.
Сочи, че заплатените от нея суми по лихва следва да се начислят към главницата.
Позовава се на давност. Оспорва договора за цесия, както и да е уведомен за нея.
Ответникът оспорва с договора за цесия да са прехвърлени вземания; същият да е
подписан/сключен/; в първото и единствено с.з. ответникът сочи, че по делото е
приложен единствено превод на договора за цесия, но не и договорът в оригинал или
заверено копие, на английски език.
В първото и единствено с.з. ответникът изрично е заявил, че не оспорва по
договора за кредит да са дължими общо 9500 лв. главница, а за процесния период
14.05.2013 г. – 14.05.2018 г. по погасителен план да са дължими 6 222,80 лв. Моли
делото да не се утежнява с разноски за експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, приет при липса на възражения от страните и допълнен в
първото с.з., е отделено като безспорно, че ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит от 24.07.2008 г. с "****" АД и е усвоил сумата от 9 500 лв; че
падежът на задълженията е настъпил с изтичане на срока на договора на 24.07.2018 г. ,
като не е обявявана предсрочна изискуемост; че размерът на незаплатената главница за
процесния период 14.05.2013 г. – 14.05.2018 г. е от 6 222,80 лв.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже възникване на
правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че
вземанията са прехвърлени на ищеца с валиден договор за цесия от 18.01.2016 г.,
подписан от двете страни по него; че вземането по Договор за потребителски кредит от
24.07.2008 г. е било предмет на договора за цесия, за която ответникът е уведомен.В
тежест на ищеца е да докаже и че е отнесъл внесените от ответника суми само по
вземанията, които се основават на валидни клаузи.
По възраженията за нищожност по ЗПК в тежест на ищеца е да докаже:
валидност на клаузите, вкл. че лихвеният процент е останал непроменен през периода
на изплащане на кредита; че клаузите по договора са индивидуално уговорени; че
промяната на възнаградителната лихва е в зависимост от обективни пазарни фактори,
които не зависят от волята на ответника и които позволяват както увеличаване на
лихвата, така и нейното намаляване при настъпване на съответните пазарни обективни
условия; че е налице подробна методология относно вида, тежестта и количествените
измерения на ценообразуващите компоненти..
По възраженията за нищожност в тежест на ответника е да докаже възраженията
2
си за нищожност на клаузите; че е заплащал суми, неправилно отнесени за погасяване
на суми, нечислени по неравноправни клаузи; техния точен размер.
Страните не спорят, а и се установява между ответника като длъжник и "****"
АД като кредитодател да е сключен валиден договор за потребителски кредит от
24.07.2008 г. /л. 9/, по силата на който на ответника са отпуснати в заем 9500 лв., които
са му преведени на 24.07.2008 г. с преводно нареждане /л.19/. В чл. 7, ал. 1 от договора
е уговорено, че погасяването на кредита става на равни месечни анюитетни внонки от
по 154,43 лв., посочени в погасителния план /л. 14/. Според чл. 3, ал. 1 от договора
възнаградителната лихва се формира по следния начин - БЛП на банката плюс
надбавка от 6,20 пункта, като към момента на сключване на договора е 9 процента. Не
се доказа размерът на договорната лихва да е бил увеличаван. Ищецът не претендира
лихва за забава.
Видно от погасителния план за процесния период 14.05.2013 г. – 14.05.2018 г.
дължимите суми за главница са в размер на 6 511,12 лв. Ответникът признава за този
период дължимостта на сумата от 6 222,80 лв., като главница.
Вземанията не са погасени по давност, т.к. падежът на всички вземания е на
24.07.2018 г. – датата на последната вноска, а заявлението е подадено на 14.05.2018 г.
/пред РС Добрич/.
Установява се от договора за прехвърляне на вземания процесните вземания да
са прехвърлени на ищеца. С исковата молба са представени документи относно
цесията, поради което не са давани указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. С доклада обаче
съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже, че вземанията са прехвърлени
на ищеца с валиден договор за цесия от 18.01.2016 г., подписан от двете страни по
него; че вземането по Договор за потребителски кредит от 24.07.2008 г. е било
предмет на договора за цесия, за която ответникът е уведомен.
Действително, не е представен договор за цесия в оригинал /който е на
английски език/, а само превод /л. 21 – л. 72/. Видно е, че е представен превод и
подписите на договора са на преводача. Установява се обаче, че с договора се
прехвърлят вземания /чл. 2,1,1/, като цесионерът – ищец е упълномощен да уведоми за
цедента длъжниците /чл. 4,3/. Преводът е извършен от заклет преводач, който е
удостоверил верността на превода. Видно от представеното приложение № 1 към
договора /л. 84 и сл./ то процесният договор за кредит е предмет на цесията. Това
приложение е двустранно подписано за цедент и цесионер, както и потвърждението
за цесия /л. 73- л.75/, поради което съдът намира, че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на сключен договор със съответното съдържание.
Неоснователни са възраженията но ответника за недължимост на сумите поради
неуведомяването му за цесията. Представено е пълномощно, по силата на което
ищецът - цесионер е упълномощен вместо цедента да извърши уведомяване за
договора за цесия /л. 78/. В този смисъл е и чл. 4 от договора. За цесията длъжникът
може да бъде уведомен както от цедента, така и от цесионера. Целта на уведомяването
е за длъжника да се създаде яснота на кого да изпълни, а достоверността на
3
уведомяването не зависи от това кой кредитор го извършва. Невъзможността
цесионерът да уведоми длъжника за цесията вместо цедента прави правото на
цесионера да бъде снабден от предишния кредитор с писмено потвърждение за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД безпредметно. Съгласно ТР № 142-7 от 1954 г. на ОСГК на
ВКС за цесията е възможно да уведоми само цедентът. Това решение обаче не е
задължително за съдилищата според т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 1/2009 г. ТР № 142-7 от 1954 г. на ОСГК на ВКС е постановено по реда на чл.
52, ал. 1 ЗУС, обн. ДВ бр. 23 от 19.03.1976 г., отменен 25.07.1994 г. Задължителни за
съдилищата са постановленията, постановени от Пленума на ВС по реда на чл. 59 ЗУС,
но не и тълкувателните решения по см. на чл. 52, ал. 1 от ЗУС. Освен това в случая
дори да се приеме, че до депозиране на исковата молба в съда не е било налице
надлежно уведомяване, то с получаване на исковата молба и приложенията към нея /
сред които и уведомление на л. 76/ от ответника той се счита за уведомен. В този
смисъл са Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. ТК и
Решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. ТК по реда на чл.
290 ГПК.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Представя списък. В исковото
производство претендира разноски за дт в размер на 40 лв. В хода на заповедното
производство ищецът е сторил съразмерно със сумата, предмет на иска по чл. 422
ГПК, разноски в размер на 39,99 лв. дт. Дължат се общо 79,99 лв. разноски.
Ответникът не доказа да е сторил разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **** ЕООД ЕИК *********, с
адрес: ******, против СТ. АТ. Н. ЕГН **********, с адрес ******, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, че
ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 2 000 лв. – дължима главница за
периода 14.05.2013 г. – 14.05.2018 г. /част от общо дължима главница в размер на 9
155,12 лева / по Договор за потребителски кредит от 24.07.2008 г., сключен с "****"
АД, ведно със законна лихва от 14.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2018 г. по гр. д. № 40320/2018
г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА СТ. АТ. Н. ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на **** ЕООД ЕИК *********, с адрес: ******, сумата от 79,99лв. –
разноски в настоящото производство и по гр. д. № 40320/2018 г. по описа на СРС, 66
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5